сряда, 21 август 2013 г.

Какъв ни е кяра от ЕС? (Продължение)






















В предишната бележка направих някои изводи относно усвояването на еврофондовете. Тези бележки се отнасяха за седемте оперативни програми. Пропуснах обаче да коментирам Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Според отчета към края на януари 2011 са били усвоени около 1,2 милиарда лева или средно на месец по 26 милиона. До април темпът на усвояване е около 21 милиона лева на месец. Като прибавим и средно 17 млн. евро/месец от седемте оперативни програми.., то.., простата бакалска сметка (на пръв поглед) изглежда така: 29 млн./месец усвояваме от ЕС, а средно по толкова и внасяме натам.

Моето мнение е че земеделските субсидии следва да се разглеждат отделно от останалите програми. Дали страната ни е нетен донор на ЕС или е леко „отгоре” ... това не носи кой– знае–колко информация (освен че ефектът от цялото ни членство е нулев).

В предишната бележка опростих нещата, като съпоставих колко приблизително км магистрала сме изградили с евро-пари и колко средства за такава сме внесли в общия ЕС бюджет (вярно е също, че тези средства сме си ги върнали обратно по земеделските програми). Но от цялото това въртене на средства се губи главният извод...

Кажете ми каква е ползата производителите ни да получат по 100 лева субсидии, когато в останалите страни на ЕС производителите получават по 1000 лева субсидия? Нашенецът може би ще успее да произведе стоката с тази помощ, но като отиде на общия пазар, където онези, които са взели по 1000 лв. му подбиват цените... ефектът е ...

Много по-ясни нещата стават, когато земеделските евро-субсидии съпоставим с това колко всъщност субсидии получават останалите ЕС-членки на фона на България.

Иначе казано: критерият за ефективност на седемте оперативни програми следва да бъде дали усвоената от ЕС сума надвишава вноската ни в общия ЕС бюджет; критерият за ефективност при земеделските субсидии е дали тяхното количество (на глава от населението) надвишава средното ниво при останалите страни-бенефициенти.

Тези критерии аз съм си ги измислил и не претендирам за точност, но съгласете се че дават, ако щете и „визуална” представа за простичката сметка на иначе доста „сложни” транзакции :)

Това че до момента отношенията ни с ЕС могат да се охарактеризират с фразата „Танто за кукуригу” е повече от ясно. Но нека погледнем на нещата от друг ъгъл: Какво би било, ако усвоявахме средствата от ЕС на макс? Какви са ни пропуснатите ползи до този момент?

От миналата бележка стана ясно че е възможно само от седемте оперативни програми да извличаме полза в размер на 2% от БВП.

1. Ако средно за месец икономиката ни генерира по 3 милиарда евро БВП (по 36 милиарда евро за цялата минала година). 1.1. Ако за периода 2007-2013 рамката на евро-програмите е 8 милиарда евра, от които 6,67 с ЕС финансиране, т.е. за 84 месеца по 80 милиона евра на месец. И вноската ни е към 30 милиона евра, остават ни 50 милиона да инжектираме в БГ-икономиката. 1.2. Това се равнява на почти 2% от БВП-то ни.

2. Отново, като съпоставим с 3те милиарда евра на месец БВП... 2.1. Като вземем в предвид обстоятелството, че по земеделски програми усвояваме по средно 11 милиона евро на месец... 2.2. Можем да прибавим „инжекция” в размер на 0,4% съотносително нашия БВП.

3. Общият ефект от седемте оперативни програми и различните мерки по ПРСР следва да се равнява на около 2,4% съотнесено към БВП. Вместо тези 2,4% (които повярвайте ми съвсем не са малко, особено в предвид това, че от правителството се скъсаха да се хвалят с едва сколасалия 2% ръст за второто тримесечие) НИЕ ОТ ЕС ИНЖЕКТИРАМЕ 0%, даже бих казал -0%!!!

В предишната бележка изказах мнение, че това се дължи предимно на некадърните ни управници и администрация. Що се отнася до седемте оперативни програми това е така. Но по отношение на субсидирането на земеделието... вината е както на наша, така и на общоевропейската администрация.

Не е тайна, че в развитите страни на ЕС нито едно правителство не може да спечели избори без поддръжката на земеделците в съответната страна, а тяхното „благоволение” се печели само с едно – субсидии... Факта че в Европа от край време харчат средствата на данъкоплатците за да субсидират не до там ефективно земеделие е пагубен за страни като нашата, която не може да бъде конкурентноспособна и губи възможност за достъп до ЕС-пазарите (защото техните земеделци са оставени да продават стока на безумни цени, нали така и така си лапат субсидии..).

Откакто страната ни е членка на ЕС, положението не се е изменило много. Направих си труда да погледна докладите на Европейската комисия по земеделие и развитие на селските райони. За да изчистя данните от излишества, просто ви представям получените помощи делено на глава от населението.

Директни субсидии за производители изплатени за 2009 г.:
Белгия - 56 евро/год./на глава от населението
България - 28 евро/год./на глава от населението
Чехия - 44 евро/год./на глава от населението
Дания - 182 евро/год./на глава от населението
Германия - 67 евро/год./на глава от населението
Естония - 36 евро/год./на глава от населението
Гърция - 215 евро/год./на глава от населението
Испания - 110 евро/год./на глава от населението
Франция - 128 евро/год./на глава от населението
Ирландия - 302 евро/год./на глава от населението
Италия - 69 евро/год./на глава от населението
Кипър - 31 евро/год./на глава от населението
Латвия - 32 евро/год./на глава от населението
Литва - 54 евро/год./на глава от населението
Люксембург – 67 евро/год./на глава от населението
Унгария - 68 евро/год./на глава от населението
Малта - 7 евро/год./на глава от населението
Холандия - 49 евро/год./на глава от населението
Австрия - 87 евро/год./на глава от населението
Полша - 41 евро/год./на глава от населението
Португалия - 57 евро/год./на глава от населението
Румъния - 24 евро/год./на глава от населението
Словения - 34 евро/год./на глава от населението
Словакия - 37 евро/год./на глава от населението
Финландия - 103 евро/год./на глава от населението
Швеция - 79 евро/год./на глава от населението
Великобритания - 55 евро/год./на глава от населението
Средно ниво - 76 евро/год./на глава от населението

Тази информация можете и сами да си я набавите от http://ec.europa.eu/agriculture/funding/directaid/distribution_en.htm
(без сметката „на глава от населението, но със всички изходни данни за целта)

Тези данни от година на година са относително, бих казал „учудващо” стабилни и растат „учудващо” стабилно. Направо може да си направим извод, че цялата селскостопанска промишленост на ЕС се крепи на/ (получава стабилност от) субсидиите.

Една кратичка статистическа справка показва, че страната ни усвоява почти 3 пъти по малко на глава от населението субсидии спрямо същите показатели за останалите бенефициенти. Вярно, че като % от БВП размера на усвоените субсидии е висок. Средно за ЕС този показател е 0,45% съотнесено към БВП. Но отделни страни като: Гърция (с усвоени субсидии за земеделците в размер на 1,55% от съответния БВП); Испания с 2,18% от БВП; Франция с 0,77% от БВП, Литва с 0,74% от БВП; Унгария с 0,73% от БВП; Полша с 0,50% от БВП... доказват това, че страната ни е [сравнително] ощетена.

Изводът е, че усвояваме 3 пъти по-бавно от очакваното по оперативните програми и 3 пъти по-малко по ПРСР спрямо останалите ЕС-членки.

От една страна, сме крайно некадърни да дръпнем парите по оперативните програми, но, от друга страна, на българския земеделец не се дава достатъчно (сравнено със средните темпове в ЕС) поради нашата си административна некадърност и поради нежелание от ЕС да ни увеличат лимитите. Например по мярка 112 „създаване на стопанства на млади фермери” предвидените средства са отдавна усвоени, налага се да се прехвърлят средства от други мерки, за да може 112 отново да бъде отворена. Губим време за административни игрички. В крайна сметка няма да бъдем в състояние да усвоим достатъчно средства до 2013та.

Свидетели сме на откровена и брутална дискриминация и некадърност. Играта в икономиката е за време, който закъснял, той неуспял!

Освен кадърно правителство на нас ни трябват и лидери със самочувствие и отговорност, които да отстояват интересите ни, така че да не сме на първо място по „прецаканост” в този ЕС.

Няма коментари: