сряда, 25 август 2010 г.

Защо след 15 години централно-плановата икономика ще се завърне?


Като дете, винаги щом пробръмчавахме с колата покрай, сякаш безкрайните редути от панелни кутийки на ж.к.-тата из България, ме обхващаше срам от това колко са грозни, еднакви и мрачни. Това бяха времената на 90те, американските филми представяха гламурната картинка на богатия запад, а в България тъкмо се появяваха новобогаташите със скъпите коли, новите къщи и .. „всички екстри”. Искаше ни се да живеем красиво, така, както ни показваха от американските филми...

Днес съм по-практичен, приемам панелните блокчета – нормално. От доста време все в такива съм на квартира, доста приятели живеят в тях. Но май, никой не се замисля, че времето безмилостно отброява настъпването на края на техния физически живот. Според едни експерти срокът им на годност е 50-60 г., според други – може и 70 години да изкарат, но...

След 10 години, вече ще стане късно да се мисли по този въпрос, ала на даден етап не виждам на някой да му дреме, особено на „отговорните кадри” – други са проблемите на днешното време.


Според статистиката над 2 млн. българи живеят в панелни жилища. Тези сгради са строени кампанийно през 60те, следващите вълни на застрояване са през 70те и 80те. Което ще рече, че в един момент (някъде през 2020/плюс) изведнъж стотици хиляди граждани ще станат обитатели на напълно амортизирани сгради, готови да се разпаднат във всеки един момент.

Някои ще възкликнат радостно и ще започнат да си представят планините и реките от пари, които ще потекат към строителните фирми. Но истината е, че колкото и да е голям апетитът на строителните предприемачи, тази лъжица от стотици хиляди граждани (повечето от които са перманентно финансово затруднени) не е за тяхната уста.

Със сигурност след 2025та ще трябва да се осигурят временни жилища, поне за половин милион души из цялата страна, а след 2030та за още милион поне. В същото време панелните останки на ж.к.-тата ще трябва да се съборят и да се построят жилища за над 1,5 милиона души (в зависимост от демографията по това време).

Кой ще плати за построяването/ наемането на временните жилища? А кой ще плати за разрушаването и застрояването на жилищните комплекси? И после за демонтирането на временните постройки? По сегашни цени на строителство говорим за близо 20 милиарда лева разходи (25-30 хиляди лева на човек), още при първата вълна – блоковете от 60те и част от 70те.

Малцина българи са/(ще бъдат) способни, било то на изплащане, да поемат подобна тежест, дори цената да е двойно по-малка! И държавата, било то частично, не е в състояние да финансира такъв проект. Подобни разходи биха били несъразмерни с приходите на републиката. Като отчетем, че поносимите разходи на държавата са в рамките на десетина милиарда годишно (а тези пари едва стигат за текущите разходи), не виждам до колко и държавата би могла да помогне по въпроса. Простете за кръчмарските сметки, но само обрисувам ситуацията в щрих.

Заеми/ програми от ЕС? Ако беше само България.., евентуално би могло да се измисли нещо, но цялата Източна Европа е осеяна в панелки, които към 2025та ще трябва да се разрушават. Помощта от ЕС, най-вероятно, няма да стигне за никъде, напротив, ще доведе до излишна бюрокрация.

А проблемите не са само в парите за строежите. Ако следващите две правителства закъснеят с конкретните мерки, просто не ми се мисли...

Помислете как ще се релокират стотици хиляди граждани във временни лагери/ или ще се намерят временни жилища за тях, без да се достигне до ситуация на хаос. Помислете как изведнъж търсенето на всякакви допълнителни стоки и услуги ще скочи неимоверно и ще създаде условия за търговците да надуят цените.

Смятам, ще се съгласите, че мащабите на този проблем изискват невиждано ниво на централизирана координация, което сегашният строй няма как да предложи?

Дали ще се наложи планирано увеличение на заплатите на населението и контрол над евентуалната инфлация чрез не-пазарни (централно-планирани) средства; дали разходите за построяването ще се оптимизират чрез национализиране на определен бизнес, въвеждане на регулации и временно национализиране на земя за нуждите на временните лагери; и др. мерки, които не спадат към графа „свободна пазарна икономика”?

Едно е ясно – другарите от социализма/ и господата-демократи са ни оставили такова наследство, което не ни дава друг избор – освен да се върнем към централно-планова икономика.

събота, 16 януари 2010 г.

Критика на коремно-пипковата система

Преди ден чух как колега оценител от друга фирма се мотивирал за въведените от него корекции при оценяване на активи. Вика: „Тупкам се по тумбака, първо с едната ръка, после с другата и каквото ми дойде отвътре – значи толкова.”

Язък, че е бургазлия! За съжаление философията зад тази методика е знакова за цялата ни държавна, общинска, публична и частна обществена система. Факт е, че българските финансисти нямат никакво доверие на публикуваното от Националния статистически институт – основен източник на националната ни макроикономическа база данни.

Факт е че самите служители в статистическите учреждения към Министерствата на Финансите и Икономиката сами си казват че нивото на дейността им се свежда до: „Ами мислим си ги цифрите по системата едно-към-гьотере или едно-към-Витоша”.

За толкова пари – толкоз!

Представете си тогава как на нас ни се планират законите и политиките в държавата. На база на едни компрометирани цифри и това е обществена тайна – всички знаят че е така!

Външните икономически анализатори също нямат вяра на родната ни статистика. В резултат те се стремят да ползват извадки от „авторитетни” източници като МВФ, СБ, СТО и т.н., които познайте от къде черпят данните? Пак от НСИ, най-много да нанесат корекции по споменатата вече коремно-пипкова система.

Демек – за такава бедна страна – толкоз!

В такъв случай правете си сметка как се планират и прогнозират ефектите от планирани данъчни политики, национален бюджет.. Ами то е ясно – по коремно-пипковата система!

Колко всъщност е инфлацията, например, в страната? Според авторитетна и доста скъпо струващата информация от доклад на The Economist Intelligence в дългосрочен план план се прогнозира 3% инфлация, странно, при условие че НСИ съвсем до скоро отчитаха дефлация от -0.5%.

ОПА!

Ами как при това положение предприятията ще правят бизнес плановете си!? Коя цифра би взел на в предвид? Явно пак ще трябва коремно-пипковата система да играе.

Един вид всичко се планира «на око» както на макроикономическо, така и на ниво отделно предприятие.

Но няма да се плашите, да не си мислите че само ние сме така? Същото е навсякъде – нарича се статистическа грешка и при тази система, в която функционира целия свят - не може друго яче.

Както е казал Сталин: «Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на милиони е вече статистика».

И не си мислете че ефектът на стъкмистиката в глобален план не ни убива! Има едни документи, в които е ползвана статистиката от едни други времена на малко повече ред. Това е документът изготвен през 1990г., наричан още Планът «Ран-Ът». Това е практическият план по който се провежда трансформацията на страната от планова икономика в пазарна.

Тук ще дам за пример колко точно може да се прогнозира, когато има в наличност добре подредена информация, останала от соц. времената. Като видите какви са ефектите от анализ на верни статистически данни, представете си какъв ще е ефектът от неверни. За жалост примерът не е радостен.

Планът е разработен от националната търговска камара на САЩ, документът не е публично оповестен, аз лично се натъкнах на извадки в интернет и приемам на доверие тези извадки само заради факта, че и от други познати (които са били близо до властта по онова време) съм чувал същото.

По покана от правителството на Андрей Луканов у нас пристига екип от 22ма специалисти, начело с Ричард Ран и Роналд Ът. За да разработят «Проект за преход към пазарна икономика и демократичен капитализъм». Към тях се присъединява и екип от 29 български специалисти.

Това е практическата програма, по която се измени обществения строй в България. Интересно е да се знае, че докладът по «Проекта..» е приет от народното събрание с ръкопляскания, а по един екземпляр от него е получил всеки от депутатите.

В него има и специална поверителна част, която е засекретена. Това е разделът «за цената на прехода». В-к «Труд» от 9ти декември 2000г. публикува коментара на Георги Тамбурев за програмата «Ран-Ът»: «Чета и косите ми настръхват, все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Нострадамус за Апокалипсиса... Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. Най-уязвимата част от населението – децата и възрастните ще получат тежки хипотрофични увреждания от системно недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите. Покупателната способност на населението непрекъснато ще спада и ще достигнем до нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица, предвижда се нивото й да достигне до 1 милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна забравени болести. Всичко това може да породи силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно като се държи сметка за прага на издръжливост на народа. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака».

На 117-а страница от поверителната част на програмата се казва, ве българската икономика, в условията на пазарен принцип е предназначена да изхранва 5 милиона души.

Вече 1 милион измряха или избягаха, ако трябва да се придържаме към плана – остава да намалеем с още 2 милиона. Но у нас все още много хора имат апартаменти, вили, собственост и това ги прави относително независими. Въпреки че последователно бяха ликвидирани селското стопанство, промишлеността, транспорта (речен, морски, въздушен), военно-промишления комплекс, атомната ни енергетика... Вече 20 години изпълняваме безотказно плана и страната ни е единствената в света, която извърши почти 100% разрушителна приватизация. Но планът «Ран-Ът» не успя, според него още преди 10 години трябваше всички българи да станем напълно зависими от банките и да нямаме собственост, а инфлацията да е унищожила спестяванията ни.

Въпреки трудните условия, българинът успява да пробива. По някакъв ирационален начин ние оцеляваме, като харчим повече, отколкото изкарваме. Никой математик не може да си го обясни. Отговорът може да се крие в нашия балкански манталитет, който ни е запазил през вековете.

Време е българите да се вдигнем и да поправим нанесените ни злини.


Всеки дебит генерира кредит и всеки кредит генерира дебит


За някои болести има лек, за други няма. За щастие технологичният напредък вече е решил въпроса с въвеждането на по-голям ред в информационния поток на икономиката ни. Решението може лесно да се приложи, както на ниво една държава, така и глобално.

Добра/Лоша, но факт, ние живеем в някаква установена и изградена система със свои закони и закономерности. Тази система функционира на базата на механизъм от правила и закони. До голяма степен, системата е до толкова подробно разработена (поне в теоретичен план), че можем директно да я въведем в софтуерна програма и тя да функционира почти безотказно, естествено като бъде настройвана и сюпервизирана от съответните специалисти.

Да вземем например установената система за счетоводство (впрочем измислена още през Ренесанса от банкерската фамилия на Медичите и доста добре развита до днес).

Основното при осчетоводяването (освен ръководните принципи) са така наречените „първични счетоводни документи”. Тези документи се сортират и придвижват по финансовата информационна система на отделното дружество спрямо строго установения Национален сметкоплан, който задава точно определено място – точно определена сметка за всяка търговска операция.

Въпросните първични счетоводни документи са добре известните ни: фактури (инвойси), приходни/разходни касови ордери, бордера, платежни нареждания, протоколи, складови разписки и т.н.

Самите те са в следствие на други юридически документи като договори, т.е. не би трябвало да се появява фактура за продажба на стока, без преди това някъде, някога да е сключен договор за продажба на същата.

Доказателство за безотказността на тази система е, че вече редица компании предлагат на пазара специализиран софтуер, който само на база електронни фактури може да води напълно автоматично счетоводството на малко предприятие. Например Майкрософт наскоро видях, че са пуснали такъв продукт за малки фирми, които не могат да си позволят да плащат на счетоводител.

Да не говорим за примери с големи корпорации, където не само счетоводството, но и складовете и цялата логистика е почти напълно автоматизирана и счетоводителите само сюпервизират процеса и дават команди за касовите ордери, платежните нареждания и разпечатка, изпращане на фактури.

Мислейки над въпроса започвам да си представям една глобална, единна система в която всички документи са в електронен формат, така да го кажем „интелигентни” електронни юридически , счетоводни и други документи които спрямо функцията си автоматично задействат процесите в системата.


Тук говоря за абсолютно всички документи, като почнем от юридическите устави, договори между фирми и частни лица и държави; удостоверения, наказателни актове на полицията; държавни закони, наредби, правилници; съдебни решения, постановления... И т.н.

Всички тези форми на медиатори в комуникацията на системата имат своето предназначение, ако са програмирани добре могат да я движат почти автоматично!

Нека си представим, че всички предприятия в страната са снабдени с този глобален софтуер за управление на предприятието, свързан с всички държавни учреждения в реално време.

Пример: Предприятие А е сключило договор с предприятие Б за доставка на стоки. Предприятие А получава фактура от Б, заедно с пристигането на доставката в склада. От счетоводството в реално време чакат служителите в склада да направят проверка и съответно да подадат електронна складова записка. В случай че всичко е наред, електронната фактура автоматически ще генерира дебит в краткосрочните активи на предприятие А и съответно кредит по разплащателната сметка (или кредит по сметка разчети с доставчици ако плащането по договор не е необходимо да стане на момента).

Но да кажем, от склада докладват, че доставените стоки не отговарят на изискванията на договора по количество и качество. Предприятие А автоматически чрез софтуера съобщава на Б за рекламация. Стоките се приемат в склада на А за отговорно пазене и (автоматически) действието се отчита по сметка за отговорно пазене като дебит и като кредит по сметката за „разни пасиви и задбалансови сметки”.

Ако предприятие Б реши да отхвърли рекламацията, то софтуерът уведомява органите от съответния градски съд и автоматически генерира завеждане на дело. Софтуерът на компания А генерира автоматически нова сметка „вземане по съдебни спорове” и т.н. до произнасянето на съда, чието електронно решение автоматически ще генерира друго движение в сметките. Тъй като системите на двете фирми са свързани глобално с цялата държава и с всички други фирми, то е ясно, че съответните автоматични записвания протичат и в софтуера на компания Б.

Примерът, който давам би се случил долу-горе по същия начин и сега, само че доста по-бавно и не автоматично.


Свързани в една хранилка


Спомнете си какво казах в началото за статистиката ни и за това как на тази база се планира държавното управление и бизнес плановете на отделните фирми. Ами ако всички участници в икономиката се свържат в една система, която в реално време да отчита всяка протекла транзакция? Тогава, смятам ви е ясно че споменатият проблем отпада.

Отпадат доста проблеми. Представете си, че в системата са включени не само държавата и фирмите, ами и всеки един гражданин. Не знам дали сте ползвали досега електронно банкиране, но говоря за същото, само че в глобален план. План, при който всеки гражданин разполага с карта (същото като дебитните карти) и онлайн сметка, на която се отчита всяко постъпление и разход. Представете си, че хартиените пари са елиминирани като средство за заплащане в страната (туристите могат да ползват дебитни/кредитни карти или карти за туристи, които могат да купят във всеки клон на всяка банка). Тогава „интелигентните” сметки, фактури, документи и виртуални пари ще текат по системата в реално време и с невиждани досега възможности за проследяване на източника на всяка транзакция по веригата.

Считам, че ако това се направи и хартиените пари изчезнат от употреба, на сенчестия бизнес ще им е доста сложно да извършват търговска дейност или да укриват данъци.

Като казах данъци, представете си, че от министерството на финансите могат по всяко време да си свалят цялата база данни на глобалната система да я пуснат в симулатори и да разиграват на компютъра си какво би станало, ако се измени един данък или се промени закон. Това ще сложи край на горчивите експерименти с неправилни икономически и финансови политики, или поне ще сведе доста риска.

Като цяло сега ви говоря да направим така, че всички фактически и нагледно да се обединим в единна, координирана хранилка. Така или иначе ние всички хора по земята сме взаимосвързани и сучем от пъпната връв на майката Земя, но разликата ще е огромна, ако създадем огледало с помощта, на което да се гледаме постоянно отстрани и да вземаме по-адекватни мерки.


Икономика на глобалния мониторинг

Знаете ли, доста икономисти, най-вече американски веднага биха ме упрекнали, като говоря за система, в която всички транзакции се наблюдават централно, че проповядвам опасни идеи, заплашващи демократичната пазарна икономика. На такива ще им кажа – ДРЪЖКИ!

Нищо не заплашвам. Подобни обвинения неистово до скоро отправяха онези, които са виновни за сегашната икономическа криза към г-жа Бруксли Борн, директора на Commodity Futures Trading Commission [CFTC] – (комисията за надзор на търговията с опции в САЩ). Тя предупреждаваше и настояваше за засилване на контрола над пазара на опции още преди да се спука балона „дот.ком” - Тогава Алан Грийнспан (председателя на федералния резерв) й затваря устата, точно преди катастрофата през 2008ма тя пак настоява в качеството си на директор на комисията, уж създадена да контролира този опасен пазар, но не, пак финансовото лоби на Уол Стрийт си налага своето и БУМ! Поредният балон се спука!

След това Алан Грийнспан се появи още само веднъж пред медиите като препикано мушкато и само каза – „съжалявам, не бях прав”.

Това, за което говоря аз съвсем не е добре познатата идея за централно планова икономика (социализъм/ комунизъм + тоталитаризъм), а нещо съвсем, съвсем друго.

Нека уточним какви са „родовите” разлики между централно планова икономика и пазарна такава: при първата цените на стоките се планират от централния орган за управление; при пазара цените (теоретично) са резултат от равновесието между силите на търсене и предлагане; при първото няма частна собственост и частен бизнес, всичко (теоретично) се притежава от обществото; при пазара – ясно как.

Икономиката на глобалния мониторинг си е същата добре позната пазарна икономика, но с много по-засилен контрол върху нея, посредством генерално технологично решение (и изваждане на хартиените пари от строя с въвеждане на виртуални, „интелигентни” пари). Чрез създаването на единна информационна система в която са включени абсолютно всички граждани, юридически, физически лица, децата (на които към сметката на родителите им се открива под-сметка с детска разплащателна карта и родителски контрол).

Включени постоянно към системата, органите на властта, от една страна, ще могат по един много по-усъвършенстван начин да планират, като ползват възможно най-пълни и точни данни за провеждането на предварителни симулации, преди да гласуват нов закон, данък, наредба и т.н. Фирмите също ще получават (до толкова, до колкото имат разрешение за достъп) най-необходимата и вярна информация за пазара, така че да не си правят криви сметки. Гражданите ще са също постоянно включени в системата и всякакви нередни и опасни транзакции ще лъсват моментално (покупка на оръжие без разрешително, стоки за които няма фактури, показващи произхода им и т.н.).

Изобщо Икономиката на глобалния мониторинг, от една страна не ни тласка към смяна на режима, но в същото време ускорява неимоверно пътя ни към бъдещето.

14.01.2010

София