Цената на щастието

Влизаме в магазина и виждаме, че стока А струва 100 лева, стока Б струва 80 лева, а стока В струва 50 лева.

Независимо коя ще си изберем, в случай че съдържанието в портфейла (или наличността по сметката към дебитната/кредитната карта) показва равнище, според което имаме възможност да изберем някоя от трите – то – в конкретната ситуация ние допускаме че сме щастливи, защото можеше положението да бъде такова, че дори и стока В да не можем да си позволим.

Има хора, чието финансово състояние предполага да си вземат стока „Г” за 1000 лева, просто защото – така им приляга... 5 минути след като са направили покупката вече са забравили. В случая допускаме, че подобна покупка (сама по себе си) не може да им донесе щастие. Тяхното щастие е в други видове стока...

В такъв свят живеем, че винаги ще има хора, които работят здраво, че да си купят А или Б или поне В; и хора, които са толкова богати, че дори от Г няма да се впечатлят. Също ще има и хора, които не могат да си позволят даже В.

Естествено, ще има и хора, които ще крадат – в крайна сметка ще си имат А и Б, та дори Г. Ще има и такива които ще си дадат и последните спестявания само и само да придобият едно Г, което да им донесе глътка радост в мрачното им съществуване. Ще има и такива, които ще лъжат, ще правят измами, схеми, ще вземат и ще дават подкупи... само и само да натрупат достатъчно, че да влязат в клуба на Г-купувачите.

Ще има и такива, които увлечени да печелят пари ще забравят истинските радости, които с пари не се купуват. Ще има и такива, които рязко ще обеднеят ... семейството им ще бъде разбито и ще загубят приятелите си. Ще има и такива, които успяват някак си да изкарат достатъчно и са щастливи, защото най-важното („онова, което с пари не се купува”) го имат.

Но това, което искам да кажа касае онези, които са основните купувачи на А, Б и В. Тъй като дори и Г-купувачите зависят от тях. В такъв свят живеем, че ако купувачите на А и Б станат малко, то ще се увеличи броя на онези които крадат и рано или късно – броят на купувачите на Г ще намалее или по-страшно – крадците няма да имат какво да откраднат... ще настъпи хаос и онези които до скоро са купували Г ще бъдат изцяло сменени.

Това, което искам да кажа не касае нещата, които „с пари не се купуват”, тъй като купувачите на Г не могат да контролират това. Но от купувачите на Г се очаква – те да контролират финансите и съответно какъв ще е броят на онези, които ще могат да си купуват А, Б и В.

Да повторим, колкото по-голям е броят на купувачите на А, Б и В, толкова по-добре са се справили купувачите на Г. Щом по една или друга причина броят на купувачите на А, Б и В намалява... а в същото време се увеличава броя на крадците, значи нещата не вървят на добре.

Трябва да се отбележи, че на Г-купувачите никак не им е лесно. От една страна, за да увеличат броя на А, Б и В-купувачите трябва изкуствено (крадейки потенциал от бъдещето) да се натикат повече парички в ръцете на повече хора. От друга страна, рано или късно изкуственото увеличаване на кредита в системата води до инфлация, дупки в бюджетите на държавните органи...

В крайна сметка от опитите на Г-купувачите да „стимулират” потреблението резултатът може да се обобщи така: ако преди една година купувачите на А, Б и В са пазарили любимата стока на цени 100, 80 и 50, то днес цените са скокнали до нива от 150, 120 и 75. Данъците също междувременно са скочили. Сама по себе си инфлацията не е проблем, ако доходите на А, Б и В купувачите растяха съразмерно... Но вече няма как да увеличат заплатите, тъй като всяко увеличение ще предизвика още по-високо покачване на цените и ще се наложи ново покачване на данъците.

Не бива с лека ръка да упрекваме методите на Г-купувачите. Самите А, Б и В купувачи са гласували за такава политика. Ако не бе стимулирането, то в света щеше да цари статукво, вместо ръст.

Излиза, че за да може УТРЕ да си позволим повече щастие отколкото ДНЕС, то другиден ще се наложи да затегнем КАИША. За да е възможно утре Г-купувачите да направят така че да увеличат броя на А, Б и В купувачите, то те трябва да поемат риска другиден това увеличение да им коства скъпо.

Днес ние плащаме последствията от поетия риск през годините между 2000 – 2007ма. И то тук не говоря за малкото „Г-клубче” на нашата държавица, а глобално. Утре е крайно вероятно да се наложи да затегнем каишите още по-здраво.

Днес на Г-купувачите не им е никак лесно. Единственият вид щастие, което уж можеха да контролират – относителния финансов комфорт на А, Б и В купувачите – вече е извън контрол. Явно света, в който живеем е толкова оскъден на щастие, че финансовата му цена скача с двуцифрени темпове.

До подобни мисли човечеството е достигало неведнъж... Към края на 19ти век когато икономистите надават вой, че човечеството е обречено на глад ако продължи да нараства с тези темпове, индустриалната революция и по-конкретно революцията в селското стопанство (торове/ трактори/ комбайни..) дават почва за нов ръст.., Така икономическият бум се е задвижвал от технологични открития, достигайки до своя пик... и след загуба на инерция човечеството е навлизало в кризисни ситуации, ... до настъпването на новия технологичен пробив.

Задават се промени и единственото сигурно е, че „цената” на финансовия комфорт ще става все по-висока, а „А, Б и В-купувачите” все по-малко... до следващия бум.

Каквато и да е цената на нашето „финансово щастие”, ясно е, че то идва само за кратко, от „бум” до „бум”.