понеделник, 30 юни 2008 г.

Пазачът на портата



Който охранява входа на духовния свят: решилият да премине – ще премине, които не се реши, няма да успее? Пътуване, по стъпките на Кафка и Баал Сулам, две притчи, и една порта

Франц Кафка (1883-1924) е авторът, които най-добре изразява нарастващото безсилие усещано в момента на нашето съществуване. "Кафковият свят" е тъмен, злокобен и отмъстителен. Неговите герои са безпомощни и неспособни, потопени в постоянно колебание дали да опитат (и да се провалят) да преодолеят своите нещастия.

Една от Кафковите най-известни истории, „Пред закона”, разказва за селянин който седи пред портата на закона, „кандидат” за разрешение да влезе. Иронично, входната врата е широко отворена, но селянинът се страхува да премине през нея, без разрешението на пазача на портата. Пазачът на портата го е предупредил, че оттатък има още пазачи, допълнителни предизвикателства по целия път, всеки пазач по-силен и страшен от предишния.

Пречупен от непреодолимите пречки, селянинът взема типичното Кафково решение да заседне на портата и да се надява, че накрая ще му отворят. От време на време, той прави опити да убеди (безплодни) охраната, да го пусне да мине, опитвайки се с умни схеми, предявявайки правни основания и откровени молби, молейки се като на божество, но резултатът все един. А годините минават, и селянинът остарява, и портата остава затворена, за него, както и преди.

В заника на живота си, селянинът най-сетне решително настоява охрана да го пусне: Как може да бъде така, че всеки иска да премине през портата на закона, но само аз да съм единственият, които е отправил молба за разрешение?

"Тази порта е предназначена само за вас" отговори му пазачът. "И сега ще я затворя."

Портата, която закрива отговорите

Желанието да преминем през "портата на закона", за да видим системата от сили, управляващи живота ни, не е ново. Човечеството винаги е искало да разкрие законите на вселената, да поеме контрола над тях и да ги използва за лично облагодетелстване.

През 21 век, този стремеж е достигнал нови височини. Ние изпратихме ракети в космоса, ходихме по Луната, установихме глобални комуникационни мрежи, и разработихме безброй машини и инструменти. Все пак, ние все още се намираме в тъмното относно нашето духовно естество, нашата същност и нашата цел.

Ние все още не разполагаме с отговорите на нашите най-дълбоки въпроси като: Какво е нашият живот? Какъв е източникът на нашата действителност? Какъв е смисълът на всичко? И точно като селянина в Кафковата история, ние често чувстваме, че сме управлявани от един непознат набор от закони, които никой не е разшифровал.

Така че, кой..? е този пазач на портата. Защо той отказва да ни пусне?

В увода към своя труд, Талмуд Есер Свирот (Изследването на десетте Свирот), Баал Сулам ни загатва отговора на тези въпроси с една притча, която е паралел на Кафковата историята:

"Тя е по-скоро като царят който желаел да сбере всички свои лоялни и обичани хора, и да ги доведе в двореца си ... Въпреки това, той заповядва на служителите си да охраняват портата на двореца и всички пътища, водещи към нея. Той наредил те да заблудят лукаво всички онези, които идват близо и да ги отклоняват от пътя ...

В следствие, всички хора, които се затичали към царския палат хитро били отблъснати от усърдните служители. Много от тях успели да надвият охраната и да достигнат близо до входа на двореца. Но ключовете не били у тях и усърдните пазачи, продължавали да отвличат вниманието и отблъскват всеки приближил, доде не се отчаят и се върнат, откъдето са дошли. И така, верните хора на царя идвали и си отивали, събирали нови сили и пак се втурвали обратно в атака, и така нататък и така нататък за дни и години, докато съвсем се изтощили и отчаяли да опитват още и още. "

На първо четене, трудно е да разберем какво е намерението на царя: Дали той наистина желае да доведе тези, които го обичат в двореца си? Неговите действия показват обратното, ако наистина толкова искаше да влязат, не би ли било по-просто да отвори входната врата и да ги въведе?

Дилемата е решена по-късно в паралелната притча, когато ние разбираме, че това е начинът на царя да намери тези, които наистина желаят да достигнат до неговия дворец:

"И само смелите, които преодолели пазачите, чието търпение надделяло над препятствията по пътя, онези които отворили портата: веднага били посрещнати с приветствия от царя… разбира се, от този момент нататък, те вече не трябвало да се изправят срещу пазещите служители отвън, тъй като те били дарени с присъствието на блестящата светлина на царя в двореца. "

Ключът

"Дворецът на царя" не е някое красиво и скрито имане, отрупано с перли и скъпоценни съкровища. Според кабалистите, това е човешкото, ново усещане за реалност, когато всички негови желания, се управляват от всеобхватния духовен закон, пълното отдаване, същността на Създателя. Когато разкрием това качество на отдаването в нас и го поставим над егоистичните желания, ние ще открием какво Баал Сулам алегорично нарича "присъствието на блестящата светлина на царя в двореца” – когато всички наши желания са изпълнени с безкрайно изобилие.

И нещо повече, ние ще узнаем, че този скрит закон винаги е бдял над нас, дори когато не сме и мислили за него. И това ще се сбъдне щом портите на духовния закон се отворят широко пред нас.

Така че кои са тези пазачи, които ние трябва да преодолеем по пътя към двореца на царя, по пътя към качеството на Създателя да се отдава? Те са: нашите егоистични желания. За разлика от това, което бихме могли да си помислим че следва, ние не трябва да елиминираме нашите желания. Вместо това, ние трябва да се научим как да използваме изначалната егоистична сила, с която сме се родили, с оглед постигане на нивото на Отдаването. Ние трябва да придобием новото Намерение - на любов и отдаване – именно това ще измени начина по който използваме нашите желания.

Пътят

Досущ като селянина от историята на Кафка, ние си мислим, че ако изчакваме достатъчно дълго, или се молим достатъчно усилено, тогава входът на врата ще се отвори от само себе си. Но кабалистите ясно ни отговарят, че всичко зависи от нас, и за да ни се помогне да преодолеем вътрешните си пазачи, те са ни дали метод за вътрешна промяна и развитие.

За разлика от песимистичния дух на Кафковата историята, Баал Сулам влага в притчата си много надежда за промяна. Кабалистите, които успешно са преминали портата ни разказват, че от другата страна, действителността се оказва съвсем противоположна на тази, описана от Кафка, противоположна е на – нашата реалност, противоположна на този свят. Там човекът открива съвършена вечна реалност, управлявана от единен закон – законът на любовта.

"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала