сряда, 30 юли 2008 г.

ПОД ИГОТО НА ПРОСТОТИЯТА: „Модерният метод на комуникиране и нашите родни училища”, изповедта на един неосъществен даскал


Системата на образованието в България е нашето родно безхаберие по отношение на най-скъпото ни – бъдещето на България!?

Само за пример ще споделя, че аз се водя за един изключително „подготвен кадър” във езиково отношение. От гимназията излязох с пълно 6 по български език и литература, а от университета, където получих като втора специалност – „Българска филология” имам и „Грамота за високи...”.

В дипломата ми пише, че мога да преподавам на деца от 5ти до 12ти клас (български език и литература), даже имах малко практика в едно от бургаските училища като преподавател…

Но: АЗ НЕ СЪМ ЧЕЛ „ПОД ИГОТО”!

И поради едни или други причини, нямам и намерение да го чета! Как се чувствате сега, като знаете, че има реална опасност – Аз да уча децата ви да четат и пишат, Аз който не съм чел повечето от задължителните за обучение романи, Аз който допускам по няколко правописни грешки в едно изречение!

Тази връзка между родното образование и модерните методи на комуникиране – възникна в не дотам адекватното ми съзнание, щом прочетох едно интервю за „Труд” с шефа на дирекция „Книги” Игор Чипев (така определиха неговия пост във вестника), който впрочем е наследник на Тодор Чипев, човекът публикувал за първи път Вазовия роман „Под Игото”, книжарят и издател, притежателят на тогавашната най-голяма книжарница у нас.

И.Ч.: (книжарницата му се е намирала на мястото на днешното президентство, била най-голямата на Балканите, била на пет етажа…)

Да, бележит българин от миналото, но ДНЕС какво се случва с четенето – и защо?

Децата днес НЕ четат Вазов, те просто нищо не четат, ясно е защо, но как навремето този Чипев е направил така, че поне за няколко века да отложи безхаберието и неграмотността?

И.Ч.: Тодор Чипев е човекът, който е бил отговорен за измислянето на концепцията на „Под игото”, първата българска книга на нашия пазар, която излиза като илюстровано издание.

Защо се сетих именно за безхаберието по отношение образоването на децата? Защото, Тодор Чипев е абсолютно на обратния „полюс”! Защо направих връзката с модните маркетинг техники за комуникиране? Защото днес, на нас ни трябва един такъв Чипев, който наистина да „пооправи” батака, в който тъне културата ни! Именно невероятният усет на Чипев да „промотира” – повлиява на културата, образованието на българина до днес! До днес, когато страната ни изпитва болезнена нужда от такъв усет…

И.Ч.: Мисията по претворяването на „маркетинг концепцията” на романа, Чипев поверил тогава на имена като Обербауер, Мърквичка, Антон Митов. Още по-интересна е историята на техните илюстрации – под режисурата на Вазов. Артисти от театър „Сълза и смях” се обличали, за да бъдат снимани като герои от „Под игото”. После художниците рисували по фото-картинките. Образът на Бойчо Огнянов е създаден по снимка на брата на Вазов – Михаил. Актьорът Иван Попов пък послужил за „прототип” на Боримечката.

Уникално е отношението към книгата – върху нея пише „второ издание”. И не защото е имало преди това други, а защото части от романа излизат в сборника „Народни умотворения”. А може би защото английското издание на „Под игото” е изпреварило българското. В рамките на 18 месеца този роман вече е преведен на основните европейски езици. И Европа е чела „Под игото” много по-интензивно.

В България първото му издание е 3000 екземпляра. На Запад тиражността му в пъти по-висока.

Действията на Чипев са пример за безупречна маркетингова кампания на промотиране на НОВ продукт!

Какво ще се случи, ако днес някой възложи на водещи майстори на екранното изкуство (режисьори, сценаристи, оператори монтажисти, 3D аниматори и т.н.) да претворят същата концепция? Представете си че най-популярните ни актьори позират в ролите на Боримечката, Рада.., и т.н. (не се сещам за други герои, нали вече казах че не съм чел романа)…

Представете си, че кратки клипчета, пресъздаващи сцени от „Под игото” се пуснат в онлайн социалните мрежи за видеосподеляне, по телевизиите… Представете си провеждането на една модерна маркетингова кампания за - „Под игото”!

Малко сложно да си представим такова нещо, защото няма как да стане, ние до такава степен сме обеднели духовно, че може телевизиите да отделят огромни количества праймтайм че да показват как общественоизвестни личности разбиват с главите си дупки в стени от стиропор или „обикновени българи” чрез „познаване” на кутии „пичелят гулемити пачки”, но за култура – време йок!

Причини много, но една от главните ми я разкри режисьорът Симеон Димитров, който също за известно време е бил даскал по български език и литература. Спомням си на първата репетиция с него, щом чу как четем – ние потенциалните актьори в неговото „Театрално ателие”, Симеон Димитров възкликна: „Наша е вината днес вие да нямате отношение към словото, НЕ СЕ ЧЕТЕ ТАКА!”.

Даскалите не съумяват да създадат у децата отношение към словото, а именно тук се крие ключът към духовността…

Ето още нещо от „кухнята” на Чипев, за това как са се „правели” култовите за културата на българина книги. Той е създал един огромен „кръг от приятели” – писателски фенклуб! Или, по-скоро фенклуб на книгата. Много от заглавията завоювали читателски успех, са се раждали точно чрез комуникационните възможности на тази фен-мрежа, на чаша кафе или вино. Мрежа, в която е било възможно споделянето на идеи и реализирането им.

Днес, въпреки че модерните технологии предоставят изключителна възможност за бързо и лесно от технологична гледна точка създаване на такива „клубове”, в които да се постигне обединяване на хора с идеи и желание за действие – уви подобна „мрежа” за литература – В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА – няма, и скоро няма и да има…

Може би защото НЯМА хора с идеи и желание за действие?

сряда, 23 юли 2008 г.

ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ВОДАТА


Малка синя планета във вселената. В пространството, криещо много тайни, най-важната от които - тайната на мирозданието. Нашата Земя се различава от другите планети: Тя е жива. Сега ние знаем защо. На нея има вода. Ако количеството й рязко намалее или се промени само едно от удивителните й свойства, животът на земята ще изчезне.

Животът е ТАЙНАТА НА ЖИВАТА ВОДА

След като учените обявиха хипотезата, че водата има памет, пред човечеството се откриха невероятни перспективи.Човекът се доближи до разгадаването на главната тайна на водата. Какво представлява водата? По принцип всички знаем. Това е веществото, без което нищо живо не може да съществува. Целият живот е изграден върху водата. Водата е близо до свойствата на живо вещество.

Предистория

До неотдавна се смяташе, че свойствата на водата зависят от химическия й състав. От тази гледна точка разделяха водата на жива и мъртва. Живата има алкална основа. Мъртвата - киселинна. Изглеждаше, че водата вече не крие тайни.

В секретна германска лаборатория през 60-те години на 20 век става необяснима случка. Лаборантка изпуска в съд с дестилирана вода херметизирана ампула със силна отрова. Оставя я да си лежи вътре - за да не афишира своята небрежност. Ампулата е намерена едва след три дни. Тъй като е херметична и няма особена опасност, изваждат ампулата и решават да забравят инцидента. По-късно дават тази вода на лабораторните мишки. След известно време мишките са мъртви. Веднага подлагат водата на най-прецизен анализ. От химическа гледна точка тя се оказва безупречно чиста. Тоест водата, без да има контакт с отровата, някак приема нейните свойства, получава негативната информация.

Аналогичен случай:

Югоизточна Азия, 1956 г. Секретна лаборатория на военния институт за средства за масово унищожение. Тук вече няколко години работят върху бактериологично оръжие от ново поколение. Неговите свойства се обсъждат на многочасово секретно съвещание. Неочаквано то се прекратява и всички участници са откарани в болница с диагноза тежко хранително отравяне. Започва разследване, което попада в задънена улица. Учените не са употребили нищо, освен вода от гарафите на масите. Тестовете на водата не показват каквито и да било вредни примеси - състав Н2О. Така и записали в отчета, причина за отравянето е обикновената вода.

20 години по-късно е изказана фантастичната хипотеза, доказваща непредсказуемото поведение на водата - водата има Памет! Резултатите от експериментите, проведени в много държави, показват: Водата възприема и запаметява всяко въздействие, което става около нея. Достатъчно е водата да се докосне до някое вещество, за да "разбере" свойствата му и да ги запечата в паметта си.

Хората толкова много са свикнали със съществуването на водата, че те вероятно никога не са се замисляли за факта, че по-голямата част от земната повърхност е покрита с вода. Най-важното тук обаче е, че сред всички известни небесни тела само на Земята има питейна вода.

ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ВОДАТА

Научно-популярен филм за промяната на структурата на водата в зависимост от мислите , музиката и много други въздействия по книгата на Масару Емото – „Посланията на водата"

Изтегли торент:


Great Secret of Water Part 1

петък, 18 юли 2008 г.

Балканската версия на хаус парти или как балканджиите разбират клубната култура

клубна култура на балканите: DJ Shantel

клубно питие: ракия

След като стана пионера в концепцията на Балканската клубна култура с легендарните Bucovina Club партита и едноименния албум, след като омагьоса света (довеждайки тълпите до замайване в екстаз), след като наложи невиждани досега от европейски очи денс-стандарти на циганската, гръцка, българска, сръбска, албанска, турска, македонска – БАЛКАНСКА музика и диско-денс-гюбек.., с ремиксите си на култовите парчета на Mahala Rai Banda, Taraf de Haidouks & други…

Shantel премина на следващата степен по скалата на екстаза с Disko Partizani!

Албум полагащ основите на нов бранд ПОП музика.

Това е саундът на НОВА Европа, на основата на музикалните традиции в нейния център и изток.

Bucovina Club rules!

Shantel докара Балканите в земята на клубовете. The Bucovina Club отприщи нова вълна в музиката, като тук не става дума за някое поредно клише, на каквито сме се наслушали. Новият саунд е тук, за да остане и завладее сърцата ни. Shantel успява да избегне досегашната практика на откровено ограбване на балканския ритъм и изопачаването му. Той показва истинско уважение към корените на музиката която използва. Неговата цел е да я развие и приложе в градски контекст.

Тук е мястото, където клубната музика среща традиционната – общото между тях: и двете никога не са статични, а постоянно се променят и адаптират към духа на времето.

Със своя саунд Shantel покори сцените от Nouveau Casino и Favela Chic (Париж) до Futuro Flamenco/Nottinghill Arts Club (Лондон), P.P.C. (Грац), от MTV Фестивала в Будапеща към легендарните Transmusicales, от Тел-Авив до Балканския Fever-Festival (Виена), Хамбург, Щутгарт, Берлин, Цюрих, Нуремберг, Франкфурт, Флоренция…





Shantel DISKO PARTIZANI the official interview


http://www.bucovina.de/site.html

понеделник, 14 юли 2008 г.

Бални Звуци в Морската



Сънувах ли вчера, в морската градина как долових аромата на валсова музика, и ми напомниха балните тонове, някак смътно онзи разговор от „Майсторът и Маргарита”:

Кой е диригентът? — попитах се аз, отлитайки в посока към сцената.

Йохан Щраус! — извика ми котаракът Бегемот — И нека ме обесят на някоя лиана в тропическата гора, ако някога на някой бал е свирил такъв оркестър!

Да, сигурно сънувах, защото аз седях в морската на Охлюва, прикован от лееща се музика на Брамс, Щраус, Гершуин….. и гледах как гларусите летят високо в такта на джаз и валс и …

Млади, стари, познати, непознати съграждани се бяха сбрали да слушат отдавна преди мен. Минувачи се спираха и им беше, странно и някак приятно. Надойдоха големи немскоговорящи розови раци и само се споглеждаха доволно на музикалния фон на Щраус-син, а щом чуха как оркестъра засвири Радецкия марш на бащата, тогава съвсем за-Я-Я-Я-коха в оживление.

Хубаво беше, ама кратко беше… Рекох си аз, за пореден път натъквайки се на житейската неволя че хубавите неща никога не стигат и все още неуверен сън ли бе това или наяве – споделям с вас онова, което няма как да чуете, но – търсете! Може и на вас да ви се случи някой път да слушате как свири Бургаският духов оркестър.

Възхитен съм!

четвъртък, 10 юли 2008 г.

ЖИВОТ СЛЕД ХОРАТА



About the Show

Какво ще се случи на планетата Земя, ако човешката раса изведнъж изчезне завинаги? Може би, екосистемите ще процъфтяват? Какво от останките на нашия индустриализиран свят ще оцелее? Какво ще се разруши най-бързо? От развалините на древните цивилизации останали до днес, от градове, смазани от природни бедствия, от историята, даваща ни улики, за да си отговорим на тези въпроси, се появява визуално зашеметяващият и провокиращият ни мисловно ЖИВОТ СЛЕД ХОРАТА.



Изоставените небостъргачи, може би, след стотици години ще се превърнат във "вертикални екосистеми" пълни с птици, гризачи и дори растителен живот. Едно малко животинче би могло да бъде отговорно за разрушаването на водноелектрическата централа на язовира Хувър. Прелели реки, разпаднати мостове и сгради, мечки гризли бродят в Калифорния и стада бизони се завръщат във Великите западни равнини: в свят без хора, това ще е визуалният отпечатък. Нашите коли ще се сбръчкат и ще се превърнат в купища прах, нашите домашни любимци ще се завърнат към цъфтящия див живот, всички записи на нашата човешка история - книги, снимки, архиви - бързо ще изчезнат, оставяйки малко доказателства, че някога сме съществували.



Използвайки похватите на игралния филм, качествени визуални ефекти, по описание на водещи специалисти в областта на инженерните науки, ботаниката, екологията, биологията, геологията, климатологията и археологията, ЖИВОТ СЛЕД ХОРАТА представя изумително визуално пътуване през крайно хипотетичното.

През 1986 АЕЦ аварията в Чернобил и последиците ни снабдяват с емоционален и стъписващ поглед на това, което може да се случи, след като хората са премахнати от лицето на земята. ЖИВОТ СЛЕД ХОРАТА пътува към отдалечените острови по крайбрежието на Мейн в търсене на следи от изоставени градове, по улиците на Ню Йорк, за да види как метро-тунелите се трансформират във водни канали, през дивата пустош на Монтана, където в хармония живеят мечки и вълци.

Човекът няма да бъде на Земята завинаги, и сега ние можем да видим в детайли, онова, което ще настъпи в ЖИВОТА СЛЕД ХОРАТА.

You're All Alone... Now What?

На сайта на ЖИВОТ СЛЕД ХОРАТА (LIFE AFTER PEOPLE):

http://www.history.com/minisites/life_after_people

може да се прочете кратко упътване и съвети какво да правим, в случай че се окажем в позицията на Уил Смит в “I Am Legend”

Не е ли това абсурдно!!!

Идеята за Апокалипсис, Армагедон, Второ пришествие, Антихрист, днес обновена с визията за атомни електроцентрали, метеорити, глобални затопляния, изригващо земно ядро, войнствени извънземни, и какво ли още не!

За жалост, колкото и да е абсурдно, сценарий с подобен резултат е повече от възможен.

В документалния си филм LIFE AFTER PEOPLE, the History Channel си задават въпроса Какво? и Как?, как ще изглежда, какво евентуално ще стане и т.н.

И целта на този, на пръв поглед, посредствен въпрос, е ние да си зададем сами останалите, по-съществените въпроси