сряда, 30 юли 2008 г.

ПОД ИГОТО НА ПРОСТОТИЯТА: „Модерният метод на комуникиране и нашите родни училища”, изповедта на един неосъществен даскал


Системата на образованието в България е нашето родно безхаберие по отношение на най-скъпото ни – бъдещето на България!?

Само за пример ще споделя, че аз се водя за един изключително „подготвен кадър” във езиково отношение. От гимназията излязох с пълно 6 по български език и литература, а от университета, където получих като втора специалност – „Българска филология” имам и „Грамота за високи...”.

В дипломата ми пише, че мога да преподавам на деца от 5ти до 12ти клас (български език и литература), даже имах малко практика в едно от бургаските училища като преподавател…

Но: АЗ НЕ СЪМ ЧЕЛ „ПОД ИГОТО”!

И поради едни или други причини, нямам и намерение да го чета! Как се чувствате сега, като знаете, че има реална опасност – Аз да уча децата ви да четат и пишат, Аз който не съм чел повечето от задължителните за обучение романи, Аз който допускам по няколко правописни грешки в едно изречение!

Тази връзка между родното образование и модерните методи на комуникиране – възникна в не дотам адекватното ми съзнание, щом прочетох едно интервю за „Труд” с шефа на дирекция „Книги” Игор Чипев (така определиха неговия пост във вестника), който впрочем е наследник на Тодор Чипев, човекът публикувал за първи път Вазовия роман „Под Игото”, книжарят и издател, притежателят на тогавашната най-голяма книжарница у нас.

И.Ч.: (книжарницата му се е намирала на мястото на днешното президентство, била най-голямата на Балканите, била на пет етажа…)

Да, бележит българин от миналото, но ДНЕС какво се случва с четенето – и защо?

Децата днес НЕ четат Вазов, те просто нищо не четат, ясно е защо, но как навремето този Чипев е направил така, че поне за няколко века да отложи безхаберието и неграмотността?

И.Ч.: Тодор Чипев е човекът, който е бил отговорен за измислянето на концепцията на „Под игото”, първата българска книга на нашия пазар, която излиза като илюстровано издание.

Защо се сетих именно за безхаберието по отношение образоването на децата? Защото, Тодор Чипев е абсолютно на обратния „полюс”! Защо направих връзката с модните маркетинг техники за комуникиране? Защото днес, на нас ни трябва един такъв Чипев, който наистина да „пооправи” батака, в който тъне културата ни! Именно невероятният усет на Чипев да „промотира” – повлиява на културата, образованието на българина до днес! До днес, когато страната ни изпитва болезнена нужда от такъв усет…

И.Ч.: Мисията по претворяването на „маркетинг концепцията” на романа, Чипев поверил тогава на имена като Обербауер, Мърквичка, Антон Митов. Още по-интересна е историята на техните илюстрации – под режисурата на Вазов. Артисти от театър „Сълза и смях” се обличали, за да бъдат снимани като герои от „Под игото”. После художниците рисували по фото-картинките. Образът на Бойчо Огнянов е създаден по снимка на брата на Вазов – Михаил. Актьорът Иван Попов пък послужил за „прототип” на Боримечката.

Уникално е отношението към книгата – върху нея пише „второ издание”. И не защото е имало преди това други, а защото части от романа излизат в сборника „Народни умотворения”. А може би защото английското издание на „Под игото” е изпреварило българското. В рамките на 18 месеца този роман вече е преведен на основните европейски езици. И Европа е чела „Под игото” много по-интензивно.

В България първото му издание е 3000 екземпляра. На Запад тиражността му в пъти по-висока.

Действията на Чипев са пример за безупречна маркетингова кампания на промотиране на НОВ продукт!

Какво ще се случи, ако днес някой възложи на водещи майстори на екранното изкуство (режисьори, сценаристи, оператори монтажисти, 3D аниматори и т.н.) да претворят същата концепция? Представете си че най-популярните ни актьори позират в ролите на Боримечката, Рада.., и т.н. (не се сещам за други герои, нали вече казах че не съм чел романа)…

Представете си, че кратки клипчета, пресъздаващи сцени от „Под игото” се пуснат в онлайн социалните мрежи за видеосподеляне, по телевизиите… Представете си провеждането на една модерна маркетингова кампания за - „Под игото”!

Малко сложно да си представим такова нещо, защото няма как да стане, ние до такава степен сме обеднели духовно, че може телевизиите да отделят огромни количества праймтайм че да показват как общественоизвестни личности разбиват с главите си дупки в стени от стиропор или „обикновени българи” чрез „познаване” на кутии „пичелят гулемити пачки”, но за култура – време йок!

Причини много, но една от главните ми я разкри режисьорът Симеон Димитров, който също за известно време е бил даскал по български език и литература. Спомням си на първата репетиция с него, щом чу как четем – ние потенциалните актьори в неговото „Театрално ателие”, Симеон Димитров възкликна: „Наша е вината днес вие да нямате отношение към словото, НЕ СЕ ЧЕТЕ ТАКА!”.

Даскалите не съумяват да създадат у децата отношение към словото, а именно тук се крие ключът към духовността…

Ето още нещо от „кухнята” на Чипев, за това как са се „правели” култовите за културата на българина книги. Той е създал един огромен „кръг от приятели” – писателски фенклуб! Или, по-скоро фенклуб на книгата. Много от заглавията завоювали читателски успех, са се раждали точно чрез комуникационните възможности на тази фен-мрежа, на чаша кафе или вино. Мрежа, в която е било възможно споделянето на идеи и реализирането им.

Днес, въпреки че модерните технологии предоставят изключителна възможност за бързо и лесно от технологична гледна точка създаване на такива „клубове”, в които да се постигне обединяване на хора с идеи и желание за действие – уви подобна „мрежа” за литература – В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА – няма, и скоро няма и да има…

Може би защото НЯМА хора с идеи и желание за действие?