Квантовата физика се среща с Кабала

Както може би сте чули на 10 септември се проведе най-големият научен експеримент в историята на човечеството. Сряда беше пуснат най-мощният в света ускорител на елементарни частици, известен още като Големия адронен колайдер.

Експериментът - т.нар. "first beam" - се излъчваше по интернет чрез сайта на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН, CERN.ch), базирана край Женева.

Имаше и гръмки изказвания против провеждането на подобен експеримент. Скептиците се опасяват, че съществува опасност опитите да породят т.нар. "черни дупки" и да доведат до свършека на света.

Ускорителят е най-големият научен експеримент не само заради мащабите на инсталацията. Той е монтиран под Женева в гигантски тунел на дълбочина 100 м, с формата на пръстен, дължина 27 км и диаметър 3 м. По проекта, започнат преди 20 години, работят 2100 физици, сред които 450 студенти, а ангажираните университети и лаборатории по света са над 167 - в 37 държави.

В същото време, кабалистите твърдят че знаят до какви изводи ще стигнат учените които провеждат експеримента. Според кабалисти, постепенно, учените ще стигнат до извода, че нищо не съществува извън нас и че всичко се определя от качествата на наблюдателя. Само чрез промяна отвътре, може да се стигне до ново ниво на познание. Тези експерименти ще докажат безсилието да се проникне научно в тайните на вселената поради неизбежната субективност на наблюдаващия.

По този повод, искам да ви представя филма за срещата на Рав Михаел Лайтман с водещите учени физици по квантова физика в Сан Франциско. Време е на много голям интерес и големи очаквания да се открият непознати досега неща. Учените се надяват да открият божествената частица която обединява всичко помежду си, но не само учените тръпнат от любопитство какво ще се случи.

Удивително е, доколко съвременната наука, в частност квантовата физика, стига до същите открития и заключения, които са известни на древните мъдреци от преди хиляди години.

Вижте този филм за срещата на водещите учени по квантова физика, които са създали филма "What the bleep do we know?", със съвременния последовател на древната мъдрост на кабала, проф. д-р Михаел Лайтман

Злото не съществува, сър!

Това, което наричаме студ, в действителност e отсъствие на топлина

Професор в университета задал на студентите си въпрос:

- Всичко, което съществува, е създадено от Бог, нали?

Един студент смело му отговорил:

- Да, създадено е от Бога.

- И Бог е създал всичко? - попитал професорът.

- Да, сър, - отвърнал студентът. Професорът попитал:

- Ако Бог е създал всичко, то Бог е създал и злото, щом то съществува. И съгласно принципа, според който действията ни определят нас самите, Бог се явява зло.

След като чул отговора, студентът притихнал. Професорът бил много доволен от себе си. Той още веднъж „блеснал” пред студентите, доказвайки, че вярата в Бог е мит.

Друг студент вдигнал ръка и казал:

- Професоре, мога ли да ви задам въпрос?

- Разбира се, - отвърнал професорът. Студентът станал и попитал:

- Професоре, студът съществува ли?

- Що за въпрос е това? Разбира се, че съществува. Никога ли не ти е било студено?

- В действителност, сър, студът не съществува. В съответствие с физичните закони това, което считаме за студ, в действителност е отсъствие на топлина.

Един човек или един предмет могат да се разглеждат според това, дали притежава енергия или не, дали я излъчват или не. А абсолютната нула (-273°С) се явява пълното отсъствие на топлина. При тази температура материята става инертна и неспособна да реагира. Следователно студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем това, което усещаме при отсъствието на топлина.

Студентът продължил:

- Професоре, тъмнината съществува ли?

Професорът отвърнал:

- Разбира се, че съществува.

Студентът казал:

- Отново не сте прав, сър. И тъмнината не съществува. В действителност тъмнината е отсъствие на светлина. Ние можем да изследваме светлината, но не и тъмнината. Използвайки призмата на Нютон, можем да разделим бялата светлина на множество цветове и да изследваме различните дължини на вълните на всеки цвят. Но вие не можете да измерите тъмнината.

Простият светлинен лъч се разпространява в света на тъмнината и я осветява. Как определяте доколко тъмно е дадено пространство? Измервате съдържащата се в него светлина, нали така? Следователно тъмнината е само понятие, което хората използват, за да опишат явлението, при което липсва светлина.

След това младият студент отново попитал професора:

- Сър, злото съществува ли?

Вече неуверен в себе си, професорът отвърнал:

- Разбира се, както вече казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта в отношенията между хората, престъпленията, насилието по света - всичко това не е нищо друго, освен проява на злото.

На това студентът отговорил:

- Злото не съществува, сър, или, в крайна сметка, не съществува само по себе си. Злото е просто отсъствието на Бога. Подобно на студа и тъмнината, тази дума е създадена от човека, за да опише отсъствието на Бога.

Бог не е създавал зло. Злото - това е липсата на вяра и липсата на любов, които - от своя страна - съществуват както светлината и топлината. Злото - това е резултат на отсъствието на Божествената любов в човешкото сърце. То е като студа, който настъпва, когато няма топлина, или като тъмнината, която настъпва, когато няма светлина.

Професорът седнал.

Името на младия студент било Алберт Айнщайн.


Източник:

Кабала Днес

Вселената – това е гигантска холограма

Теориите, които полагат началото и откриването на холографическия ефект са първоначално разработени през 1947 г. от Денис Габор (Dennis Gabor), който получава за откритието си Нобелова награда. Холограмата представлява явление, в което всяка една съставна частица съдържа цялото. Някои учени достигат до извода, че реалността, по своята същност, също представлява холограма. На холографически принцип се основава и работата на главния мозък. Мозъкът - това е холограма, отразяваща една холографическа Вселена.

Автори на тази необичайна идея се явяват двама изтъкнати мислители - физикът от Лондодонския университет Дейвид Бом (David Bohm), ученик на А.Айнщайн и един от светилата в областта на квантовата механика, както и неврофизиологът на Стендфордския университет Карл Прайбрам (Karl Pribram). Съвсем случайно те правят своите открития съвършено независимо един от друг, работейки в различни области на науката.

Бом достига до извода за холографическата природа на Вселената след няколко години на неуспешни опити да обясни всички процеси и явления на квантовата механика с помощта на традиционни теории.

Прайбрам, изследвайки работата на човешкия мозък, по същия начин се убеждава в неспособността на традиционните теории да разгадаят загадките на неговото устройство. И за двамата учени холографическият модел внезапно се изпълва с определен смисъл и послужва за отговор на много неразрешими преди въпроси.

И двамата автори публикуват откритията си в началото на 70-те години. Разработките им намират сериозен отклик в научните среди, но за съжаление, така и не получават широка известност. Някои изследователи се отнесли скептично към тези нови открития (коя научна теория е избегнала подобна участ?), но много други водещи учени попълват редиците на привържениците на холограмната теория.

Нобеловският лауреат по физика от 1973г., Брайън Джозефсон (Brian Josephson) определя теорията на Бом и Прайбрам като „пробив в разбирането на същинската природа на реалността”. С тази позиция се съгласява и д-р Дейвид Пит (David Peat), ученът-физик на Канадския кралски университет и автор на книгата „Мостът между мистерията и мозъка”. Пит твърди, че „нашите мислителни процеси са значително повече свързани с физическия свят, отколкото се предполага”.

През 1979 г. Робърт Дж. Джан (Robert G. Jahn), декан на Школата по технически и приложни науки към Принстънския университет, разработва програма за изучаването на „ролята на съзнанието при дефиниране на материалната реалност”. След провеждане на хиляди експерименти, Джан и сътрудниците му публикуват открития, които имат всички основания да се твърди, че: мозъкът може непосредствено да влияе на материалната действителност. През 1994 г. водещи учени и световни педагози се срещат в Принстънския университет, за да обсъдят как е възможно тази поразителна теория да бъде доразвита и да бъде приложена на практика в конкретни научни области. Това откритие е до такава степен необичайно, че опитите да бъде приложено на практика - неизбежно се затормозяват с множество съмнения и колебания.

Взаимодействието на съзнанието с материалния свят, днес не представлява нещо фантастическо: съзнанието - това е енергия в нейната най-финна и най-динамична форма. Теорията ни помага да разберем, защо нашите фантазии, мислени образи, желания и страхове - оказват влияние на реалните събития, и също така обяснява как се материализира създадения от мозъка образ.

Подобни открития, касаещи същността на реалността, може да се превърнат в движеща сила за нашето бъдещо развитие и усъвършенстване. Осъзнавайки себе си като част от откритата и динамична Вселена и като разбираме, че мозъкът има решаваща роля при създаването на реалността - човекът би могъл да развие един активен и творчески подход към живота. Това е още един аргумент да не „стоим в страни”, наблюдавайки за произтичащите събития - новите открития ни позволяват да разберем, че „странични позиции” няма и никога не е имало. Всичко се основава на взаимно влияние. Където и да отидем и каквото и да направим, нашите мисли творят обкръжаващата действителност.

Айнщайн е казал веднъж, че: „Откриването на новата теория е подобно на изкачването на планина, щом стигнеш върха се открива нова и по-широка панорама”.

Източник:
"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

Пазачът на портата

Който охранява входа на духовния свят: решилият да премине – ще премине, които не се реши, няма да успее? Пътуване, по стъпките на Кафка и Баал Сулам, две притчи, и една порта

Франц Кафка (1883-1924) е авторът, които най-добре изразява нарастващото безсилие усещано в момента на нашето съществуване. "Кафковият свят" е тъмен, злокобен и отмъстителен. Неговите герои са безпомощни и неспособни, потопени в постоянно колебание дали да опитат (и да се провалят) да преодолеят своите нещастия.

Една от Кафковите най-известни истории, „Пред закона”, разказва за селянин който седи пред портата на закона, „кандидат” за разрешение да влезе. Иронично, входната врата е широко отворена, но селянинът се страхува да премине през нея, без разрешението на пазача на портата. Пазачът на портата го е предупредил, че оттатък има още пазачи, допълнителни предизвикателства по целия път, всеки пазач по-силен и страшен от предишния.

Пречупен от непреодолимите пречки, селянинът взема типичното Кафково решение да заседне на портата и да се надява, че накрая ще му отворят. От време на време, той прави опити да убеди (безплодни) охраната, да го пусне да мине, опитвайки се с умни схеми, предявявайки правни основания и откровени молби, молейки се като на божество, но резултатът все един. А годините минават, и селянинът остарява, и портата остава затворена, за него, както и преди.

В заника на живота си, селянинът най-сетне решително настоява охрана да го пусне: Как може да бъде така, че всеки иска да премине през портата на закона, но само аз да съм единственият, които е отправил молба за разрешение?

"Тази порта е предназначена само за вас" отговори му пазачът. "И сега ще я затворя."

Портата, която закрива отговорите

Желанието да преминем през "портата на закона", за да видим системата от сили, управляващи живота ни, не е ново. Човечеството винаги е искало да разкрие законите на вселената, да поеме контрола над тях и да ги използва за лично облагодетелстване.

През 21 век, този стремеж е достигнал нови височини. Ние изпратихме ракети в космоса, ходихме по Луната, установихме глобални комуникационни мрежи, и разработихме безброй машини и инструменти. Все пак, ние все още се намираме в тъмното относно нашето духовно естество, нашата същност и нашата цел.

Ние все още не разполагаме с отговорите на нашите най-дълбоки въпроси като: Какво е нашият живот? Какъв е източникът на нашата действителност? Какъв е смисълът на всичко? И точно като селянина в Кафковата история, ние често чувстваме, че сме управлявани от един непознат набор от закони, които никой не е разшифровал.

Така че, кой..? е този пазач на портата. Защо той отказва да ни пусне?

В увода към своя труд, Талмуд Есер Свирот (Изследването на десетте Свирот), Баал Сулам ни загатва отговора на тези въпроси с една притча, която е паралел на Кафковата историята:

"Тя е по-скоро като царят който желаел да сбере всички свои лоялни и обичани хора, и да ги доведе в двореца си ... Въпреки това, той заповядва на служителите си да охраняват портата на двореца и всички пътища, водещи към нея. Той наредил те да заблудят лукаво всички онези, които идват близо и да ги отклоняват от пътя ...

В следствие, всички хора, които се затичали към царския палат хитро били отблъснати от усърдните служители. Много от тях успели да надвият охраната и да достигнат близо до входа на двореца. Но ключовете не били у тях и усърдните пазачи, продължавали да отвличат вниманието и отблъскват всеки приближил, доде не се отчаят и се върнат, откъдето са дошли. И така, верните хора на царя идвали и си отивали, събирали нови сили и пак се втурвали обратно в атака, и така нататък и така нататък за дни и години, докато съвсем се изтощили и отчаяли да опитват още и още. "

На първо четене, трудно е да разберем какво е намерението на царя: Дали той наистина желае да доведе тези, които го обичат в двореца си? Неговите действия показват обратното, ако наистина толкова искаше да влязат, не би ли било по-просто да отвори входната врата и да ги въведе?

Дилемата е решена по-късно в паралелната притча, когато ние разбираме, че това е начинът на царя да намери тези, които наистина желаят да достигнат до неговия дворец:

"И само смелите, които преодолели пазачите, чието търпение надделяло над препятствията по пътя, онези които отворили портата: веднага били посрещнати с приветствия от царя… разбира се, от този момент нататък, те вече не трябвало да се изправят срещу пазещите служители отвън, тъй като те били дарени с присъствието на блестящата светлина на царя в двореца. "

Ключът

"Дворецът на царя" не е някое красиво и скрито имане, отрупано с перли и скъпоценни съкровища. Според кабалистите, това е човешкото, ново усещане за реалност, когато всички негови желания, се управляват от всеобхватния духовен закон, пълното отдаване, същността на Създателя. Когато разкрием това качество на отдаването в нас и го поставим над егоистичните желания, ние ще открием какво Баал Сулам алегорично нарича "присъствието на блестящата светлина на царя в двореца” – когато всички наши желания са изпълнени с безкрайно изобилие.

И нещо повече, ние ще узнаем, че този скрит закон винаги е бдял над нас, дори когато не сме и мислили за него. И това ще се сбъдне щом портите на духовния закон се отворят широко пред нас.

Така че кои са тези пазачи, които ние трябва да преодолеем по пътя към двореца на царя, по пътя към качеството на Създателя да се отдава? Те са: нашите егоистични желания. За разлика от това, което бихме могли да си помислим че следва, ние не трябва да елиминираме нашите желания. Вместо това, ние трябва да се научим как да използваме изначалната егоистична сила, с която сме се родили, с оглед постигане на нивото на Отдаването. Ние трябва да придобием новото Намерение - на любов и отдаване – именно това ще измени начина по който използваме нашите желания.

Пътят

Досущ като селянина от историята на Кафка, ние си мислим, че ако изчакваме достатъчно дълго, или се молим достатъчно усилено, тогава входът на врата ще се отвори от само себе си. Но кабалистите ясно ни отговарят, че всичко зависи от нас, и за да ни се помогне да преодолеем вътрешните си пазачи, те са ни дали метод за вътрешна промяна и развитие.

За разлика от песимистичния дух на Кафковата историята, Баал Сулам влага в притчата си много надежда за промяна. Кабалистите, които успешно са преминали портата ни разказват, че от другата страна, действителността се оказва съвсем противоположна на тази, описана от Кафка, противоположна е на – нашата реалност, противоположна на този свят. Там човекът открива съвършена вечна реалност, управлявана от единен закон – законът на любовта.

"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

Ние всички плуваме в една и съща (питейна) вода

Според последните проучвания проведени в САЩ, ние можем спокойно да възприемаме нашите питейни запаси и дори закупената бутилирана вода, като аптечка за всеки случай. Независимо дали става дума за анти-депресанти или антибиотици, рецепта.., или дори друг да приема лекарствата, а не вие – то и вие сте в кюпа!

Свързани чрез водата

Проведеното разследване от Асошиейтед Прес, публикувано на 10 март в статия на CNN под заглавието "Лекарства открити в питейната вода на САЩ" недвусмислено заявява, че "широк спектър от медикаменти - включително антибиотици, анти-депресанти, стабилизатори и различни видове афродизиак - са открити в запасите на питейна вода на най-малко 41 милиона американци. "

Въпреки че проучването е проведено в САЩ, става ясно, че ситуацията е сходна в целия свят. През последните години употребата на медикаменти се е увеличила до небивали количества, съответно тонове непреработени от нечий организъм или просто неизползвани лекарства се изливат в язовира. Въпреки че водата се третира, пречиства и обработва преди да бъде продадена на потребителите – малки количества „лекарствени” вещества, все пак остават във водата. "Дори потребителите на бутилираната вода и такива с инсталирани домашни филтриращи системи са изложени на риск," твърди CNN.

Може би вече знаете, че лекарствата не винаги са лечебни. "Последните лабораторни изследвания установяват, че малки количества лекарства могат да засегнат човешките ембрионални клетки, бъбреците, кръвните клетки, раковите клетки на гърдата," обяснява статията на CNN. Очевидно е, лекарствата замърсяващи нашите водопроводи са също "вредни за дивите животни в цялата страна и по целия свят ..."

Опитай да изпиеш това

Ние знаем за глобализацията, и дори за „ефекта на пеперудата”, но след това ново изследване, онова което приемахме почти като сюрреалистична картина, която не се вмества в границите на здравия разум, така ясно ни заставя да видим как: консумираното (в случая лекарства) от отсрещния човек е равно на мое потребление. Здравословното състояние на отсрещния човек – пряко засяга моето собствено, и каквото се случва с тялото на другия, пряко засяга случващото се моето тяло.

Този път, ние не говорим за някакви си несигурни психологически ефекти, или абстрактна "вътрешна-връзка", която хората често отнасят към глобализацията. Напротив, ние имаме ясни, неоспорими доказателства, които показват, че нашите органи и здравето ни са пряко взаимосвързани и взаимозависими с органите на всички други хора, живеещи на Земята.

Така че следващия път, когато видиш някой да взима лекарства, само помисли, че ги приемате – заедно.

Да погледнеш под повърхността на водата

Колкото и шокиращи да са новите изследвания на питейната вода проведени в САЩ, те само ни показват половина от снимката: Те показват как сме свързани помежду си – външно. Но в действителност, ние сме свидетели на резултати – единствено и само от нашата взаимна-вътрешна връзка. Как ли щяхме да се изненадаме, ако само знаехме до каква степен ние сме взаимосвързани и взаимозависими!

Кабалистите обясняват, че нашата реалност е разделена на две части: част от нея е разкрита (видима, осезаема за нас), другото е скрита част. И най-голямата тайна, която очаква да бъде разкрита от нас е истинската, вътрешната връзка между нас – нашата връзка на нивото на душите ни. Там, всички хора са свързани помежду си, буквално като едно духовно тяло, на което всички сме негови клетки.

След като открием тази връзка, ние ще знаем и чувстваме, че всеки в света зависи от добрата воля на всички останали.

Следователно, кризата с питейната вода в САЩ е само още една стъпка към осъзнаването на това как всички ние сме взаимносвързани в рамките на единния земен "организъм" на нашата цивилизация.

този материал е превод на статията

We Are All in Deep (Drinking) Water

http://www.kabtoday.com/epaper_eng/content/view/epaper/7396/(page)/6/(article)/7418

Една кабалистична интерпретация на Икономическата криза

Егоизмът ни тласка да трупаме печалба за сметка на другите, което е в пълно противоречие спрямо баланса между елементите в природата, баланс, от жизнено значение за хармонично съществуване.

Събитията около американската и световната икономика показват, че този път дисбалансът отново е сериозен - глобалната икономика е в дълбока криза. Каква е тази луда „турбуленция”, какво я причинява и как можем да ограничим „ерозията” в икономиката? Кабала ни дава обяснение, заедно с предложения за решаване на кризата.
Точно както при всяка социална система и тук – „взаимозависимост” е името на играта.

Когато говорим за кризи, при които един от елементите "инфектира" останалите и довежда пазара на прага на колапс, имаме налице глобализирана икономика. Ето защо постоянно сме свидетели на кредитни мехурчета и пирамиди с недвижими имоти в САЩ и къде ли не, които се спукват и довеждат до срив на фондови борси, банки, компании и „хедж”-фондове (по целия свят).

Казвайки това, имаме също така в предвид че опитите да се решат икономическите кризи чрез използването на всевъзможни известни икономически модели са предопределени да се провалят. Оказва се, че икономическата система, не може да бъде контролирана или предсказана, и че един незначителен ход някъде си по света води до сериозни последици в други места.

Мъдростта на Кабала твърди, че ако ние разбираме законите работещи за опазване на природата и се придържаме към тях, ние можем да подсилим нашето разбиране за това какво бъдеще ни очаква, и евентуално да предотвратим следващата катастрофата.

Професор Günter Blobel, M.D., Ph.D., (доктор на медицинските науки), награден с Нобелова награда за физиология и медицина през 1999 г., и старши изследовател в Института Рокфелер в Ню Йорк, бе цитиран наскоро че: "Дори и науката смята, че принципът на взаимозависимост е от ключово значение за съществуването на цялостната система. Най-добрият пример за това са клетките в човешкото тяло. Те се свързват помежду си взаимно като функционират в полза на цялото тяло. Всяка клетка получава това, което й е необходимо да поддържа съществуването си, и отдава останалата част от нейната дейност към общото тяло."

Според писанията на кабалистите съществува сила от "висш характер" която обгръща цялата реалност с любов, и се обяснява, че нейната цел е да доведе всички елементи от реалността в баланс и хармония. И когато ние се доберем близо до истината и разгледаме взаимоотношенията в природата, ние ще открием че балансът и хармонията са нещото – което поражда живота.

От друга страна, напълно противоположни са законите в изкуствените системи, които човечеството е създало за себе си. На основата на човешкото поведение и природа се осланя управлението на всички икономически и социални системи. Егоизмът, който винаги ще предпочете определените тесни, лични интереси на някои инвеститори и акционери, над общото благо на обществото. Постигането на богатство, слава и контрол за сметка на останалите – са основен приоритет за компаниите.

И точно тук, в това отношение, ние сами се поставяме в ъгъла: колкото повече се опитваме да се отделим един от друг, толкова повече ние откриваме колко сме свързани. В клопка: от една страна, ние се мъчим да бъдем независими един от друг, и от друга, глобализацията ни притиска, да осъзнаем, че всички ние сме свързани и трябва да се обединим, както клетките в тялото. Тази сложна ситуация на вътрешен конфликт е трудна за овладяване.

За да оцелее социалната система е необходимо тя да бъде приведена в съответствие със законите на природата. Решението се крие в правилното образование и познание. Пазарните лидери следва да обърнат внимание към корена на болестта, вместо да се надяват на различни „временни обезболяващи”. А за да се случи това, Кабала твърди, че редица първоначални стъпки трябва да бъдат предприети:

*Използвайте различни медийни канали, за да осведомите обществеността че ние всички сме едно тяло, досущ като многоклетъчно, и всички сме свързани един с друг. Всяка клетка (всеки човек) в тази универсална система, ще трябва да разбере, че най-изгодният икономически модел за него/нея е щастливото лице на колегите. Това е единственият начин за даден индивид да гарантира стабилността си.

*Осведомете обществеността за реалните причини за кризата. Хората, ще е необходимо да осъзнаят, че съществува закон, който оперира на всички нива във всички системи, и, ние изпитваме въпросната „икономическа турбуленция” в момента в резултат от нашите действия против този закон. Примери за това могат да бъдат взети от различните системи в природата и взаимноизгодните отношения помежду тях.

*Хората които са натоварени с взимането на решения, следва да разберат как функционира общата система на природните механизми, както и какви последици произтичат, спрямо настъпващите промени в човешките системи и как се постига равновесие.

Само щом личностите, които влияят в живота ни (лидерите на мнения) започнат да работят именно в такава насока, ние ще успеем да измъкнем света от калта, и ще изведем човечеството в безопасна земя.

за повече информация: http://www.kabbalah.info/

Средновековни и съвременни учени говорят за кабала

Тук ще разясним отношението към кабала на изтъкнати западни мислители, изследванията на които в областта на тази науката , са образували, отделно направление, наречено философско-умозрителна кабала. Това направление получава своето широко разпространение в Европа през епохата на късното Средновековие (XIII в.) в средите на християнските теолози и особено през епохата на Възраждането в средите на философите-хуманисти.

Християните започват да проявяват интерес към кабала практически едновременно с откриването на текстовете на изключително значими кабалисти като „Книга Зоар" и „Сефер Ецира" (през XIII в.), но кабала започва да оказва особено значимо влияние на западната култура през XV в., с появата на първите преводи на кабалистична литература на латински език.
Джованни Пико делла Мирандола (1463-1494) е един от първите, който пренася кабалистичното познание в Хуманитарната република на учените, чийто център става Платоновата Академия във Флоренция, създадена от аристократа Козимо Медичи (1389-1464) през втората половина на XV в. Пико събира неголяма библиотека с кабалистична литература, която се състояла от преводи, направени от еврейски мислител от Сицилия, приел християнството - Флавий Матридат (Flavius Mithridates). Поръчката била за Папа Сикст IV, а след това и за самия Пико през 1486г.
Списъкът на личната библиотека на друг християнски хуманист и учен, от този период на епохата на Възраждането, последователят на Мирандола, Йохан Рейхлин, нагледно демонстрира как през периода около хиляда и петстотната година той е закупил на обикновен книжен пазар огромно количество еврейски книги, в това число и кабалистични трудове като : «Сефер Ецира», «Сефер а-Баир» [Sefer ha-Bahir], книги на Авраам Абулафия, Нахманид, Маймонид , Йозеф Хикатил, Авраам Ибн Езра , Йосеф Албо , Йеуда а-Леви и др.

Като започнем от епохата на Ренесанса и достигнем до края на XVIII в., към изучаването на кабала се е отделяло особено внимание сред обществото на високообразованите, великите мислители-хуманисти, философи, учени и християнски богослови. В това число можем да отбележим такива ярки представители на западния интелектуален елит като: Парацелс, Джордано Бруно, Томазо Компанела, Мишел Монтен, Джон Милтън, Готфрид Вилхелм Лайбниц, Исаак Нютон, Йохан Волфганг Гьоте, Уилям Блейк, Франсис Бейкън, Спиноза, Бъркли, Шелинг, фон Баадер, Фридрих Етингер и цял ред други водещи мислители на Европа. Тяхното запознаване с кабала се осъществявало основно благодарение на преводи на оригиналните кабалистични източници (най-често съчиненията на АРИ, откъси от „Книга Зоар" и „Сефер Ецира"), компилации и собствени съчинения на автори като Пико, Рейхлин, Хенрих Корнелий Агрипа от Нетесгейм, Раймонд Лулий, Едиджио де Витербо, Франческо Джорджио, Паулус Рициус, Йохан Писториус, Хенри Мур, Ралф Кедворт, Джон Пордедж, Йохан Стефан Ритангело, Франциск Меркурий ван Хелмонт, Жак Гафарел, Кнор фон Розенрот, Франц Иосиф Молитор и много други.
Обзорът и анализът на текстовете на християнските кабалисти показва, че всички те са личности, стремящи се да придобият единната картина на законите на вселената, доказващи в своите трудове отсъствието на разлики между духа и материята като компоненти на единен континиум. Целият свят изглеждал за тях като в процес на непрекъсната еволюция, насочена към възстановяването на първоначалната хармония. Особена роля в акта на възраждането на света се отделя на човека като носител на Божествената природа. Много от тези учени предполагали че именно еврейската кабала е способна да преодолее разкола в християнската църква и да предотврати религиозния упадък, но основен стремеж на болшинството християнски кабалисти било търсенето на единна вяра, която би обединила християни, юдеи и мюсюлмани.
Пико, Райхлин, Постел и особенно христианските кабалисти на XVII в. начело с Кнор са виждали в кабала най-чистия и пълен изразител на единна традиция, истинската prisca theologia (лат. - древна теология), водеща началото си от времето на Адам, Авраам и Мойсей и в една или друга степен - съхранила се във всички религии и философски системи. Според Кнор - античните гърци, възприели древната еврейска мъдрост, в последствие са я изопачили, което на свой ред е оказало вредно влияние на християнството; необходимо, според Кнор, е връщането към първоначалния източник на християнството - към кабала и обединение на всички религии в единна вяра. Кнор предполагал, че кабала съдържа най-главните християнски доктрини. Той е считал, че щом бъдат намерени неопровержими доказателства за това, то ще отпадне необходимостта от каквито и да било религиозни спорове. По естествен път евреите биха могли да се върнат отново към древната си религия, чиито догми съхраняват в продължение на хилядолетия, към същата древна исконна християнска вяра биха се върнали и представителите на многобройните християнски църкви.
Изучавайки оригиналните текстове и преводи на еврейските кабалисти, християнските мислители на Новото време са виждали в тях съкровени християнски истини, което ги е подбуждало да публикуват свои преводи, коментари и да издават в още тиражи оригиналните текстове на еврейските кабалисти. Публикациите на християнските кабалисти изразяват мисионерски призив, отправен едновременно в две направления: от една страна те желаели да обяснят на юдеите същността на тяхната собствена вяра, а от друга, дори може да се каже в по-силна степен, те искали да помогнат на християните да достигнат до истинското християнство.
В предисловието си към превода на три трактата от „Книга Зоар" във втория том «Kabbala Denudata» Кнор открито заявява за богооткровенния произход и светостта им. По негово мнение познаването на „Книга Зоар" е полезно за разбирането както на Вехтия, така и на Новия Завет. В потвърждение на мислите си Кнор привежда стотици цитати от „Книга Зоар" в съпровод на съответстващите, по негово мнение, фрагменти от Новия Завет. За да обоснове необходимостта от латински превод на „Книгата Зоар", Кнор подчертава важността от изучаването на философски учения от епохата на Христос и апостолите, като така се въвлича в разгорещената през XVII в. полемика относно авторството, датировката и произхода на „Книга Зоар". В тази връзка е интересно да се отбележи, че пренебрегвайки някои тогавашни доводи както на еврейски, така и на християнски философи, изследователите на кабала - християнските кабалисти следват еврейската ортодоксална традиция, която отнася създаването на този труд към II в. н.е. и считаща за автор раби Шимон бар Йохай.
С помощта на „Книга Зоар" и по-късно и на съчиненията на АРИ, християнските кабалисти се надявали да разрешат мъчителните догматични проблеми, вълнуващи по това време християнския свят и явяващи се предмет на разгорещени спорове и поводи за появата на множеството ереси: как справедливият и милосърден Бог е могъл да обрече създадения от него човек на вечни адски мъки? Как да бъде оправдано учението за предопределеното? Как е възможно християнството с неговите несъвършени служители, с неговата сравнително кратка история и незначителна разпространеност да бъде вселенска универсална религия, единствен път към спасението? Учението за сфирот се възприемало от християнските кабалисти като най-добро потвърждение на догмата за троицата: трите първи сфирот - кетер, хохма и бина - се съотнасят в християнската догматика с трите Божествени същности.
Да се определи отношението на християнските мислители на късното Средновековие и епохата на Възраждането към кабала, можем и по следните изказвания:
«Тази, същата трактовка на Закона (vera illius legis interpretatio), която е била разкрита на Мойсей в Божествено откровение, се нарича „кабала" (dictaest Cabala), което при юдеите означава „получаване" (receptio)" » (Пико делла Мирандола, «Реч за човешкото достойнство»)
«Кабала се нарича способността да се разкриват всички Божествени и човешки тайни от Закона на Мойсей в алегоричен смисъл». » (Паулус Рициус «Въведение в основите на кабала». 1540 г.)
«Кабала придава на висшия принцип непроизносимо име; от него тя извежда под формата на еманация на втора степен четири принципа, от които всеки отново се разделя на дванадесет, а те, на свой ред - на 72 и т.н. до безкрайно по-нататъшно разклоняване, така както съществува безкрайно количество на видове и подвидове... И в крайна сметка изводът е, че всичко Божествено може да се сведе до един Първоизточник, така както и цялата светлина, която свети изконна и сама по себе си, и изображенията, които се пречупват и отразяват в множество огледала и в странични отделни предмети - можем да ги сведем към един формален и идеален принцип - Източникът на всичките тези изображения» (Джордано Бруно «Италиански съчинения»)

Освен в качество на древна и универсална теология, западните учени на Новото време са виждали в кабала и една универсална наука, притежаваща универсален език:
«Цялата физика, включвайки и нейните частни науки: астрономия, астрология, пиромантия, хаомантия, хидромантия, геомантия, алхимия... - всички те са произлезли от матрицата на благородната наука - кабалистика». (Парацелс. «Съчинения»)
«Битието или езикът - това е адекватният субект на науката кабала... Затова ни става ясно, че нейната мъдрост в особена степен управлява всички останали науки ». (Раймунд Лулий. «Съчинения на Раймунд Лулий»)
«Такива науки като теология, философия и математика, вземат своите принципи и корени от нея [кабала]. Затова всички тези науки (scientiae) са подчинени на тази мъдрост (sapientia); и техните принципи и правила са подчинени на нейните принципи и правила; и затова тяхната аргументация е непълна без нея». (Раймунд Лулий. «Съчинения на Раймунд Лулий»)
«Изобщо, съществуват две науки... едната се нарича комбинаторика (art combinandi), и тя се явява мерило за прогреса в науките... Другата наука говори за силите на висши неща , които са по-високо от Луната и които се явяват част от магията на природата (magia naturalis). И двете науки при юдеите се наричат «кабала» (Пико делла Мирандола. «Съчинения»)
«Кабалистичният подход към Библията - това е херменевтика, която дава отговори в убедителна форма, с чудесна оригиналност, изчерпателност, с неизмеримост на съдържанието». (Гьоте. «Материали към история и учение за цветовете»)
«Адам - първият човек - е познавал добре кабала. Той е познавал всички обозначения на вещите и затова е дал на животните подходящи имена, които сами по себе си показвали тяхната природа». (Курт Шпренгел. «Фрагменти на прагматическата история на врачуването»)
«Кабала не ни позволява да прекарваме живота си в прахта, но въздига разума към върховете на познанието». (Йохан Райхлин. «Изкуството кабала»)
«Истинската естетика - това е кабала». (Фридрих Шлегел. «Издание на критика от Ф. Шлегел». 1802 г.)
Г.В. Лайбниц (за влиянието на кабала върху възгледите) също определя кабала като scientia generalis (лат. - обща наука), която съединява в себе си всички базисни науки, действащи като инструменти на познанието. Техният общ знаменател, както твърди и Пико, се явявя методиката на комбинирането на букви, с помощта на която всичко опознато може да бъде класифицирано и съхранено:
«Древна поговорка гласи, че Бог създал всичко според тегло, мяра и число... Поради тази причина числото се явява един вид - метафизическа основна фигура, а аритметиката - един вид статистика на вселената, с помощта на която е възможно изследването на силата на предметите. Още по времето на Питагор хората били убедени, че числата крият у себе си най-дълбоките тайни. Питагор, както и много други учени - по надеждни източници пренасят това убеждение от изтока в Гърция. Но тъй като хората не притежавали правилния ключ към Тайната, то страстта по знанието била, в крайна сметка, отклонена към различни родове безсмислици и поверия, от което и възникнала „вулгарната кабала", която е далеч от истинската кабала, също и различни фантасмагории под лъжливото название „магия", с които се пълнят книгите. В същото това време у хората се е съхранила вярата, в това че предстоят чудесни открития с помощта на числата и буквите и с помощта на новия език, които някои наричат адамически, а Яков Беме - природен (естествен)».
«Майсторите на познанието (както по холандски маниер наричат онези, които се занимават с математика) владеят изобретението на изкуството на знаците, чиято малка част се явява алгебрата: с негова помощ днес е възможно да се разберат неща, до които не са могли да достигнат древните, и все пак, цялото изкуство се състои в това - да се използват само правилните знаци. С помощта на кабала - древните правили нещо още по-съществено като търсили тайните в думите, и те наистина ги намирали в добре построения език: такъв той им служил не само за майсторството в познанието, но и за всички науки, изкуства и дела. По този начин е възможно да се търси явлението кабала, или майсторското владение на знаците, не само в еврейските езикови тайни, но и във всеки един език, разбира се не в дословните тълкования, а чрез правилни разсъждения и прилагане на думите».
Като цяло западните мислители разглеждали кабала като древно и в същото време съвременно знание, сходно с философските учения на Платон, Аристотел, Питагор. Те считали кабала като основополагащ източник на тези учения.
«Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е получил своите познания не от гърците, а по-скоро от евреите. Затова следва да го наречем кабалист... И той е първият, който превежда думата «кабала», неизвестна на съвременниците му, с думата «философия» (Йохан Райхлин. «De arte cabbalistica»)
«Изучавай кабала (artem cabbalisticam), тя ще ти обясни всичко!» (Парацелс. «Paragramum»)

В края на XVII в., в епохата на религиозния кризис, великите апокалиптични очаквания и, заедно с всичко това, формирането на новото научно съзнание и практическия, атеистичен скептицизъм, концепцията за „предвечната традиция" (prisca theologia) - започва да придобива, присъщия за епохата на Ренесанса облик на учение за всеобщото братство между хората, които са носители на единната Божествена природа, говори се за поправянето на света и универсалното спасение. В същността си това е било целеви мироглед и не последна роля за неговото възникване изиграва еврейската кабала, която в определена степен е била пречупена в трудовете на християнските кабалисти.

През XVIII столетие, известно като века на Просвещението, християнската кабала някак отива на заден план и продължава да се развива само в закритите масонски общества и всевъзможни движения, проповядващи идеи на универсално братство. От друга страна, през този период кабалистичните идеи се предлагат и от западни мислители и философи (Етингер, Баадер, Гьоте, Шелинг, Молитор и др.) като някаква алтернативна, нова атеистична идеология.
Тогава, в началото XVIII в., започва бързото нарастване на количеството от различни видове окултно-кабалистични течения, като процесът достига своя разцвет през втората половина на XIX в. В действителност зараждането на тази тенденция се е зародила още през XVI в., когато някои християнски кабалисти започват постепенно да се отклоняват от еврейските първоизточници и съединяват кабалистичните идеи с алхимията и магически практики. Основоположници на това направление се считат Хенрих Корнелий, Агрипа Нетесгеймски и Теофраст Парацельс.
Безусловно, преоткриването на кабала в епохата на късното Средновековие и Новото време оказва голямо влияние на европейската култура и на процесите, предопределили облика на западната цивилизация. Неоспорим е фактът, че изучаването на тази наука е помогнало на едни от най-великите учени и философи да открият основополагащи закони на вселената, а също така и по-дълбоко да вникнат в природата на човека и да определят целта на неговото съществуване в този свят.

Руските мислители и религиозни философи започват да се запознават с кабала едва към края на XIX - началото на XX в. Едни от тях търсят в кабала нова интерпретация на Писанието, с цел да обосноват собствените си религиозно-философски разбирания, други - търсят допълнителни аргументи, които да използват за антисемитската пропаганда. От кабала се интересуват такива руски мислители като В. С. Соловьов, С. Н. Булгаков, П. А. Флоренский, Н. А. Бердяев, В. В. Розанов, Л. А. Тихомиров, А. Ф. Лосев и др. За разлика от западните, руските философи практически не са имали възможност да се запознаят с оригинални източници на еврейските кабалисти и са ползвали преводи - трудове на християнски мислители и окултисти, запознати в различна степен с кабалистичното учение.
Ранните разработки на Владимир Соловьов изцяло са пропити с кабалистична тематика: това са идеите за искреното, съпричастно към Бога съществуване, целостта на вселената и единството на творението («световната душа») и Твореца, където душата на човечеството Адам Кадмон - « е мисловният център и вътрешна връзка на всички същества...»
Своето гледище за кабала, Соловьов формулира така: «....кабала не е нито продукт на Средновековието, нито александрийско мисловно течение. Неизгладим е отпечатъкът на древноеврейския произход и съществената и разлика от неоплатоническото учение - ние забелязваме в особения, първобитен реализъм и целевия монизъм на този своеобразен светоглед. Характерното за цялата гръцка философия и напълно валидното за неоплатонизма противопоставяне между света на умопостигаемите същности, областта на истинското изначално битие, и света на материалните явления - това дуалистично противопоставяне напълно отсъства в кабала (за нея материалният свят представлява само последната, крайна степен на реализация и въплъщение на истински съществуващото)».
Обаче, въпреки изобилието от кабалистични идеи в работите на Соловьов, смисълът на много от тях е крайно трансформиран и изопачен. Причината се дължи на това, че познанията му в кабала се базират основно на източници от късната християнска кабала с преобладаващо окултни съставки, което оказва своето влияние на Соловьев да възприеме кабала като религиозно-мистично учение.
Неговите разработки на тема кабала служат за фундамент на по-нататъшни изследвания на руските философи по този въпрос. Виждайки в учението на Соловьов кабалистичния елемент на единството, руският философ и богослов Сергей Николаевич Булгаков (1871-1944 г.) се заема в началото на XX в. със сериозно проучване на тази наука, за което основно свидетелства неговата работа «Светлина Невечерна» (1917 г.). В опитите си да разбере кабалистичното учение, Булгаков се обръща към достъпните тогава преводи на „Книга Зоар" и „Сефер Ецира", най-известният от които се явява шест томният френски превод на „Книга Зоар" на Жан де Паули, направен в началото на XX в. Нужно е да се отбележи, че този превод, който се явява за руските философи от първата третина на ХХ столетие най-често единствен източник на кабалистично знание, за съжаление е бил изпълнен с множество изопачения и фалшификации. Жан де Паули практически не е бил запознат с кабала, което налага отпечатък не само на адекватността на превода на изключително сложния текст на „Книга Зоар", но и на онзи образ на кабала, който се налага у неговите читателите.
Зависимостта от лоши преводи - води до тъжната разлика между руските ентусиасти по кабала и техните предшественици преди векове - християнските кабалисти. Въпреки всичко, на Булгаков по удивителен начин му се е отдало да избегне окултните изопъчавания и разбирания за кабалистичното учение. В дълбочината на разбирането си на кабала, ние можем да го сравним с класическите християнски кабалисти на Европа. Нееднократно цитирайки „Книга Зоар" и като съпоставя кабалистичното учение с новозаветното, Булгаков стига до следния извод: «Идеята за човека като микрокосмос, така многократно изказана във философската и мистична литература на старото и ново време, никъде не получава така задълбочено тълкувание, каквото има кабала»
До аналогичен извод достига и Николай Бердяев (1874-1948 гг.): «В кабала самосъзнанието на човека достига върхове». «В обикновеното християнско самосъзнание - пише руския философ - истината за човека-микрокосмос се задавя с чувството за греха и човешкото падение. В официалното християнско съзнание антропологията все още си остава старозаветна. В основната кабалистична книга «Зоар» и при Беме в «Mysterium magnum» (тълкования на първата книга на Мойсей) се снемат от Библията оковите на ограничеността и подвластното състояние, спрямо вехтото съзнание на човечеството, и се преоткрива истината за космическия човек» .

През ХХ в. философите, мислители и писатели - Гершом Шолем, Валтер Бениамин, Франц Кафка, Мартин Бубер, Исаак Башевис Зингер и други продължават теоретическото изследване на феномена - кабала.
Няма спор, в рамките на една глава е невъзможно дори само частично да бъдат засегнати или дори просто изброени имената на всички изследователи на кабала. Но това и не е целта на този очерк. Задачата, която се поставя от автора тук - е да се освети в пределите на общото историческото развитие изследването на кабала; да се покажат основните кабалисти и техните трудове, а така също да се илюстрира фрагментарно отношението на най-изтъкнатите мислители от миналото към тази наука - всичко това ще позволи на читателя да получи по-обемна картина, с цел сериозно осмисляне на това знание.

Днес кабала се изучава в множество световни университети. Особен интерес се проявява към нея в последното десетилетие: публикуват се множество интересни разраработки, изследващи различни аспекти от кабалистичното учение, все повече хора се устремяват към различни източници в търсене на информация за кабала. Учени, представители на различни области на науката обръщат своето внимание към древното учение, забелязвайки в него подробни обяснения за сложните закономерности на природните процеси. Постепенно хората започват да осъзнават, че в кабала присъства някакъв инструмент, който щом умеем да ползваме ще помогне на човека да реши множество неразрешими проблеми и ще му позволи да открие нови граници на познанието в себе си и обкръжаващия ни свят.

Какво е Кабала?

What Is Kabbalah?
Kabbalah has been clouded in confusion, legend, myth, and misrepresentation because authentic Kabbalah has been hidden for thousands of years... until today



Although its origins are rooted in deep antiquity, from the time of ancient Babylon, the wisdom of Kabbalah has remained virtually hidden from humanity since it appeared more than four thousand years ago. To this very day, only a few know what Kabbalah really is.

For millennia, humanity was offered a wide variety of things under the name “Kabbalah”: spells, curses, and even miracles - all except for the method of Kabbalah itself. For over four thousand years, common understanding of Kabbalah has been cluttered with misconceptions and misinterpretations.

Therefore, first and foremost, the wisdom of Kabbalah needs to be made clear. Kabbalist Yehuda Ashlag (Baal HaSulam) provides the following definition in his article "The Essence of the Wisdom of Kabbalah":

This wisdom is no more and no less than a sequence of roots, which hang down by way of cause and effect, in fixed, determined rules, interweaving to a single, exalted goal described as, “the revelation of His Godliness to His creatures in this world.”

In simpler words, there is an upper, all-inclusive force, or “the Creator,” governing everything in reality. All the world’s forces descend from this comprehensive force. Some of these forces are familiar to us, such as gravity or electricity, while there are forces of a higher order that act while remaining hidden to us.

Kabbalah holds the map or the knowledge of how these hidden forces are structured, and the laws by which they influence us. It teaches us how to develop a sense of these forces, and finally, discover their only purpose – to bring us to the revelation of the Creator, while living in this world.


За повече информация моля проследете следните линкове:

http://www.questionyourreality.com/

http://perceivingreality.com/

http://www.kabbalah.info/

Диалогът , който никога не се е състоял

Диалогът , който никога не се е състоял
между физика А. Айнщайн и Й. Ашлаг

Те са живели по едно и също време и са били почти на една възраст. Били са най-великите учени и мислители на своето поколение. В много аспекти интересите им имали допирни точки, те имали общи познати сред учените, политиците и обществените дейци. Но, доколкото е известно, те никога не са се срещали. Ние ги „поканихме” при нас – в нашия вестник, и тази беседа се предлага на вашето внимание.

А.Айнщайн: „Считам, че необичайният интерес, проявяван днес към науката от страна на широката общественост, и важното място, което се отрежда на науката в умовете на човечеството – се явява най-яркото проявление на метафизическите потребности на нашето време.”

Й.Ашлаг: „Кой не желае развиването на науката? И кой не осъзнава, че завистта между учените умножава мъдростта?
За съжаление всичко ново се помества на местото на руините. Човеците изобретиха атомната и водородната бомба, и ако на света все още не му е ясна опасността от всеобщо разрушение, която те са способни да донесат, то нека да чакат третата или четвъртата световна война, когато бомбите ще свършат своето… Та докато човек не намери пукнатината в чуждото дело, у него и мисъл няма там да отиде. За сметка на това, веднага щом открие слабост – ще се втурне с нокти и зъби и отрова, до де не унищожи до основи всичко, и там да изгради „кристалния замък” на своите теории. Кабала, като методика за постигането на всеобщия Закон на вселената – е единствената основа, която ще се превърне в надежден фактор, повдигащ равнището на обществото.”

А.Айнщайн: „А сега аз мога накратко да изкажа своето мнение за същността на съвременната криза. Става реч за отношението на човека към обществото. Както никога преди – човекът осъзнава своята зависимост от обществото. Но тази зависимост той я усеща не като благо, не като органическа взаимовръзка, а по-скоро като заплаха за неговите естествени права или дори неговото икономическо съществуване. Още повече, че заложените у него егоистични инстинкти постоянно се акцентират, а в същото време социалните инстинкти, които са по-слаби – все повече деградират. Всички човешки същества, каквото и место в обществото да заемат – страдат от този процес на деградация. ”

Й.Ашлаг: „Всяка една страна или общество почти напълно се състои от обикновени хора от плът и кръв, т.е. егоисти. Само някои, под формата на изключения, са алтруисти – това са най-много до 10 процента. Идеалистите са малцинство и техният брой е недостатъчен, че обществото да се опира на тях. При това идеалите не се предават по наследство и, несъмнено, ще бъдат унищожени.”

А.Айнщайн: „Цивилизованото човечество понастоящем се намира в смъртна опасност. В тоталитарните страни опасността произтича от управляващите, които се стремят да унищожат духа на хуманизма. В по-сполучливите страни, опасността да бъдат удушени тези безценни обичаи изхожда от национализма и нетърпимостта, а също от подтискането на индивидуалните умове с икономически средства. ”

Й.Ашлаг: „Самата природа предполага човешкият род да живее обществен образ на живот. Обаче, необходимо е да се вгледаме в законите на това общежитие… Ние следва да изпълняваме в обществото само два основни принципа, които можем да определим като „получаване” и „даване”. Т.е. всеки един е длъжен да получава от обществото всичко необходимо му, и също така да дава на обществото своя принос, като работи за неговото благо.”

А.Айнщайн: „Човекът е възможно да открие в живота смисъл, колкото и кратък и опасен и да е той, само като посвети себе си на обществото.”

Й.Ашлаг: „И до де не изпълним това в пълна степен, природата не ще спре да ни наказва нас. Като виждаме съвременните бедствия – ние следва да си направим извод какво ни заплашва за в бъдеще.”

А.Айнщайн: „Аз съм убеден че има само един начин да се избавим от всички тези ужасни злини, а именно по пътя на създаване на социална икономика, със съответстваща й система на образование… Заедно с развиването на природните способности на човека, неговото образование, ще постави за цел развиването на чувство за отговорност към другите, наместо сега съществуващата в обществото ни прослава на властта и успеха.”

Й.Ашлаг: „Вие говорите, че благодарение на възпитанието и на общественото мнение е възможно да се преобрази природата на масите и да бъдат те направени алтруисти? Това е голяма грешка… Ако настане даденото време, и някой си опитен и сполучлив оратор започне ежедневно да провежда речи, противоположни на общественото гледище – той, без съмнение, ще успее да промени общественото мнение, така както му е хрумнало. Ето го горчивият опит на историята: един злодей, посредством ежедневните си проповеди превръща толкова високообразован народ, каквито са германците, в хищни зверове. Тогава се спука и изчезна като сапунен мехур цялата им култура, култура, наброяваща няколко стотици години. А се случи това, защото бе изменено мнението на обществото, и културата няма на какво да се опре. Та културата не е възможно да съществува, без поддръжката на общественото мнение. ”

А.Айнщайн: „Но личността, в крайна сметка се формира в обкръжението, където се развива човекът, структурата на обществото, където той расте, чрез традициите и оценките, които обществото дава на един или друг тип поведение…Очевидно е че зависимостта на човека от обществото се явява природен факт, който не може да бъде отменен.”

Й.Ашлаг: „Ако цялото „даване на другия” се осъществява единствено от името на обществото, то това е неустойчива основа. Кой и как – ще задължи личността да се труди в името на обществото!? И така, няма как да се надяваме, че един сух и безжизнен принцип ще даде движеща сила – дори на развитите хора, да не говорим дори и за не развитите… Само като изпълняваме законите на природата е възможно да достигнем до крайната цел на творението. Разбира се, това разбиране за нещата – изисква определено израстване, и то по един правилен път, очевидно е че идеалите нямат право на съществуване, поради инатото човешко естество, непознаващо компромиса.”

А.Айнщайн: „Човеците, видимо започват да се уморяват от материализма в неговото вулгарно разбиране, да усещат пустотата на живота и да търсят нещо отвъд пределите на личните пристрастия. Всеобщият интерес към научните теории въвлича в играта и висшите сфери на духовната дейност, което няма как да не окаже огромно влияние върху моралното изцеление на човечеството.”

Й.Ашлаг: „Човечеството е възможно да се изцели само като приеме за себе си законите на висшето управление… Всяка наука в света се оценява в съответствие с нейната цел. При условие, че целта се явява нещо преходно, то и науката изчезва заедно с него. Сега ние можем да оценим възможностите на науката кабала в сравнение с обикновените науки. Предметът, който изучава е вечен и затова самата тя ще остане във вековете.”

А.Айнщайн: „Науката може само да установи логическата взаимовръзка между моралните сентенции и даде средствата за достигане на моралните цели, обаче самото посочване на целта се намира извън науката.”

Й.Ашлаг: „Целта на живота е да се слеем със Закона на висшето управление. Или да помогнем да се случи това на другите… Представителите на обикновената наука се стараят с всички сили да й изнамерят външна опаковка, която да подхожда даже на глупците. Кабалистите никога не са се стремили да представят своята наука така, че да бъде възприета от глупците… Кабалистичните принципи ще обхванат в крайна сметка целия свят, но това е постепенен процес. ”

А.Айнщайн: „Всеки един е задължен, с една или друга мярка, да върне на света онова, което е взел от него… Истинската цена на човека се определя от това, доколко той се е освободил от егоизма. Истинският прогрес на човечеството зависи не от изобретателния ум, а от осъзнаването… Индивидуализмът усеща нищожността на човешките желания и цели, от една страна, и възвишеността и чудесният ред, проявяван в природата и в света на идеите – от друга страна. Той започва да разглежда своето съществуване като един вид затвор, и само цялата Вселена, в целостта си се възприема като нещо единно и осмислено.”

Й.Ашлаг: „Когато всеки се стреми само към личната изгода, това поражда всички тревоги, страдания, войни и кръвопролития, от които няма къде да избягаме. Но щом хората от целия свят единодушно се съгласят да унищожат у себе си егоистичното желание, за да носят един другиму единствено добро, тогава ще изчезнат от лицето на земята всички тревоги и несгоди и всеки ще бъде уверен в здравия и пълноценен живот. Та тогава всеки един от нас ще има един огромен свят, който се грижи за нас и ни дава всичко що ни е нужно.”

Алберт Айнщайн (1879–1955).
Учен-физик, автор на частната и обща Теория на относителността, открил закона за взаимозависимостта между масата и енергията. Автор на основополагащите трудове на квантовата теория: въвежда понятието на фотона, установил е закона за фотоефекта, основният закон на фотохимията (законът на Айнщайн), предсказал индустриалното излъчване, развил е статистическата теория на брауновото движение, положил основите на теорията за флуктуацията, създател на квантовата статистика на Бозе-Айнщайн. От 1933г. работи над проблемите на космологията и теорията за общото енергийно поле.

Йегуда Ашлаг (1884–1954)
Учен-кабалист, създател на монументални трудове за науката кабала. „Учението за десетте сфери” – основно пособие за науката кабала, разкриващо вътрешната структура на вселената, съставени по каноните за академически учебник. „Коментари към книгата Зоар” в 10 тома – Ашлаг адаптира към новото време мъдростта от най-дълбока древност, като я прави достъпна за всеки. Йегуда Ашлаг извършва огромна изследователска дейност върху историята на кабала, науките и философията. Провел е дълбок анализ на обществените и политически течения и формации като: марксизъм, комунизъм, нацизъм и други. В епохалния си труд „Последното поколение” разработва методиката за прехода към алтруистическо общество и модела на бъдещото устройство.

Исторически цитати:

А.Айнщайн:
„Наука и бог. Диалог”
„Защо социализъм?”
„Наука и религия”
Писмо към Соловиов от 01.01.1951
„Религия и наука”

Й.Ашлаг:
„Последното поколение”
„Построяване обществото на бъдещето”
„Науката кабала, в сравнение с традиционните науки”
„Предисловие към книгата Зоар”

Автор: О.Ицексон
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ: www.kab.co.il./rus/25/4

АНТИУТОПИЯТА

Нашите желания не ни дават покой. Те непрестанно растат и колкото повече искаме, толкова по-сложно ни става да живеем един с друг. Бурният двадесети век е вече в историята. Какво ни предвещава днешният век? Какви сътресения ни носи? Ще съумее ли човечеството, раздирано от непримирими противоречия, да овладее вулкана от страсти, чието име е «егоизъм»?

На него му е било съдено да се роди в средата на XXI столетие. Програмирайки генетичния портрет на момчето, родителите се спрели на класическия вариант: стоманената основа на безкомпромисността с нанизания върху нея гирлянд от властолюбие, корист и любознателност.

В детската градина, сред същите планирани малчугани, той старателно развивал своите заложби. Възпитателките не можели да му се нагледат и почти не прилагали върху него електрошока.

Институтът за семейството към това време беше отживял своето и на него не му се наложи да понася ужасите от близостта с прадедите. Децата бързо се научаваха да се разбират помежду си, всички те бяха на нож, но се придържаха към рамките на позволеното, нали наказанието за непослушание можеше да бъде осиновяването от една от онези старомодни двойки, които все още се държаха заедно.

От шестгодишна възраст у първокласниците започваха «пристъпите на егоизма» - необузданите избухвания на агресия и ненавист. Училището, учещо ги да живеят в условията на постоянна криза, преподаде на нашия герой безценни уроци по съвместно съществуване. Той се научи систематично да «изпуска парата», благодарение на «малките детски пакости», които даже се приветстваха, ако не водеха до необратима вреда към себе си и другите.

Започна една поредица от занятия, прекъсвани от време на време от процедури в училищната болница, след поредната «приятелска издънка». За провинение тук лишаваха от обезболяващо, а за нарушения изпращаха на съд по възпитателната версия на наказателния кодекс. Нейното главно различие се състоеше в отсъствието на доживотен затвор, който от милосърдие веднага се заменяше със смъртно наказание.

Надареността на подрастващото поколение, също както и неговата жестокост, биеха всички рекорди. Налагаше се училището да обучава децата не само на науките, но и на самоконтрол. Всеки човек трябваше да сдържа могъщия напор на непреодолимите желания и да си дава воля само в онези ситуации, които бяха предвидени от закона.

През времето на ученето много от децата се отсяваха, не намирайки сили да укротят своята природа. Тези неудачници, като правило, до края на дните си не излизаха в свободния свят, пред вид явната опасност за обществото.

Обаче нашият герой твърдо знаеше, че ще съумее да се влее в живота на възрастните. Лавирайки между съкрушаващите чукове на вътрешните позиви, той упорито вървеше към целта. В последната година, когато половината възпитаници отпаднаха от съревнованието, той се държеше като стомана и усърдно избягваше и най-малките подозрения в несъстоятелност.

Но преди самите зрелостни изпити, в него се засели празнотата. Постоянният стрес обезцени всичко онова, към което той се стремеше. Прилежният ученик повече не вярваше в правотата на своите учители, разочарова го целта, с години набивана в съзнанието: «да вземе всичко от живота». Даже удачният генен набор беше безсилен тук - гените са властни над тялото, но не и над духа. Обещаната свобода се оказа фикция, пред него се простираха дълги години на заточение в клетката на собствения егоизъм.

Точно тогава той си зададе въпроса, от който така старателно го предпазваха: «Защо съм се родил на света?»

Читателю, тази история може да има няколко продължения. Ще съумее ли нашият герой да намери отговора или ще склони глава пред неумолимата природа? Ще намери ли методиката за правилното развитие, или ще изгори в пламъка на своите желания? Ще приеме ли заблудите на по-възрастните, или действително ще порасне? Ние предоставяме на вас възможността да решите неговата съдба.

О. Ицексон

допълнително четене и преглед на филма «Свободата на волята»: http://www.kab.co.il/rus/17/tupik