вторник, 5 август 2008 г.

Вселената – това е гигантска холограма



Теориите, които полагат началото и откриването на холографическия ефект са първоначално разработени през 1947 г. от Денис Габор (Dennis Gabor), който получава за откритието си Нобелова награда. Холограмата представлява явление, в което всяка една съставна частица съдържа цялото. Някои учени достигат до извода, че реалността, по своята същност, също представлява холограма. На холографически принцип се основава и работата на главния мозък. Мозъкът - това е холограма, отразяваща една холографическа Вселена.

Автори на тази необичайна идея се явяват двама изтъкнати мислители - физикът от Лондодонския университет Дейвид Бом (David Bohm), ученик на А.Айнщайн и един от светилата в областта на квантовата механика, както и неврофизиологът на Стендфордския университет Карл Прайбрам (Karl Pribram). Съвсем случайно те правят своите открития съвършено независимо един от друг, работейки в различни области на науката.

Бом достига до извода за холографическата природа на Вселената след няколко години на неуспешни опити да обясни всички процеси и явления на квантовата механика с помощта на традиционни теории.

Прайбрам, изследвайки работата на човешкия мозък, по същия начин се убеждава в неспособността на традиционните теории да разгадаят загадките на неговото устройство. И за двамата учени холографическият модел внезапно се изпълва с определен смисъл и послужва за отговор на много неразрешими преди въпроси.

И двамата автори публикуват откритията си в началото на 70-те години. Разработките им намират сериозен отклик в научните среди, но за съжаление, така и не получават широка известност. Някои изследователи се отнесли скептично към тези нови открития (коя научна теория е избегнала подобна участ?), но много други водещи учени попълват редиците на привържениците на холограмната теория.

Нобеловският лауреат по физика от 1973г., Брайън Джозефсон (Brian Josephson) определя теорията на Бом и Прайбрам като „пробив в разбирането на същинската природа на реалността”. С тази позиция се съгласява и д-р Дейвид Пит (David Peat), ученът-физик на Канадския кралски университет и автор на книгата „Мостът между мистерията и мозъка”. Пит твърди, че „нашите мислителни процеси са значително повече свързани с физическия свят, отколкото се предполага”.

През 1979 г. Робърт Дж. Джан (Robert G. Jahn), декан на Школата по технически и приложни науки към Принстънския университет, разработва програма за изучаването на „ролята на съзнанието при дефиниране на материалната реалност”. След провеждане на хиляди експерименти, Джан и сътрудниците му публикуват открития, които имат всички основания да се твърди, че: мозъкът може непосредствено да влияе на материалната действителност. През 1994 г. водещи учени и световни педагози се срещат в Принстънския университет, за да обсъдят как е възможно тази поразителна теория да бъде доразвита и да бъде приложена на практика в конкретни научни области. Това откритие е до такава степен необичайно, че опитите да бъде приложено на практика - неизбежно се затормозяват с множество съмнения и колебания.

Взаимодействието на съзнанието с материалния свят, днес не представлява нещо фантастическо: съзнанието - това е енергия в нейната най-финна и най-динамична форма. Теорията ни помага да разберем, защо нашите фантазии, мислени образи, желания и страхове - оказват влияние на реалните събития, и също така обяснява как се материализира създадения от мозъка образ.

Подобни открития, касаещи същността на реалността, може да се превърнат в движеща сила за нашето бъдещо развитие и усъвършенстване. Осъзнавайки себе си като част от откритата и динамична Вселена и като разбираме, че мозъкът има решаваща роля при създаването на реалността - човекът би могъл да развие един активен и творчески подход към живота. Това е още един аргумент да не „стоим в страни”, наблюдавайки за произтичащите събития - новите открития ни позволяват да разберем, че „странични позиции” няма и никога не е имало. Всичко се основава на взаимно влияние. Където и да отидем и каквото и да направим, нашите мисли творят обкръжаващата действителност.

Айнщайн е казал веднъж, че: „Откриването на новата теория е подобно на изкачването на планина, щом стигнеш върха се открива нова и по-широка панорама”.

Източник:

"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

3 коментара:

necroleak каза...

хубава статия. браво!!

Анонимен каза...

Славейко,
имам непреодолими проблеми със отварянето на блога ти.

Там където живея по настоящем
е-нет връзката е ужасна и всеки път, когато дойда,
блокира кома :)
Това е причината дълго време да не ти реагирам :)
Страхотни са последните два поста.
Ще ги дам като връзки към моите постове,
когато шибания е-нет ми позволи това.
Дългата прелюдия, която правя при мен,
е защото съвсем скоро ще направя илюстрация на това,
как квантовата теория се вписва в психологията и какви терапевтични техники произтичат от това.
Как можем, проумявайки тези послания,
които,
ти Славейко изпращаш,
да ни служат,
за да се разбираме по-добре по между си.
Радвам се, че ме захапа и така аз те открих.
Благодаря ти !

Анонимен каза...

Съвпадение или не - отворих и видях първо картинката - точно такова нещо си представях като корица на книгата ми - втората. Вечер, застана ли до прозореца, виждам ствола на брезата, растяща отпред, проектиран върху мойто отражение в същия този прозорец. Моя силует и белият ствол на брезата са едно - и се чудя как да го снимам.
Картинката, която си сложил, ме покори. За мен е символ на единението между Всичко.