сряда, 21 август 2013 г.

Работи "по-бързо"!

















Съгласно последни данни в страната ни има около 456 хиляди безработни...

Последващият кратък анализ цели да докаже че този проблем може сравнително безболезнено да бъде поправен (намален на половина) чрез въвеждане на своеобразен „данък лукс”. В предишна бележка, озаглавена „Working Shorter Hours” (линк: https://www.facebook.com/notes/slaveyko-yordanov/working-shorter-hours/10151796085099297  ) се опитах да изложа идеята за по-краткото работно време като стимул за икономиката.

Преди да започна с анализа, държа да подчертая че аз лично не съм привърженик на данъците, включително и данък „лукс“, но понякога едно „зло“, използвано по правилен начин за справедлива кауза е възможно да доведе до удивителни резултати в несправедливия свят, в който всички живеем.

В рамките на нашата държава тази идея може да бъде реализирана чрез въвеждане на „данък лукс” или „данък по-кратко работно време”. Събраните средства от данъка може да бъдат пренасочвани към работодатели, кандидатствали по определена програма, и като намалят работното време на определени свои служители (без промяна на заплатата), да наемат нови служители, които да компенсират „освободените” часове/дни.

Разбира се, редно е въпросните нови работни места да имат годишно възнаграждение до 30000 лева, най-малкото, за да бъде възможно по-голям брой безработни да се възползват.

Идеята на този данък, би следвала да бъде такава, че всеки да бъде облаган прогресивно, спрямо възможностите си: колкото по-високи доходи, толкова по-висока ставка.

Правилният подход за изчисление на данъчната, процентова ставка следва да се извършва чрез формула, логаритмичен тренд от типа:
y = 0.115ln(x) - 1.1026

където:

  • „y” е данъчната ставка
  • „x” е последният отчетен сбор от нетни доходи за годината


Максимално размерът на ставката достига 50% и се закотвя на това равнище, без да нараства повече, независимо колко голям доход се облага.

Целта на тази формула е да смекчи разликите в доходите след облагане с данъка. Примерно, ако преди облагане с данъка разликата в доходите на два различни данъкоплатеца е била 30%, то.., от прекалено рязко намаляне на ставката, данъкоплатеца с по-ниския доход може да се окаже със значително по-близък, дори равен доход с другия, който преди облагането е имал 30% по-високи доходи. Тази формула смекчава ефекта от снижаващата се/нарастваща ставка до разумни граници с елегантно решение.

Главното в случая е всеки член на обществото да допринася за всеобщото благо, според възможностите си, колкото по-големи възможности, толкова по-висока ставка, плавно покачваща се, с логаритмичен темп.

Другият особен момент е събраните средства да се използват за елиминация на безработицата в страната, а това най-лесно може да се извърши ако някой работодател просто съкрати работното време на определени служители, без да им намалява заплатата и наеме допълнително работници като ползва средства от събраните данъци.

Така печелят максимален брой хора, онези които най-сетне намират работа и онези които имат такава, но получават бонус „повече свободно време“ – двоен ефект!

По последни актуални данни БРУТНият НАЦИОНАЛЕН ДОХОД на страната възлиза на около 73 милиарда лева, по сметка „Компенсация на наетите лица” (доходи от заплати) се отчитат около 28 милиарда, а по сметка „Брутен опериращ излишък и смесен доход” (капиталови доходи) се отчитат 37 милиарда. Иначе казано, за заплати в страната са раздадени 28 милиарда, и са генерирани 37 милиарда капиталови печалби (за година).

Около 50 милиарда е потреблението (похарчените пари през годината от въпросните получени заплати и печалби).

Грубо казано, раздадените заплати, така или иначе вече са данъчно обложени с около 22% обща ставка/ и печалбата също е обложена с данъци с около 15% обща ставка. Т.е. на разположение в икономиката, реално отчетени са около 22 милиарда нетни доходи от заплати / и около 32 милиарда от дивиденти и други видове нетни доходи. Апропо, тази груба сметка кореспондира с 50те милиарда потребление на домакинствата, т.е. долу-горе колкото са чистите доходи на домакинствата, толкова е и годишното потребление в страната (парите които харчим за година).

В икономиката ни се трудят около 2,2 милиона души със среден нетен доход около 600 лева, т.е., не повече от 16 милиарда от въпросните нетни 22 милиарда са заплати на хора от.., така да кажем.. средна и ..ниска работна класа. Около 6 милиарда в икономиката ни са заплати (чист доход) на служители с над 30 хиляди лева годишна работна заплата (висока работна класа).

Въпреки че не е ясно как са разпределени тези 6 милиарда и не е ясно с какви ставки може хипотетично да се обложат.., дори само с 15% (средно) да се обложат.., това са почти 1 милиард лева данъци по предложената схема (или над 30 хиляди нови работни места до 30 хиляди лева работна заплата).

Казвам „не е ясно”, защото не съм от НАП и имам достъп само до публикуваното в НСИ.

Освен това, в икономиката ни се отчитат над 32 милиарда нетни доходи от бизнес. Също не е ясно как са разпределени, но със сигурност по-голямата част от бизнесмените в страната отчитат над 30 хиляди лева доходи, много над 50 хиляди, някои над 100, има и такива които да отчитат над 1 милион лева.

Нека само допуснем (доста грубичко) че 50% от бизнес доходите са получени от лица, които отчитат доходи 30 хиляди (т.е. по тези сметки около 41 хиляди лица) и по гореизложения алгоритъм имат допълнителен данък от 8% върху чистия доход;
По-нататък допускаме:
30% (т.е. по тези сметки около 26 хиляди физ.лица) отчитат 50 хиляди със ставка 14%;
10% ( по тези сметки около 7 хиляди физ.лица) отчитат 100 хиляди със ставка 22%;
5% (по тези сметки около 2 хиляди физ.лица) отчитат 200 хиляди със ставка 30%;
1% (по тези сметки около 250 физ.лица) отчитат 500 хиляди със ставка 40%;
1% (по тези сметки около 220 физ.лица) отчитат 600 хиляди със ставка 43%;
1% (по тези сметки около 200 физ.лица) отчитат 700 хиляди със ставка 45%;
1% (по тези сметки около 150 физ.лица)отчитат 900 хиляди със ставка 47%;
И 1% (по тези сметки около 100 физ. лица) отчитат 1 милион със ставка 50%.

Изобщо не претендирам за достоверност, защото и идея си нямам как са разпределени доходите, но ми се струва реалистично от въпросните 31 милиарда да се постигнат поне 14% като принос към фонда за „по-кратко работно време“.

Това означава, че от бизнеса могат да се съберат поне 4,4 милиарда данъци по гореизложената схема. Или още над 150 хиляди нови работни места.

Най-бързият начин тези средства да бъдат усвоени по правилното направление (без каквито и да е инвестиции и изменения в икономиката, без изискване за ръст) е работодателите да кандидатстват по програма „по-кратко работно време”.

От един такъв бърз анализ стигаме до извода че посредством своеобразен „данък лукс”, насочен в правилна насока, икономиката ни има потенциал да създаде в кратък срок до 180 хиляди нови работни места
(ако приемем че всички нови работни места са с 30000 лева годишно възнаграждение)

или дори до 250 хиляди работни места
(ако приемем че имаме и по-скромни заплати в микса, което е далеч  по-реалистично)..,

и така да съкратим безработицата на половина, до нормални равнища!

Няма коментари: