четвъртък, 6 ноември 2008 г.

Zeitgeist: Addendum

As of now, the world financial system is on the brink of collapse due to its own short comings. The controller of currency stated in 2003 that the interest on the U.S. national debt will not be affordable in less than 10 years. This theoretically means total bankruptcy for the U.S. economy, and its implications for the world are immense.
In turn, the fractional reserve based monetary system is reaching its theoratical limits of expansion. And the banking failures you are seeing are just the beginning.
This is why inflation is skyrocketing , all debt is at record levels and the government and the FED are emerging new money to bailout the corrupt system. For the only way to keep the banks going is by making more money.
The only way to make more money is to create more debt and inflation. It is simply a matter of time before the tables turn and there is nobody willing to take new loans while the faults grow as people are unable to affort their current loans.
Then the expansion of money will stop and contraction will begin on a scale never before seen. Ending a century-long pyramid scheme.
This as already begun.
Therefore we need to expose this financial failure for what it is using its weakeness to our advantage.
In turn, free market capitalism in the form of the trade uses debt to imprison the world and manipulate countries into sub servants to a handful of large business and political powers. Apart from these obvious immoralities, the system itself is based on competition, which immediately destroys the possibility of large-scale collaboration for the common good. Hence paralyzing any attempt to a true global sustainability.


петък, 12 септември 2008 г.

Квантовата физика се среща с Кабала



Както може би сте чули на 10 септември се проведе най-големият научен експеримент в историята на човечеството. Сряда беше пуснат най-мощният в света ускорител на елементарни частици, известен още като Големия адронен колайдер.

Експериментът - т.нар. "first beam" - се излъчваше по интернет чрез сайта на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН, CERN.ch), базирана край Женева.

Имаше и гръмки изказвания против провеждането на подобен експеримент. Скептиците се опасяват, че съществува опасност опитите да породят т.нар. "черни дупки" и да доведат до свършека на света.

Ускорителят е най-големият научен експеримент не само заради мащабите на инсталацията. Той е монтиран под Женева в гигантски тунел на дълбочина 100 м, с формата на пръстен, дължина 27 км и диаметър 3 м. По проекта, започнат преди 20 години, работят 2100 физици, сред които 450 студенти, а ангажираните университети и лаборатории по света са над 167 - в 37 държави.

В същото време, кабалистите твърдят че знаят до какви изводи ще стигнат учените които провеждат експеримента. Според кабалисти, постепенно, учените ще стигнат до извода, че нищо не съществува извън нас и че всичко се определя от качествата на наблюдателя. Само чрез промяна отвътре, може да се стигне до ново ниво на познание. Тези експерименти ще докажат безсилието да се проникне научно в тайните на вселената поради неизбежната субективност на наблюдаващия.

По този повод, искам да ви представя филма за срещата на Рав Михаел Лайтман с водещите учени физици по квантова физика в Сан Франциско. Време е на много голям интерес и големи очаквания да се открият непознати досега неща. Учените се надяват да открият божествената частица която обединява всичко помежду си, но не само учените тръпнат от любопитство какво ще се случи.

Удивително е, доколко съвременната наука, в частност квантовата физика, стига до същите открития и заключения, които са известни на древните мъдреци от преди хиляди години.

Вижте този филм за срещата на водещите учени по квантова физика, които са създали филма "What the bleep do we know?", със съвременния последовател на древната мъдрост на кабала, проф. д-р Михаел Лайтман

събота, 6 септември 2008 г.

Sex: The Secret Gate to Eden | Kabbalah, Tantra and more



Интересът към духовното днес е по-силен от всякога и намира изражение в какви ли не форми, като впечатляващо е масовото разпространение на това явление. Има огромен риск да те помислят за „изостанал” и „непросветен” ако в речниковия ти фонд не присъстват изискани понятия и фрази като „тантра”, „дзен”, „медитация”, „деца индиго”. Виждаме как заклети материалисти тръгват на църква, попове започват практикуването на йога, звездите на холивудския небосклон обявяват че се занимават с кабала, ходжи цитират мисли на Христос и Буда... Напоследък стана модерно и да говориш за „орфизъм”.

Важното е щом попаднеш в компания с непознати, веднага да обявиш че се интересуваш от духовно израстване като не забравиш да вметнеш някое уточнение на тема „чакри” и ако някой случайно не е чувал за „дървото на живота”, постарай се да не гледаш с презрение на тази сляпа и непросветена душица.

Да, всички сме се устремили към духовното просветление, горко на заблудените които още не са разбрали че сега това е модата. Но нека изостаналите с материала да не униват, защото Sex: The Secret Gate to Eden - a new DVD from Thelema Press вече свободно плува в Интернет!

Краткото филмче предлага не лоша презентация на редица гностични доктрини, алхимия, кабала, тантра и мистериите на Адам и Ева. Списъкът от теми включва: екзотерично и езотерично знание; тайното учение на Исус; произходът на човека; Градините на Еден; двете дървета: Дървото на живота (кабала) и Дървото на познанието (Daath, Jnana, Gnosis); дуалността на змията; Кундалини и Кундабуфер; Забраненият плод; Пътят обратно към Еден; сексуалността и Библията; видове Тантра; и още много.

Sex: The Secret Gate to Eden - смесва знания, религии и култове чиито последователи от хилядолетия воюват помежду си. Според авторите на филма всички религии като започнем от будизма, преминем през митраизма, юдаизма, култовете в древен Египет и Месопотамия, християнство, мюсюлманство и стигнем чак до култовете на ацтеки и маи – говорят за едно и също нещо ТАЙНАТА НА СЪТВОРЕНИЕТО

Скрито зад знаците и образите на египетските монументи, отвъд ликовете на ведическите богове, между редовете на старите книги на алхимиците, примамващо ни с митовете на ацтеки и маи – разковничето на върховното знание винаги е било там. През историята на човечеството само на малцина избрани била разкривана тази мистерия ВЕЛИКАТА УНИВЕРСАЛНА ИСТИНА

И тези малцина са водели останалите хора като им оставели в наследство символи за пътеводители. Но когато човечеството дегенерирало до нивото на жестокостта и варварството, божественото знание било скрито и оцелявало в изолирани кътчета по света. Знанието е универсално и намира отражение във всички съществуващи религии
.


С тези слова започва пътешествието с доста особения наръчник по културна антропология Sex: The Secret Gate to Eden

Exoteric and Esoteric Knowledge


The Garden of Eden


The Two Trees: The Tree of Life (Kabbalah) and the Tree of Knowledge (Daath, Jnana, Gnosis)


The Forbidden Fruit


Desire and Suffering


The Alchemical Marriage


The Road Back to Eden

сряда, 3 септември 2008 г.

My Documentary Movie List | Моят списък с документални филми

Филмите, които обобщават най-модерната мисъл на света.

Zeitgeist

Филмът (www.ZeitgeistDebate.com). Конспиративна теория за... всичко (което е било, е и ще бъде). Две от общо трите части на филма представят Федералния резерв на САЩ като частна институция на мощните банкерски фамилии, имаща за цел заробването на американския народ в рамките на т.нар. Нов световен ред; взривяването на кулите на 11. септември е представено като операция на американското правителство. В първата част на филма се разказва за астрономическия произход на множество от елементите на християнската и юдейската религия и сравнението с по-стари култове.




The Century of the Self

Документален филм на Адам Къртис (Adam Curtis) и BBC, в който Бернайс е главен (анти)герой. История за връзката между Зигмунд Фройд и неговият американски племенник Едуард Бернайс, изобретил професията пъблик рилейшънс през 1920те и първият който използва идеите на Фройд за да манипулира масите. Той показва на американските корпорации как може да накарат хората да желаят неща които не им трябват, чрез систематично обвързване на масовите продукти/стоки с техните подсъзнателни желания.



Great Secret of Water

Великата тайна на водата



The Secret

Водещи учени, философи, автори дискутират Закона на ПРИВЛИЧАНЕТО. (Въпреки че този филм също следва да бъде в списъка на задължителните за гледане документални филми, трябва да предупредя че това е наивен филм и е препоръчително да се гледа критично).




What The Bleep Do We Know ?!

Дали „Умът” е мястото където науката и духовното се срещат? Дали нашата вътрешна сила е дотолкова сраснала с нас, че вече не я забелязваме. Дали нашата „реалност” не зависи изцяло от онова което МИСЛИМ че е реално?




Kabbalah, Science and the Perception of Reality

Ученият-кабалист Михаел Лайтман ( PhD по философия, MSc по биокибернетика ) коментира пример от филма What the Bleep Do We Know?!;




И за финал – нещо весело и обнадеждаващо :)





http://perceivingreality.com/

събота, 9 август 2008 г.

Децата «Индиго»



Какво е Дете-индиго? Чували ли сте за децата-индиго?

„Дете Индиго”, е термин популярен в САЩ, с който определят силно сензитивен човек. От доста време, от 70-те насам – ясновидците твърдят че виждат индиговия цвят в аурата на децата. Защо на децата? „Защото тяхната жизненост прави този цвят по-видим.” Децата индиго знаят че са различни от останалите. Тези млади хора поставят под въпрос нещата, които им казват в училище, докторите, психолозите. Изглежда че това са деца, които са родени със специално възприятие. Или специална мъдрост. Или специално състрадание. Да, тези деца са специални.

НО опасността от етикетирането на индиговите деца като едно нещо или друго, е в това че те ще започнат да вярват в етикетите. Дете „Индиго” е етикет, нищо повече. Един ден, може би ще отлепим всички етикети и ще ги наричаме просто ДЕЦА.

Ще ги наричаме хора. Но засега е наистина важно да имаме тези етикети, защото ако не им ги сложим, други ще ги сложат.

А те вече биват определяни като проблемни, аутистични, непослушни, хиперактивни...

Както и да ги наречете (индиго или другояче), тези деца идват на този свят с широко отворени очи, готови да изиграят ролята си в създаването на един свят на състрадание и мир. Дали не сме свидетели на огромен скок в човешката еволюция?

Много хора вярват, че сме на прага на глобално пробуждане и че децата индиго са тук, за да ни покажат истинския ни потенциал.

В "Индиго еволюцията" ще чуете от водещи световни експерти, че това е нещо много повече от чиста фантазия. Децата са истински и те вече променят света. Режисьорът Джеймс Туайман тръгва на пътешествие с един от най-важните въпроси на съвремието: "Дали човешката раса най-после е еволюирала до една по-висша реалност?"

Филмът може да бъде изтеглен оттук.

The Indigo Evolution (2005)


Филмът всъщност показва някои от децата от новата раса. Не става дума за деца с паранормални способности, а деца с ново съзнание, за пробуждане на хората към техните духовни ценности, за повдигане на човечеството, за обрат в ценностната ни система и възприятието на света.

Филмът The Indigo Evolution (2005), обаче не отговаря на най-важния въпрос: Какво да правим ако нашето дете е именно „дете индиго”?

Кабала Днес - блогът на „Kabbalah, Bnei Baruch - Kabbalah Education & Research Institute” ни дава допълнителна информация за това по какъв начин да възприемаме децата индиго

сряда, 6 август 2008 г.

Злото не съществува, сър!


Това, което наричаме студ, в действителност e отсъствие на топлина

Професор в университета задал на студентите си въпрос:

- Всичко, което съществува, е създадено от Бог, нали?

Един студент смело му отговорил:

- Да, създадено е от Бога.

- И Бог е създал всичко? - попитал професорът.

- Да, сър, - отвърнал студентът. Професорът попитал:

- Ако Бог е създал всичко, то Бог е създал и злото, щом то съществува. И съгласно принципа, според който действията ни определят нас самите, Бог се явява зло.

След като чул отговора, студентът притихнал. Професорът бил много доволен от себе си. Той още веднъж „блеснал” пред студентите, доказвайки, че вярата в Бог е мит.

Друг студент вдигнал ръка и казал:

- Професоре, мога ли да ви задам въпрос?

- Разбира се, - отвърнал професорът. Студентът станал и попитал:

- Професоре, студът съществува ли?

- Що за въпрос е това? Разбира се, че съществува. Никога ли не ти е било студено?

- В действителност, сър, студът не съществува. В съответствие с физичните закони това, което считаме за студ, в действителност е отсъствие на топлина.

Един човек или един предмет могат да се разглеждат според това, дали притежава енергия или не, дали я излъчват или не. А абсолютната нула (-273°С) се явява пълното отсъствие на топлина. При тази температура материята става инертна и неспособна да реагира. Следователно студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем това, което усещаме при отсъствието на топлина.

Студентът продължил:

- Професоре, тъмнината съществува ли?

Професорът отвърнал:

- Разбира се, че съществува.

Студентът казал:

- Отново не сте прав, сър. И тъмнината не съществува. В действителност тъмнината е отсъствие на светлина. Ние можем да изследваме светлината, но не и тъмнината. Използвайки призмата на Нютон, можем да разделим бялата светлина на множество цветове и да изследваме различните дължини на вълните на всеки цвят. Но вие не можете да измерите тъмнината.

Простият светлинен лъч се разпространява в света на тъмнината и я осветява. Как определяте доколко тъмно е дадено пространство? Измервате съдържащата се в него светлина, нали така? Следователно тъмнината е само понятие, което хората използват, за да опишат явлението, при което липсва светлина.

След това младият студент отново попитал професора:

- Сър, злото съществува ли?

Вече неуверен в себе си, професорът отвърнал:

- Разбира се, както вече казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта в отношенията между хората, престъпленията, насилието по света - всичко това не е нищо друго, освен проява на злото.

На това студентът отговорил:

- Злото не съществува, сър, или, в крайна сметка, не съществува само по себе си. Злото е просто отсъствието на Бога. Подобно на студа и тъмнината, тази дума е създадена от човека, за да опише отсъствието на Бога.

Бог не е създавал зло. Злото - това е липсата на вяра и липсата на любов, които - от своя страна - съществуват както светлината и топлината. Злото - това е резултат на отсъствието на Божествената любов в човешкото сърце. То е като студа, който настъпва, когато няма топлина, или като тъмнината, която настъпва, когато няма светлина.

Професорът седнал.

Името на младия студент било Алберт Айнщайн.


Източник:


Кабала Днес

вторник, 5 август 2008 г.

Вселената – това е гигантска холограма



Теориите, които полагат началото и откриването на холографическия ефект са първоначално разработени през 1947 г. от Денис Габор (Dennis Gabor), който получава за откритието си Нобелова награда. Холограмата представлява явление, в което всяка една съставна частица съдържа цялото. Някои учени достигат до извода, че реалността, по своята същност, също представлява холограма. На холографически принцип се основава и работата на главния мозък. Мозъкът - това е холограма, отразяваща една холографическа Вселена.

Автори на тази необичайна идея се явяват двама изтъкнати мислители - физикът от Лондодонския университет Дейвид Бом (David Bohm), ученик на А.Айнщайн и един от светилата в областта на квантовата механика, както и неврофизиологът на Стендфордския университет Карл Прайбрам (Karl Pribram). Съвсем случайно те правят своите открития съвършено независимо един от друг, работейки в различни области на науката.

Бом достига до извода за холографическата природа на Вселената след няколко години на неуспешни опити да обясни всички процеси и явления на квантовата механика с помощта на традиционни теории.

Прайбрам, изследвайки работата на човешкия мозък, по същия начин се убеждава в неспособността на традиционните теории да разгадаят загадките на неговото устройство. И за двамата учени холографическият модел внезапно се изпълва с определен смисъл и послужва за отговор на много неразрешими преди въпроси.

И двамата автори публикуват откритията си в началото на 70-те години. Разработките им намират сериозен отклик в научните среди, но за съжаление, така и не получават широка известност. Някои изследователи се отнесли скептично към тези нови открития (коя научна теория е избегнала подобна участ?), но много други водещи учени попълват редиците на привържениците на холограмната теория.

Нобеловският лауреат по физика от 1973г., Брайън Джозефсон (Brian Josephson) определя теорията на Бом и Прайбрам като „пробив в разбирането на същинската природа на реалността”. С тази позиция се съгласява и д-р Дейвид Пит (David Peat), ученът-физик на Канадския кралски университет и автор на книгата „Мостът между мистерията и мозъка”. Пит твърди, че „нашите мислителни процеси са значително повече свързани с физическия свят, отколкото се предполага”.

През 1979 г. Робърт Дж. Джан (Robert G. Jahn), декан на Школата по технически и приложни науки към Принстънския университет, разработва програма за изучаването на „ролята на съзнанието при дефиниране на материалната реалност”. След провеждане на хиляди експерименти, Джан и сътрудниците му публикуват открития, които имат всички основания да се твърди, че: мозъкът може непосредствено да влияе на материалната действителност. През 1994 г. водещи учени и световни педагози се срещат в Принстънския университет, за да обсъдят как е възможно тази поразителна теория да бъде доразвита и да бъде приложена на практика в конкретни научни области. Това откритие е до такава степен необичайно, че опитите да бъде приложено на практика - неизбежно се затормозяват с множество съмнения и колебания.

Взаимодействието на съзнанието с материалния свят, днес не представлява нещо фантастическо: съзнанието - това е енергия в нейната най-финна и най-динамична форма. Теорията ни помага да разберем, защо нашите фантазии, мислени образи, желания и страхове - оказват влияние на реалните събития, и също така обяснява как се материализира създадения от мозъка образ.

Подобни открития, касаещи същността на реалността, може да се превърнат в движеща сила за нашето бъдещо развитие и усъвършенстване. Осъзнавайки себе си като част от откритата и динамична Вселена и като разбираме, че мозъкът има решаваща роля при създаването на реалността - човекът би могъл да развие един активен и творчески подход към живота. Това е още един аргумент да не „стоим в страни”, наблюдавайки за произтичащите събития - новите открития ни позволяват да разберем, че „странични позиции” няма и никога не е имало. Всичко се основава на взаимно влияние. Където и да отидем и каквото и да направим, нашите мисли творят обкръжаващата действителност.

Айнщайн е казал веднъж, че: „Откриването на новата теория е подобно на изкачването на планина, щом стигнеш върха се открива нова и по-широка панорама”.

Източник:

"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

сряда, 30 юли 2008 г.

ПОД ИГОТО НА ПРОСТОТИЯТА: „Модерният метод на комуникиране и нашите родни училища”, изповедта на един неосъществен даскал


Системата на образованието в България е нашето родно безхаберие по отношение на най-скъпото ни – бъдещето на България!?

Само за пример ще споделя, че аз се водя за един изключително „подготвен кадър” във езиково отношение. От гимназията излязох с пълно 6 по български език и литература, а от университета, където получих като втора специалност – „Българска филология” имам и „Грамота за високи...”.

В дипломата ми пише, че мога да преподавам на деца от 5ти до 12ти клас (български език и литература), даже имах малко практика в едно от бургаските училища като преподавател…

Но: АЗ НЕ СЪМ ЧЕЛ „ПОД ИГОТО”!

И поради едни или други причини, нямам и намерение да го чета! Как се чувствате сега, като знаете, че има реална опасност – Аз да уча децата ви да четат и пишат, Аз който не съм чел повечето от задължителните за обучение романи, Аз който допускам по няколко правописни грешки в едно изречение!

Тази връзка между родното образование и модерните методи на комуникиране – възникна в не дотам адекватното ми съзнание, щом прочетох едно интервю за „Труд” с шефа на дирекция „Книги” Игор Чипев (така определиха неговия пост във вестника), който впрочем е наследник на Тодор Чипев, човекът публикувал за първи път Вазовия роман „Под Игото”, книжарят и издател, притежателят на тогавашната най-голяма книжарница у нас.

И.Ч.: (книжарницата му се е намирала на мястото на днешното президентство, била най-голямата на Балканите, била на пет етажа…)

Да, бележит българин от миналото, но ДНЕС какво се случва с четенето – и защо?

Децата днес НЕ четат Вазов, те просто нищо не четат, ясно е защо, но как навремето този Чипев е направил така, че поне за няколко века да отложи безхаберието и неграмотността?

И.Ч.: Тодор Чипев е човекът, който е бил отговорен за измислянето на концепцията на „Под игото”, първата българска книга на нашия пазар, която излиза като илюстровано издание.

Защо се сетих именно за безхаберието по отношение образоването на децата? Защото, Тодор Чипев е абсолютно на обратния „полюс”! Защо направих връзката с модните маркетинг техники за комуникиране? Защото днес, на нас ни трябва един такъв Чипев, който наистина да „пооправи” батака, в който тъне културата ни! Именно невероятният усет на Чипев да „промотира” – повлиява на културата, образованието на българина до днес! До днес, когато страната ни изпитва болезнена нужда от такъв усет…

И.Ч.: Мисията по претворяването на „маркетинг концепцията” на романа, Чипев поверил тогава на имена като Обербауер, Мърквичка, Антон Митов. Още по-интересна е историята на техните илюстрации – под режисурата на Вазов. Артисти от театър „Сълза и смях” се обличали, за да бъдат снимани като герои от „Под игото”. После художниците рисували по фото-картинките. Образът на Бойчо Огнянов е създаден по снимка на брата на Вазов – Михаил. Актьорът Иван Попов пък послужил за „прототип” на Боримечката.

Уникално е отношението към книгата – върху нея пише „второ издание”. И не защото е имало преди това други, а защото части от романа излизат в сборника „Народни умотворения”. А може би защото английското издание на „Под игото” е изпреварило българското. В рамките на 18 месеца този роман вече е преведен на основните европейски езици. И Европа е чела „Под игото” много по-интензивно.

В България първото му издание е 3000 екземпляра. На Запад тиражността му в пъти по-висока.

Действията на Чипев са пример за безупречна маркетингова кампания на промотиране на НОВ продукт!

Какво ще се случи, ако днес някой възложи на водещи майстори на екранното изкуство (режисьори, сценаристи, оператори монтажисти, 3D аниматори и т.н.) да претворят същата концепция? Представете си че най-популярните ни актьори позират в ролите на Боримечката, Рада.., и т.н. (не се сещам за други герои, нали вече казах че не съм чел романа)…

Представете си, че кратки клипчета, пресъздаващи сцени от „Под игото” се пуснат в онлайн социалните мрежи за видеосподеляне, по телевизиите… Представете си провеждането на една модерна маркетингова кампания за - „Под игото”!

Малко сложно да си представим такова нещо, защото няма как да стане, ние до такава степен сме обеднели духовно, че може телевизиите да отделят огромни количества праймтайм че да показват как общественоизвестни личности разбиват с главите си дупки в стени от стиропор или „обикновени българи” чрез „познаване” на кутии „пичелят гулемити пачки”, но за култура – време йок!

Причини много, но една от главните ми я разкри режисьорът Симеон Димитров, който също за известно време е бил даскал по български език и литература. Спомням си на първата репетиция с него, щом чу как четем – ние потенциалните актьори в неговото „Театрално ателие”, Симеон Димитров възкликна: „Наша е вината днес вие да нямате отношение към словото, НЕ СЕ ЧЕТЕ ТАКА!”.

Даскалите не съумяват да създадат у децата отношение към словото, а именно тук се крие ключът към духовността…

Ето още нещо от „кухнята” на Чипев, за това как са се „правели” култовите за културата на българина книги. Той е създал един огромен „кръг от приятели” – писателски фенклуб! Или, по-скоро фенклуб на книгата. Много от заглавията завоювали читателски успех, са се раждали точно чрез комуникационните възможности на тази фен-мрежа, на чаша кафе или вино. Мрежа, в която е било възможно споделянето на идеи и реализирането им.

Днес, въпреки че модерните технологии предоставят изключителна възможност за бързо и лесно от технологична гледна точка създаване на такива „клубове”, в които да се постигне обединяване на хора с идеи и желание за действие – уви подобна „мрежа” за литература – В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА – няма, и скоро няма и да има…

Може би защото НЯМА хора с идеи и желание за действие?

сряда, 23 юли 2008 г.

ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ВОДАТА


Малка синя планета във вселената. В пространството, криещо много тайни, най-важната от които - тайната на мирозданието. Нашата Земя се различава от другите планети: Тя е жива. Сега ние знаем защо. На нея има вода. Ако количеството й рязко намалее или се промени само едно от удивителните й свойства, животът на земята ще изчезне.

Животът е ТАЙНАТА НА ЖИВАТА ВОДА

След като учените обявиха хипотезата, че водата има памет, пред човечеството се откриха невероятни перспективи.Човекът се доближи до разгадаването на главната тайна на водата. Какво представлява водата? По принцип всички знаем. Това е веществото, без което нищо живо не може да съществува. Целият живот е изграден върху водата. Водата е близо до свойствата на живо вещество.

Предистория

До неотдавна се смяташе, че свойствата на водата зависят от химическия й състав. От тази гледна точка разделяха водата на жива и мъртва. Живата има алкална основа. Мъртвата - киселинна. Изглеждаше, че водата вече не крие тайни.

В секретна германска лаборатория през 60-те години на 20 век става необяснима случка. Лаборантка изпуска в съд с дестилирана вода херметизирана ампула със силна отрова. Оставя я да си лежи вътре - за да не афишира своята небрежност. Ампулата е намерена едва след три дни. Тъй като е херметична и няма особена опасност, изваждат ампулата и решават да забравят инцидента. По-късно дават тази вода на лабораторните мишки. След известно време мишките са мъртви. Веднага подлагат водата на най-прецизен анализ. От химическа гледна точка тя се оказва безупречно чиста. Тоест водата, без да има контакт с отровата, някак приема нейните свойства, получава негативната информация.

Аналогичен случай:

Югоизточна Азия, 1956 г. Секретна лаборатория на военния институт за средства за масово унищожение. Тук вече няколко години работят върху бактериологично оръжие от ново поколение. Неговите свойства се обсъждат на многочасово секретно съвещание. Неочаквано то се прекратява и всички участници са откарани в болница с диагноза тежко хранително отравяне. Започва разследване, което попада в задънена улица. Учените не са употребили нищо, освен вода от гарафите на масите. Тестовете на водата не показват каквито и да било вредни примеси - състав Н2О. Така и записали в отчета, причина за отравянето е обикновената вода.

20 години по-късно е изказана фантастичната хипотеза, доказваща непредсказуемото поведение на водата - водата има Памет! Резултатите от експериментите, проведени в много държави, показват: Водата възприема и запаметява всяко въздействие, което става около нея. Достатъчно е водата да се докосне до някое вещество, за да "разбере" свойствата му и да ги запечата в паметта си.

Хората толкова много са свикнали със съществуването на водата, че те вероятно никога не са се замисляли за факта, че по-голямата част от земната повърхност е покрита с вода. Най-важното тук обаче е, че сред всички известни небесни тела само на Земята има питейна вода.

ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ВОДАТА

Научно-популярен филм за промяната на структурата на водата в зависимост от мислите , музиката и много други въздействия по книгата на Масару Емото – „Посланията на водата"

Изтегли торент:


Great Secret of Water Part 1

петък, 18 юли 2008 г.

Балканската версия на хаус парти или как балканджиите разбират клубната култура

клубна култура на балканите: DJ Shantel

клубно питие: ракия

След като стана пионера в концепцията на Балканската клубна култура с легендарните Bucovina Club партита и едноименния албум, след като омагьоса света (довеждайки тълпите до замайване в екстаз), след като наложи невиждани досега от европейски очи денс-стандарти на циганската, гръцка, българска, сръбска, албанска, турска, македонска – БАЛКАНСКА музика и диско-денс-гюбек.., с ремиксите си на култовите парчета на Mahala Rai Banda, Taraf de Haidouks & други…

Shantel премина на следващата степен по скалата на екстаза с Disko Partizani!

Албум полагащ основите на нов бранд ПОП музика.

Това е саундът на НОВА Европа, на основата на музикалните традиции в нейния център и изток.

Bucovina Club rules!

Shantel докара Балканите в земята на клубовете. The Bucovina Club отприщи нова вълна в музиката, като тук не става дума за някое поредно клише, на каквито сме се наслушали. Новият саунд е тук, за да остане и завладее сърцата ни. Shantel успява да избегне досегашната практика на откровено ограбване на балканския ритъм и изопачаването му. Той показва истинско уважение към корените на музиката която използва. Неговата цел е да я развие и приложе в градски контекст.

Тук е мястото, където клубната музика среща традиционната – общото между тях: и двете никога не са статични, а постоянно се променят и адаптират към духа на времето.

Със своя саунд Shantel покори сцените от Nouveau Casino и Favela Chic (Париж) до Futuro Flamenco/Nottinghill Arts Club (Лондон), P.P.C. (Грац), от MTV Фестивала в Будапеща към легендарните Transmusicales, от Тел-Авив до Балканския Fever-Festival (Виена), Хамбург, Щутгарт, Берлин, Цюрих, Нуремберг, Франкфурт, Флоренция…





Shantel DISKO PARTIZANI the official interview


http://www.bucovina.de/site.html

понеделник, 14 юли 2008 г.

Бални Звуци в Морската



Сънувах ли вчера, в морската градина как долових аромата на валсова музика, и ми напомниха балните тонове, някак смътно онзи разговор от „Майсторът и Маргарита”:

Кой е диригентът? — попитах се аз, отлитайки в посока към сцената.

Йохан Щраус! — извика ми котаракът Бегемот — И нека ме обесят на някоя лиана в тропическата гора, ако някога на някой бал е свирил такъв оркестър!

Да, сигурно сънувах, защото аз седях в морската на Охлюва, прикован от лееща се музика на Брамс, Щраус, Гершуин….. и гледах как гларусите летят високо в такта на джаз и валс и …

Млади, стари, познати, непознати съграждани се бяха сбрали да слушат отдавна преди мен. Минувачи се спираха и им беше, странно и някак приятно. Надойдоха големи немскоговорящи розови раци и само се споглеждаха доволно на музикалния фон на Щраус-син, а щом чуха как оркестъра засвири Радецкия марш на бащата, тогава съвсем за-Я-Я-Я-коха в оживление.

Хубаво беше, ама кратко беше… Рекох си аз, за пореден път натъквайки се на житейската неволя че хубавите неща никога не стигат и все още неуверен сън ли бе това или наяве – споделям с вас онова, което няма как да чуете, но – търсете! Може и на вас да ви се случи някой път да слушате как свири Бургаският духов оркестър.

Възхитен съм!

четвъртък, 10 юли 2008 г.

ЖИВОТ СЛЕД ХОРАТА



About the Show

Какво ще се случи на планетата Земя, ако човешката раса изведнъж изчезне завинаги? Може би, екосистемите ще процъфтяват? Какво от останките на нашия индустриализиран свят ще оцелее? Какво ще се разруши най-бързо? От развалините на древните цивилизации останали до днес, от градове, смазани от природни бедствия, от историята, даваща ни улики, за да си отговорим на тези въпроси, се появява визуално зашеметяващият и провокиращият ни мисловно ЖИВОТ СЛЕД ХОРАТА.



Изоставените небостъргачи, може би, след стотици години ще се превърнат във "вертикални екосистеми" пълни с птици, гризачи и дори растителен живот. Едно малко животинче би могло да бъде отговорно за разрушаването на водноелектрическата централа на язовира Хувър. Прелели реки, разпаднати мостове и сгради, мечки гризли бродят в Калифорния и стада бизони се завръщат във Великите западни равнини: в свят без хора, това ще е визуалният отпечатък. Нашите коли ще се сбръчкат и ще се превърнат в купища прах, нашите домашни любимци ще се завърнат към цъфтящия див живот, всички записи на нашата човешка история - книги, снимки, архиви - бързо ще изчезнат, оставяйки малко доказателства, че някога сме съществували.



Използвайки похватите на игралния филм, качествени визуални ефекти, по описание на водещи специалисти в областта на инженерните науки, ботаниката, екологията, биологията, геологията, климатологията и археологията, ЖИВОТ СЛЕД ХОРАТА представя изумително визуално пътуване през крайно хипотетичното.

През 1986 АЕЦ аварията в Чернобил и последиците ни снабдяват с емоционален и стъписващ поглед на това, което може да се случи, след като хората са премахнати от лицето на земята. ЖИВОТ СЛЕД ХОРАТА пътува към отдалечените острови по крайбрежието на Мейн в търсене на следи от изоставени градове, по улиците на Ню Йорк, за да види как метро-тунелите се трансформират във водни канали, през дивата пустош на Монтана, където в хармония живеят мечки и вълци.

Човекът няма да бъде на Земята завинаги, и сега ние можем да видим в детайли, онова, което ще настъпи в ЖИВОТА СЛЕД ХОРАТА.

You're All Alone... Now What?

На сайта на ЖИВОТ СЛЕД ХОРАТА (LIFE AFTER PEOPLE):

http://www.history.com/minisites/life_after_people

може да се прочете кратко упътване и съвети какво да правим, в случай че се окажем в позицията на Уил Смит в “I Am Legend”

Не е ли това абсурдно!!!

Идеята за Апокалипсис, Армагедон, Второ пришествие, Антихрист, днес обновена с визията за атомни електроцентрали, метеорити, глобални затопляния, изригващо земно ядро, войнствени извънземни, и какво ли още не!

За жалост, колкото и да е абсурдно, сценарий с подобен резултат е повече от възможен.

В документалния си филм LIFE AFTER PEOPLE, the History Channel си задават въпроса Какво? и Как?, как ще изглежда, какво евентуално ще стане и т.н.

И целта на този, на пръв поглед, посредствен въпрос, е ние да си зададем сами останалите, по-съществените въпроси

понеделник, 30 юни 2008 г.

Пазачът на портата



Който охранява входа на духовния свят: решилият да премине – ще премине, които не се реши, няма да успее? Пътуване, по стъпките на Кафка и Баал Сулам, две притчи, и една порта

Франц Кафка (1883-1924) е авторът, които най-добре изразява нарастващото безсилие усещано в момента на нашето съществуване. "Кафковият свят" е тъмен, злокобен и отмъстителен. Неговите герои са безпомощни и неспособни, потопени в постоянно колебание дали да опитат (и да се провалят) да преодолеят своите нещастия.

Една от Кафковите най-известни истории, „Пред закона”, разказва за селянин който седи пред портата на закона, „кандидат” за разрешение да влезе. Иронично, входната врата е широко отворена, но селянинът се страхува да премине през нея, без разрешението на пазача на портата. Пазачът на портата го е предупредил, че оттатък има още пазачи, допълнителни предизвикателства по целия път, всеки пазач по-силен и страшен от предишния.

Пречупен от непреодолимите пречки, селянинът взема типичното Кафково решение да заседне на портата и да се надява, че накрая ще му отворят. От време на време, той прави опити да убеди (безплодни) охраната, да го пусне да мине, опитвайки се с умни схеми, предявявайки правни основания и откровени молби, молейки се като на божество, но резултатът все един. А годините минават, и селянинът остарява, и портата остава затворена, за него, както и преди.

В заника на живота си, селянинът най-сетне решително настоява охрана да го пусне: Как може да бъде така, че всеки иска да премине през портата на закона, но само аз да съм единственият, които е отправил молба за разрешение?

"Тази порта е предназначена само за вас" отговори му пазачът. "И сега ще я затворя."

Портата, която закрива отговорите

Желанието да преминем през "портата на закона", за да видим системата от сили, управляващи живота ни, не е ново. Човечеството винаги е искало да разкрие законите на вселената, да поеме контрола над тях и да ги използва за лично облагодетелстване.

През 21 век, този стремеж е достигнал нови височини. Ние изпратихме ракети в космоса, ходихме по Луната, установихме глобални комуникационни мрежи, и разработихме безброй машини и инструменти. Все пак, ние все още се намираме в тъмното относно нашето духовно естество, нашата същност и нашата цел.

Ние все още не разполагаме с отговорите на нашите най-дълбоки въпроси като: Какво е нашият живот? Какъв е източникът на нашата действителност? Какъв е смисълът на всичко? И точно като селянина в Кафковата история, ние често чувстваме, че сме управлявани от един непознат набор от закони, които никой не е разшифровал.

Така че, кой..? е този пазач на портата. Защо той отказва да ни пусне?

В увода към своя труд, Талмуд Есер Свирот (Изследването на десетте Свирот), Баал Сулам ни загатва отговора на тези въпроси с една притча, която е паралел на Кафковата историята:

"Тя е по-скоро като царят който желаел да сбере всички свои лоялни и обичани хора, и да ги доведе в двореца си ... Въпреки това, той заповядва на служителите си да охраняват портата на двореца и всички пътища, водещи към нея. Той наредил те да заблудят лукаво всички онези, които идват близо и да ги отклоняват от пътя ...

В следствие, всички хора, които се затичали към царския палат хитро били отблъснати от усърдните служители. Много от тях успели да надвият охраната и да достигнат близо до входа на двореца. Но ключовете не били у тях и усърдните пазачи, продължавали да отвличат вниманието и отблъскват всеки приближил, доде не се отчаят и се върнат, откъдето са дошли. И така, верните хора на царя идвали и си отивали, събирали нови сили и пак се втурвали обратно в атака, и така нататък и така нататък за дни и години, докато съвсем се изтощили и отчаяли да опитват още и още. "

На първо четене, трудно е да разберем какво е намерението на царя: Дали той наистина желае да доведе тези, които го обичат в двореца си? Неговите действия показват обратното, ако наистина толкова искаше да влязат, не би ли било по-просто да отвори входната врата и да ги въведе?

Дилемата е решена по-късно в паралелната притча, когато ние разбираме, че това е начинът на царя да намери тези, които наистина желаят да достигнат до неговия дворец:

"И само смелите, които преодолели пазачите, чието търпение надделяло над препятствията по пътя, онези които отворили портата: веднага били посрещнати с приветствия от царя… разбира се, от този момент нататък, те вече не трябвало да се изправят срещу пазещите служители отвън, тъй като те били дарени с присъствието на блестящата светлина на царя в двореца. "

Ключът

"Дворецът на царя" не е някое красиво и скрито имане, отрупано с перли и скъпоценни съкровища. Според кабалистите, това е човешкото, ново усещане за реалност, когато всички негови желания, се управляват от всеобхватния духовен закон, пълното отдаване, същността на Създателя. Когато разкрием това качество на отдаването в нас и го поставим над егоистичните желания, ние ще открием какво Баал Сулам алегорично нарича "присъствието на блестящата светлина на царя в двореца” – когато всички наши желания са изпълнени с безкрайно изобилие.

И нещо повече, ние ще узнаем, че този скрит закон винаги е бдял над нас, дори когато не сме и мислили за него. И това ще се сбъдне щом портите на духовния закон се отворят широко пред нас.

Така че кои са тези пазачи, които ние трябва да преодолеем по пътя към двореца на царя, по пътя към качеството на Създателя да се отдава? Те са: нашите егоистични желания. За разлика от това, което бихме могли да си помислим че следва, ние не трябва да елиминираме нашите желания. Вместо това, ние трябва да се научим как да използваме изначалната егоистична сила, с която сме се родили, с оглед постигане на нивото на Отдаването. Ние трябва да придобием новото Намерение - на любов и отдаване – именно това ще измени начина по който използваме нашите желания.

Пътят

Досущ като селянина от историята на Кафка, ние си мислим, че ако изчакваме достатъчно дълго, или се молим достатъчно усилено, тогава входът на врата ще се отвори от само себе си. Но кабалистите ясно ни отговарят, че всичко зависи от нас, и за да ни се помогне да преодолеем вътрешните си пазачи, те са ни дали метод за вътрешна промяна и развитие.

За разлика от песимистичния дух на Кафковата историята, Баал Сулам влага в притчата си много надежда за промяна. Кабалистите, които успешно са преминали портата ни разказват, че от другата страна, действителността се оказва съвсем противоположна на тази, описана от Кафка, противоположна е на – нашата реалност, противоположна на този свят. Там човекът открива съвършена вечна реалност, управлявана от единен закон – законът на любовта.

"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала


неделя, 22 юни 2008 г.

Baraka – едно пътуване напред-назад в света на времето

Филм, за това което не си очаквал.
..а би трябвало


Baraka (Trailer)


Baraka (1992)
Жанр: Documentary, Documentary
Година: 1992
Режисьор: Ron Fricke
Времетраене:
96 min

torrent

Откъде идваме, какви сме били? Невероятни пейзажи, от които човек остава без дъх. Цивилизацията, хората и това какви са те днес, унищоженията и жестокостите на човека през вековете. Какво ще остане след нас?

Филмът е сниман с невероятно майсторство, има много идеи заложени в него и те са представени успешно, благодарение на изключителното качество на картината и чудесния подбор на гледките от всички краища на света. Гледайки този филм зрителят е благословен с ослепителни снимки, които излизат извън обсега на езика. Заснет в 24 страни, превъзходно озвучен, филмът показва учудващите връзки между различни хора и местата, които обитават, независимо дали става дума за самотен връх на планина или претъпкана цигарена фабрика. Между ритуалите на ежедневните молитви на тибетските монаси, православните евреи и дервишите ще откриете повече прилики, отколкото бихте очаквали. Baraka е една древна Суфи дума с форма в много езици. Тя се превежда просто като благословия, или дъхът или същина на живота от която се разпространява еволюционния процес. Барака, епичният невербален филм, разказва историята на Земната еволюция, човешкото разнообразие и взаимовръзка, и неговото въздействиe на планетата.. Според режисьора Рон Фрик, „Това е пътуване на преоткриване което потапя в природата, историята и човешкият дух и семейството в царството на безкрайността.” Филмът е сниман в 24 страни, на 70mm-ва лента, в разнообразни места като Бразилия, Непал, Камбоджа, Кувейт, Индия, Танзания и Иран.

неделя, 15 юни 2008 г.

Foreseeing the FUTURE



Задава се нов свят. Объркан свят. Много повече объркан от всички предишни светове досега. Може би всички ние усещаме неговото раждане, и може би всички ние чувстваме това раждане много повече силно, отколкото предците ни са усещали ражданията на предишните светове досега.

С малките си много-нулеви крачета и ръчички и какви ли не понятни и непонятни крайници то рита в утробата на майка си ИНТЕРНЕТ. Негови бащи сме всички ние с нашите потентни и недотам потентни умове и съзнания и стремежи и желания. Но как ще го кръстим този СВЯТ щом най-сетне се роди – НИКОЙ не знае.

Информационно общество – нарекоха този свят учените.Общество, в което производството, разпространението и употребата на информация са основните икономически, политически и културни дейности. Тук: използваме информационни и комуникационни технологии във всички икономически и социални сфери; имаме висока заетост на работещо население в сферата на услугите (над 50%); пророкуват ни (учените) намаляване на масовото производство и изчезване на част от големите индустриални компании; имаме глобализация и наличие на условия за изграждане на общество, където разстоянията не са определящ фактор за социална еднородност.

Но това „Информационно общество” още не е СВЕТЪТ.

Все още непознатият вид не се е родил че да засуче самό от гърдата на СТАРИЯ СВЯТ. Какво ще стане тогава? Ще пресуши ли гладният младенец извора на своя произход или напротив ще продължи родословното си дърво с гордост? Ще унищожи новото старото с бързото си развитие?

Виждаме как още сега много индустрии се огъват под мощния напор на торентите. Кой още плаща за музика или филм или софтуер? Кой още гледа ТВ или Радио или Вестник или ходи на Кино – всичко това е демоде или меко казано ретро. Всички те още са живи, но се вижда краят им като лидери в процеса на комуникация.

И идва въпросът за бъдещето: кой може да си представи как ще изглежда НОВИЯТ СВЯТ щом се роди?

Има ли кой да види и разбере в утробата на ИНТЕРНЕТ какво е телцето на младенеца? Какви са очите му, ръцете му…

Вместо безкрайност от атоми или организъм от ДНК и РНК тук имаме безкрайност от единици и нули. Вибрация на ел.енергия, където единицата ще рече „пускам ток”, а нулата „спирам на ток”.

И така „вибрира” информацията в ИНТЕРНЕТ от съзнание в съзнание, обединявайки ни в един-единен свят.., но все още не съвсем.. Защото интернетът е само технологията, но не и самия свят на нашите съзнания.

Може би, има още една финална спирка до РАЖДАНЕТО. Това е тепърва навлизащата в масовата употреба технология на стереоскопичната триизмерна визия. Тази технология/ визия, е способна на 99% да „подлъгва” съзнанието ни с усещане за реалност. Може би ще има още няколко технологични спирки, които допълнително да подготвят условията – да се роди НОВИЯТ СВЯТ. Може би ще навлязат и още няколко нови медийни РЕАЛИТИ-похвати, чрез които съществуващите в момента медии да си откраднат малко време. Всичко НОВО – са само песъчинките от „пясъчния часовник” който отброява идването. СЪЗНАНИЕ + СЪЗНАНИЕ

НОВИЯТ СВЯТ идва.

четвъртък, 12 юни 2008 г.

Как да организираме карнавал? Честит КАРНАВАЛ!



Има цяла плеяда сайтове от типа „How To Do Just About Everything”. Поради очебийната световна загуба на фантазия у индивидите. Ние все повече опираме до подобни сайтове, за да потърсим идеи / модели на поведение при различните видове ситуации, които се разиграват в социалното ни ежедневие. „Как да изкъпем кучето или котката си?”, „Как да организираме коктейл-парти?”, „Как да увеличим трафика на своя сайт?”, „Как да си купим евтини билети за самолет?”, „Как да станем състезател в „Моят татко е по-добър от твоя татко”?”, Как, Как, Как…

(това едно на ръка)

Допитваме се до ИНТЕРНЕТ за абсолютно всичко, достатъчно е да напишеш в гууугъл (гугъли-то) „Как да..” и ето – все ще се появи нещичко ;) Ако нищо не изскочи от многонулното число, то, или сте ненормален, или по-лошо – имате фантазия…

Има един град, наречен Бургас. Поради ясни и неясни причини, градчето, откак съществува, винаги е било изключително консервативно и дори заспало. Въпреки че Бургас се води за родно градче на много от културтрегерите и дейците на изкуството в страната, някак нещата все не се получават, откъм да се случи най-после нещо „ново”.

Появи се един ден (на 11 декември 2006) явлението наречено PR Academy, след което се появиха и няколко интересни и нестандартни инициативи. Инициативи, които изиграха ролята на малкото пръстче, посочващо на Пи-Ар практиците в градчето „Как да се правят PR събития”.

Уви студентската учебна PR агенция съвсем не е достатъчно явление – че да се „обучат” бургаските Пи-Ари как да си вършат работата :(

Затова , засега , в Бургас , сме на ниво www.ehow.com

И ето че май-май, като че ли, от някъде, по всичко личи, че в БУРГАС ще има КАРНАВАЛ! Ето – това е, по мое мнение, точно в целта! Ами ДА! На градчето ни точно (като събитие говоря) му трябва КаРнАвАл!!!

Морето + слънцето + романтиката + врява + атракции + музика + въртене на огън в нощта + екзотика + танци до припадък + каквото ви дойде на ума и душата…

Дали добре организиран (като дата и всичко) или не, дали добре разгласен или не, дали са подбрани подходящи изпълнители или не, дали нещото е претупано или не, дали Бургас най-сетне се събуди и всички за карнавала говорят, или не – вече не е важно! Кой каквото и да казва – имаме си КАРНАВАААААААААЛ!

Ето ги и коментарите в ИНТЕРНЕТ пространството по случай карнавала, и те могат да бъдат определени като положителни относно събитието (ама само тези 13 на брой, успя да ми намери Google, затова след малко и аз ще добавя един че да станат 14):

http://izkustvoto.com/content/view/1207/192/
Автор: Joro Grebenarov , June 12, 2008
Карнавалът постави добро начало на лятото и на една нова традиция в артистичния Бургас.Нямаме база за сравнение,защото това е първият подобен фестивал,но аз мисля,че беше на ниво.Имаше много усмихнати хора,които истински се веселяха.Имаше много талантливи изпълнители ,което е най-стойностното.Впечатлен съм от концерта на Стела Атанасова и нейната група,които направиха 40минутен концерт по музика на Secret Garden,както и от концерта на музикалния идол Стоян Петров,който доказа на практика,че ранното му отстраняване от "Music Idol"е било грешка.....

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=260073&comments=1
fuy - 09 06 2008 г. 09:12:43
ами като за парва година не може да се иска кой знае колко важното е да се преварне в традиция и след години да се знае от тази до тази дата си има карнавал и хората да идват както е в венеция рио или други градове трябва по впечатляващи спектакли и по масови паради по центара и морската и задалжително саит на мероприятието който да зарибява чужди туристи

freestyler
May 28 2008, 07:09 PM
Коментар #2 Ей това е супер! ... още една причина да те посетя Само да намеря някой за компания ...
Fori
Jun 8 2008, 11:16 PM
мааму д**ба ..пропуснахме :(

n0expire каза: радвам се че ви харесва зарята ...докато ги качим горе тия фойерверки ... :)

rosito0o0o каза: Ei BurGaS E nAi QkiQ gRaD

mishelincho каза: трябва да вземем участие догодина!

real_g1rl каза: Malee mn Qko bEshE na KarnaVala AdsKatA maNIa

lpkburgas каза: BURGAS sme nai velikite veeeeeeeeee

fire_poi_87 каза: tva be6e basi qkata zarq.....ako nqkoi ima klip4eta ili snimki ot Ognenoto predstavlenie na Ohiluva ot 7-mi ve4erta da mi pi6e pls

yancho123 каза: dobra zarq

rafael1986 каза: Tova Bratq e moq grad

kris4eto0o каза: super qkaaa

el_martu4 каза: ебаси зарята !


Честит КАРНАВАЛ!











Честит КАРНАВАЛ!

сряда, 28 май 2008 г.

Ние всички плуваме в една и съща (питейна) вода



Според последните проучвания проведени в САЩ, ние можем спокойно да възприемаме нашите питейни запаси и дори закупената бутилирана вода, като аптечка за всеки случай. Независимо дали става дума за анти-депресанти или антибиотици, рецепта.., или дори друг да приема лекарствата, а не вие – то и вие сте в кюпа!


Свързани чрез водата


Проведеното разследване от Асошиейтед Прес, публикувано на 10 март в статия на CNN под заглавието "Лекарства открити в питейната вода на САЩ" недвусмислено заявява, че "широк спектър от медикаменти - включително антибиотици, анти-депресанти, стабилизатори и различни видове афродизиак - са открити в запасите на питейна вода на най-малко 41 милиона американци. "


Въпреки че проучването е проведено в САЩ, става ясно, че ситуацията е сходна в целия свят. През последните години употребата на медикаменти се е увеличила до небивали количества, съответно тонове непреработени от нечий организъм или просто неизползвани лекарства се изливат в язовира. Въпреки че водата се третира, пречиства и обработва преди да бъде продадена на потребителите – малки количества „лекарствени” вещества, все пак остават във водата. "Дори потребителите на бутилираната вода и такива с инсталирани домашни филтриращи системи са изложени на риск," твърди CNN.

Може би вече знаете, че лекарствата не винаги са лечебни. "Последните лабораторни изследвания установяват, че малки количества лекарства могат да засегнат човешките ембрионални клетки, бъбреците, кръвните клетки, раковите клетки на гърдата," обяснява статията на CNN. Очевидно е, лекарствата замърсяващи нашите водопроводи са също "вредни за дивите животни в цялата страна и по целия свят ..."


Опитай да изпиеш това


Ние знаем за глобализацията, и дори за „ефекта на пеперудата”, но след това ново изследване, онова което приемахме почти като сюрреалистична картина, която не се вмества в границите на здравия разум, така ясно ни заставя да видим как: консумираното (в случая лекарства) от отсрещния човек е равно на мое потребление. Здравословното състояние на отсрещния човек – пряко засяга моето собствено, и каквото се случва с тялото на другия, пряко засяга случващото се моето тяло.

Този път, ние не говорим за някакви си несигурни психологически ефекти, или абстрактна "вътрешна-връзка", която хората често отнасят към глобализацията. Напротив, ние имаме ясни, неоспорими доказателства, които показват, че нашите органи и здравето ни са пряко взаимосвързани и взаимозависими с органите на всички други хора, живеещи на Земята.


Така че следващия път, когато видиш някой да взима лекарства, само помисли, че ги приемате – заедно.

Да погледнеш под повърхността на водата


Колкото и шокиращи да са новите изследвания на питейната вода проведени в САЩ, те само ни показват половина от снимката: Те показват как сме свързани помежду си – външно. Но в действителност, ние сме свидетели на резултати – единствено и само от нашата взаимна-вътрешна връзка. Как ли щяхме да се изненадаме, ако само знаехме до каква степен ние сме взаимосвързани и взаимозависими!

Кабалистите обясняват, че нашата реалност е разделена на две части: част от нея е разкрита (видима, осезаема за нас), другото е скрита част. И най-голямата тайна, която очаква да бъде разкрита от нас е истинската, вътрешната връзка между нас – нашата връзка на нивото на душите ни. Там, всички хора са свързани помежду си, буквално като едно духовно тяло, на което всички сме негови клетки.

След като открием тази връзка, ние ще знаем и чувстваме, че всеки в света зависи от добрата воля на всички останали.


Следователно, кризата с питейната вода в САЩ е само още една стъпка към осъзнаването на това как всички ние сме взаимносвързани в рамките на единния земен "организъм" на нашата цивилизация.
този материал е превод на статията







вторник, 27 май 2008 г.

Театралното ателие на Бургаския свободен университет – или как ще се научиш да общуваш:


В морето от безкултурие и безхаберие плува един остров на душевност - Театралното ателие на Бургаския свободен университет! Малцина от студентите на БСУ, които считат себе си за „реалисти” и са посветили живота си на гоненето на „далаверата” (с други думи оцеляването) биха могли да осъзнаят огромната практическа полза от това да участваш в този остров на душевност.




На първата репетиция на ателието, щом чу как четат новите кадрови попълнения, неизменният култов режисьор Симеон Димитров възкликна: „Наша е вината днес вие да нямате отношение към словото, НЕ СЕ ЧЕТЕ ТАКА!”. Естествено, умението да говориш пред хора се учи, и то години наред. Пътят от идеята до нейното изложение е труден, изискващ подготовка и практика, но Театралното ателие направи този велик скок за първите театрал-доброволци по начин плавен и много забавен.



Тази година студентите от Театралното ателие на Бургаския свободен университет откриха втория си творчески сезон с поетичния спектакъл “Яворова болка“. Постановка, по случай 130 години от рождението на Пейо Яворов. Преди година беше сценичният дебют на студентите с постановката “Лампа и цветя“ или “Светлината на японския дух“. Сценичната елегия по стихове на съвременни японски поети включваше и изпълнение на част от чайна церемония с чай, донесен специално за случая от Япония.


“Ще ни се смеят, ако рецитираме японска поезия.” – така си спомни Симеон Димитров притесненията на своите възпитаници от първия сезон на Театралното ателие. Но “Лампа и цветя” – нежната японска поезия – развълнува дълбоко и докосна сърцата на гостите. А двете постановки на “Мечка” по Чехов се оказаха първата и последна сценична изява на Дамян в БСУ, защото талантливият ни колега вече е в НАТФИЗ. След големия успех в представянето на японска поезия, талантите от Театралното ателие оправдаха високите очаквания на колегите си с новата си сценична реализация – този път на пиесата „Мечка” по А. П.Чехов. С неоспоримите си актьорски умения и безпогрешните педагогически напътствия на Симеон Димитров, те успяха да се справят с натоварената отговорност при изграждането на образите и направиха наистина запомнящ се спектакъл.



Само месец след поетичния спектакъл „Яворова болка”, студентите-театрали представиха пиесата „Плешивата певица” по Йожен Йонеско – френският драматург и писател от румънски произход. Той е един от най-известните представители на т.н. „театър на абсурда” заедно със Самюъл Бекет. „Плешивата певица” е неговата първа театрална творба, написана през 1948 година.






















И както обича да повтаря Симеон Димитров: „Великият Вайда има един филм, под името „Всичко за продан!” – така е при актьора!”

понеделник, 26 май 2008 г.

Кой не знае "Бургас на Таралежков" ?

Има един такъв култов режисьор със също така култовото име Таралежков. Едва ли много хора са чували за него, но пък е широко известен сред онази група хора, които отделят време от пиянското си ежедневие да се интересуват от късометражно кино…

Шедьовърът, известен като "Бургас на Таралежков" – гледайте го! От него може да се добие перфектно представа за какво иде реч:)
Тук авторът показва различно усещане за заобикалящия ни свят, различно изразяване, дори наричане на нещата - това е мястото, където на "принцесите с кайма казваме странджанки, на вълнените чорапи - шушони и ахкаме с въх".
Това е Бургас на Таралежков. Филмът печели наградата за най-добър документален филм на втория международен студентски фестивал за филмово изкуство за "неговата искреност, свежест, странност, ирония, хумор, актуалност и свобода в отразяването на днешните български нагласи".

Димитър Таралежков е роден в Бургас. Завършил е кинорежисура и има няколко престижни награди в актива си. Заедно с други кинаджии работи с лейбъла Бидонфилм. С присъединяването на Митко Таралежков към Бидон Филм, групата се опитва да стъпи на сцената на студентското кино със сборна серия късометражни филми под общо заглавие Петифури на годишния фестивал на кино департамента на Нов български университет. Опитът е неуспешен, понеже се оказва, че в НБУ не се изисква от студентите първи курс да правят филми. Бургас на Таралежков е филм, който заедно с операторката Ана Стоянова монтират за 24 часа, притиснати от сроковете, но окрилени от твърдата увереност за наградата от 6000 евро. Увереност неслучайна, тъй като авторите са обвързани със взаимни симпатии с четирима от петчленното международно жури – Радивое Андрич, Далибор Матанич, Петер Зеленка и Ани Вълчанова. Опитът е неуспешен, тъй като филмът отпада на предварителна селекция.

През есента на същата година поради липса на предварителна селекция Бидон филм попадат на фестивала за късометражно кино и Митко Таралежков получава награда за най-добър документален филм. Месец по-късно Митко Таралежков печели награда за дебют на фестивала за поети с китара "ПоКи" - Харманли. През 2005 Бидон филм се представя със самостоятелно заснетата, режисирана и композирана от Митко Таралежков пълнометражна неореалистична комедия Лешпер комерс inc. Филмът стига само до една прожекция в Дома на киното, в рамките на представяне на студентските филми от трите университета в България с кино специалности. Следва разпад и резигнация в групата. Операторката Ана Стоянова се специализира в заснемането на сватбени тържества. Олег Константинов започва работа като безкритичен монтажист. Никола Бошнаков се връща към търговията с вестници (която всъщност никога не е напускал), а Митко Таралежков се прибира в Бургас.

След дълго лутане в края на 2005, Никола Бошнаков се хваща с неблагодарната за киноизкуството екологична тема. Заедно с новоприсъединилата се операторка - Жужа Петракиева, заснемат документалната сатира Алтънджиите идат!, за възможността Източните Родопи да бъдат превърнати в серия отровени с цианиди златоносни дупки. По същото време притиснат от невъзможността да се издържа като звезда в родния си провинциален град, с един-единствен хонорар, получен за заснемането на поръчков клип (група "G.R.A.S.), Митко Таралежков се завръща в София. Участва с филми в серия кинопредизвикателства, а в търсене на нови кинопространства пуска серия от създадените през годините филми в torrent-тите на DATA-та, рискувайки да бъде съден за пиратство, разпространявайки собствените си работи.

Оттук нататък Бидон Филм започва поредното преосмисляне на ценностите и следните общи проекти: Който оцелее ще закусва (сценарист и сърежисьор Светлана Комогорова-Комата) – документален филм за бунта и конформизма на протестната песен през годините, Някъде в картофите (сценарист и режисьор Светлана Комогорова-Комата) игрален филм за търсенето и намирането между човеците, пиратски мюзикъл, романтичната комедия Любов да го еба! и музикална комедия върху PR-любовта. Нито един от тях не е осъществен, но в края на 2006 Алтънджиите идат! преодолява предварителната селекция на три фестивала и получава три награди – за късометражни филми "В двореца" Балчик 2006 – награда на публиката за най-добър български филм, Vaasa Wildlife Film Festival – второ място в категорията "Low Budget – Big Impact" и на Десетия кинофестивал на НБУ – награда на публиката за най-добър документален филм. Нов живот заживява и документалният епос Lifestайл – селектиран е за участие на фестивалите за документално кино "Диалектуш" в Будапеща и "Астра филм" в Сибиу, Румъния (всъщност след като минава селекция за "Астра филм", Lifestайл е дисквалифициран, заради годината си на производство).

Последният бидонски филм засега е туристическата копродукция София Видео Гайд, осъществявана съвместно с чешкото сдружение "Паралакс".

петък, 23 май 2008 г.

Фен страница на Бургас… във Фейсбук!


Близо 400 фенове на Бургас, “обитатели” на най-бързо развиващата се социална мрежа в света - Facebook.com, се записаха само за няколко дни на новата страница на града и качиха над 200 снимки.Страницата е достъпна на адрес: http://artist.to/burgas/

Mоже да бъде намерена чрез обикновен “Search” за Burgas след като вече сте влезли с потребителското си име във Facebook.com

вторник, 20 май 2008 г.

Една кабалистична интерпретация на Икономическата криза

Егоизмът ни тласка да трупаме печалба за сметка на другите, което е в пълно противоречие спрямо баланса между елементите в природата, баланс, от жизнено значение за хармонично съществуване.

Събитията около американската и световната икономика показват, че този път дисбалансът отново е сериозен - глобалната икономика е в дълбока криза. Каква е тази луда „турбуленция”, какво я причинява и как можем да ограничим „ерозията” в икономиката? Кабала ни дава обяснение, заедно с предложения за решаване на кризата.
Точно както при всяка социална система и тук – „взаимозависимост” е името на играта.

Когато говорим за кризи, при които един от елементите "инфектира" останалите и довежда пазара на прага на колапс, имаме налице глобализирана икономика. Ето защо постоянно сме свидетели на кредитни мехурчета и пирамиди с недвижими имоти в САЩ и къде ли не, които се спукват и довеждат до срив на фондови борси, банки, компании и „хедж”-фондове (по целия свят).

Казвайки това, имаме също така в предвид че опитите да се решат икономическите кризи чрез използването на всевъзможни известни икономически модели са предопределени да се провалят. Оказва се, че икономическата система, не може да бъде контролирана или предсказана, и че един незначителен ход някъде си по света води до сериозни последици в други места.

Мъдростта на Кабала твърди, че ако ние разбираме законите работещи за опазване на природата и се придържаме към тях, ние можем да подсилим нашето разбиране за това какво бъдеще ни очаква, и евентуално да предотвратим следващата катастрофата.

Професор Günter Blobel, M.D., Ph.D., (доктор на медицинските науки), награден с Нобелова награда за физиология и медицина през 1999 г., и старши изследовател в Института Рокфелер в Ню Йорк, бе цитиран наскоро че: "Дори и науката смята, че принципът на взаимозависимост е от ключово значение за съществуването на цялостната система. Най-добрият пример за това са клетките в човешкото тяло. Те се свързват помежду си взаимно като функционират в полза на цялото тяло. Всяка клетка получава това, което й е необходимо да поддържа съществуването си, и отдава останалата част от нейната дейност към общото тяло."

Според писанията на кабалистите съществува сила от "висш характер" която обгръща цялата реалност с любов, и се обяснява, че нейната цел е да доведе всички елементи от реалността в баланс и хармония. И когато ние се доберем близо до истината и разгледаме взаимоотношенията в природата, ние ще открием че балансът и хармонията са нещото – което поражда живота.

От друга страна, напълно противоположни са законите в изкуствените системи, които човечеството е създало за себе си. На основата на човешкото поведение и природа се осланя управлението на всички икономически и социални системи. Егоизмът, който винаги ще предпочете определените тесни, лични интереси на някои инвеститори и акционери, над общото благо на обществото. Постигането на богатство, слава и контрол за сметка на останалите – са основен приоритет за компаниите.

И точно тук, в това отношение, ние сами се поставяме в ъгъла: колкото повече се опитваме да се отделим един от друг, толкова повече ние откриваме колко сме свързани. В клопка: от една страна, ние се мъчим да бъдем независими един от друг, и от друга, глобализацията ни притиска, да осъзнаем, че всички ние сме свързани и трябва да се обединим, както клетките в тялото. Тази сложна ситуация на вътрешен конфликт е трудна за овладяване.

За да оцелее социалната система е необходимо тя да бъде приведена в съответствие със законите на природата. Решението се крие в правилното образование и познание. Пазарните лидери следва да обърнат внимание към корена на болестта, вместо да се надяват на различни „временни обезболяващи”. А за да се случи това, Кабала твърди, че редица първоначални стъпки трябва да бъдат предприети:


*Използвайте различни медийни канали, за да осведомите обществеността че ние всички сме едно тяло, досущ като многоклетъчно, и всички сме свързани един с друг. Всяка клетка (всеки човек) в тази универсална система, ще трябва да разбере, че най-изгодният икономически модел за него/нея е щастливото лице на колегите. Това е единственият начин за даден индивид да гарантира стабилността си.


*Осведомете обществеността за реалните причини за кризата. Хората, ще е необходимо да осъзнаят, че съществува закон, който оперира на всички нива във всички системи, и, ние изпитваме въпросната „икономическа турбуленция” в момента в резултат от нашите действия против този закон. Примери за това могат да бъдат взети от различните системи в природата и взаимноизгодните отношения помежду тях.


*Хората които са натоварени с взимането на решения, следва да разберат как функционира общата система на природните механизми, както и какви последици произтичат, спрямо настъпващите промени в човешките системи и как се постига равновесие.


Само щом личностите, които влияят в живота ни (лидерите на мнения) започнат да работят именно в такава насока, ние ще успеем да измъкнем света от калта, и ще изведем човечеството в безопасна земя.

за повече информация: http://www.kabbalah.info/