понеделник, 12 ноември 2007 г.

Диалогът , който никога не се е състоял


Диалогът , който никога не се е състоял
между физика А. Айнщайн и Й. Ашлаг


Те са живели по едно и също време и са били почти на една възраст. Били са най-великите учени и мислители на своето поколение. В много аспекти интересите им имали допирни точки, те имали общи познати сред учените, политиците и обществените дейци. Но, доколкото е известно, те никога не са се срещали. Ние ги „поканихме” при нас – в нашия вестник, и тази беседа се предлага на вашето внимание.

А.Айнщайн: „Считам, че необичайният интерес, проявяван днес към науката от страна на широката общественост, и важното място, което се отрежда на науката в умовете на човечеството – се явява най-яркото проявление на метафизическите потребности на нашето време.”

Й.Ашлаг: „Кой не желае развиването на науката? И кой не осъзнава, че завистта между учените умножава мъдростта?
За съжаление всичко ново се помества на местото на руините. Човеците изобретиха атомната и водородната бомба, и ако на света все още не му е ясна опасността от всеобщо разрушение, която те са способни да донесат, то нека да чакат третата или четвъртата световна война, когато бомбите ще свършат своето… Та докато човек не намери пукнатината в чуждото дело, у него и мисъл няма там да отиде. За сметка на това, веднага щом открие слабост – ще се втурне с нокти и зъби и отрова, до де не унищожи до основи всичко, и там да изгради „кристалния замък” на своите теории. Кабала, като методика за постигането на всеобщия Закон на вселената – е единствената основа, която ще се превърне в надежден фактор, повдигащ равнището на обществото.”

А.Айнщайн: „А сега аз мога накратко да изкажа своето мнение за същността на съвременната криза. Става реч за отношението на човека към обществото. Както никога преди – човекът осъзнава своята зависимост от обществото. Но тази зависимост той я усеща не като благо, не като органическа взаимовръзка, а по-скоро като заплаха за неговите естествени права или дори неговото икономическо съществуване. Още повече, че заложените у него егоистични инстинкти постоянно се акцентират, а в същото време социалните инстинкти, които са по-слаби – все повече деградират. Всички човешки същества, каквото и место в обществото да заемат – страдат от този процес на деградация. ”

Й.Ашлаг: „Всяка една страна или общество почти напълно се състои от обикновени хора от плът и кръв, т.е. егоисти. Само някои, под формата на изключения, са алтруисти – това са най-много до 10 процента. Идеалистите са малцинство и техният брой е недостатъчен, че обществото да се опира на тях. При това идеалите не се предават по наследство и, несъмнено, ще бъдат унищожени.”

А.Айнщайн: „Цивилизованото човечество понастоящем се намира в смъртна опасност. В тоталитарните страни опасността произтича от управляващите, които се стремят да унищожат духа на хуманизма. В по-сполучливите страни, опасността да бъдат удушени тези безценни обичаи изхожда от национализма и нетърпимостта, а също от подтискането на индивидуалните умове с икономически средства. ”

Й.Ашлаг: „Самата природа предполага човешкият род да живее обществен образ на живот. Обаче, необходимо е да се вгледаме в законите на това общежитие… Ние следва да изпълняваме в обществото само два основни принципа, които можем да определим като „получаване” и „даване”. Т.е. всеки един е длъжен да получава от обществото всичко необходимо му, и също така да дава на обществото своя принос, като работи за неговото благо.”

А.Айнщайн: „Човекът е възможно да открие в живота смисъл, колкото и кратък и опасен и да е той, само като посвети себе си на обществото.”

Й.Ашлаг: „И до де не изпълним това в пълна степен, природата не ще спре да ни наказва нас. Като виждаме съвременните бедствия – ние следва да си направим извод какво ни заплашва за в бъдеще.”

А.Айнщайн: „Аз съм убеден че има само един начин да се избавим от всички тези ужасни злини, а именно по пътя на създаване на социална икономика, със съответстваща й система на образование… Заедно с развиването на природните способности на човека, неговото образование, ще постави за цел развиването на чувство за отговорност към другите, наместо сега съществуващата в обществото ни прослава на властта и успеха.”

Й.Ашлаг: „Вие говорите, че благодарение на възпитанието и на общественото мнение е възможно да се преобрази природата на масите и да бъдат те направени алтруисти? Това е голяма грешка… Ако настане даденото време, и някой си опитен и сполучлив оратор започне ежедневно да провежда речи, противоположни на общественото гледище – той, без съмнение, ще успее да промени общественото мнение, така както му е хрумнало. Ето го горчивият опит на историята: един злодей, посредством ежедневните си проповеди превръща толкова високообразован народ, каквито са германците, в хищни зверове. Тогава се спука и изчезна като сапунен мехур цялата им култура, култура, наброяваща няколко стотици години. А се случи това, защото бе изменено мнението на обществото, и културата няма на какво да се опре. Та културата не е възможно да съществува, без поддръжката на общественото мнение. ”

А.Айнщайн: „Но личността, в крайна сметка се формира в обкръжението, където се развива човекът, структурата на обществото, където той расте, чрез традициите и оценките, които обществото дава на един или друг тип поведение…Очевидно е че зависимостта на човека от обществото се явява природен факт, който не може да бъде отменен.”

Й.Ашлаг: „Ако цялото „даване на другия” се осъществява единствено от името на обществото, то това е неустойчива основа. Кой и как – ще задължи личността да се труди в името на обществото!? И така, няма как да се надяваме, че един сух и безжизнен принцип ще даде движеща сила – дори на развитите хора, да не говорим дори и за не развитите… Само като изпълняваме законите на природата е възможно да достигнем до крайната цел на творението. Разбира се, това разбиране за нещата – изисква определено израстване, и то по един правилен път, очевидно е че идеалите нямат право на съществуване, поради инатото човешко естество, непознаващо компромиса.”

А.Айнщайн: „Човеците, видимо започват да се уморяват от материализма в неговото вулгарно разбиране, да усещат пустотата на живота и да търсят нещо отвъд пределите на личните пристрастия. Всеобщият интерес към научните теории въвлича в играта и висшите сфери на духовната дейност, което няма как да не окаже огромно влияние върху моралното изцеление на човечеството.”

Й.Ашлаг: „Човечеството е възможно да се изцели само като приеме за себе си законите на висшето управление… Всяка наука в света се оценява в съответствие с нейната цел. При условие, че целта се явява нещо преходно, то и науката изчезва заедно с него. Сега ние можем да оценим възможностите на науката кабала в сравнение с обикновените науки. Предметът, който изучава е вечен и затова самата тя ще остане във вековете.”

А.Айнщайн: „Науката може само да установи логическата взаимовръзка между моралните сентенции и даде средствата за достигане на моралните цели, обаче самото посочване на целта се намира извън науката.”

Й.Ашлаг: „Целта на живота е да се слеем със Закона на висшето управление. Или да помогнем да се случи това на другите… Представителите на обикновената наука се стараят с всички сили да й изнамерят външна опаковка, която да подхожда даже на глупците. Кабалистите никога не са се стремили да представят своята наука така, че да бъде възприета от глупците… Кабалистичните принципи ще обхванат в крайна сметка целия свят, но това е постепенен процес. ”

А.Айнщайн: „Всеки един е задължен, с една или друга мярка, да върне на света онова, което е взел от него… Истинската цена на човека се определя от това, доколко той се е освободил от егоизма. Истинският прогрес на човечеството зависи не от изобретателния ум, а от осъзнаването… Индивидуализмът усеща нищожността на човешките желания и цели, от една страна, и възвишеността и чудесният ред, проявяван в природата и в света на идеите – от друга страна. Той започва да разглежда своето съществуване като един вид затвор, и само цялата Вселена, в целостта си се възприема като нещо единно и осмислено.”

Й.Ашлаг: „Когато всеки се стреми само към личната изгода, това поражда всички тревоги, страдания, войни и кръвопролития, от които няма къде да избягаме. Но щом хората от целия свят единодушно се съгласят да унищожат у себе си егоистичното желание, за да носят един другиму единствено добро, тогава ще изчезнат от лицето на земята всички тревоги и несгоди и всеки ще бъде уверен в здравия и пълноценен живот. Та тогава всеки един от нас ще има един огромен свят, който се грижи за нас и ни дава всичко що ни е нужно.”

Алберт Айнщайн (1879–1955).
Учен-физик, автор на частната и обща Теория на относителността, открил закона за взаимозависимостта между масата и енергията. Автор на основополагащите трудове на квантовата теория: въвежда понятието на фотона, установил е закона за фотоефекта, основният закон на фотохимията (законът на Айнщайн), предсказал индустриалното излъчване, развил е статистическата теория на брауновото движение, положил основите на теорията за флуктуацията, създател на квантовата статистика на Бозе-Айнщайн. От 1933г. работи над проблемите на космологията и теорията за общото енергийно поле.

Йегуда Ашлаг (1884–1954)
Учен-кабалист, създател на монументални трудове за науката кабала. „Учението за десетте сфери” – основно пособие за науката кабала, разкриващо вътрешната структура на вселената, съставени по каноните за академически учебник. „Коментари към книгата Зоар” в 10 тома – Ашлаг адаптира към новото време мъдростта от най-дълбока древност, като я прави достъпна за всеки. Йегуда Ашлаг извършва огромна изследователска дейност върху историята на кабала, науките и философията. Провел е дълбок анализ на обществените и политически течения и формации като: марксизъм, комунизъм, нацизъм и други. В епохалния си труд „Последното поколение” разработва методиката за прехода към алтруистическо общество и модела на бъдещото устройство.

Исторически цитати:

А.Айнщайн:
„Наука и бог. Диалог”
„Защо социализъм?”
„Наука и религия”
Писмо към Соловиов от 01.01.1951
„Религия и наука”

Й.Ашлаг:
„Последното поколение”
„Построяване обществото на бъдещето”
„Науката кабала, в сравнение с традиционните науки”
„Предисловие към книгата Зоар”

Автор: О.Ицексон
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ: www.kab.co.il./rus/25/4

video