неделя, 16 декември 2007 г.

Средновековни и съвременни учени говорят за кабала



Тук ще разясним отношението към кабала на изтъкнати западни мислители, изследванията на които в областта на тази науката , са образували, отделно направление, наречено философско-умозрителна кабала. Това направление получава своето широко разпространение в Европа през епохата на късното Средновековие (XIII в.) в средите на християнските теолози и особено през епохата на Възраждането в средите на философите-хуманисти.



Християните започват да проявяват интерес към кабала практически едновременно с откриването на текстовете на изключително значими кабалисти като „Книга Зоар" и „Сефер Ецира" (през XIII в.), но кабала започва да оказва особено значимо влияние на западната култура през XV в., с появата на първите преводи на кабалистична литература на латински език.
Джованни Пико делла Мирандола (1463-1494) е един от първите, който пренася кабалистичното познание в Хуманитарната република на учените, чийто център става Платоновата Академия във Флоренция, създадена от аристократа Козимо Медичи (1389-1464) през втората половина на XV в. Пико събира неголяма библиотека с кабалистична литература, която се състояла от преводи, направени от еврейски мислител от Сицилия, приел християнството - Флавий Матридат (Flavius Mithridates). Поръчката била за Папа Сикст IV, а след това и за самия Пико през 1486г.
Списъкът на личната библиотека на друг християнски хуманист и учен, от този период на епохата на Възраждането, последователят на Мирандола, Йохан Рейхлин, нагледно демонстрира как през периода около хиляда и петстотната година той е закупил на обикновен книжен пазар огромно количество еврейски книги, в това число и кабалистични трудове като : «Сефер Ецира», «Сефер а-Баир» [Sefer ha-Bahir], книги на Авраам Абулафия, Нахманид, Маймонид , Йозеф Хикатил, Авраам Ибн Езра , Йосеф Албо , Йеуда а-Леви и др.

Като започнем от епохата на Ренесанса и достигнем до края на XVIII в., към изучаването на кабала се е отделяло особено внимание сред обществото на високообразованите, великите мислители-хуманисти, философи, учени и християнски богослови. В това число можем да отбележим такива ярки представители на западния интелектуален елит като: Парацелс, Джордано Бруно, Томазо Компанела, Мишел Монтен, Джон Милтън, Готфрид Вилхелм Лайбниц, Исаак Нютон, Йохан Волфганг Гьоте, Уилям Блейк, Франсис Бейкън, Спиноза, Бъркли, Шелинг, фон Баадер, Фридрих Етингер и цял ред други водещи мислители на Европа. Тяхното запознаване с кабала се осъществявало основно благодарение на преводи на оригиналните кабалистични източници (най-често съчиненията на АРИ, откъси от „Книга Зоар" и „Сефер Ецира"), компилации и собствени съчинения на автори като Пико, Рейхлин, Хенрих Корнелий Агрипа от Нетесгейм, Раймонд Лулий, Едиджио де Витербо, Франческо Джорджио, Паулус Рициус, Йохан Писториус, Хенри Мур, Ралф Кедворт, Джон Пордедж, Йохан Стефан Ритангело, Франциск Меркурий ван Хелмонт, Жак Гафарел, Кнор фон Розенрот, Франц Иосиф Молитор и много други.
Обзорът и анализът на текстовете на християнските кабалисти показва, че всички те са личности, стремящи се да придобият единната картина на законите на вселената, доказващи в своите трудове отсъствието на разлики между духа и материята като компоненти на единен континиум. Целият свят изглеждал за тях като в процес на непрекъсната еволюция, насочена към възстановяването на първоначалната хармония. Особена роля в акта на възраждането на света се отделя на човека като носител на Божествената природа. Много от тези учени предполагали че именно еврейската кабала е способна да преодолее разкола в християнската църква и да предотврати религиозния упадък, но основен стремеж на болшинството християнски кабалисти било търсенето на единна вяра, която би обединила християни, юдеи и мюсюлмани.
Пико, Райхлин, Постел и особенно христианските кабалисти на XVII в. начело с Кнор са виждали в кабала най-чистия и пълен изразител на единна традиция, истинската prisca theologia (лат. - древна теология), водеща началото си от времето на Адам, Авраам и Мойсей и в една или друга степен - съхранила се във всички религии и философски системи. Според Кнор - античните гърци, възприели древната еврейска мъдрост, в последствие са я изопачили, което на свой ред е оказало вредно влияние на християнството; необходимо, според Кнор, е връщането към първоначалния източник на християнството - към кабала и обединение на всички религии в единна вяра. Кнор предполагал, че кабала съдържа най-главните християнски доктрини. Той е считал, че щом бъдат намерени неопровержими доказателства за това, то ще отпадне необходимостта от каквито и да било религиозни спорове. По естествен път евреите биха могли да се върнат отново към древната си религия, чиито догми съхраняват в продължение на хилядолетия, към същата древна исконна християнска вяра биха се върнали и представителите на многобройните християнски църкви.
Изучавайки оригиналните текстове и преводи на еврейските кабалисти, християнските мислители на Новото време са виждали в тях съкровени християнски истини, което ги е подбуждало да публикуват свои преводи, коментари и да издават в още тиражи оригиналните текстове на еврейските кабалисти. Публикациите на християнските кабалисти изразяват мисионерски призив, отправен едновременно в две направления: от една страна те желаели да обяснят на юдеите същността на тяхната собствена вяра, а от друга, дори може да се каже в по-силна степен, те искали да помогнат на християните да достигнат до истинското християнство.
В предисловието си към превода на три трактата от „Книга Зоар" във втория том «Kabbala Denudata» Кнор открито заявява за богооткровенния произход и светостта им. По негово мнение познаването на „Книга Зоар" е полезно за разбирането както на Вехтия, така и на Новия Завет. В потвърждение на мислите си Кнор привежда стотици цитати от „Книга Зоар" в съпровод на съответстващите, по негово мнение, фрагменти от Новия Завет. За да обоснове необходимостта от латински превод на „Книгата Зоар", Кнор подчертава важността от изучаването на философски учения от епохата на Христос и апостолите, като така се въвлича в разгорещената през XVII в. полемика относно авторството, датировката и произхода на „Книга Зоар". В тази връзка е интересно да се отбележи, че пренебрегвайки някои тогавашни доводи както на еврейски, така и на християнски философи, изследователите на кабала - християнските кабалисти следват еврейската ортодоксална традиция, която отнася създаването на този труд към II в. н.е. и считаща за автор раби Шимон бар Йохай.
С помощта на „Книга Зоар" и по-късно и на съчиненията на АРИ, християнските кабалисти се надявали да разрешат мъчителните догматични проблеми, вълнуващи по това време християнския свят и явяващи се предмет на разгорещени спорове и поводи за появата на множеството ереси: как справедливият и милосърден Бог е могъл да обрече създадения от него човек на вечни адски мъки? Как да бъде оправдано учението за предопределеното? Как е възможно християнството с неговите несъвършени служители, с неговата сравнително кратка история и незначителна разпространеност да бъде вселенска универсална религия, единствен път към спасението? Учението за сфирот се възприемало от християнските кабалисти като най-добро потвърждение на догмата за троицата: трите първи сфирот - кетер, хохма и бина - се съотнасят в християнската догматика с трите Божествени същности.
Да се определи отношението на християнските мислители на късното Средновековие и епохата на Възраждането към кабала, можем и по следните изказвания:
«Тази, същата трактовка на Закона (vera illius legis interpretatio), която е била разкрита на Мойсей в Божествено откровение, се нарича „кабала" (dictaest Cabala), което при юдеите означава „получаване" (receptio)" » (Пико делла Мирандола, «Реч за човешкото достойнство»)
«Кабала се нарича способността да се разкриват всички Божествени и човешки тайни от Закона на Мойсей в алегоричен смисъл». » (Паулус Рициус «Въведение в основите на кабала». 1540 г.)
«Кабала придава на висшия принцип непроизносимо име; от него тя извежда под формата на еманация на втора степен четири принципа, от които всеки отново се разделя на дванадесет, а те, на свой ред - на 72 и т.н. до безкрайно по-нататъшно разклоняване, така както съществува безкрайно количество на видове и подвидове... И в крайна сметка изводът е, че всичко Божествено може да се сведе до един Първоизточник, така както и цялата светлина, която свети изконна и сама по себе си, и изображенията, които се пречупват и отразяват в множество огледала и в странични отделни предмети - можем да ги сведем към един формален и идеален принцип - Източникът на всичките тези изображения» (Джордано Бруно «Италиански съчинения»)

Освен в качество на древна и универсална теология, западните учени на Новото време са виждали в кабала и една универсална наука, притежаваща универсален език:
«Цялата физика, включвайки и нейните частни науки: астрономия, астрология, пиромантия, хаомантия, хидромантия, геомантия, алхимия... - всички те са произлезли от матрицата на благородната наука - кабалистика». (Парацелс. «Съчинения»)
«Битието или езикът - това е адекватният субект на науката кабала... Затова ни става ясно, че нейната мъдрост в особена степен управлява всички останали науки ».
(Раймунд Лулий. «Съчинения на Раймунд Лулий»)
«Такива науки като теология, философия и математика, вземат своите принципи и корени от нея [кабала]. Затова всички тези науки (scientiae) са подчинени на тази мъдрост (sapientia); и техните принципи и правила са подчинени на нейните принципи и правила; и затова тяхната аргументация е непълна без нея». (Раймунд Лулий. «Съчинения на Раймунд Лулий»)
«Изобщо, съществуват две науки... едната се нарича комбинаторика (art combinandi), и тя се явява мерило за прогреса в науките... Другата наука говори за силите на висши неща , които са по-високо от Луната и които се явяват част от магията на природата (magia naturalis). И двете науки при юдеите се наричат «кабала» (Пико делла Мирандола. «Съчинения»)
«Кабалистичният подход към Библията - това е херменевтика, която дава отговори в убедителна форма, с чудесна оригиналност, изчерпателност, с неизмеримост на съдържанието». (Гьоте. «Материали към история и учение за цветовете»)
«Адам - първият човек - е познавал добре кабала. Той е познавал всички обозначения на вещите и затова е дал на животните подходящи имена, които сами по себе си показвали тяхната природа». (Курт Шпренгел. «Фрагменти на прагматическата история на врачуването»)
«Кабала не ни позволява да прекарваме живота си в прахта, но въздига разума към върховете на познанието». (Йохан Райхлин. «Изкуството кабала»)
«Истинската естетика - това е кабала». (Фридрих Шлегел. «Издание на критика от Ф. Шлегел». 1802 г.)
Г.В. Лайбниц (за влиянието на кабала върху възгледите) също определя кабала като scientia generalis (лат. - обща наука), която съединява в себе си всички базисни науки, действащи като инструменти на познанието. Техният общ знаменател, както твърди и Пико, се явявя методиката на комбинирането на букви, с помощта на която всичко опознато може да бъде класифицирано и съхранено:
«Древна поговорка гласи, че Бог създал всичко според тегло, мяра и число... Поради тази причина числото се явява един вид - метафизическа основна фигура, а аритметиката - един вид статистика на вселената, с помощта на която е възможно изследването на силата на предметите. Още по времето на Питагор хората били убедени, че числата крият у себе си най-дълбоките тайни. Питагор, както и много други учени - по надеждни източници пренасят това убеждение от изтока в Гърция. Но тъй като хората не притежавали правилния ключ към Тайната, то страстта по знанието била, в крайна сметка, отклонена към различни родове безсмислици и поверия, от което и възникнала „вулгарната кабала", която е далеч от истинската кабала, също и различни фантасмагории под лъжливото название „магия", с които се пълнят книгите. В същото това време у хората се е съхранила вярата, в това че предстоят чудесни открития с помощта на числата и буквите и с помощта на новия език, които някои наричат адамически, а Яков Беме - природен (естествен)».
«Майсторите на познанието (както по холандски маниер наричат онези, които се занимават с математика) владеят изобретението на изкуството на знаците, чиято малка част се явява алгебрата: с негова помощ днес е възможно да се разберат неща, до които не са могли да достигнат древните, и все пак, цялото изкуство се състои в това - да се използват само правилните знаци. С помощта на кабала - древните правили нещо още по-съществено като търсили тайните в думите, и те наистина ги намирали в добре построения език: такъв той им служил не само за майсторството в познанието, но и за всички науки, изкуства и дела. По този начин е възможно да се търси явлението кабала, или майсторското владение на знаците, не само в еврейските езикови тайни, но и във всеки един език, разбира се не в дословните тълкования, а чрез правилни разсъждения и прилагане на думите».
Като цяло западните мислители разглеждали кабала като древно и в същото време съвременно знание, сходно с философските учения на Платон, Аристотел, Питагор. Те считали кабала като основополагащ източник на тези учения.
«Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е получил своите познания не от гърците, а по-скоро от евреите. Затова следва да го наречем кабалист... И той е първият, който превежда думата «кабала», неизвестна на съвременниците му, с думата «философия» (Йохан Райхлин. «De arte cabbalistica»)
«Изучавай кабала (artem cabbalisticam), тя ще ти обясни всичко!» (Парацелс. «Paragramum»)

В края на XVII в., в епохата на религиозния кризис, великите апокалиптични очаквания и, заедно с всичко това, формирането на новото научно съзнание и практическия, атеистичен скептицизъм, концепцията за „предвечната традиция" (prisca theologia) - започва да придобива, присъщия за епохата на Ренесанса облик на учение за всеобщото братство между хората, които са носители на единната Божествена природа, говори се за поправянето на света и универсалното спасение. В същността си това е било целеви мироглед и не последна роля за неговото възникване изиграва еврейската кабала, която в определена степен е била пречупена в трудовете на християнските кабалисти.

През XVIII столетие, известно като века на Просвещението, християнската кабала някак отива на заден план и продължава да се развива само в закритите масонски общества и всевъзможни движения, проповядващи идеи на универсално братство. От друга страна, през този период кабалистичните идеи се предлагат и от западни мислители и философи (Етингер, Баадер, Гьоте, Шелинг, Молитор и др.) като някаква алтернативна, нова атеистична идеология.
Тогава, в началото XVIII в., започва бързото нарастване на количеството от различни видове окултно-кабалистични течения, като процесът достига своя разцвет през втората половина на XIX в. В действителност зараждането на тази тенденция се е зародила още през XVI в., когато някои християнски кабалисти започват постепенно да се отклоняват от еврейските първоизточници и съединяват кабалистичните идеи с алхимията и магически практики. Основоположници на това направление се считат Хенрих Корнелий, Агрипа Нетесгеймски и Теофраст Парацельс.
Безусловно, преоткриването на кабала в епохата на късното Средновековие и Новото време оказва голямо влияние на европейската култура и на процесите, предопределили облика на западната цивилизация. Неоспорим е фактът, че изучаването на тази наука е помогнало на едни от най-великите учени и философи да открият основополагащи закони на вселената, а също така и по-дълбоко да вникнат в природата на човека и да определят целта на неговото съществуване в този свят.

Руските мислители и религиозни философи започват да се запознават с кабала едва към края на XIX - началото на XX в. Едни от тях търсят в кабала нова интерпретация на Писанието, с цел да обосноват собствените си религиозно-философски разбирания, други - търсят допълнителни аргументи, които да използват за антисемитската пропаганда. От кабала се интересуват такива руски мислители като В. С. Соловьов, С. Н. Булгаков, П. А. Флоренский, Н. А. Бердяев, В. В. Розанов, Л. А. Тихомиров, А. Ф. Лосев и др. За разлика от западните, руските философи практически не са имали възможност да се запознаят с оригинални източници на еврейските кабалисти и са ползвали преводи - трудове на християнски мислители и окултисти, запознати в различна степен с кабалистичното учение.
Ранните разработки на Владимир Соловьов изцяло са пропити с кабалистична тематика: това са идеите за искреното, съпричастно към Бога съществуване, целостта на вселената и единството на творението («световната душа») и Твореца, където душата на човечеството Адам Кадмон - « е мисловният център и вътрешна връзка на всички същества...»
Своето гледище за кабала, Соловьов формулира така: «....кабала не е нито продукт на Средновековието, нито александрийско мисловно течение. Неизгладим е отпечатъкът на древноеврейския произход и съществената и разлика от неоплатоническото учение - ние забелязваме в особения, първобитен реализъм и целевия монизъм на този своеобразен светоглед. Характерното за цялата гръцка философия и напълно валидното за неоплатонизма противопоставяне между света на умопостигаемите същности, областта на истинското изначално битие, и света на материалните явления - това дуалистично противопоставяне напълно отсъства в кабала (за нея материалният свят представлява само последната, крайна степен на реализация и въплъщение на истински съществуващото)».
Обаче, въпреки изобилието от кабалистични идеи в работите на Соловьов, смисълът на много от тях е крайно трансформиран и изопачен. Причината се дължи на това, че познанията му в кабала се базират основно на източници от късната християнска кабала с преобладаващо окултни съставки, което оказва своето влияние на Соловьев да възприеме кабала като религиозно-мистично учение.
Неговите разработки на тема кабала служат за фундамент на по-нататъшни изследвания на руските философи по този въпрос. Виждайки в учението на Соловьов кабалистичния елемент на единството, руският философ и богослов Сергей Николаевич Булгаков (1871-1944 г.) се заема в началото на XX в. със сериозно проучване на тази наука, за което основно свидетелства неговата работа «Светлина Невечерна» (1917 г.). В опитите си да разбере кабалистичното учение, Булгаков се обръща към достъпните тогава преводи на „Книга Зоар" и „Сефер Ецира", най-известният от които се явява шест томният френски превод на „Книга Зоар" на Жан де Паули, направен в началото на XX в. Нужно е да се отбележи, че този превод, който се явява за руските философи от първата третина на ХХ столетие най-често единствен източник на кабалистично знание, за съжаление е бил изпълнен с множество изопачения и фалшификации. Жан де Паули практически не е бил запознат с кабала, което налага отпечатък не само на адекватността на превода на изключително сложния текст на „Книга Зоар", но и на онзи образ на кабала, който се налага у неговите читателите.
Зависимостта от лоши преводи - води до тъжната разлика между руските ентусиасти по кабала и техните предшественици преди векове - християнските кабалисти. Въпреки всичко, на Булгаков по удивителен начин му се е отдало да избегне окултните изопъчавания и разбирания за кабалистичното учение. В дълбочината на разбирането си на кабала, ние можем да го сравним с класическите християнски кабалисти на Европа. Нееднократно цитирайки „Книга Зоар" и като съпоставя кабалистичното учение с новозаветното, Булгаков стига до следния извод: «Идеята за човека като микрокосмос, така многократно изказана във философската и мистична литература на старото и ново време, никъде не получава така задълбочено тълкувание, каквото има кабала»
До аналогичен извод достига и Николай Бердяев (1874-1948 гг.): «В кабала самосъзнанието на човека достига върхове». «В обикновеното християнско самосъзнание - пише руския философ - истината за човека-микрокосмос се задавя с чувството за греха и човешкото падение. В официалното християнско съзнание антропологията все още си остава старозаветна. В основната кабалистична книга «Зоар» и при Беме в «Mysterium magnum» (тълкования на първата книга на Мойсей) се снемат от Библията оковите на ограничеността и подвластното състояние, спрямо вехтото съзнание на човечеството, и се преоткрива истината за космическия човек» .

През ХХ в. философите, мислители и писатели - Гершом Шолем, Валтер Бениамин, Франц Кафка, Мартин Бубер, Исаак Башевис Зингер и други продължават теоретическото изследване на феномена - кабала.
Няма спор, в рамките на една глава е невъзможно дори само частично да бъдат засегнати или дори просто изброени имената на всички изследователи на кабала. Но това и не е целта на този очерк. Задачата, която се поставя от автора тук - е да се освети в пределите на общото историческото развитие изследването на кабала; да се покажат основните кабалисти и техните трудове, а така също да се илюстрира фрагментарно отношението на най-изтъкнатите мислители от миналото към тази наука - всичко това ще позволи на читателя да получи по-обемна картина, с цел сериозно осмисляне на това знание.

Днес кабала се изучава в множество световни университети. Особен интерес се проявява към нея в последното десетилетие: публикуват се множество интересни разраработки, изследващи различни аспекти от кабалистичното учение, все повече хора се устремяват към различни източници в търсене на информация за кабала. Учени, представители на различни области на науката обръщат своето внимание към древното учение, забелязвайки в него подробни обяснения за сложните закономерности на природните процеси. Постепенно хората започват да осъзнават, че в кабала присъства някакъв инструмент, който щом умеем да ползваме ще помогне на човека да реши множество неразрешими проблеми и ще му позволи да открие нови граници на познанието в себе си и обкръжаващия ни свят.

събота, 24 ноември 2007 г.

Какво е Кабала?

What Is Kabbalah?
Kabbalah has been clouded in confusion, legend, myth, and misrepresentation because authentic Kabbalah has been hidden for thousands of years... until today



Although its origins are rooted in deep antiquity, from the time of ancient Babylon, the wisdom of Kabbalah has remained virtually hidden from humanity since it appeared more than four thousand years ago. To this very day, only a few know what Kabbalah really is.

For millennia, humanity was offered a wide variety of things under the name “Kabbalah”: spells, curses, and even miracles - all except for the method of Kabbalah itself. For over four thousand years, common understanding of Kabbalah has been cluttered with misconceptions and misinterpretations.

Therefore, first and foremost, the wisdom of Kabbalah needs to be made clear. Kabbalist Yehuda Ashlag (Baal HaSulam) provides the following definition in his article "The Essence of the Wisdom of Kabbalah":

This wisdom is no more and no less than a sequence of roots, which hang down by way of cause and effect, in fixed, determined rules, interweaving to a single, exalted goal described as, “the revelation of His Godliness to His creatures in this world.”

In simpler words, there is an upper, all-inclusive force, or “the Creator,” governing everything in reality. All the world’s forces descend from this comprehensive force. Some of these forces are familiar to us, such as gravity or electricity, while there are forces of a higher order that act while remaining hidden to us.

Kabbalah holds the map or the knowledge of how these hidden forces are structured, and the laws by which they influence us. It teaches us how to develop a sense of these forces, and finally, discover their only purpose – to bring us to the revelation of the Creator, while living in this world.


За повече информация моля проследете следните линкове:

http://www.questionyourreality.com/

http://perceivingreality.com/

http://www.kabbalah.info/

понеделник, 12 ноември 2007 г.

Диалогът , който никога не се е състоял


Диалогът , който никога не се е състоял
между физика А. Айнщайн и Й. Ашлаг


Те са живели по едно и също време и са били почти на една възраст. Били са най-великите учени и мислители на своето поколение. В много аспекти интересите им имали допирни точки, те имали общи познати сред учените, политиците и обществените дейци. Но, доколкото е известно, те никога не са се срещали. Ние ги „поканихме” при нас – в нашия вестник, и тази беседа се предлага на вашето внимание.

А.Айнщайн: „Считам, че необичайният интерес, проявяван днес към науката от страна на широката общественост, и важното място, което се отрежда на науката в умовете на човечеството – се явява най-яркото проявление на метафизическите потребности на нашето време.”

Й.Ашлаг: „Кой не желае развиването на науката? И кой не осъзнава, че завистта между учените умножава мъдростта?
За съжаление всичко ново се помества на местото на руините. Човеците изобретиха атомната и водородната бомба, и ако на света все още не му е ясна опасността от всеобщо разрушение, която те са способни да донесат, то нека да чакат третата или четвъртата световна война, когато бомбите ще свършат своето… Та докато човек не намери пукнатината в чуждото дело, у него и мисъл няма там да отиде. За сметка на това, веднага щом открие слабост – ще се втурне с нокти и зъби и отрова, до де не унищожи до основи всичко, и там да изгради „кристалния замък” на своите теории. Кабала, като методика за постигането на всеобщия Закон на вселената – е единствената основа, която ще се превърне в надежден фактор, повдигащ равнището на обществото.”

А.Айнщайн: „А сега аз мога накратко да изкажа своето мнение за същността на съвременната криза. Става реч за отношението на човека към обществото. Както никога преди – човекът осъзнава своята зависимост от обществото. Но тази зависимост той я усеща не като благо, не като органическа взаимовръзка, а по-скоро като заплаха за неговите естествени права или дори неговото икономическо съществуване. Още повече, че заложените у него егоистични инстинкти постоянно се акцентират, а в същото време социалните инстинкти, които са по-слаби – все повече деградират. Всички човешки същества, каквото и место в обществото да заемат – страдат от този процес на деградация. ”

Й.Ашлаг: „Всяка една страна или общество почти напълно се състои от обикновени хора от плът и кръв, т.е. егоисти. Само някои, под формата на изключения, са алтруисти – това са най-много до 10 процента. Идеалистите са малцинство и техният брой е недостатъчен, че обществото да се опира на тях. При това идеалите не се предават по наследство и, несъмнено, ще бъдат унищожени.”

А.Айнщайн: „Цивилизованото човечество понастоящем се намира в смъртна опасност. В тоталитарните страни опасността произтича от управляващите, които се стремят да унищожат духа на хуманизма. В по-сполучливите страни, опасността да бъдат удушени тези безценни обичаи изхожда от национализма и нетърпимостта, а също от подтискането на индивидуалните умове с икономически средства. ”

Й.Ашлаг: „Самата природа предполага човешкият род да живее обществен образ на живот. Обаче, необходимо е да се вгледаме в законите на това общежитие… Ние следва да изпълняваме в обществото само два основни принципа, които можем да определим като „получаване” и „даване”. Т.е. всеки един е длъжен да получава от обществото всичко необходимо му, и също така да дава на обществото своя принос, като работи за неговото благо.”

А.Айнщайн: „Човекът е възможно да открие в живота смисъл, колкото и кратък и опасен и да е той, само като посвети себе си на обществото.”

Й.Ашлаг: „И до де не изпълним това в пълна степен, природата не ще спре да ни наказва нас. Като виждаме съвременните бедствия – ние следва да си направим извод какво ни заплашва за в бъдеще.”

А.Айнщайн: „Аз съм убеден че има само един начин да се избавим от всички тези ужасни злини, а именно по пътя на създаване на социална икономика, със съответстваща й система на образование… Заедно с развиването на природните способности на човека, неговото образование, ще постави за цел развиването на чувство за отговорност към другите, наместо сега съществуващата в обществото ни прослава на властта и успеха.”

Й.Ашлаг: „Вие говорите, че благодарение на възпитанието и на общественото мнение е възможно да се преобрази природата на масите и да бъдат те направени алтруисти? Това е голяма грешка… Ако настане даденото време, и някой си опитен и сполучлив оратор започне ежедневно да провежда речи, противоположни на общественото гледище – той, без съмнение, ще успее да промени общественото мнение, така както му е хрумнало. Ето го горчивият опит на историята: един злодей, посредством ежедневните си проповеди превръща толкова високообразован народ, каквито са германците, в хищни зверове. Тогава се спука и изчезна като сапунен мехур цялата им култура, култура, наброяваща няколко стотици години. А се случи това, защото бе изменено мнението на обществото, и културата няма на какво да се опре. Та културата не е възможно да съществува, без поддръжката на общественото мнение. ”

А.Айнщайн: „Но личността, в крайна сметка се формира в обкръжението, където се развива човекът, структурата на обществото, където той расте, чрез традициите и оценките, които обществото дава на един или друг тип поведение…Очевидно е че зависимостта на човека от обществото се явява природен факт, който не може да бъде отменен.”

Й.Ашлаг: „Ако цялото „даване на другия” се осъществява единствено от името на обществото, то това е неустойчива основа. Кой и как – ще задължи личността да се труди в името на обществото!? И така, няма как да се надяваме, че един сух и безжизнен принцип ще даде движеща сила – дори на развитите хора, да не говорим дори и за не развитите… Само като изпълняваме законите на природата е възможно да достигнем до крайната цел на творението. Разбира се, това разбиране за нещата – изисква определено израстване, и то по един правилен път, очевидно е че идеалите нямат право на съществуване, поради инатото човешко естество, непознаващо компромиса.”

А.Айнщайн: „Човеците, видимо започват да се уморяват от материализма в неговото вулгарно разбиране, да усещат пустотата на живота и да търсят нещо отвъд пределите на личните пристрастия. Всеобщият интерес към научните теории въвлича в играта и висшите сфери на духовната дейност, което няма как да не окаже огромно влияние върху моралното изцеление на човечеството.”

Й.Ашлаг: „Човечеството е възможно да се изцели само като приеме за себе си законите на висшето управление… Всяка наука в света се оценява в съответствие с нейната цел. При условие, че целта се явява нещо преходно, то и науката изчезва заедно с него. Сега ние можем да оценим възможностите на науката кабала в сравнение с обикновените науки. Предметът, който изучава е вечен и затова самата тя ще остане във вековете.”

А.Айнщайн: „Науката може само да установи логическата взаимовръзка между моралните сентенции и даде средствата за достигане на моралните цели, обаче самото посочване на целта се намира извън науката.”

Й.Ашлаг: „Целта на живота е да се слеем със Закона на висшето управление. Или да помогнем да се случи това на другите… Представителите на обикновената наука се стараят с всички сили да й изнамерят външна опаковка, която да подхожда даже на глупците. Кабалистите никога не са се стремили да представят своята наука така, че да бъде възприета от глупците… Кабалистичните принципи ще обхванат в крайна сметка целия свят, но това е постепенен процес. ”

А.Айнщайн: „Всеки един е задължен, с една или друга мярка, да върне на света онова, което е взел от него… Истинската цена на човека се определя от това, доколко той се е освободил от егоизма. Истинският прогрес на човечеството зависи не от изобретателния ум, а от осъзнаването… Индивидуализмът усеща нищожността на човешките желания и цели, от една страна, и възвишеността и чудесният ред, проявяван в природата и в света на идеите – от друга страна. Той започва да разглежда своето съществуване като един вид затвор, и само цялата Вселена, в целостта си се възприема като нещо единно и осмислено.”

Й.Ашлаг: „Когато всеки се стреми само към личната изгода, това поражда всички тревоги, страдания, войни и кръвопролития, от които няма къде да избягаме. Но щом хората от целия свят единодушно се съгласят да унищожат у себе си егоистичното желание, за да носят един другиму единствено добро, тогава ще изчезнат от лицето на земята всички тревоги и несгоди и всеки ще бъде уверен в здравия и пълноценен живот. Та тогава всеки един от нас ще има един огромен свят, който се грижи за нас и ни дава всичко що ни е нужно.”

Алберт Айнщайн (1879–1955).
Учен-физик, автор на частната и обща Теория на относителността, открил закона за взаимозависимостта между масата и енергията. Автор на основополагащите трудове на квантовата теория: въвежда понятието на фотона, установил е закона за фотоефекта, основният закон на фотохимията (законът на Айнщайн), предсказал индустриалното излъчване, развил е статистическата теория на брауновото движение, положил основите на теорията за флуктуацията, създател на квантовата статистика на Бозе-Айнщайн. От 1933г. работи над проблемите на космологията и теорията за общото енергийно поле.

Йегуда Ашлаг (1884–1954)
Учен-кабалист, създател на монументални трудове за науката кабала. „Учението за десетте сфери” – основно пособие за науката кабала, разкриващо вътрешната структура на вселената, съставени по каноните за академически учебник. „Коментари към книгата Зоар” в 10 тома – Ашлаг адаптира към новото време мъдростта от най-дълбока древност, като я прави достъпна за всеки. Йегуда Ашлаг извършва огромна изследователска дейност върху историята на кабала, науките и философията. Провел е дълбок анализ на обществените и политически течения и формации като: марксизъм, комунизъм, нацизъм и други. В епохалния си труд „Последното поколение” разработва методиката за прехода към алтруистическо общество и модела на бъдещото устройство.

Исторически цитати:

А.Айнщайн:
„Наука и бог. Диалог”
„Защо социализъм?”
„Наука и религия”
Писмо към Соловиов от 01.01.1951
„Религия и наука”

Й.Ашлаг:
„Последното поколение”
„Построяване обществото на бъдещето”
„Науката кабала, в сравнение с традиционните науки”
„Предисловие към книгата Зоар”

Автор: О.Ицексон
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ: www.kab.co.il./rus/25/4

вторник, 4 септември 2007 г.

АНТИУТОПИЯТА


Нашите желания не ни дават покой. Те непрестанно растат и колкото повече искаме, толкова по-сложно ни става да живеем един с друг. Бурният двадесети век е вече в историята. Какво ни предвещава днешният век? Какви сътресения ни носи? Ще съумее ли човечеството, раздирано от непримирими противоречия, да овладее вулкана от страсти, чието име е «егоизъм»?
На него му е било съдено да се роди в средата на XXI столетие. Програмирайки генетичния портрет на момчето, родителите се спрели на класическия вариант: стоманената основа на безкомпромисността с нанизания върху нея гирлянд от властолюбие, корист и любознателност.
В детската градина, сред същите планирани малчугани, той старателно развивал своите заложби. Възпитателките не можели да му се нагледат и почти не прилагали върху него електрошока.
Институтът за семейството към това време беше отживял своето и на него не му се наложи да понася ужасите от близостта с прадедите. Децата бързо се научаваха да се разбират помежду си, всички те бяха на нож, но се придържаха към рамките на позволеното, нали наказанието за непослушание можеше да бъде осиновяването от една от онези старомодни двойки, които все още се държаха заедно.
От шестгодишна възраст у първокласниците започваха «пристъпите на егоизма» - необузданите избухвания на агресия и ненавист. Училището, учещо ги да живеят в условията на постоянна криза, преподаде на нашия герой безценни уроци по съвместно съществуване. Той се научи систематично да «изпуска парата», благодарение на «малките детски пакости», които даже се приветстваха, ако не водеха до необратима вреда към себе си и другите.
Започна една поредица от занятия, прекъсвани от време на време от процедури в училищната болница, след поредната «приятелска издънка». За провинение тук лишаваха от обезболяващо, а за нарушения изпращаха на съд по възпитателната версия на наказателния кодекс. Нейното главно различие се състоеше в отсъствието на доживотен затвор, който от милосърдие веднага се заменяше със смъртно наказание.
Надареността на подрастващото поколение, също както и неговата жестокост, биеха всички рекорди. Налагаше се училището да обучава децата не само на науките, но и на самоконтрол. Всеки човек трябваше да сдържа могъщия напор на непреодолимите желания и да си дава воля само в онези ситуации, които бяха предвидени от закона.
През времето на ученето много от децата се отсяваха, не намирайки сили да укротят своята природа. Тези неудачници, като правило, до края на дните си не излизаха в свободния свят, пред вид явната опасност за обществото.
Обаче нашият герой твърдо знаеше, че ще съумее да се влее в живота на възрастните. Лавирайки между съкрушаващите чукове на вътрешните позиви, той упорито вървеше към целта. В последната година, когато половината възпитаници отпаднаха от съревнованието, той се държеше като стомана и усърдно избягваше и най-малките подозрения в несъстоятелност.
Но преди самите зрелостни изпити, в него се засели празнотата. Постоянният стрес обезцени всичко онова, към което той се стремеше. Прилежният ученик повече не вярваше в правотата на своите учители, разочарова го целта, с години набивана в съзнанието: «да вземе всичко от живота». Даже удачният генен набор беше безсилен тук - гените са властни над тялото, но не и над духа. Обещаната свобода се оказа фикция, пред него се простираха дълги години на заточение в клетката на собствения егоизъм.
Точно тогава той си зададе въпроса, от който така старателно го предпазваха: «Защо съм се родил на света?»
Читателю, тази история може да има няколко продължения. Ще съумее ли нашият герой да намери отговора или ще склони глава пред неумолимата природа? Ще намери ли методиката за правилното развитие, или ще изгори в пламъка на своите желания? Ще приеме ли заблудите на по-възрастните, или действително ще порасне? Ние предоставяме на вас възможността да решите неговата съдба.
О. Ицексон
допълнително четене и преглед на филма «Свободата на волята»: http://www.kab.co.il/rus/17/tupik

сряда, 11 юли 2007 г.

ОГЪН! ПО НАРКОТИЦИТЕ



Джулай морнинг в Бургас събра 20 пойъри от цяла България, които поставиха началото на кампанията ОГЪН! ПО НАРКОТИЦИТЕ!Тези млади мъже и жени - един до друг, в кръг от ОГЪН, обещаха пред бургаската общественост да се борят срещу самотата и Липсата на Любов - причина, приятелите ни да изпадат в зависимост от смъртта! Огромна клада - в която всеки хвърли символ на дрогата - озари начинанието!

сряда, 27 юни 2007 г.

Славейко Йорданов: ПОЙ КУЛТУРАТА В БЪЛГАРИЯ СЕ ОБЕДИНЯВА НА ДЖУЛАЙ СРЕЩУ ДРОГАТА


Славейко Йорданов: ОГЪН! ПО НАРКОТИЦИТЕ


ПОЙ КУЛТУРАТА В БЪЛГАРИЯ СЕ ОБЕДИНЯВА НА ДЖУЛАЙ СРЕЩУ ДРОГАТА

ОГЪН! ПО НАРКОТИЦИТЕ

Нека всеки да донесе по една картинка или статия, свързана с дрогата, свързана с мафиотите и терористите, които продават смърт! Ще поставим наркотиците на клада!

Дата: 30.06.2007
Час: 22:30
Място: Бургаски плаж “Север”, в района на “Естрадата”

За контакти:
Славейко Йорданов – media relations
Моб.: 0887 36 31 38


На предстоящия Джулай морнинг ще се постави началото на Национална кампания ОГЪН! ПО НАРКОТИЦИТЕ с участието на пойъри от цялата страна. Избран е Бургас за град на събитието, поради тревожния факт, че най-крупните и “медийно” известни дилъри на наркотици в България са жители на областта.

Джулай-празникът ще демонстрира извършването на туземни, езически обичаи за прочистване на града от злото, което ще бъде прогонено с огън. На плажа предстои конструирането на символична клада, на която всички минувачи може да поставят снимки, изрезки от вестници и всевъзможни символи на наркодилъри, престъпници и атрибути на дрогата. Вечерта преди Джулай морнинг символите на злото ще бъдат изгорени на клада и пречистени.
Домакин и основен партньор на мероприятието е концесионерът на бургаския плаж Ваклин Сойновски.
Към инициаторите на кампанията – бургаската огнена “пой” група “F4”, се присъединяват подкрепления от София, Варна и Пловдив, които също ще се включат към шоуто.

Идеята “On Fire” обединява огнени ентусиасти от България чрез виртуалните възможности на интернет.

Сайтът Onfire-bg.com предостави възможност за популяризиране на инициативата ОГЪН! ПО НАРКОТИЦИТЕ сред “пой обществеността” на страната, предстоят множество последващи акции със същото заглавие, проведени от други любители на модерното изкуство. Зад името “On Fire” не стои организация, а идея, която обединява личности, практикуващи пой. Основната цел на “On Fire” е да покаже, че огнените изкуства не са опасни при спазване на мерки за безопасност и не са трудни за учене.
Екип на Неправителствената Организация “Доза обич”, ще осъществи на самото събитие акция по превенция на проблемите с наркотици, като ще предоставя на присъстващите информация за всички видове наркотици и влиянието им. “Доза обич” е местна Неправителствена Организация, чиято цел е да подпомогне превантирането на ХИВ/СПИН на територията на гр. Бургас и региона и да намали здравните, психологичните и социални вреди от употребата на наркотици.
Таня Кесьова: " На Джулая в Бургас тази година ще може да се получи информация за всички видове наркотици и за влиянието им"



Защо се включвате в кампанията “ОГЪН! ПО НАРКОТИЦИТЕ”?
- Защото това е нашата кауза, това е нашата работа, която обичаме и всеки един от екипа ни има силна мотивация да работи. Целева група на организацията ни са хора активно употребяващи наркотици, но винаги се включваме и в кампании за първична превенция на наркомании. Имайки в предвид каква е ситуацията в страната ни - сега - подобни акции са повече от необходими, но трябва да се правят редовно, а не само по поводи.

Каква е належащата ситуация по този проблем в страната?
- Ситуацията сочи, че от година на година все повече се увеличава употребата на наркотични вещества, все по-лесен става достъпът, пада възрастовата граница.

Кое е посланието на "Доза Обич", което е необходимо да получат присъстващите на Джулай-празника тази година?
- Най-важното нещо за един човек, преди да употреби нещо - е да знае какво всъщност прави и какви ще са последствията за живота и тялото му. Във века, в който живеем е абсурдно да не знаеш какво правиш и употребяваш!

Коя е целта на това послание?
- Целевата аудитория на този Джулай е шарена, обхващат се различни характери, начин на живот - и поради тези причини, всички се насочват към различни видове/типове наркотици. Ще дойдат и такъв тип хора - "от чисто любопитство", а ние ще предлагаме информация за всички видове опасности.

Какви цели си поставяте и какъв ефект ще търсите при кампанията?
- Целта е да информираме. Ефектът: този човек да е с ясното съзнание какви са последствията щом прибягва до дрога и да го убедим да не посяга сляпо, както се случва в повечето случаи. Първичната превенция предимно информира и ефектът се проследява в доста продължително време.

Щом не може да се установи лесно ефект от дейностите на превенция - как мотивирате партньорите си да помагат със средства и воля за действие?
- В момента организацията ни получава средства за работа със зависими от наркотици от Министерство на здравеопазването посредством Глобалния фонд за борба с ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария. Затова за в бъдеще основната ни цел ще е да убедим и общинските власти да отделят средства за работа със зависимите от наркотици. Важно е съществуващата национална стратегия по наркомании да се осъществява и на практика и на всички нива.



ИДЕЯТА “ON FIRE”:
Подкрепления от цяла България
идват на помощ в Бургас – да се включат в кампанията
ОГЪН! ПО НАРКОТИЦИТЕ

Огнена визитка на Борислав от София – за ON FIRE идеята:

С въртене на огън и огнени изкуства се занимавам отскоро. Като време не е малко – почти две години, но все още имам много за учене. В интернет се запознах със Стоян Иванов, който организираше група по нунчаку. Той беше и човекът, който ми показа въртенето на пой. Пак в интернет се запознах с Виктор (JockerA) и Йордан Лилов, с които направихме много за развитието и популяризирането на огнените изкуства в България. Виктор създаде първия български сайт и форум за огнени изкуства – FireTeam, който скоро се превърна в кръг от творчески настроени хора, запалени по огнените изкуства. Йордан Лилов вече беше създал своят клуб „Дивинитас”, който и до момента е единственият регистриран спортен клуб за въртене на пой и батони. Беше удоволствие да наблюдавам и неговата подготовка

за световното първенство по въртене на батони в Холандия, на което той се представи забележително. Някъде по това време видях, че поят не ми се удава лесно и започнах да въртя две къси тояги, учейки се от учебните клипчета на Жералд Рихтер във сайта на Feuershow.de, най-големият немски сайт за огнени изкуства. По-късно станах модератор на секцията за тояги в него, а след това и администратор за учебните клипове. На този сайт може да се видят мои учебни клипчета с нунчаку.


За съжаление сайтът на FireTeam беше спрян поради технически причини и доста време комуникацията между хората от нашият кръг беше замряла. Тогава реших да направя нов сайт и форум за огнени изкуства – On Fire. Зад името On Fire не стои организация, а по-скоро идея, събираща хора, които се занимават с огнени изкуства. Те вече са достатъчно

популярни в България, но пред нас стои целта да покажем на хората, че те не са опасни, ако се спазват мерки за безопасност и не са трудни за учене, ако човек прояви желание и вложи старание. Когато бяхме малко хора се учехме по трудния начин – с много проби и грешки, защото нямаше кой да ни покаже тънкостите на това изкуство, затова сега се стремим да учим и да предаваме своя опит на всеки, който има желание. Освен това често правим срещи на On Fire, като почти на всяка от тях идват нови хора, които искат да се учат на въртене на огън. Организираме и семинар по въртене

на пой с международно участие, който ще спомогне много за развитието на огнените изкуства в България.


Конкретно за Джулая, който предстои в Бургас само мога да кажа, че ще забера 5-6 приятели от София и ще дойдем да помогнем с каквото можем!http://onfire-bg.com/forum/index.php?showtopic=302&st=0


Огнена визитка на Иван от Варна:

Като за начало: Аз съм Иван и съм от Варна. Ученик, почти 17 годишен. Въртя пой повече от година. Уча в най-елитното училище "МГ Др. Петър Берон". Занимавам се с исторически възстановки и каскади, заедно с варненския клуб Чигот. Страстта ми е средновековието, адреналина, огъня и естествено поя. Имам толкова много излизания с въртене на огън, че съм им изгубил бройката. Въртял съм за пари 2 пъти, и което ме учуди е че няма никаква разлика в удоволствието, дори чувството за пълноценност е много хубаво.


Личното ми мнение за наркотиците... Ами по принцип не употребявам никакви. Пробвал съм трева, но щом не продължавам, значи не ми е харесало :Р Иначе... Всеки си решава сам по какъв начин да си съсипе живота. Лично аз не харесвам този начин на самоубийство. Ако мога някакси да помогна на някого – “ок”, ако не... Който иска си взима, който не – не взима. Като цяло, не съм сигурен че по някакъв начин ще успеем да попречим на разпространението на наркотиците, но все пак мисля че поводът да се съберем на този младежки празник е много хубав и е още по-добре че имаме конкретен надслов, който може да е капка в морето... Но затова пък – капка от огън!


тази снимка изразява отнушението ми към
наркотиците (голям огнен **й)

иначе живота е кръговрат... еднин път си
на върха, друг път на дъното.. понякога си в страни от живота, но важното е
да останеш вътре.

вижте по колко по-добър начин може да си
различен и да се чувстваш добре.
Бъдете различни, но не губете себе
си!


Огнена визитка на Ели от София:

Аз съм Ели, на 19 години съм, от София. Занимавам се с въртене на огън от около година и това е едно от двете ми основни хобита. Другото е фотографията, която се превръща в неизменна част от огненото изкуство. И двете са завладяващи, красиви и ме правят ужасно щастлива. За съжаление някои хора си мислят, че могат да се чувстват така "благодарение" на наркотиците. Именно затова искам да участвам в тази кампания - за да помогна заедно с останалите спинъри да покажем на тези хора, че животът има и други по-интересни и приятни измерения, в които можеш да се пренесеш не с помоща на дрогата, а с тази на сърцето. Само така ще откриеш, че ти си личност, която не живее в измисления свят, създаден в следствие на наркотиците, а в свят изграден от самия теб - в реалността.



ЗА ДЖУЛАЙ ТРАДИЦИЯТА..

Нов и все още не така добре познат елемент от ритуала по посрещане на слънцето, е танцът с огън. Зрелищни, еуфорични и изпълнени с екстаз, тези танцьори са своеобразни “нестинари”, но вместо да газят из огнената жарава, те умело рисуват във въздуха огнени картини с горящите си пой-ове, огнени ветрила, стикове. Кой ги учи? Уменията си предават един на друг, превръщайки се от ученици в учители и обратно. Под ритъма на тарамбуките огнените глави на пой-овете им политат във въздуха, наподобявайки размаха на пеперудени крила, изникват “цветя”, бесни “мелници”, ”вълни”... Всъщност в миналото “пой” е бил използван незапален от древното племе маори (Австралия) като уред за закаляване на мускулатурата на ръцете преди война. Днес за танцуващите с огън той е символ на победата на светлината над мрака и тържествуващото слънце.
“Пойъри”-те, или както още ги наричат – “спинъри” (от англ. spin – въртя) имат няколко правила, които строго спазват: трезво психическо и физическо състояние – отричат се всякакви стимулиращи еуфорията и адреналина средства преди, по време и след танц с огън. Друго правило – “винаги пази публиката и себе си” . Тези правила, по техните думи, ги дистанцират от опасната близост на опиати и психотропни вещества, които много млади хора употребяват в неконтролируеми количества, в стремеж към доближаване на “нирвана”. “Зарежда ни първичността и енергията на огъня, магнетизма на пламъците. Търсим допира с природата и нейното равновесие”, издадоха се “спинърите”.
В миналото древните народи са почитали слънцето като божество и са се уповавали на неговата сила и благоволение. Разделяли са годината на две половини – светла и тъмна, като навлизането на годината в “светлия” й период е бил своеобразен символ на зараждащия се живот, на победата на светлината над мрака и раждането на света от тъмнината. Традицията отдавна е отмряла. Народите, честващи раждането на светлата част от годината – почти забравени.
Традицията Джулай морнинг тази година ще бъде освежена и от посланията на групата F4, които планират празника им да бъде посветен на борбата срещу дрогата. В България този своеобразен ритуал продължава да се изпълнява всяка година в единствения ден, даващ началото на втората светла половина от календарната година. Подвизаващ се под претенциозното име “Джулай морнинг” (от англ. July – юли) по името на известната песен на Юрая Хийп от 1971 година, това е най – традиционният хипи празник в България. Историята на възникването му е твърде интересна: създава се във Варна през 70-те и 80-те години като протест срещу съществуващия по това време комунистически режим. И въпреки, че традицията е свързана с хипи-движението в Америка, тя съществува в България и до днес.
На всеки 30ти юни – срещу 1 юли големи групи от хора се събират по всички местности по цялото Черноморие, за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето. Джулаят е “уникум” за България поради естеството на възникването си и не се наблюдава в други европейски страни. Младите хора, както и всички заклети хипита на различна възраст, имат различни начини за честване на събитието. Въпреки, че според някои идеята е загубила първоначалното си значение с времето, въодушевлението от първите сутрешни лъчи, като символ на зараждащия се живот, е все още основна причина хората да го честват. Тези ентусиасти можем да открием дори дни преди събитието лагеруващи на палатки по къмпинги и плажове, “въоръжени” с тарамбуки, китари, и всякакви други пособия, въобще в употреба влиза всичко, което създава шум и весело настроение.
Членовете на “файър тийм”-а F4 подготвят за жителите на град Бургас фестивал на огнените изкуства в началото на месец Октомври. Можем да им пожелаем успех в начинанието и много съмишленици.
Както казват те – “Нека огънят бъде с нас!”

РАЖДАНЕ НА ОГНЕНИ ТРАДИЦИИ В БУРГАС

Бургаската огнена група “F4” превърна в традиция поставянето на огнени шоу-програми на територията на град Бургас. Събитията се провеждат два пъти в месеца на сцената на “Охлюва” в морската градина, където петимата “пойъри” развихрят вериги, пламъци и жупел.
Последната им програма се проведе на 03.06.2007 на същото място. Огненото събитие беше предшествано от красиви композиции с вятърен пой. Ефирните ленти на тренировъчните “пой”-ове подготвиха публиката за предстоящата огнена еуфория. Шоуто протече с индивидуалното изпълнение на Станислав, който изуми присъстващите с перфектна хореография и изгладени движения на поя. След него щафетата поеха Силвия и Любомир, който създадоха ято горещи пеперуди и ги пуснаха да летят волно в небето. Огнени картини продължи да рисува Деница със сигурен размах и хъс, която доказа, че въпреки нисичкия си ръст, железните вериги, дълги повече от метър, не са в състояние да укротят огнения й темперамент.
Дивите и необуздани ритми на тарамбуките великолепно хармонираха на енергията, извираща от всеки един от танцуващите. Звук и картина, се сляха, за да потопят аудиторията в магнетизма и красотата на огнените танци. “F4” възнамеряват да продължат огнените си шоу-програми в Бургас, с ясното съзнание, че Бургас може да предложи на посетителите и жителите си не само красиви плажове, студена бира и цаца!

Виктор, който съвсем случайно се включи с тарамбуката си към огненото шоу на “Охлюва” в морската градина: “Всеки носи ритъма в себе си и само трябва да го пусне навън. Тази тарамбука ми я даде един приятел, щото му трябваха 15 лева да вземе дрога и да отиде в някоя дискотека – да скача до припадък и да се залива с минерална вода! Кофти.. Иначе днес се чувствам “перфект” (по принцип работя в магазин и утре можеш да дойдеш и ще ме видиш костюмиран, с вратовръзка) ама досега обикалях и просих с тарамбуката си от хората, че да си купя нещо за пиене... Не че ми трябват пари, но така мога да разпусна истински!”