четвъртък, 3 октомври 2013 г.

ПРИМЕРЕН АЛГОРИТЪМ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОРСИ ОТ НОВ ТИП


Въпреки доста просторните писания по темата за борсите от НОВ ТИП, остават някои въпроси, недоизяснени подробности, в следствие на което се прокрадва впечатление, че в плана има сериозни пропуски и неточности. Два са основните въпроси, които ще адресирам на този етап:

1) първо, някои хора, съвсем обосновано, възразиха че в страната отдавна има създадени модерни тържища за търговия на плодове и зеленчуци (уж, до сущ, като борсите които, предлагам, явно тези хора не разбират плана). Появява се въпросът: а какво ще се случи със съществуващите тържища? Нима, след като се създадат новите борси, досегашните инвеститори ще изгорят!?

2) Друг един основателен аргумент чух по отношение на предложеното от мен ограничение инвеститорите да могат да участват в капитала само в 1на борса. Получих приятелски съвет, че този аспект е слабост, тъй като инвеститорите биха желали да диверсифицират риска, инвестирайки на различни места. В случай че им бъде отказана такава възможност, ще загубят интерес да инвестират.

Тези 2 аргумента са напълно основателни, но според мен са по-скоро породени от факта че не съм описал с конкретика по какъв точно начин тези борси ще бъдат създадени. Какво ще е естеството на техния капитал? Кой носи риска? Всички тези въпроси ще получат отговор като опиша алгоритъма за регистрация, който ми се върти в главата.

Ще сдъвча в кратце процеса, и после ще го опиша нашироко, за да стане ясно какво всъщност имам в предвид. Първо съответните държавни ведомства регистрират юридически лица, капиталът на които предстои да се продаде на инвеститори, съгласно оценката на Изключителното право (монополното положение) да се извършва съответната дейност на съответната територия.

На този етап акциите на дружеството представляват куп от ценни книжа (не подплътени от пари, но даващи право за монопол), нещо като „билетчета с цена“ и като си ги купиш, получаваш определена част от монополното дружество > правото вечно да се возиш на влакчето на монопола. В някои области, където има наличие на подходящи за целта активи (земи, сгради и съоръжения) определена част от актива ще е под формата на апортни вноски. Следващият етап е държавата да продаде емитираните акции. След този момент капиталът на дружествата вече е подплътен с реални парични средства. Инвеститорите разполагат с проекто-монополно дружество и е събрана определена сума пари, които да вкарат в действие.

Реално правото на монопол влиза в сила след като съответните органи издадат разрешение за въвеждане в експолатация на борсата (не го бъркайте това с акт 16) имам на предвид когато всичко е построено (С АКТ 16), персоналът е нает и готов за работа (ако са необходими курсове по обучение, то, и това трябва да е факт), цялата борса е в пълна готовност, съгласно изискавнията. Реже се лентата и борсата стартира операции, същия ден. Борсите ще оперират съгласно строги изискавания по закон и всеки един елемент от функциите ще е строго регламентиран. Виж бележката озаглавена „СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП“

ЕТАП I – ПЪРВОНАЧАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ

Акциите на тези борси ще представляват своеобразен вид „екзотични ДЦК“ които дават (гарантирана от държавата) доходност. След момента на въвеждане в експлоатация на борсата акционерите могат да разпределят печалба в размер до 8% доходност на инвестицията. Нещо повече, инвестициите могат да нарастват с до една трета от неразпределената печалба (фонда за инновации и развитие). Т.е. 1/3 от неразпределената печалба борсите могат да инвестират в нови активи и пропорционално да увеличават размера на дивидентите.

Преди това, съответните държавни ведомства трябва да извършат следните неща:
1) Да оценят Изключителното право (монополното положение) на проекто-борсите.
2) Да направят оценка на необходимото ниво на инвестиции.
3) Да определят (съществуващи вече) активи, които да бъдат апортирани в капитала на борсата.
4) Да регистрират юридическо лице като собсвеността на капитала се поделя между държавното ведомство и собствениците на апортираните активи.
5) Да стартират процедура по продажба на държавния дял в борсите.

1) Оценка на Изключителното право (монополното положение) на проекто-борсите.
За да е ясно на каква цена да се пуснат акциите за продажба, съответното държавно ведомство трябва да направи оценка на пазара в дадената територия. Тъй като говорим за монопол, 100% от пазара на дадената територия. Тази оценка трябва да е до такава степен реалистична, че да убеди потенциалните инвеститори, че всички рискове са изчислени, но и в същото време да не се допусне ощетяване на държавата, вследствие на подценяване.

Инвеститорите така или иначе са гарантирани 8% възвръщаемост (не повече/ не по-малко). Целта е да се обяви реалистична цена, за която, в крайна сметка тези борси ще бъдат изградени и подготвени да оперират, както и достатъчен оборотен капитал, който да задвижи процесите до момента, в който ще постъпват достатъчно средтва от комисионни.

Както казах, акциите на тези борси за инвеститорите ще представляват своеобразни „екзотични ДЦК“ , като чрез монополно положение, инвеститорите имат сигурна доходност от 8%. Несигурният елемент е с какви темпове тези инвестиции ще нарастват. Веднъж продадени, инвеститорите запазват акциите си завинаги, за разлика от ДЦК, тук падеж няма. Инвестициите могат само да нарастват, посредтвом ре-инвестиции. Единственият начин да не допуснат инфлацията да им „изяде“ доходността, е да реализират високи печалби, т.е. ръст на пазара, и съответно стабилни нива на ре-инвестиции.

В този ред на мисли, оценката на пазара цели да установи какви печалби ще генерира борсата през първите години от създаването, и ще бъдат ли достатъчни тези печалби да покрият необходимата доходност за инвеститорите (в рамер на 8% от вложенията).

Така, през първите години държавата поема риска. Ако се допусне грешка цените на акциите да са твърде високи и след една година операции на борсата излезе, че печалбата не може да покрие 8% възвращаемост.., данъкоплатците ще бъдат ощетени, защото държавата ще трябва да намери липсващите средства.

От друга страна, с напредване на годините и препускащата инфлация, инвеститорите ще са заинтересовани борсата им да работи така, че пазарът да расте (а единственият начин това да се случи при монопол на територията на страната: е износ!).

Затова държавните ведомства трябва да внимават в началото всичко да е сметнато точно, че да не ощетят данъкоплатеца, но в последствие топката, все повече, ще е в ръцете на инвеститорите, които трябва да си подсигурят растеж.

Не е чак такава философия да се сметне колко харчи населението на дадената област за плодове и зеленчуци (колко точно се реализира по каналите за търговия на дребно, колко е вноса, колко произвеждаме). Ако нямат надеждна статистика, ще си я набавят. Не е и голяма философия да се сметнат какви ще са разходите на борсите по дейността. Все пак, става дума за офис разходи, транспорт на персонала и поддържането на търговски площи. Разпределението на добавената стойност ще е отрегулирано по закон и ще е ясна структурата, каква част от добавената стойност ще отива за капитала. Всичко изброено до тук, може сравнително точно да се изчисли и предвиди.

Остава да се направи справедлива оценка на Изключителното право (монополното положение). При условие че е ясен бизнес плана за първите няколко години, тази задача също не е голяма философия. Ако държавните органи нямат нужния капацитет, на разположение, има множество оценителски фирми, които със сигурност знам че имат кадрите за целта. Тази оценка ще послужи да се извърши удачното апортиране на съществуващи активи в капитала.

2) Оценка на необходимото ниво на инвестиции.
Както казахме, този параметър е важен за да не се допусне през първите години да бъде ощетен данъкоплатеца. Ако се завиши прекалено инвестираната сума, и печалбите не достигат да подсигурят 8% доходност, държавата ще трябва да доплати (от джоба на всички ни).

Ако пък се занижи оценката, тогава, може да не достигнат средства за пълноценното опериране на борсите и пак резултатът да е отрицателен.

При всички положения, трябва да се изхожда от точната оценка на пазара, колко оборот и печалба е реалистично да подсигури през първите години (и) от оценката, колко точно средства е необходимо да се вложат, че борсите да оперират като такива от НОВ ТИП, и да изпълнят амбициозните задачи пред тях.

3) Определяне на (съществуващи вече) активи, които да бъдат апортирани в капитала на борсата.
Споменахме, че в някои области вече функционират модерни тържища. На даден момент те не оперират ефективно и голяма част от тях седят празни. Въпреки това, ако се приложи плана и тези инвеститори бъдат напълно игнорирани, те ще фалират съвсем, а създадените бази ще са чиста загуба на средства.

По-добрият вариант е тези активи да се приемат на въоръжение, вече в условията на монопол. Така, от една страна значително ще се намалят необходимите разходи за изграждане на борси (защото вече има създадена материална база) на места, от друга страна, няма да има ощетени от законовите промени, напротив всички ще спечелят!

Разбира се, държавното ведомство ще трябва да направи оценка до каква степен съществуващите бази съответстват на НОВИТЕ изисквания. Възможно ли е евентуална реконструкция, допълнително застрояване и т.н.

По-важен тук е механизмът, чрез който тези активи ще се апортират. Ясно е, че не е справедливо инвеститори, които са инвестирали в условията и под презумцията на „свободен пазар“ (хаос) изведнъж да получат (безплатно) като подарък изключителните права да извършват търговия на едро в областта. Повечето такива „модерни” тържища сега са на ръба на фалит. Със сигурност тяхната инвестиция има своята справедлива пазарна стойност в условията на свободен пазар и за тази стойност ще се потърси експертно мнение от независими оценители. И със сигурност тази стойност ще е далеч по-ниска от стойността съгласно Оценката на Изключителното право (монополното положение) на проекто-борсата.

Препоръчително е членовете на експертните групи, които правят оценка на необходимото ниво на инвестиции и тези които оценят съществуващи активи, в началото да не са в контакт помежду си и да извършат тези оценки абсолютно независимо един от друг. Държавни комисии ще сравнят необходимите средства за изграждане на нови активи с оценката на аналогични съществуващи такива. Трябва да бъде ясно каква точно икономия се реализира. Считам че ще е препоръчително, дори, някои от службите за сигурност да наглеждат оценителските групи, да не би да решат да обменят мнения и опит, въпреки че не е разрешено.

Що се отнася до съществуващите активи, подходите за оценка са ясни: Разходен подход.
Разходният подход оценява стойността на базата на разхода за възпроизвеждане или подмяна на собствеността, намален с обезценяването, породено от физическо износване и функционално и икономическо остаряване, ако има такова и то може да се измери. Разходният подход се базира на твърдението, че един информиран купувач не би платил повече за собственост от разходите за произвеждане на заместваща собственост със същата полезност. Разходният подход обикновено осигурява най-надеждна индикация за стойността на подобренията върху земята, сградите със специално предназначение, специалните конструкции, инфраструктура и специалните машини и оборудване.

Пазарен подход
Пазарният подход установява стойността чрез анализ на скорошни продажби на сравнима собственост. При оценяването на недвижима собственост, подобна собственост, наскоро продадена или предложена за продажба на текущия пазар, се анализира и сравнява с оценяваната собственост, като се правят корекции за разлики за такива фактори, като време на продажбата, местоположение, вид, възраст и състояние на подобренията и възможна употреба. Този подход се използва също при оценката на машини и оборудване, за които има установен пазар.

Приходен подход
Приходният подход установява стойността на базата на капитализиране на нетните приходи, които може да бъдат генерирани, ако собствеността се отдаде под наем или продаде. Настоящата стойност на прогнозираните приходи, въз основа на стойността на парите във времето, може да се намери чрез прилагането на норма за доходност. Надеждността на получения резултат зависи имплицитно от достоверността на направените прогнози и очакваната норма на възвръщаемост. Съществуват няколко техники за прилагане на приходен подход като най-подходящия метод зависи от надеждността на наличните данни.

Естествено, оценките на съществуващите активи, които ще се апортират в капитала на борсите от нов тип, се оценят под презумция, че оперират при досегашните условия на свободен пазар, не какво биха стрували в рамките на новия формат.

Нека дам прост пример с някои произволни цифри. Моля не възприемайте тези цифри за чиста монета, давам ги само като пример, да онагледя. Не възприемайте логиката на оценка буквално, отново е само примерна. Да допуснем че е направена оценка на Изключителното право за Бургаска област. Да допуснем че експертите са оценили, че пазарът в областта възлиза на 180 милиона лева, от които борсите под формата на комисионни ще генерират 9 милиона/годишно и (например) експертите са изчисли че за тази борса е постижимо да стартира с около 3,6 милиона печалба. Направен е цялостен план + оценка на необходимиите инвестиции. Да допуснем че за Бургаска област са необходими 30 милиона инвестиции, (съгласно подробно разработените препоръки и изискавания за устройство на борсите от НОВ ТИП). Да допуснем, че на Акционерите ще им бъде гарантирано да разпределят по 2,4 милиона/ година. Освен това да допуснем че експертите оценят реалния ръст на печалбите в размер на 3% годишно. Казахме, норма на възвращаемост 8%, минус 3% реален ръст, т.е. капитализираме с 5%. Примерен резултат = 2,4/5% = 48 милиона.

По данни от медиите виждаме, че в съществуващото модерно тържище в Бургас са инвестирали 2 милиона лева. Това е стара информация, нека да преувеличим и си представим че са инвестирали в последствие още толкова. И все пак, къде са 48 милиона (оценка при условия на монопол) къде са 3-4 милиона (които сегашните инвеститори са се престрашили да вложат при днешни условия) ? В случай че закона се измени и монополното право се даде директно, безвъзмездно на съществуващата борса... те ще могат да избият 100% от вложените средства за две-три години! да се допусне подобно нещо определено не е справедливо.

Нека в останалите градове в областта също има някакви активи, които не са за пренебрегване... на обща стойност пак толкова (само давам набързо произволна цифра за пример)... и общо допускаме, че ще се апортират активи със справедлива пазарна стойност до 10 милиона. Сравнено с 48 милиона оценка при монополизиране на пазара, излиза че апортната вноска в капитала на Бургаската борса от НОВ ТИП би била в рамките на 20% от капитала. Иначе казано, за да не се пренебрегнат досегашните инвеститори, в замяна на техните активи, те получават (примерно 20%) справедлив дял от капитала в монополните борси от НОВ ТИП. Моля, ако го четат това колеги-оценители, да ме извинят за прекаленото опростяване и неточности, давам само популярен пример, за да ме разберат и хора които не са наясно с оценителските методи.

Интуитивно казано, според мен, не бива да се допуска апортирането на съществуващи активи да превишава 30% от новия капитал.

И позволете да направя поредно кратко лирично отстъпление: Подчертавам, че тук говоря за административното звено на борсите + модерните площи за търговия на дребно. Въпреки че законовите промени определено ще засегнат логистиката, тя ще си остане не-монополизирана. Затова, моля не правете грешката да бъркате логистична инфраструктура и съоръжения (складове, техника и т.н.) с обекта на този текст.

4) Регистрация на юридическо лице като собсвеността на капитала се поделя между държавното ведомство и собствениците на апортираните активи.
Описахме методиката как е възможно, без да се пренебрегнат съществуващите тържища, да се постави началото на борсите от НОВ ТИП (стига наистина да отговарят на критериите като материална база/ или поне да е възможно тяхното преустройване, допълнително построяване и т.н.). Ще повторя че за мен лично е справедливо да не се допуска собствениците на съществуващите активи да получат повече от 30% дял от новия формат, в който могат да участват, тъй като новите законови промени ще им подсигурят значително по-високи нива на печалби + абсолютна сигурност на инвестицията. Щом от юридическа гледна точка борсите са регистрирани може да се премине към продажбата на държавното участие. Иначе казано, напечатан е кочана с билетчета за влакчето на монопола, моля пътниците да заповядат.

5) Старт на процедура по продажба на държавния дял в борсите.
Както написах в предишната си бележка „СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП“, според мен, за да се постигне необходимия „СЪСТЕЗАТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ“ ще е от ключова важност да не се допуска инвеститорите да „хеджват“ риска, купувайки дялове в най-различни борси. Аргументът в подкрепа на обратната теза, е че забраната за участие в капитала на повече от 1на борса ще отблъсне инвеститорите.

Самата същност на този тип инвестиция, обаче е различна от обичайните случаи. Особено през първите години доходността за инвеститорите е гарантирана, за всеки 100 лева вложени, от момента на въвеждане на борсата в експлоатация, обезателно ще получиш 8 лева (не може повече/ не може по-малко). Общият размер на инвестицията за всяка една борса е индивидуален, и съобразен с оценката за необходими инвестиции. Но това по никакъв начин не влияе на доходността като процент. Един вид, купуваш си нещо като държавна ценна книга, даваща ти вечно право да получаваш 8% доходност. Елемента на риск в случая е до колко ще успее борсата да разраства мащаба на дейността си (по-бързо от инфлацията) така че винаги доходността да ти се струва приемлива. Затова, от една страна инвеститорите имат гаранции, но от друга страна, имат стимул в дългосрочен план борсата, в която са инвестирали, да увеличава мащаба на дейността си (и това може да се постигне като се пробие на чужди пазари).

Някои веднага могат да възразят че инфлацията може да бъде компенсирана с по-бързо вдигане на цените на плодовете и зеленчуците. Аз ще възразя обаче, че състезателният елемент, заложен в устройството на борсите от нов тип напълно (или до някъде) изключва този момент.

Това е моят аргумент, в подкрепа на идеята инвеститорите да не могат да инвестират в повече от 1на борса. На практика няма значение къде и в коя област влагаш, ти все получаваш една и съща доходност (8%). Остатъка от неразпределената печалба се дели на 3:
- 1/3 Реинвестиции за Инновации в земеделието
- 1/3 Реинвестиции за развитие на ИТ сектора
- 1/3 Дял за капиталови инвестиции

Именно последната 1/3 е онази част, която може да се капитализира и да увеличи базата на която се изчисляват обещаните и гарантирани осем процента. Тъй като акциите на тези борси, все пак са си акции (не са класически тип ДЦК), падеж няма и държавата не връща нищо на инвеститорите, инвеститорите пък не връщат собствеността обратно (от гледна точка на финансовата терминология, можем да определим този инструмент като вид „Consol”). Единственият начин, да се поддържат вечни устойчиви нива на възвращаемост е чрез ре-инвестиране,  увеличаване на базата, на която се изчисляват „дивидентите”.

Тук трябва да отбележа, че държавата е редно да калкулира в продажните цени на акциите, всички извършени разходи до момента на продажбата, за да е ясно, че освен гаранциите (от промяната на законовата рамка) данъкоплатецът (бюджета на държавата) не плаща нито стотинка за създаването на борсите от нов тип. Държавата си възстановява извършените разходи, а остатъкът формира бюджета за предстоящите инвестиции по реалното изграждане на борсите.

ЕТАП II – ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ

В момента в който емитираните акции са продадени и в баланса на борсата са отчетени необходимия брой парични средства, време е да се пристъпи към същинския инвестиционен процес.

В предишните си бележки описах подробно как си представям необходимите законови промени, наредби за устройството на тези борси от НОВ ТИП и дори, описах последващи трансформации в устройството им. Предполагам, че ще се изисква и въвеждането на специфични счетоводни стандарти за осчетоводяване на борсовите операции, които да предотвратят евентуални манипулации. Цялостната дейност на борсите ще е съгласно обновени законови рамки, и ще е щателно отрегулирана. Все пак говорим за крайно екзотична форма на собственост. От една страна, акционерите на тези борси ще притежават нещо което би могло да се нарече акции, но не съвсем, от друга страна те притежват нещо което би могло да се определи като ДЦК, но пак не съвсем. Тази нова природа на собственост, ще изисква и нов счетоводен стандарт.

Ще има подробни изисквания и алгоритъм, по който ще се извърши инвестиционния процес, така че да гарантира  изградените борси и техният кадрови ресурс/персонал са в състояние да изпълнят необходимите задачи. Всичко под строг държавен контрол. При кризисна ситуация на икономиката, дори най-десните икономисти (например Иван Костов) признават, че без преминаване на ръчно управление, просто няма как. А при липса на средства в държавата всяка грешка може да е фатална, затова и предвиждам максимално наличие на механизми за контрол.

Обема на инвестициите (рамката) ще е предварително зададена и съобразена с реалните възможности на пазара. Обемите на последващите ре-инвестиции ще зависят от постигнатите печалби.

Щом инвеститорите са вече собственици на капитала, те са в надпревара с времето, час по-скоро да изградят борсата, защото монопола/ и гарантираната доходност, произтичаща от него започват да действат след въвеждането в експлоатация на борсата.

Считам че с тази бележка обосновах идеята си за ограничение на инвеститорите да участват в капитала само на 1на борса, тъй като на практика през първите години няма да има значение къде точно си инвестирал. В последствие, ако успеят да пробият на чужди пазари, ще растат силно и ще спечелят много от инвестицията си, ако ли не, сами са си виновни, ще се надяват ръста да е достатъчен, че да компенсира инфлацията. Все пак, ВЕЧНА (докато съществува суверенната ни държава, в рамките на капиталистическия строй) доходност от 8% е доста добра инвестиция и дори да запазят тези равнища, пак е добре.

Освен това, описах по какъв начин съществуващите модерни тържища ще бъдат включени в плана, чрез справедливи обещетения на собствениците им и удачно приложение на съществуващите активи, в рамките на новия формат.


Така или иначе, повечето изградени модерни тържища (например това в гр. Сливен) при сегашната законова рамка пустеят и са обречени на фалит. Тези които, все пак, се справят някак си, определено ще оперират в пъти по-ефективно в рамките на новия формат. Планът за борсите от НОВ ТИП е своего рода спасителен пояс за тези инвеститори и възможност за страната ни, най-сетне да вървим по пътя на икономическия подем.

Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на тази идея. Изпратил съм този текст, както и останалите бележки по темата до НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ПРИЕМНА“ КЪМ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Едвали чиновниците ще си мръднат и пръста... Но не бива да забравяме, че и те са българи и имат същите проблеми като нас и по презумция техен дълг е да помогнат. Ти също можеш да помогнеш за популяризирането на плана. Създадена е фейсбук група за хората които споделяме тази идея, присъедини се към нас!  Линк към групата: