петък, 6 септември 2013 г.

Ако искаме да живеем добре, можем да го направим ВЕДНАГА чрез СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП














Вече в три поредни бележки разказвам идеята си за създаването на БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП, дойде ред най-сетне да отговоря на въпроса ЗАЩО!? Защо изобщо са необходими, според някои хора скъпи и грандомански начинания. Нима не може с няколко кооператива и неправителствени организации да се сдружим и да заработим заедно за обща кауза. Нима не можем например.., чрез фейсбук да комуникираме и да направим чудеса... Защо трябва да се сравняваме с държави като Холандия, която също е с малка територия, НО някои българи ще кажат че тя „твърде високо седи, много висок национален оборот, интензивен обществен метаболизъм, докато при нас - едва-едва..., колкото да не изглеждаме мъртви” (цитирам коментар на гражданин по повод идеята за борсите ).

ЦЕЛТА Е И НИЕ ДА НАПРАВИМ ТАКА ЧЕ БЪЛГАРИЯ ДА Е „малка държава, но с много висок национален оборот, интензивен обществен метаболизъм”. Освен това въпросните борси може да звучат като грандомански идеи, с доста грандомански цели, но всъщност могат да бъдат съшити точно по мярка, така че да ни паснат от раз. И защо да не помечтаем, защо да не последваме и реализираме мечтите си?! Всяка страна в Европа има нещо с което е велика и се гордее и всички знаят и признават това. Защо и ние българите да нямаме нещо с което да превъзхождаме всички останали и да се гордеем?

Други сънародници ще поспорят на тема ЗАЩО именно земеделие, ние трябва да развиваме високите технологии, ИТ сектора, защото ние българите сме най-умните хора на света и всеки втори сред нас е гений и ако малко се напънем ще имаме български Бил Гейтс и също български Стив Джопс и страната ни ще се превърне в новата силиконова долина. (брат ми да речем, също е един такъв проекто-ИТ гений, самороден, необучен, но докато не намерим парички, че да го обучим... ще останем с мечти за бил гейтс в нашето семейство до ... следващия път)

Трети ще отвърнат че ПРОИЗВОДСТВО е нужно, имаме още от социализЪма обучени кадърни кадри-инженери, трябва да възродим родната индустрия и да бием Китай и Япония по всички параграфи. Пети ще кажат че формулата е туризъм, легализирани проститутки и евтин алкохол... Аз ще им отвърна, че ако успеем да развием земеделието, това ще спомогне и останалите отрасли, и ще ви докажа как. (нали трябва да се започне от някъде)

Към аргумента за ИТ специалистите ще допълня, че на този етап, те за цялата страна са около 50-60 хиляди души (в това число включваме телекомите, вътрешните отдели на банки, производствени компании и други, а не само чисто ИТ компании). Има остър глад за подобен тип специалисти, не защото сме толкова напредничава и развита нация, а просто защото НЯМАМЕ такива (едва 2% от работната сила в страната). Ето ви една статия да прочетете по въпроса: http://www.economy.bg/featured/view/6971/IT-industriyata-v-Bylgariya-dostiga-predel

За да имаме ИТ специалисти, трябва първо да дойдат от някъде парички, че да си ги обучим. Даже като за начало не е зле да обучим хора, които да почнат да обучават ИТ-та. Засега няма да се задълбавам в тази тема и да се отклонявам, единствената причина да я спомена е че съществуването на борсите, колкото и да ви е странно.., може да способства развитието на ИТ сектора в държавата, може да даде тласък на производствата в страната (посредством изградена логистична мрежа, защото няма как да си лидер в износа на полодове и зеленчуци, без солидна логистика). Нека ви разкажа как от плод и зеленчук можем да стигнем до високите технологии.

И така, ЗАЩО плод и зеленчук (и малко орехи/бадеми и лешници/билки../мед и т.н. био глезотии). Първо защото МОЖЕМ. Щом се окажа далеч от България, започвам да тъгувам за нашите родни зеленчуци, всички чужденци които познавам признават, че имаме най-вкусните плодове и зеленчуци на света... Има я плодородната земя и хубавото слънце, имаме и достатъчно вода, не сме в пустиня все пак. Имаме и някакви традиции в тази сфера. На квадратен метър от плодове и зеленчуци се изкарва много повече добавена стойност, отколкото от житни и други видове растения. От 1 кв.м. засята площ, я произведеш 1 кг пшеница, я не, хайде с много късмет да кажем че максимално от 1 кв.м. площи засяти с нещо житно постигаме 1 лев стойност/ а ако засадим този 1 кв.м. с домати, ще съберем поне 20 до 40 кг. Т.е. 20 до 40 пъти повече стойност ще извлечем от земята си, ако отглеждаме на нея зеленчуци и плодове, за да натъртя 2000%-4000% процента повече!

Според някои данни около 12 млн. дка обработваеми земи пустеят в България... На теория ако тези земи бъдат засяти с плодови и зеленчукови култури, ще се създаде продукция, достатъчна за половин милиард души! Естествено, НЕ можеш и няма как да изхраниш населението с плодове и зеленчуци, трябва и хляб, и месо, и риба и яйца, и т.н. трябват, но плода и зеленчука е една основна част от трапезата на всеки човек... и в България средно харчим по лев и нещо на човек/ден, за да си ги набавим/ в другите страни харчат, в пъти повече... Може ли да си предствавите, че ако намерим пазар (кленти за нашите плодове и зеленчуци) за половината от пустеещите земи, ще удвоим нашето БВП!

До тук добре, виждаме че имаме потенциал, но как да стане така че малка България, успяваща да произведе до 30% от собствените си нужди.., изведнъж.., се превръщаме в някаква велика сила в тази област? Та нали тези плодове и зеленчуци не летят.., развалят се бързо.., как ще ги закараме тези плодове и зеленчуци до желаните пазари, които са на 2000, 3000 че и 5000 километра от нас. Няма ли до де стигне тази стока толкова далеч, да се развали или да стигне по твърде скъп начин, че никой да не иска да я купува?

Трябва да кажа, че и сега плодове и зеленчуци пътуват на небивали разстояния от сорта Австралия – Англия /Аржентина – България.., и не се развалят, и са достатъчно евтини, че да ги купуват.., но хората явно знаят как. Има хладилни кораби, стандарти за транспортиране и много, много други работи, че да се постигне това нещо, а ние си нямаме. Бургазлии имахме едно ро-ро корабче, което пътуваше от Бургас до Поти и Новоросийск.., по едно време, но и то фалира че не можа да си намери достатъчно работа и го продадоха...

Оттук нататък предстои да докажа:
1. Че построяването на борсите не е чак толкова скъпо начинание и икономиката ни може да го понесе.
2. Борсите ще успеят да генерират достатъчно капитал че да инвестират в собствена търговса флота, която да ни позволи да навлезем на чужди и богати пазари.
3. Борсите ще способстват развитието на ИТ индустрията в страната.

КОЛКО ЩЕ НИ СТРУВА ДА ГИ ПОСТРОИМ ТЕЗИ БОРСИ?



За построяването на борси във всичките 28 области в страната ще са нужни около милиард лева, но конкретно за инвеститорите в монополното АДМИНИСТРАТИВНО звено + търговски площи за производители ще са необходими не повече от 550 милиона.

Как го изчислих? Започваме с факта че градското население в страната е 5,3 милиона души (тези които купуват зеленчуци от магазина, а не си ги берат от градината). Минимално всеки гражданин средно на ден харчи по 1,5 за плодове и зеленчуци. Ще рече че пазара в страната възлиза на 2,9 милиарда лева (поне!). Съгласно схемата на 5-те процента, описана в предишните бележки излиза че борсите могат да генерират около 145 милиона лева за година (административното им звено!). Смятал съм и разходи на подобен вид дейност, бях направил примерни сметки за Бургаска област и се видя ще повече от 10% от оборота няма как да изхарчат по дейността си. Борсите няма да се облагат поне в началото с данъци... Значи 131 милиона лева добавена стойност е реалистично.

При наредба да се заделя 55% от добавената стойноста за заплати на персонала, общо в станата ще бъдат раздавани около 72 милиона лева за служителите на борсите. При средна заплата + бонуси 2000 лева , получаваме индикация че борсите в страната ще се нуждаят от общо 3 хиляди души персонал. Нека да им бъде по-широчко и приемем че средно на експертно ниво служител се падат 40 кв.м. застроена площ (заедно с конферентни и експо зали).

Стигаме до извода че ще е необходимо построяването на 120 хиляди квадратни метра офисна площ. Умножаваме по единична цена на застрояване 1000 лева (включително мебели) и получаваме сметка от 120 милиона лева; още толкова за инфраструктура, още толкова и за търговски площи, предвиждаме и 86 милиона за оборотен капитал + още 45 милиона за неотчетени в сметките ми неща + 50 милиона за земите на които ще се построят борсите (може да са общински/ частни/ все тая, въпросът е да не надвишават 10% от стойността на инвестицията). И.. така всъщност стигнах до извода че ще трябват около половин милиард...

Още толкова средства ще трябва да се налеят и за логистична инфраструктура. Ключов елемент е монополното административно звено (+търговските площи за производителите), в чиято инвестиция държавата гарантира 8% възвръщаемост. Затова ще концентрирам фокуса на коментара именно към административното звено, за логистиката ще стане дума по-късно.

ОТ КЪДЕ ЩЕ СЕ НАМЕРЯТ ПАРИ ЗА БОРСИТЕ?

Пенсионните фондове на страната разполагат с над 1 милиард лева, които така или иначе трябва да се инвестират някъде. С една наредба се решава въпросът поне за половината от необходимите средства. Естествено, фондовете са 10 на брой и имат право на участие само в по една борса.

Ето от къде може да дойде и другата половина: Според данни, оповестени от БНБ, над 700 (точно 714) българи имат над 1 млн. лв. на влог в края на първото тримесечие на 2013 г. Към края на март тази година 33 653 домакинства в България имат спестявания на стойност над 100 хил. лв., а общата депозирана сума от милионерите достига 7,85 млрд. лв., което прави средно по 233 291 лв. на човек. Както и да го погледнеш, имаме си хора с пари в страната, не е като да нямаме... Само 5% от тези 7,85 милиарда да инвестират... и готово.

В случай че нещо не достига, винаги ще се намери чужд капитал да запълни празнините. Но от горните 2 абзаца се вижда че и със собствени сили можем да се справим.

Поради изискването акционерите на монополното административно звено да имат участие само в една борса, няма как тези акции да се търгуват свободно на фондовата борса, но това едва ли ще е необходимо условие да се привлекат инвеститори.., щом се чуе, че се прави монопол + това се издават и държавни гаранции + през първите 4 години бизнесът е 100% освободен от данъци.., като мухи на мед ще се налепят всички които разполагат с пари.., сякаш само това са чакали.

От цялата работа, отечествените строители просто ще са в транс от щастие, тъй като в рамките на няколко години ще имат поръчки за милиард лева! Над 1% финансови инжекции в БВП от раз! (моля да отчетете, че 1% от БВП е сериозна сума, ние от няколко години стагнираме и не можем да постигнем толкова ръст)

НЯМА ЛИ ДА ИЗГОРИМ ПРИ ТОЛКОВА МНОГО ИНВЕСТИЦИИ ЗА БОРСИ?

Оттук нататък ще помоля читателите, които не са прочели предишните три бележки по въпроса, да ги прочетат, защото няма да асимилират напълно каквото ще се говори.

Линк 1: http://slaveiko.blogspot.com/2013/08/blog-post_25.html
Линк 2: http://slaveiko.blogspot.com/2013/08/blog-post_28.html
Линк 3: http://slaveiko.blogspot.com/2013/09/blog-post.html

Уточнихме, че борсите получават монопол върху търговията на плодове и зеленчуци на едро, както по отношение на вноса, така и местните производители. 5% от страна на фермерите и 5% от страна на търговците на дребно (крупни и дребни ритейлъри, ресторантьори и т.н.). иначе казано пълен контрол над близо 3 милиардния пазар в страната (разпределен по области и с право на участие в капитала само на 1на борса), от които борсите ще генерират общо около 145 милиона лева годишно.

Предвиждам около 10% разходи за дейността, 55% от добавената стойност за заплати. Първите години без данъци, реалистично е още от самото начало да се постигат поне 59 милиона лева общо печалба за година. 8% от инвестираните 550 са 44 милиона, които могат да се разпределят като дивиденти. Т.е. прогнозата за печалби дава над 34% буфер над необходимото да се покрие изискваната доходност.

Така още от самото начало борсите ще генерират по около 15 милиона във фондовете си за инновации и развитие. Съгласно наредби, тези средства ще трябва да се разпределят в три направления:

- 1/3 Реинвестиции за Инновации в земеделието
- 1/3 Реинвестиции за развитие на ИТ сектора
- 1/3 Дял за капиталови инвестиции

По този начин с остатъка от неразпределената печалба се удрят 3 заека с един куршум. Първо, заделят се средства за развитието на самите борси, второ, борсите ще помагат на земеделците като закупуват ноу-хау и организират курсове по обучение, така че новите практики да се приложат на практика. И трето, борсите ще подпомагат ИТ сектора в страната. Една трета от фонда за Инновации и развитие трябва да се заделя за обучение на ИТ кадри (за материална база/ за заплати на преподаватели и/или за стипендии на определени кадри).

"КАДРЫ РЕШАЮТ ВСЕ, А НЕ КОБЫЛЫ И МАШИНЫ"

Още веднъж, защо ни е тази скъпа армия от 3000 специалисти в областта на земеделието/ икономиката и логистиката да се занимават със ... земеделие!? Освен това.., защо ни е да заделяме колосални средства за ИТ, че тези борси да оперират с най-модерните технологии... Мисля че ще се съгласите, че в началото тази армия ще бъде хранена от вносителите.., а първата й цел ще бъде да задуши вноса, облагайки го с 10% допълнителен данък , и насочвайки цялата си енергия към подпомогане на местните земеделци, които също ще плащат на борсите, но в замяна ще получават пълен спектър от подкрепа. Един вид, от основния клиент (вносителите) ще взимат комисионна по закон и няма да вършат нищо/ но за другите си клиенти (местните производители) ще правят всичко по силите им така че след няколко години те да се превърнат в основен клиент.

И щом родното производство достигне 90% от местното потребление (10%-тина процента трябва да се оставят за екзотични плодове и зеленчуци, които няма как да произведем на наша земя).., следващата задача на армията от 3000 борсаджии ще е да наложи продуктите ни на чуждите пазари.

Ключов фактор по пътя към завладяването на нови пазари ще окаже фонда за Инновации, в който се събира неразпределената печалба. Акционерите ще могат да разпределят до 8% от инвестираните средства (собствения капитал) затова имат и гаранции от държавата, монополно положение, 4 години без данъци за бизнеса и много други облаги. Но в същото време борсите подлежат на строг държавен контрол и повечето аспекти от устройството са предварително регулирани чрез наредби и закони.

Строгият контрол ще гарантира оптимално използване на фонда за иновации, така че борсите сами да изграждат кадри, включително ИТ кадри, за да не зависят от негативната среда в страната, да са оазис на изобилие. В капиталистическите страни, задачата за изграждането на необходимите кадри лежи на плещите на бизнеса. В страни като нашата, с криво-разбрана демокрация, бизнеса се оплаква че на трудовата борса няма необходимите кадри, без да се запита „а с какво бизнеса е допринесъл че да има подобни кадри!”

При 145 милиона оборот от комисионни за борсите, още от самото начало очаквам към фондовете за иновации да постъпват общо по 15 милиона лева (от които 5 са за реинвестиции в инфраструктура/ 5 за развитие на земеделието / и 5 за ИТ сектора). Очаквам тези нива да се задържат поне няколко години, тъй като в началото основната динамика ще е по отношение заместване на вноса с местно производство, до достигане на 90%. Тази структурна промяна, фактически не изменя оборота на борсите, тъй като комисионната, дали от местни търговци, или от вносители ще е еднаква. За да започне оборотът на борсите да расте, ще е необходимо износ за чужди пазари. Въпреки това, 5те милиона за ИТ технологии ще са напълно достатъчни да се обучат ИТ специалисти за нуждите на борсите. В България да се обучи ИТ специалист струва около 20 хиляди лева [общо курсове и университет], а да се обучи в реномиран университет извън страната е около 100 хиляди.., с въпросните 5 милиона всяка година ще се дава шанс на 100 нови ИТ специалисти, обучени в България и още други 30 обучени извън страната. Този темп ще е достатъчен за да реши кадровия глад за качествени ИТ-та, поне за борсите. В момента, в който борсите започнат да изнасят, годишните бюджети на фондовете за инновации ще нарастнат с пъти, така че да утолят „глада” за ИТ кадри в цялата страна!

КАК ДА ПРОБИЕМ НА ЧУЖДИ ПАЗАРИ?

Преди да пристъпим към износ, първо трябва да се приборим с вноса. В момента, през около 7 месеца в годината над 90% от стоката на пазарите е внос и само летните месеци правим жалък опит да компенсираме, достигайки до максимум 65% Българско производство на пазара.

По данни на НСИ, крайната продукция в селското стопанство за 2012 година [плодове и зеленчуци] възлиза общо на 487 милиона лева (234,5 милиона лева зеленчуци и 252,6 милиона лева плодове). Нека до крайния потребител цената на стоката да нараства двойно = на приблизително 974 милиона лева, следователно можем да си направим извод, че тази продукция се равнява на приблизително 34% от БГ-пазара (тъй като 100% от пазара го оценихме на около 3 милиарда).

80% от тази стока е произведена през летните месеци.., за постигане на 90% дял от пазара, ще е необходимо производството през зимните месеци да нарастне 8 пъти, а производството през летните месеци също трябва да нарастне, с поне 50%.

За да заместим вноса с износ, ще е необходимо да изградим инфраструктура от парници/оранжерии, така че да започнем да произвеждаме достатъчно и през зимните месеци. Основна роля ще играят Личните консултанти и Фондовете за инновации. Едните ще изготвят бизнес планове, ще кандидатстват по всички възможни програми, кредити и т.н.., за да намерят финансиране за клиентите от тяхното портфолио; средствата от фонда ще трябва да обезпечат обучението и подготовката на фермерите, за да се подготвят теоритично как да произвеждат ефективно в зимно време. [Позволете ми тук да вмъкна пояснение, че изграждането на парници е свързано с много други отрасли и създава предпоставки за развитие и симбиоза с неочаквани комбинации/ например с енергетиката, тъй като е необходима пара/топлина. Тези операции сами по себе си ще инициират условия за развитие на местната икономика].

Първите години борсите ще наблегнат на работата с фермерите, така че бизнеса им да се администрира и да влезе в релси, да се намери финансиране по разрастване на бизнеса и финансиране построяването на модерни парници, които да оперират в затворени кръгове и симбиоза с местното производство на ел.енергия и други отрасли.

Следователно ще трябва да се очаква рязък скок на българското производство някъде през четвъртата-петата година от функционирането на борсите, когато родното производство изведнъж ще измести вноса.

“The line between disorder and order lies in logistics…” - Sun Tzu

Единственият начин да пробием на чужди пазари, е да предложим добро качество, добри цени, предвидими количества, безупречно обслужване от страна на професионални брокери и най-важното - ефективна логистика. Разходите по транспорт и съхранение в рамките на областта/региона обикновено са в рамките на 15-20 процента от цената на производителя, но с увеличаване на разстоянията, разходите за транспорт могат да надминат 100% от първоначалната цена на стоката. За да се постигне оптимизиране на разходите за логистика е нужно планиране на принципа: пълен на отиване/ пълен на връщане. Така разходът за логистика ще оскъпява стоката с максимум до 50%, тъй като курсът обратно също се заплаща от друг клиент.

За да се случи така, че на всеки 2 седмици тирове да кръстосват граници и да доставят зеленчуци и плодове в едната посока и да носят стоки за България в обратна посока.., ще се наложи ниво на планиране, невиждано до сега.

Със сигурност, що се отнася до руския пазар, началните преговори следва да се водят на високо държавническо равнище (тъй като там нищо сериозно не може да стартира без заповед от „горе“). Ще е необходимо редовно да се поддържа поток от стоки, с приблизително еднаква тежест и кубатура в двете посоки. Със сигурност във всяка страна в която ще внасяме, имаме отдавна установени отношения и отдавна вече внасяме стоки от тези страни (или поне наши съседни държави внасят). Примерно за Русия можем да изнасяме плодове и зеленчуци, а обратно тировете да се връщат пълни с.., рибни продукти, зърнени продукти като гречка (елда), овесени ядки, пшеница (за по-оптимално пакетирано брашно/ дори заготовки за хляб) и др. Единственото, което трябва да се направи е този трафик да се канализира и калибрира така, че и в двете посоки да тече равномерно, с еднакъв темп.

За целта считам, че може да се организират срещи на ниво министър (и по-високо) и така да се постави началото на работни групи от експерти и представители на бизнеса, които да изработят конкретни планове за взаимноизгоден и постоянен стокообмен. Присъствието на опитните брокери от българските борси ще гарантира, че тези срещи няма да бъдат само чесане на езици, а реално сключени сделки. Малко по малко, борсовите агенти ще разработят пазара и ще сключат достатъчен брой сделки и в двете посоки (експорт/импорт).

Със сигурност ще е необходимо създаването на специализирани под-отдели към борсите, които да се заемат с планиране на логистиката по износ и вност. В този период борсите поемат особена отговорност, надхвърляща първоначалните им задачи и пълномощия. Целта ще бъде не само да се планира износа, но също и вноса, тъй като оптимизирането им зависи от постигане на пълен синхрон, така че да се ползва една и съща транспортна техника за двете направления. Със сигурност началото ще изисква неимоверни усилия от всички компетентни държавни органи като агенция митници и т.н. че да започнат операциите по износ/внос ефективно.

(Уточнихме че производството на българските фермери трябва да нарастне тройно, преди да се мисли за износ. За този ръст, логистичните фирми в страната разполагат с достатъчно транспортна техника и инфраструктура, тъй като на практика единствено заменяме внос с БГ продукция.)

Оттам нататъка, с помощта на борсите, ще трябва да пробием на многомилионни пазари, което ще рече, че българското призводство трябва да расте с невиждано бързи темпове. Пропорционално, обаче, ще трябва да увеличаваме транспортната техника, за да е възможно тази продукция да бъде изнасяна (от Български фирми).

ПО ВЪПРОСА ЗА ЛОГИСТИКАТА:

За пример ще кажа че всяко увеличаване на годишната продукция за износ с 1 милион тона (която да се транспортира поне 2 пъти месечно, с поне 24 курса на година, по средно 20 тона полезен товар) ще е необходимо логистичните фирми в страната да увеличат пропорционално транспортната флота с по около 2000 тира, хладилни камиони и хладилни ремаркета. Ще е необходимо и повече техника, но нека допуснем че част от нужната техника вече ще е в наличност.

Със сигурност, тези тирове ще изискват логистична схема с участие на морски транспорт, в която поне половината от тировете да са на път, ще трябват около 10 малки ро-ро и хладилни товарни корабчета с възможност да транспортират по 80-100 тира наведнъж, и поне 2 големи ро-ро транспортни кораба с капацитет да транспортират 300-400 тира. 


В парични измерения, на мен тази логистична техника ми звучи като инвестиции от около 200 милиона евро (по 40-50 хиляди евро средно за камиони и хладилни ремаркета/ по 5 милиона евро за малки ро-ро корабчета и по около 20-30 милиона за големи ро-ро кораби).

Да приемем, че 1 тон изнесена продукция е на цена на производител средно 500 лева по 1 милион тона, имаме продукция за общо половин милиард. Да приемем, че при обратните курсове имаме поне половината от тази стойност в обратна посока и/или поне половината от капацитета е запълнен ефективно. Още приемаме, че средно логистичните фирми оскъпяват стоките, транспортирани на дълги разстояния с до 50%.

При 500 милиона лева (по цени на производители) товари за износ; и при поне половината от капацитета обратно, говорим за стоки на стойност общо 700-800 милиона. Тогава, логистичните фирми е възможно да постигнат до 350-400 милиона лева оборот от логистика годишно. Нека 60% са оперативни разходи, още нека извадим 15% разходи за амортизации. Изводът е: че тези инвестирани 200 милиона евро могат да се избият в рамките на 5 години (20% възвръщаемост на капитала)! Наистина звучи добре, а?

Нека направим проверка по обратния ред. 1 км. транспорт чрез фирма- спедитор средно струва около 2 лева. Имаме 2000 тира + ремаркета, среден пробег на курс 3000 км = 6 милиона лева; умножено по 24 курса в годината прави 144 милиона лева. Тази флота от тирове е подпомагана от 10 ро-ро кораба на обща стойност около 220 мил. лева. За да постигнат 20% възвръщаемост на капитала, при условие че оперативните разходи са в порядъка на 60% от оборота, минус 10% амортизация годишно, излиза че операторите на корабите общо трябва да генерират по 165-170 милиона лева оборот. Общо за двата вида транспорт необходимия бюджет е в рамките на 300 милиона лева. По-горе изчислих че логистичните фирми могат да разчитат на 350 до 400 милиона (по-добре да представим картината със запасен резерв).

КОИ ПЪТИЩА ДА ХВАНЕМ?

Мисля уточнихме, че е реалистично, при наличие на разработен пазар ВНОС/ИЗНОС (в двете посоки), борсите лесно да привличат интереса на логистичните фирми, които от своя страна да инвестират в техника. При 5 милиона всяка година, заделени за капиталови инвестиции, след 4-5 години самите борси ще разполагат с достатъчно средства да закупят първите транспортни кораби и допълнителна техника за начало на операциите по износ и внос към/от Русия. Щом борсите подадат пример как се прави бизнес, останалите ще последват и скоро производството, износа и вноса ще започнат да нарастват ръка за ръка главоломно.

ИЗТОЧНИ ПАЗАРИ (РУМЪНИЯ, УКРАЙНА, РУСИЯ, БЕЛАРУС, ПРИБАЛТИСКИ СТРАНИ)

Оптималният вариант който си представям, гледайки картата на Европа е четири средно големи ро-ро корабчета да оперират в Черно море, като транспортират тирове от Бургас и Варна към руски и украински пристанища (Новоросийск, Севастопол, Одеса). Оттам тировете потеглят на север, някои се връщат пълни със стока за внос обратно, други ще достигнат Москва, после Санкт Петербург и от Санкт Петербург може да бъдат натоварени пълни със стока на други кораби, опериращи в Балтийско море. Друг маршрут може да е Варна - Одеса -Киев -Гомель -Бабруйск -Минск -Вилнюс -Каунас –до пристанището на Клайпеда, където отново, пълни със стока тирове да се натоварят на кораби опериращи в Балтийско море, обратно за към България и/ или съседните ни страни.

И така, да повторя и довърша, 4 средно големи ро-ро кораба в Черно море, които да поемат транспорта към/от пристанищата на Русия и Украйна. Оттам тировете се отправят на север.

ЗАПАДНИ ПАЗАРИ (А) ПРЕДИМНО МОРСКИ ТРАНСПОРТ

2 или 3 средно големи ро-ро кораба, опериращи на север в Балтийско море и един-два в Северно море. Тяхната задача ще бъде да посрещат част от тировете, потеглили от юг, Черно Море, стигнали до северните пристанища на Санкт Петербург, Клайпеда и други.

Два големи ро-ро кораба ще правят курсове от България до Килския канал, съединяващ Северно с Балтийско море. Задачата на големите ро-ро кораби е да събират пълните със стока тирове от север и да ги транспортират обратно в България и/или съседни страни. Т.е. средно големите кораби, опериращи в Балтийско море имат за задача да събират тировете от различните северни пристанища и да ги транспортират до общ сборен пункт, примерно Килски канал. Оттам един голям ро-ро кораб натоварва всичките тирове за дадения период и ги връща с един курс обратно (преди това, по път, оставя множество други тирове в различни европейски пристанища). Един вид средно големите кораби оперират в даден район, а големите кораби играят ролята на свръзка между Севера (крайните пунктове) и Юга (отправните точки).

Считам че ще е удачно големите кораби + поне един средно голям да покриват и транспорта към/от Обединеното кралство. Там, от личен опит знам че нямат свестни зеленчуци и плодове и стоката ни ще върви на ура, само да стигне в читав вид.

ЗАПАДНИ ПАЗАРИ (Б) ПРЕДИМНО СУЪХОПЪТЕН И РЕЧЕН ТРАНСПОРТ

Пет транспортни коридора преминават през България – IV, VII, VIII, IX и X коридори:

Европейски транспортен коридор IV – Дрезден – Прага – Братислава – Будапеща – Крайова – София – Пловдив – Истанбул /с разклонение София – Кулата – Солун/. Европейски транспортен коридор VII – “Рейн – Майн – Дунав”. Участъкът от този транспортен коридор на територията на България е по р. Дунав. Неговата дължина е около 470 км...

Най-общо казано, имаме достатъчно добро местоположение за осъществяване на ефективен сухопътен и речен транспорт към/от западна и северна Европа.

ЗА ДА ПОЛУЧИШ, ТРЯБВА ДА ДАДЕШ

Уточнихме, че ако искаме да изнасяме ефективно, ще трябва да синхронизираме износа с вноса, тъй като някой трябва да плати курса на връщане... Ние така или иначе отдавна внасяме от повечето страни където възнамеряваме да изнасяме, вярно е че може би ще трябва да увеличим досегашните количества.

Но във всичко това има няколко изключително позитивни за икономиката ни елемента. Примерно изнасяме стоки за 1 лев., от което нашите логистични фирми правят оборот от 50 стотинки, внасяме обратно стоки примерно пак за 1 лев от което нашите фирми пак правят оборот от 50 стотинки. От къде тръгнахме и къде стигнахме сега? Благодарение на износа на българска зеленчукова и плодова продукция, и на солидната логистика, страните в които внасяме ще предпочетат да използват нашите транспортни схеми за внос в България, тъй като плащат единствено курса към страната (двойно по-евтино и по-бързо, отколкото ако ползват друга схема). Така вноса в страната ни ще дойде на цени до 25% по-евтино от преди. От друга страна реализираме огромен износ, който внася добавена стойност в страната. Нека не забравяме старото правило за международната търговия, че за да внасяш, преди това трябва да изнасяш.

Казано иначе, с 1 лев изнесен, ние покриваме друг внесен 1 лев. Страната ни се нуждае и извършва огромен внос за малките си рамери. Изнасяме около 52 милиарда, а внасяме около 55 милиарда. В случай че успеем да канализираме част от съществуващия внос, през логистичните канали, ние ще покрием образувания търговски дефицит с износ.

Нека да се върнем към примера по-горе: продукцията ни за износ е нарастнала с 1 милион тона годишно и е общо на стойност половин милард лева. Автоматически, търговският ни дефицит се намаля с половин милиард – спрямо сегашното ни БВП, това е 0,64% ръст.

Освен това логистичните фирми реализират оборот от около половин милиард.., нека приемем че добавената стойност от дейността им е в рамките на 50% от оборота, тогава ефектът върху нашето БВП от обединени логистика и износ на плодове и зеленчуци е в рамките на +1% за всяко увеличение на продукцията ни с милион тона.

Да не забравяме и радоста на населението на страната като цяло, които ще ползват вносна стока на 25% по-ниски цени от досега и колкото по-мащабни логистични операции развиваме, толкова по-голям дял от вносната продукция ще я доставяме до България чрез наши логистични компании, на по-ниски цени.

КОЛКО СТОКА МОЖЕМ ДА ИЗНЕСЕМ?

В момента, по справка в сайта на НСИ виждаме че приносът за 2012 г. на целия икономически сектор „Селско, горско и рибно стопанство” възлиза на 4,2 милиарда лева (или 5% от БВП на страната). За да удвоим този показател, изцяло чрез увеличаване на производстото на плодове и зеленчуци, ще трябва да произвеждаме с около 6 милиона тона повече продукция. Увеличение от три милиона тона, така или иначе ще е необходимо, за да изтласкаме вноса на плодове и зеленчуци от местните пазари.., в последствие ще можем да реализираме износ от 3 милиона тона годишно, които съгласно сегашните рамки за стокооборот, звучат съвсем постижими.

На практика северните страни предлагат неограничени възможности за износ. Имат огромно население, добре организирана градска инфраструктура... нямат слънце и земя за производство на вкусни плодове и зеленчуци. Бил съм на север, вкусът на зеленчуци и плодове там наподобява пластмаса. Ще купят всичко което можем да им доставим ефективно.

Единственото ограничение представляваме самите ние. Казахме че за да изнасяме на добри цени, някой трябва да плати транспорта обратно. За целта трябва да връщаме камионите пълни със стока внос. Имаме необходимост от около 55 милиарда да внасяме, но болшинството от този внос са ресурси и изобщо стоки, които няма как да бъдат транспортирани посредством търговска флота, предназначена да превозва плодове и зеленчуци (Товарен автомобилен транспорт (ТАТ)). По данни на НСИ, МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ НА ТОВАРНИЯ АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ ПО СТРАНА НА НАТОВАРВАНЕ (стоки за България) са в рамките на 1,5 милиона тона. Тоест като начало ще е реалистично да организираме ефективен износ на 1,5 милиона тона продукция; след което логистичните фирми и брокери ще трябва да целят „улавяне” на поръчки за транспорт към съседни на нас държави, за да не спира увеличаването на износа и курсовете в двете посоки да са оптимизирани.

От казаното до тук, правя извод, че увеличение с още 1,5 и в последствие с 3 милиона тона товарооборот в двете посоки, е реалистично (тогава добаената стойност за целия икономически сектор „Селско, горско и рибно стопанство” ще нарастне ДВОЙНО, 100%!). Стига да следваме предложения алгоритъм:

А) Започваме с съсздаване на Специализираните борси, увеличаваме продукцията си с 200-300% и изтласкваме вноса,

Б) Увеличаваме продукцията си с още 1,5 милиона тона, закупуваме оборудване за около 200 милиона евро и започваме мащабен износ / внос, под контрол на български логистични фирми, и разбира се, борсите.

В) Оттам нататък, нуждите за стокооборот в страната ни ще започнат да нарастват, нека отчетем че при овладяване спедицията на вносните стоки, те ще идват поне 25% по-евтини до България и ще можем да си позволим да внасяме повече (с над 25% повече).

Г) Заедно с увеличение на вноса, ще можем да изнасяме повече. Също така логистичните фирми могат да „ловят” поръчки за транспорт до съседни на нас държави и така да ползваме допълнителен „съседен” трафик на товари.

Д) Част от износа (култури с по-дълга трайност) може да се осъществява и по железопътен и морски транспорт, което значително ще увеличи реализираните количества.

Е) В даден момент ще се появи необходимост и възможност за спедиция по въздушен транспорт на стока с високи нива на добавена стойност.

КАКВИ ЩЕ БЪДАТ ЕФЕКТИТЕ ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ПЛАНА?

1. Първият и безспорен ефект е че от построяването на борсите шоково ще се инжектират около 1 милиард лева в икономиката (усвоени от строителните компании).

2. Вносът на плодове и зеленчуци ще бъде изтласкан, т.е. около 1,5 милиарда увеличение на добавената стойност в страната като принос в икономиката.

3. Ще стартира мащабен износ и мащабни логистични операции в размери, невиждани до сега. Значително ще се намали търговския дефицит, логистиката ни ще бъде изведена на международно равнище. Добавената стойност в целия стопански сектор „Земеделие” ще се удвои, с ясни перспективи за още растеж.

4. Фондовете за Инновации и развитие ще порастнат в пъти. Щом продукцията за износ надхвърли 1,5 милиона тона, борсите ще генерират над 50 милиона лева годишно (стартират от 15 милиона)
a. Това означва над 16 милиона годишно за развитие на земеделието, въвеждане на ново ноу-хау и т.н.
b. Над 16 милиона за развитие на ИТ сектора (с които да се обучават над 80 нови ИТ специалисти в чужбина + над 400 в България всяка година).
c. Над 16 милиона за нови капиталови инвестиции на борсите.

5. След започване на операции по износ, ще се подобри качествено икономическата жизненост на страната (около 25% по-ниски цени за внесената чрез наши транспортни схеми стока). Ще се създадат условия за нови равнища на износ/внос.

6. Силната логистика ще способства развитието и на други сектори като хранителна, преработвателна промишленост, лека и тежка индустрия и др. Например във всички вериги магазини на запад, по рафтовете можем да намерим гръцки стоки (кисело мляко, сирене фета и какви ли не деликатеси). Чрез силна логистика ще направим така, че във всички западни вериги магазини да има и български щандове със стоки.

7. Налагането на българското производство като известна марка с общ флаг, ще способства за имиджа на страната и качествено ще подобри туристопотока / инвестициите в имоти/вили/ частни елитни ферми.

Единствено фантазията може да ви ограничи какво ще се случи и постигнем оттам нататък ;)

Борсите могат да бъдат необходимия катализатор за цялостната ни икономика и да наложат по-качествено равнище, с качествено нов темп.

Аз лично вярвам, че правителства, способни да реализират идеята за борсите, представена в тази и предишните 3 бележки.., ще са достатъчно далновидни че: да разрешат проблемите с енергетиката в страната (скъпия ток); да разрешат проблемите с БДЖ товарни превози/ пристанищата (една потенциална златна мина се ликвидира); да поставят началото [най-сетне] на адекватна политика в областта на туризма; да преосмислят политиката към природните изкопаеми (на второ място сме по залежи на медна руда в Европа, а там където има мед, има и злато)... Да разрешат проблема с безработицата, посредством програми за „по-кратко работно време“ виж: http://slaveiko.blogspot.com/2013/08/blog-post_2498.html

Да стабилизират политическата обстановка и да бъдат по-отговорни граждани, не грабители на народа.

Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на тази идея. Моля за твоята подкрепа, като се включиш към създадената за целта Фейсбук група. Линк:  https://www.facebook.com/groups/borsinovtip/


неделя, 1 септември 2013 г.

Алтернативно устройство на СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП



















В предишната си бележка СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП описах как според мен трябва да бъдат устроени подобен тип борси, така че да започнат да функционират. Този тип устройство според мен е единственият вариант, така че борсите да ЗАПОЧНАТ работа. Но в дългосрочен план, устройство, зависещо от скъпоплатени началници на отдели, които от една страна са скъпоплатени, но от друга страна са в условия на постоянно състезание и заплатите им висят постоянно на косъм ако нещо се обърка... може да издържи и да дава резултати няколко години (първите 5 до 10 години) но в дългосрочен план, трябва да призная тази схема е твърде жестока и обрича персонала на постоянен стрес, който стрес върви отгоре надолу.

Модел на работа, при който сравнително голям брой персонал се ръководи от ограничен брой души, върху чиито плещи лежи цялата отговорност ... не е устойчив. Този модел е подходящ за момент, в който все още няма добре обучени кадри с опит. В последствие, щом борсовите служители натрупат опит, ще бъдат налични условия за по-автономна схема. Щом се появят добре обучени кадри, наличието на скъпоплатени мениджъри които да изпълняват ролята на „бушони“ няма да бъде необходима. Със сигурност борсата ще продължи да изпълнява ролята на гарант по отношение качество, спазване на стандарти, развитие на отрасъла и подобряване на конкурентноспособността на цените и услугите.., но в дългосрочен план ще е необходимо преустройство.

В предишната бележка засегнах принципи за устройство, които обезателно трябва да залегнат в специален закон/ или поредица от изменения в други закони. Освен това, детайлно описах как да бъде структуриран персоналът на подобна борса и по какъв начин да се ръководи, така че с дейността си да способстват развитието на българското земеделие.

Това което проличава от цялостната схема е... че решаваща роля ще играят добре мотивирани кадри, които ще се конкурират помежду си за по-високи бонуси към заплатите. Въпреки че борсата на пръв поглед монополизира и централизира пазара на едро, вътре в самата борса персоналът е в жестока надпревара за по-висок бонус към заплатите. Именно вътрешната конкуренция ще изиграе ролята на катализатор за развитие.

За да е възможно обаче подобен тип вътрешна конкуренция да стъпи на устойчиви начала, пътят на развитие започва точно така, както е описан в предишната бележка, най-вероятно спуснат чрез специална наредба за устройство на административното звено на борсите.

След известен период (от 5 до 10 години) ще трябва да се спусне нова наредба + допълнителни законови изменения, които да преустроят борсите във вид, близък до устройствата на повечето борси по света. Евентуални преустройства ще трябва да се имат на предвид когато се пишат законите, така че промените да са възможни без особени изменения и сътресения, дебати и т.н.

Алтернативното устройство, което ще опиша не предполага особени изменения в структурите на паричните потоци, пак борсата ще държи 5% дял от пазара; пак инвеститорите са гарантирани 8% възвръщаемост на инвестициите [което ще е обект на държавна гаранция и няма как да се изменя]; и пак след изплащане на дивиденти, остатъка от печалбите се реинвестира чрез фонд инновации.

Единственото привидно структурно изменение в паричните потоци ще е по отношение разпределението на добавената стойност между персонала и капитала. Съгласно схемата от предишната бележка 55% от добавената стойност следва да бъде за персонала, а 45% за капитала; в новата схема основната част от персонала вече функционира като отделни фирми и затова при влизането в сила на новите наредби за устройство, ще се предложи съвсем различна логика на разпределение.

Разбирам колко е абсурдно да разсъждавам как ще изглежда устройството на подоби борси 5 -10 години от създаването им, преди изобщо някой от правителството да се е заинтересувал от тези идеи и да ги е взел на сериозно.., но в случай че това един ден стане и реално започнат да се пишат закони по въпроса.., тези закони трябва да отчетат евентуални изменения в устройството на борсите.

Преди да опиша алтернативното устройство ще проследим как плавно и логично ще настъпи необходимостта за подобно изменение.

До тук очертах основните функционални отдели в административното звено на борсата:
а) отдел за работа с производители и индивидуално планиране; в който отдел основна роля играят личните консултанти, подпомагани от счетоводен отдел и друг вид помощен персонал, който да поеме цялостната бизнес администрация на фермерите.

б) отдел продажби и индивидуален анализ (+ звено за контрол на логистиката);
Този отдел е посветен на продажбите и основна роля тук имат брокерите.

в) отдел за общо планиране и анализ, маркетинг;
Работата им е да систематизират отделната информация в обща база данни. Като, от една страна, данните се подават от личните консултанти, които изготвят и актуализират индивидуални бизнес планове. От друга страна, брокерите ползват базата данни, за да продават стока и щом се продаде нещо, общата база данни се актуализира на момента.

г) отдел за контол над качеството и стандартизация;
Този отдел следи за качеството на стоката, посещават и инспектират фермите, за да наблюдават как се развиват производствата и докладват на личните консултанти.

д) отдел за развитие и инновации
Този отдел има за цел да управлява средствата от фонда за инновации. Личните консултанти държат връзка със специалистите от отдела и проучват какви са възможностите за евентуално съдействие за техните клиенти. Отделът се стреми да насочва средства там, където е необходимо, за да внедри нови, по- ефективни практики на производство, включително и чрез провеждане на курсове/ обучение за фермерите. Средствата от фонда се ползват  за проекти по обучение на кадри и фермери и придобиване на ново „ноу-хау”.

В така изложената схема се вижда, че най-динамична е функцията на личните консултанти и брокерите. Първите поддържат директен контакт с фермерите, изготвят техните бизнес-планове, в течение са с всяка подробност от бизнеса и са автори на целия бизнес процес. Консултантите държат под свой контрол счетоводния под-отдел; поддържат постоянна връзка с отдела по качеството, но и те също посещават фермите на клиентите си... Уреждат взаимодействието с отдела по инновации и изобщо.., вършат за своя клиент цялата организационна работа, свързана с борсата и бизнеса.

Брокерите от друга страна разработват пазара откъм неговата крайна цел: продажбата. Те общуват директно с купувачите, създават си портфолио от клиенти, които обслужват редовно, съгласуват логистиката, така че да отговаря на договорените условия, в случай на оплакване реагират, така че клентът им да бъде доволен.

Личните консултанти и брокерите са началото и края на един процес между който стоят „свързващите звена”: одела по качеството, отделът който поддържа общата база данни и отдела по инновации. Всяка една функция е важна сама по себе си и не може без нея, но най-силна динамика би следвало да има при консултантите и брокерите. Затова ще проследя как в течение на 5 до 10 години тези функции ще се развият и отсамо себе си ще предизвикат необходимост от изменение в устройството на борсите.

Оттук нататък ще говоря за описаното в предишната бележка, като за „предишна схема”, сякаш вече се е случила; а алтернативното устройство ще е „новата схема на устройство”, което следва да бъде спуснато след 5 до 10 години от съществуването на борсите.

Нека си припомним как в предишната бележка описах един.., доста екзотичен алгоритъм, със сложна система от показатели, на чиято база се формира заплащането и бонусите на личните консултанти. Тази сложна система цели да подтиква служителите постоянно да подобряват ефективността на своите услуги.

През първта година всички започват на чисто, с еднакво заплащане, но още от самото начало стартира оценката на тяхната работа. Към края на годината работата им е оценена по следните параметри:
 (взимат се средни показатели за портфолиото от клиенти)
-наличие на разминаване м/у планирано количество и реализирано. При значително [спрямо нормалните нива] подценяване/ надценяване се отнемат точки от общата оценка на консултанта.
-постигната чиста печалба за клиента. Колкото е по-висока чистата печалба за производителите, толкова е по-висока оценката за консултанта.
-постигнат среден ръст в добива. Изчислява се колко е средният ръст в произведената продукция, спрямо предишната година. (колкото е по-висок, толкова по-висока оценка)
-средна оценка от проведено допитване до самите клиенти на служителя (дали са доволни от своя личен консултант)
-брой нови кленти през годината. Целта е да се насърчават консултантите да привличат нови и нови клиенти в своето портфолио. Колкото е по-активен служителя, толкова по-висока оценка

В края на първата година се извършва и първото оценяване на консултантите и останалите служители. Някои оглавяват ТОП класацията, други не се справят така добре. Възможно е от борсата да уредят интервюта в местните медии на „звездата“ , консултантът с най-висок резултат. Може и да публикуват в сайта си портфолио за всеки  служител и да напишат там резултатите. Може и някоя пищна церемония да устроят с медии и т.н. Всеки заслужава своята минутка слава, щом се е трудил. Ако от борсата не организират мероприятия за публично награждаване на „отличниците” от Министерството на земеделието обезателно ще трябва.

При всички случаи, ще е справедливо постигнатата класация да се взима в предвид при реда за записване щом пристига нов клиент-производител да се регистрира в борсата. Ако през първата година клиентите се регистрират в борсата и им се назначават лични консултанти по някакъв предварителен ред (чрез вътрешно състезание – тест, на който консултантите са оценени и класирани предварително). То, от втората година вече ще има в наличност реални резултати от дейността, определящи реда за записване на нови клиенти. Първия нов клиент-производител се полага на консултант номер 1, вторият дошъл е за номер 2 и т.н., спрямо класирането.

Няма да има ограничение ако някой консултант сам си е намерил клиент и той държи да работи с точно определен консултант, но в случай че клиентът е дошъл до борсата без предпочитания, то ... се гледа реда по текущ ранг.

По подобен начин следва да е политиката и при брокерите. Там ТОП брокер е служителят, реализирал най-много продажби (в парично измерение). В другите отдели също ще се правят оценки и най-добрите ще получават освен бонуси, но и медийно внимание. Дори в отдела, занимаващ се с общата база данни ще има хора които да изпъкнат, посредством интересни анализи до медиите.

Брокерите сами разработват пазара и търсят клиенти, но в случай че даден нов клиент се е свързал директно с борсата, на него му се назначава брокер, съгласно реда по ранг (№1, №2, №3 и т.н.)

След няколко години ТОП консултантите, ТОП брокерите, ТОП инспекторите по качество, ТОП инноваторите и ТОП  анализаторите, вече ще са личности със самочувствие и популярност в своите среди. Едните ще се прочуят с това как са помогнали на производителите да развият бизнеса си, другите с това колко много са продали и колко редовни клиенти имат, трети с истории от инспекции по ферми, където са помагали [на терен] да е успешна и качествена реколтата, четвърти редовно са били автори на интересни анализи до медиите, пети пък ще могат да се похвалят как са реализирали интересен проект по въвеждане на нови практики в земеделието.

Изобщо след няколко години работа, борсата ще изгради необходимите кадри, че да се премине към един по-зрял етап на устройство. Това което ще трябва да се промени е схемата на управление.

Уточних как и защо борсата е необходимо да стартира, водена от няколко признати професионалисти, директори на отдели, които да поемат цялата отговорност за съответната дейност, от една страна щедро възнаградени с високо заплащане, от друга страна в постоянен риск да отнесат сурова глоба и да загубят част от заплатата си, поради незадоволително представяне на борсата, както и в страх дори да загубят работата си... Подобна схема, обаче е оправдана в началото, тъй като в началото няма да има достатъчно добри специалисти с опит, които да реализират по-автономен модел на функциониране.

В началото служителите на борсата ще са сякаш в своего рода „забавачница”, където могат да натрупат първоначален опит. Дори някой да бъде уволнен, ЕДНО е заради грешка на служител да бъде санкциониран директора на отдела със заплата около 10 000 на месец, ДРУГО е обикновен служител да загуби работа за около 2500 месечно... Разликите в тежестта на отговорностите са колосални. Също така натискът на ръководството спрямо служителите също ще е колосален.

Постепенно, в условия на постоянно състезание за бонуси, служителите на борсата ще натрупат опит. В един момент те ще започнат да функционират сякаш са отделни фирми под общ покрив, борещи се / конкуриращи се помежду си за по-високи бонуси.

И точно щом настъпи този етап, ще трябва да влязат в сила нови наредби за устройството на борсите. От 5те отдела:
а) отдел за работа с производители и индивидуално планиране; б) отдел продажби и индивидуален анализ (+ звено за контрол на логистиката); в) отдел за общо планиране и анализ, маркетинг; г) отдел за контол над качеството и стандартизация; д) отдел за развитие и инновации.

Единствено отдел „в)” отговарящ за поддръжката на общата база данни и отдел „д)” отговарящ за инновациите, би трябвало да останат собственост и под директен контрол на борсата (поради тяхната функция на „свързващи звена”).

Всички останали отдели (в които вече има достатъчно изградени кадри с опит) следва да се преобразуват в множество частни фирми и да поемат реципрочна отговорност за своите действия/бездействия.

Всеки желаещ, който отговаря на определени условия (най-важното сред които опит, а такъв може да има единствено [вече] бивш служител на борсата) трябва да основе фирма и да се регистрира в борсата за една от следните функции:
А) Личен консултант
Б) Брокер
В) Инспектор по качесто и стандарт

Така до голяма степен борсата не е вече монопол, концентрирал в себе си абсолютната власт от пазара на едро. Но нищо не се и променя особено от въпросното преобразование. Личните консултанти така или иначе са онези които имат контактите с фермерите. След налагане на новите наредби за устройство, регистрираните в борсата фермери просто трябва да си изберат консултант (най-вероятно биха си избрали досегашния). Брокерите пък държат личните си контакти с купувачите, оттук нататъка правят своя фирма, регистрират я като брокер в борсата и продължават да продават по старому. Инспекторите по качеството също си правят фирми и продължават дейността си както до сега.

Най-вероятно директорите на отделите ще продължат да функционират, но вместо чрез трудови договори с персонал, ще влизат в търговски взаимоотношения с бившите си подчинени посредством договори между юридически лица.

Това което се изменя е че преди фермерите и вносителите са били задължени да се регистрират в борсата и „борсата” решава вместо тях по какъв начин да протича работния процес. Сега пак са задължени, но също така могат свободно да си изберат кой да им бъде личен консултант, който да ги съветва и да им изготвя бизнес плановете. (Целта на тези бизнес планове отново е да бъдат подавани в борсата.) Борсите вече не оценят по сложен алгоритъм консултантите, оценката я извършва пазара – фермерът решава сам дали е доволен от своя консултант.

От друга страна Личните консултанти имат договорни взаимоотношения с борсата да подават (както и до сега) индивидуалните бизнес планове и както и до сега „Борсата” има право да налага неустойки, в случай че има огромно разминаване на прогнозните количества с реалните такива и това разминаване не е актуализирано своевременно. Личният консултант продължава да поддържа връзка с отдела по Инновации и развитие, който отдел, вече на базата на индивидуални договори за услуги, извършва поискани от консултанта дейности.

Един вид борсата се либерализира, като всеки отделен агент се обособява като самостоятелно юридическо лице, носещо отговорност за своите приходи, разходи и прочие. Всяка отделна фирма взема решение колко и какъв персонал да поддържа, какви други разходи да извършва и т.н. Урегулиран е единствено размерът (%) на комисионната , която те получават от реализирани продажби. Затова ако искат да печелят повече, трябва да способстват ръста на пазара и да продават повече.

Търговците на дребно досега са били задължени да купуват от борсата и по стечение на обстоятелствата са намерили едни или други контакти (брокери, служители на борсата) които да се заемат да им изготвят индивидуални оферти. Сега пак са задължени да купуват от борсата, но могат да си изберат кой брокер да ползват (брокерите вече не са служители на борсата, а отделни фирми, които консултират клиентите си как да купуват най-изгодно). В случай че даден клиент не е доволен от брокера си, наема друга фирма. В случай че клиентът не иска да плаща на брокер, може сам да си закупи от борсата, но там никой няма да му обърне лично внимание, никой няма да планира логистиката или пътя на стоката от полето до търговския обект ... ще трябва да се оправя сам, което със сигурност ще излезе по-скъпо...

Борсата продължава да бъде гарант за качеството и спазването на стандартите, защото при нарушение, държавта налага глоба първо на борсата, а борста вече налага глоба на виновната фирма – инспектор, съгласно клаузите по договр . Затова принципно борсата сключва договори с фирми, които да извършват дейностите по инспекцията на качеството (бившите служители които са вършели същата работа и преди, но вече са отделни фирми). От друга страна, Личните консултанти сключват други [свои] договори със същите инспектори, така че да съвместяват [на терен] дейностите и да докладват за евентуални изменения в прогнозните количества (както и преди, но вече на базата на договорни взаимоотношения между различни фирми).

Въпреки че на практика 80% от административната част бива дефрагментирана на множество малки фирми, поради общото си начало, те всички ще продължат да оперират като единен организъм и в последствие.

Тези изменения в устройството по никакъв начин не изменят ставката от 5% която плащат фермерите и търговците на едро. Изменение настъпва в това как тази комисионна се разпределя между различните новообособени фирми в рамките на борсата. Спонахме в предишните бележки че при всяка сделка фермерите заплащат 5% от постигната цена и купувачите също плащат 5%. Сега тези 2 пъти по 5% ще трябва да се трансформират в определени под-дялове, така че всяка от участващите в транзакцията страни да е наясно коло получава.

Нека се има в предид, че когато говоря за даден процент комисионна, аз в същност имам на предвид че тази ставка винаги се взима 2 пъти, един път от фермера и един път от търговеца на дребно. За да избегна досадни повторения, в повечето случаи пропускам да уточня, че ставката се взима 2 пъти.

Ако трябва да конкретизирам разпределението на процентите ще трябва да анализирам сериозно структурата на персонала в борсата до преустройството. Ще дам някаква структура само за пример, за да ви стане ясно за какво разпределение на процентите иде реч. Нека да приемем, че изначално персоналът в борсата е бил около 165 души. 5 началници на отдели + 160 персонал. Примерно, 40% от тази бройка са в отдела на Личните консултанти и счетоводството / 25% в отдел продажби (Брокерите) / 16% в отдела по контрол над качеството / 16% в отдела за поддържане на обща база данни, маркетинг, анализи и връзки с общественоста/ и 4% от служителите на бросата отговарят за фонд Инновации и развитие. [Не говоря тук за позицията на Генерален директор на борсата, защото на тази позиция, според мен на ротационен принцип или както там си решат, трябва да бъде избран някой от акционерите, лично заинтересован чрез участието си в капитала.]

До „новата наредба” добавената стойност на борсата се разпределя в съотношение 55%/45% между служителите и капитала (тази база не предвижда разходите по дейността). След промените 80% от [вече] бившите служители и настоящи партньори на договорни начала, ще променят начина на работа, те ще трябва да основат собствени фирми и да поемат отговорността за разходите по дейността си. Това обстоятелство, следва да залегне при определянето на справедлив процент (комисионна). Но в същото време прoцентите остават в рамките на „досегашните” 5% от реализираната сделка.

На този етап задълбочен анализ.., нито има върху какво да се направи.., нито има особена нужда. Ще дам обаче някаква примерна схема , колкото да онагледим как се трансформират 5-те прoцента на борсата (след влизане в сила на „новата наредба” и след проведеното преустройство).

Доходите на новооснованите фирми вече зависят напълно от реализираните продажби. Нека си представим сега, че всеки регистриран в борсата фермер, по силата на новата наредба трябва да си избере фирма-Личен консултант и да подпише с нея договор (или ако не иска Личен консултант, е задължен да подпише директно договор с борсата, обвързващ го да подава редовно САМ бизнес планове и счетоводни отчети.., и ще носи отговорност чрез солени глоби, ако тези планове са неточни или не навременно актуализирани). Най-вероятно над 90% от фермерите просто ще си изберат фирми-лични консултанти, и най-вероятно това ще са същите, с които са работили и до сега. По силата на подписания договор, при реализирана продажба фирмата получава 1,2% от фермера и 1,2% от купувача.

Нека да обясня логиката при формиране на процента. До „промените в устройството”относителната  тежест на отдел „а)” е била 40% от добавената стойност; след промените вече не се гледа добавената стойност, а друг показател, който да предвижда и разходите на новооснованата фирма (т.е. цялостния оборот от комисионни). Приемаме че борсата, за да обезпечи разходите на оставащите отдели под свой контрол, както и стабилна печалба е необходимо, като цяло да работи в съотношение 60%/40% или 40% от реализирания оборот от комисионни да се заделя за капитала (дивиденти на инвеститорите и реинвестиции във Фонд иновации и развитие). Остават 3% от споменатите 5% които да се разпределят за заплати и комисионни към оставащите функции. До „промените” Личните консултанти и счетоводството са имали дял от 40%, затова и техният справедлив процент възлиза на 1,2% от реализираната сделка. По същата логика брокерските фирми следва да получават 0,75%; инспекторите по качеството и спазване на стандартите 0,47%.

Оставащите отдели под директен контрол на борсата също е редно да продължат да получават определен дял от продажбите, който да формира заплатите на служителите. И така, за заплати на служителите отговорни за общата база данни се насочват 0,47% / за заплати на служителите, отговорни за фонда по Инновации се насочват 0,11%.

Изобщо целта е да се запазят предишните функции на борсата.., да се запазят предишните структури за разпределение на печалбите от дейността... Но чрез създаване на условя за динамична вътрешна конкуренция, ще се гарантира устойчивото развитие на този привидно монополен орган, всъщност, състоящ се от множество конкуриращи се фирми.


Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на тази идея. Моля за твоята подкрепа, като се включиш към създадената за целта Фейсбук група. Линк:  https://www.facebook.com/groups/borsinovtip/