понеделник, 14 юли 2008 г.

Бални Звуци в Морската



Сънувах ли вчера, в морската градина как долових аромата на валсова музика, и ми напомниха балните тонове, някак смътно онзи разговор от „Майсторът и Маргарита”:

Кой е диригентът? — попитах се аз, отлитайки в посока към сцената.

Йохан Щраус! — извика ми котаракът Бегемот — И нека ме обесят на някоя лиана в тропическата гора, ако някога на някой бал е свирил такъв оркестър!

Да, сигурно сънувах, защото аз седях в морската на Охлюва, прикован от лееща се музика на Брамс, Щраус, Гершуин….. и гледах как гларусите летят високо в такта на джаз и валс и …

Млади, стари, познати, непознати съграждани се бяха сбрали да слушат отдавна преди мен. Минувачи се спираха и им беше, странно и някак приятно. Надойдоха големи немскоговорящи розови раци и само се споглеждаха доволно на музикалния фон на Щраус-син, а щом чуха как оркестъра засвири Радецкия марш на бащата, тогава съвсем за-Я-Я-Я-коха в оживление.

Хубаво беше, ама кратко беше… Рекох си аз, за пореден път натъквайки се на житейската неволя че хубавите неща никога не стигат и все още неуверен сън ли бе това или наяве – споделям с вас онова, което няма как да чуете, но – търсете! Може и на вас да ви се случи някой път да слушате как свири Бургаският духов оркестър.

Възхитен съм!