сряда, 28 август 2013 г.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП

















В предишната си бележка ПАЗАРЪТ НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ В БЪЛГАРИЯ – ПЕРСПЕКТИВИ
очертах контурите на една хипер модерна борса, която според мен има потенциал да вдигне родното земеделие на крака. Тук ще продължа с някои нови нюанси, които ще са необходими от законова и функционална гледна точка.

Нека припомня основните елементи на подобна борса:
1.Модерна логистична база за ефективно съхранение на стоката; 2.Модерна транспортна техника за собствено обезпечаване на част от транспортните нужди; 3.Модерни търговски площи за директна реализация на продукцията на дребно (с директен достъп на производителите до крайния потребител); 4.Модерна офис сграда, която да обезпечи административната дейност; 5. Преработвателни мощности за реализиране на „брака”.

Като основният акцент и внимание следва да се отдаде на Административния отдел, състоящ се от: а) отдел за работа с производители и индивидуално планиране; б) отдел продажби и индивидуален анализ (+ звено за контрол на логистиката); в) отдел за общо планиране и анализ, маркетинг; г) отдел за контол над качеството и стандартизация; д) отдел за развитие и инновации.

Много приятели, щом им споделя идеята за борсите, веднага я оприличават на бившите ТКЗСта от времената на плановата соц. икономика. И до известна степен са прави, ДА това е една модерна трактовка и адаптация на плановия стил на управление, но в същото време, държа да подчертая че идеята съдържа и необходимата доза пазарен елемент, така че да я впише в рамките на модерните реалии на (предимно нео либерален) капиталистическия строй. Все пак, тук говорим за дейно участие на частната собственост, с елементи на повишен контрол, който единствено да гарантира стабилна възвръщаемост на капитала.

За да станат тези борси реалност, правителствата ще е необходимо да се ангажират с ред законови и структурни промени. От една страна, идеята предполага създаването на своеобразен тип местна монополия, която да се ангажира с планирането на цялостния пазарен цикъл, от друга страна правилата, по които това трябва да се случва и функционира, не бива да нарушават необходимостта от състезателен елемент, подтикващ към конкуренция, оптимизиране и постоянно усъвършенстване.

Съществува опасност, винаги щом създаваш монопол, той да стагнира, уверен от липсата на конкуренция и да насади неефективност и застой. Не това е целта и ще ви опиша кои ще са елементите, които ще гарантират борсите да бъдат винаги активен източник, както на стабилност, така и на иновации и оптимизация на разходите.

Нека първо уточним че целият съвременен свят оперира именно чрез борси и те всичките са своеобразен местен монопол, важно е как са урегулирани, така че да не злоупотребяват.

Оттук нататъка си представяме че вече сме на една крачка от създаване на тези борси, поглеждаме в бъдещето и виждаме как функционират.

1.ЕЛЕМЕНТ НА МОНОПОЛ – ПЛАНОВ МЕХАНИЗЪМ

Естествено за да бъдат създадени подобни борси, във вида в който ги описах, те ще трябва да поемат близо 100% от съответния пазар на едро / 100% от прекия контакт с производителите в дадения регион. Борсите по закон ще трябва да поемат отговорността за налагането на високо качество на продукцията и спазването на стандартите. Борсите ще разработват стандарти. Също така, борсите ще трябва по закон да станат гарант за оптимизирането на процесите, така че да се сведат до минимум логистичните разходи от производителя – до крайния потребител. Доста сериозна отговорност.

Как може да стане това:
1.1.Всички производители на плодове и зеленчуци, желаещи да продават своята продукция ще трябва по закон да се регистрират в областната борса (в предишната бележка мисля просторно разясних, че това е изцяло в техен интерес, тъй като след регистрация (кратък разговор с личен консултант в приятна обстановка и попълване на няколко формуляра), борсата поема отговорност за всичко по веригата: счетоводството, цялостното бизнес администриране и маркетинг на клиента-производител, курсове по обучение, съвети, и много, много други услуги).
Представете си как боксьорите си имат лични агенти-импресарио, които отговарят за всичко останало, а боксьорът трябва само да мисли за най-важното... боя. Същото е и тук. Борсите предоставят пълно АДМИНИСТРАТИВНО обслужване в рамките на своите 5% от реализираната продажна цена и количество. Производителите мислят само как и колко да призвеждат и да подобряват качеството и цените. Освен това, борсите ще имат отдели, които да подсигуряват (включено в общата цена от 5%) обучение, курсове и т.н. за всеки клиент. Ще осигуряват постоянни консултации, както и инспекции на терен, за да се проверява и оценя реколтата и процесът на производство. Борсите ще разработват регламенти за работа с клиентите, така че всеки да получава равен шанс и еднакви услуги.

Разбира се, записването в борсите в никакъв случай не бива да бъде кампанийно и с елементи на насилие както в соц. времената са вкарвали всичко в ТКЗСто. Въпреки че законът изрично ще изисква производителите да се регистрират, реално това ще трябва да се случва чрез подходящи информационни кампании, за да може всички да се запишат 100% доброволно, без натиск, независимо колко време ще отнеме това.

По закон, при спазени определени условия, призводителите също ще могат да продават директно продукцията си, без да дължат 5% комисионна. Стига тази продукция да бъде част от планиран/не планиран „излишък” (не продадена предварително от брокерите). В момента, в който тази продукция бъде отчетена като „излишък” производителите спокойно могат да продават, без каквито и да е бюрократични спънки, както намерят за добре, дали директно от полето на съселяни/ дали на приятели/ дали чрез търговските площи на борсата (като тогава плащат определен наем за ползване на търговски площи).

1.2. Всеки внос на плодове и зеленчуци по закон трябва да минава през местната борса. Така се цели 100% от пазара в региона да минава през борсата.

По закон всички вносители на селскостопанска продукция се регистрират в подобна борса и при реализация на продажба заплащат комисионна от 5%. За нарушителите се предвиждат солени глоби, за което с пълна сила съдействат законодателите, правителствата и съдебните органи на страната. Това се прави с цел, поне в началото, да се наливат средства в борсите, че да могат да започнат дейност.

В началото значителна част от пазара ще бъде от вносна продукция и така всички вносители ще финансират бористе. Те, за разлика от родните производители, няма да получават съдействие от „а)“ отдел за работа с производители и индивидуално планиране. Единствено брокерите ще са отговорни за продажбата на постъпилата стока. По този начин комисионните тук ще играят ролята на допълнителен данък върху вносната продукция, с който да се набави начален капитал. 

Все пак местните производители не плащат за счетоводител/ не бягат по инстанции, банки, застраховки, всичко се ръководи от отдел „а)“ за което в началото, практически ще плащат вносителите.

Работата с вносителите в началото ще даде ценен опит на брокерите и познания за пазара, така че да способства местното производство да изтласка вносното и да стане конкурентно.
Целта ще бъде родното производство да заеме 90% дял от пазара. Затова самите брокери ще получават по-малък личен бонус, когато продават продукция внос и по-високи лични бонуси, когато продават местна продукция. На практика вносителите ще поемат основната част от заплатите на борсовата администрация, но с тези средства ще се попълват бонусите от продажба именно на местна продукция. Хитро, не мислите ли?

1.3.От друга страна ритейлърите (лицензираните търговци на дребно) ще бъдат задължени по закон да плащат комисионна на борсата от 5% щом сключат сделка с производител/ вносител, регистриран в борсата. Така ще се цели избягването на евтини номера някой търговец да иска да „прескочи“ борсата, че да си спести 5%.

1.4.Тъй като борсата е гарант за постигане на високо качество и спазването на стандартите, по закон ръководството на борсата носи отговорност със заплатите си, ако-недай-боже.., се случи нещо нередно >>> държавата ще трябва да налага сурови глоби на борсата като цяло (примерно ако бъде хваната продукция с повече нитрати от допустимото, ГМО, забранени пестициди и т.н.). Това се отнася както за нарушение на държавни стандарти, така и за нарушение на евентуални собствени стандарти на самата борса. По този начин отдел „г)“ за контол над качеството ... носи отговорност и в случай на издънка е ясно кой е основния виновен. По този параграф монополното положение носи полза, тъй като вината не може да бъде прехвърляна и ръководството на звеното ще внимава постоянно, като на тръни, тъй като при проблем, се знае кой гори първи.

1.5. Със закон се създава специализирано звено към Министерството на земеделието и храните, което да се заеме с провеждането на системен и независим контрол над борсите. Това звено ще следи изкъсо дейността на борсите и ще налага при необходимост, глоби и санкции.
Би трябвало началника на този отдел да се издига по предложение на Министъра на земеделието и храните. Аз лично си представям процедурата по следния начин: Министърът на замеделието предлага и издига поне 3 кандидатури, но за да получи избранникът солидно обществено внимание, авторитет и т.н. самият Парламент гласува кой да бъде назначен на поста. Освен това, с цел отдаване висока значимост на дадения пост и обществена популярност, след приключването мандата на съответното правителство и парламент, през което е бил избран съответният началник, той запазва пожизнена функция на проверяващ самото звено, както и пожизнена пенсия в размер на средната работна заплата. 

На всеки около 4 години бройката на пожизнените проверяващи ще нараства с един. Тяхна задача ще бъде поне 4 пъти в годината да посещават звеното към Министерството и към края на всяка година да изготвят доклад за дейността и целесъобразността на звеното. Докладът се представя пред Министъра на земеделието и се разпространява сред депутатите в Парламента.

По този начин не само борсите ще бъдат следени за евентуални злоупотреби с монополно положение и неспазване на закони и наредби, но и самият орган, който следи борсите ще бъде пожизнено наглеждан от всичките му бивши началници (кадри  „част от кухнята“), които всяка година ще изготвят съвместен доклад като единна колегия.

Процедурата да бъде свален от поста Началник на това звено/ или да бъде изключен от „колегията“ някой пожизнен проверяващ е отново през парламента, ако някоя парламентарна група инициира гласуване и дискусия по въпроса.., и в случай че мнозинството реши че даденият кадър е дискредитиран, той освобождава поста.

2.СЪСТЕЗАТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ – КОНКУРЕНЦИЯ

Българските СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП ще представляват своеобразни местни монополи, но за да се избегнат злоупотреби с монополно положение, ще бъдат създадени (законови) механизми за внедряването на „състезателни“ елементи на всички равнища от функционирането на борсите. Освен това, повечето звена от борсите няма да бъдат на принципа на монопола, напротив, там където е рационално, по закон ще се изисква наличието на множество различни и алтернативни фирми.

2.1.На първо място всяка област по закон ще трябва да има поне една борса, която да покрие обслужването на дадена територия. За да се създаде състезателен елемент всяка година се приема списък от параметри, по които да бъде сравнявана успешността на борсите в страната. 

Тези параметри трябва да касаят постигнатото качество на продукцията, цени спрямо покупателната способност в региона, оптимизация на разходите, успешна работа с производителите/ ритейлърите и други параметри които да мерят качеството, но не и количеството, тъй като мащабите в различните области са различни и специфични.
В течение на година ръководстото на борсите внася 10% от брутните си заплати в специален фонд. Борсите също внасят определен процент от оборота в отделен фонд. В края на годината всички получават обратно заделените средства, но най-зле представилата се борса губи средствата, а ръководството й губи 10% от заплатите си... Тези средства отиват като бонуси за най-добре представилата се по точки борса.

В случай на регулярно лошо представяне на някоя от борсите по закон могат да се налагат допълнителни санкции и глоби, включително обявяване на нов конкурс за смяна на цялостното ръководство на борсата. Всички тези състезателни процеси биват следени от звеното към Министерството на замеделието.

Разбира се, ще има и законово ограничение собствениците на акции в борсите да са лимитирани да участват в капитала само на 1 борса, като този елемент ще се следи изкъсо и при откриване на нарушение, ще се наказва освен с глоби, но и отнемане на дяловите участия в полза на държавата.

2.2.Монополното положение на борсата касае единствено административната част (не може един организъм да има 2 глави) но това не се отнася за останалите звена по логистиката. Брокерите от административния отдел поемат отговорността за реализирането на продукцията (да намерят клиент и сключат сделка) но оттам реално продукцията следва да стигне от полето до магазина/ ресторанта/ пазара/ заведението и т.н.

Тук е концентрирано основното перо от разходи (предварително планиране и съгласуване, комуникация/ пакетиране/ транспорт/ в краен случай складиране), които следва да се сведат до минимум/ без компромис с качеството/ без нарушение на сключения договор/ така че клиентът да е доволен и от цената, и от качеството на доставката, и от точността.

В предишната бележка споменах, че модерните борси следва да имат своя логистична база и определена транспортна техника, но в никакъв случай борсата не бива да поема монопол върху логистиката. Всяка област е различна и има различна пътна мрежа, от различни основни направления. Спрямо основните пътни артерии и направления (изток, запад, север, юг) се определят поне 3 района, които следва да се обслужват от минимум 3 различни логистични фирми (само едната от които е собствената фирма на борсата). Разбира се, ще се цели максимален брой фирми 10-15, а защо не и повече които да поемат определени транспортни коридори.

Борсите в страната съгласуват определен ред от качествени параметри, по които да се измерва ефективността на логистичните фирми. Да не забравяме че самите борси като цяло са в състезание помежду си и доброто менажиране на логистичния компонент е ключово.
В течение на годината ръководстото на всяка от фирмите внася 10% от брутните си заплати в специален фонд. Фирмите също като цяло внасят определен процент от оборота в специален фонд. В края на годината всички получават обратно заделените средства, но най-зле представилата се фирма губи средствата, а ръководството й губи 10% от заплатите си... Тези средства отиват като бонуси за най-добре представилата се по точки фирма.

В случай на регулярно лошо представяне на някоя от фирмите по закон могат да се налагат допълнителни санкции и глоби, включително обявяване на нов конкурс за смяна на зле представящата се фирма. За контрол над логистиката борсата създава специализирано звено, което да взема решения, но също така всичко се следи и от съответния държавен орган.

3.ХИБРИД МЕЖДУ ПЛАНИРАНЕ И ПАЗАРНА КОНКУРЕНЦИЯ

Тъй като администрацията на борсата ще разработва бизнес плановете за всички регистрирани производители, на практика ще се получи, че цените и количествата, до голяма степен ще бъдат предварително зададени, ПЛАНИРАНИ. Това, от една страна, ще е от изключителна важност и удобство за налагането на предвидим и прозрачен пазар. От друга страна, методиката по която се разработва бизнес план ИЗОБЩО, взима под внимание пазарните механизми.., и просто няма как тези цени да не отговарят на реална икономическа конюнктура.

Предварителното обявяване на очаквани количества, цени и качество ще способстват за създаването на устойчив пазар от фючърсни сделки. Всеки ритейлър, ресторантьор, заведение ще може да сключи договор за доставка на определена продукция предварително (още дори преди тя да е произведена). Тези договори ще са индивидуално разработени за клиента и ще бъдат възможни, единствено при сериозно планиране на всички равнища.

Държа да подчертая, че тази система за ценообразуване съвсем не е някакво подобие на централно-планова икономика от соц. времената. Не! Не! И не!

Всеки който малко-от-малко знае как се пишат бизнес планове, ще признае че при бизнес-планиране, почти никога не се „ПЛАНИРАТ“ цените. Прави се някакво пазарно проучване и анализ.., и на тази база се приемат стойности, които да залегнат при еди или други сметки, но тези стойности са взети от наблюдение на реалния пазар към даден момент и се актуализират при необходимост. Нещо повече, като елемент от възнаграждението на консултантите ще бъде оценка на плановете и при наднормени и неоснователни отклонения от планираното (както и при ненавременна актуализация) това ще се отразява негативно върху размера на възнаграждението/ и обратно, при постигане на значителна близост между прогнозирано и реализирано, заплащането на консултанта нараства.

Аз се занимавам например с продажба на имоти, преди съм работил като оценител на финансови активи и имоти [включително], разработвал съм и бизнес планове. На днешен ден, когато в офиса влезе човек който иска да продава и ми каже „искам този имот да го продам за толкова и толкова пари“, аз имам достатъчно опит,  че да посъветвам клиента, дали това което иска е реалистично или не, защото постоянно наблюдавам пазара. Виждал съм в практиката си какви ли не луди, с които просто няма как да се разбереш... Но в крайна сметка, в болшинството случаи се намира диалог и се стига до цена, която е реалистична.

По същия начин, когато борсата, за която в момента мечтая, стане реалност.., и един ден заработи и влезе клент-производител да се срещне със своя консултант и му заяви нещо от сорта „аз искам моите чушки да ги продавам [примерно] на 50 ст.“ , би следвало акоконсултантът знае че това не е реалистично веднага да посъветва клиента си как да постъпи. Бизнес плановете в борсата ще се разработват индивидуално, но в никакъв случай лишени от пазарна логика и реализъм (иначе се налагат глоби за грешки в необосновано големи размери).

Освен това консултантите в борсата би трябвало да са на достатъчно високо ниво и опит, че да съобразят в плана абсолютно всички елементи, така че в крайна сметка написаното да може да се реализира.

Щом планът премине към изпълнение, фермата на производителя регулярно ще бъде посещавана от експерти, които да оценят спазването на добрите практики за постигане на качество и изобщо ще следят за реализацията на прогнозните количества. При нужда плановоте се актуализират.

Сборът от индивидуални планове ще представлява общата база данни, с която брокерите ще работят и продават. При добро функциониране на отделите, информацията ще се актуализира бързо и всеки ще предприема съответни действия, така че крайния клиент да е доволен.

Плановият елемент, възможен благодарение на монополното положение, както и пазарният рационализъм ще дадат необходимия баланс за постоянно подобряване на цените, и увеличаване на количествата. В крайна сметка резултатът следва да бъде постигане на конкурентноспособност на световно равнище и пробив на чужди пазари.

4.РЪСТ И ИННОВАЦИИ

В цялостното устройство на борсовите механизми следва да бъде заложен състезателен елемент, който да подтиква служителите постоянно към оптимизация и разрастване на бизнес процесите. Аз имам опит с политика на заплащане, базирана на постигнати резултати, и повярвайте ми от личен опит знам колко е ефективен и ползотворен този принцип на работа.

Вече уточнихме че отделните борси в страната следва да бъдат в постоянно състезание по между си като най-зле представилата се борса плаща бонусите „наградата” на най-добре представилата се. Уточнихме че логистичният компонент трябва по закон да бъде  на конкурентни начала, с участие на различни фирми, които да са в постоянно състезание по между си. Най-зле представилата се фирма плаща бонусите на фаворита.

Оттук нататък ще анализираме в по-близък план самите операции на административното звено. Това звено поема пълен контрол над пазара на зеленчуци и плодове, в рамките на определена територия и този контрол се гарантира от закона. Производителите са задължени да се регистрират/ вносителите са задължени да се регистрират/ ритейлърите (търговците на дребно) са задължени да купуват чрез борсата. Излишъка (не продадената от брокерите продукция) също се отчита малко или много. 100% контрол! Единствено ако някой произвежда в собствената си градина за собствени нужди няма вземане даване с борсата.

Този контрол може да стане опасен и да има негативен ефект, ако не се заложат множество механизми, които да предотвратят борсаджиите да лежат на стари лаври и да не подобряват пазара с дейността си.

От друга страна, монополното положение ще привлече интереса на инвеститорите и банките да финансират изграждането на борсите, тъй като капиталът обича сигурността. Какво по-сигурно от монопола!? Но, все пак, инвеститорите ще бъдат лимитирани да придобиват участия само в 1на борса и в никакъв случай в други. Властите ще следят за свързани страни и прочие, и ще се наказва всякакъв конфликт на интереси.

За дадена територия може да има само 1но административно звено/ но задължително множество логистични фирми, в усилена конкурентна надпревара помежду си. Капиталът на тези фирми също е обект за наблюдение за властите (тук също се забранява конфликт на интереси). Административният отдел на борсата създава под-отдел за контрол на логистиката. Този отдел носи отговорност в случай че властите установят конфликт на интереси (въвличане на привидно различни фирми по логистиката, но всъщност с едни и същи собственици на капитала). Така отново се знае кой е отговорен, ако се установи нарушение и бягство от отговорност не се допуска.

4.1. Стимули за растеж
Тъй като законът ще обезпечи 100% контрол за дадена територия. В основните механизми на борсите трябва да залегнат принципи, които да стимулират развитие и да наказват застоя. Споменахме вече как административното звено ще генерира приходи (5% комисионна от производителя/ вносителя ; 5% от купувача). За да е възможно служителите в борсата да чувстват осезаемо резултатите от труда си, дали ръст или спад на пазара, заплатите ще трябва да се обвържат с резултатите. Освен това служителите ще трябва да се насърчат да оптимизират разходите по дейността.

Това може да се постигне, от една страна, като се зададе (в закона) фиксирана пропорция при разпределението на добавената стойност. Примерно 55% от реализираната добавена стойност да бъде предназначена за заплати и бонуси на служителите/ останалите 45% от добавената стоност са за капитала. Въпрос на по-задълбочен анализ е точната пропорция, засега давам само пример.

Какво е „добавена стойност”? Тук аз имам на предвид марксиската трактовка, която е полезна при анализиране на трудови взаимоотношения. Добавената стойност е реализираният оборот минус всички текущи разходи (включително амортизация/ обслужване на лихви по кредити и т.н.) без обаче да се изваждат разходите за труд (заплати).

Тоест, борсата събира обороти от комисионни, и за дейността си извършва определени разходи, остатъка се разпределя в съотношение 55/45 между служителите и капитала.

По този начин служителите на борсата ще имат неоспорим стимул от една страна да се стремят да увеличат оборотите, от друга страна да минимизират разходите, защото знаят че 55% от постигнатата добавена стойност формира общата рамка на заплатите. Примерно даден служител има планирана договорена заплата (+ бонуси); и отделно [примерно] борсата се е представила с 10% по-добре от планираното, служителят получава допълнително още 10% бонус, благодарение на това че всичките 55% трябва да се раздадат за заплати. Иначе казано била е планирана рамка да се раздадат до 4 милиона лева заплати за дадена борса, но поради надхвърляне на плана добавената стойност е по-висока от очакваното и като се пре-изчислят 55% от нея остават едни 400 хиляди в добавък, този добавък автоматически се трансформира в средно 10% бонус за всички служители. Начинът как реално да се изплащат бонусите се определя от ръководството.

4.2. Стимули за качество и инновации
Общата рамка на заплатите е 55% от добавената стойност. Как ще бъдат разпределени зависи от принципи за справедливост и конкуренция.

Първият принцип е спараведливост и равни начала. Естествено, има и класификация по ранг. Имаме 3 вида служители: А) ръководители на отдели със заплати около 10 хиляди лева месечно, които носят основната отговорност/ залагат тези заплати и понасят най-тежките глоби ако нещо се обърка. Б) Експерти със заплати около 2500 лева месечно и младши експерти, и В) друг вид администрация със заплати около 1000 лева месечно. Тук не разглеждам помощен персонал като чистачи, пазачи и прочие.

Но тези нива 10000, 2500, 1000 .. са само ориентировъчни. Половината от тях следва да бъдат фиксирана база, която не може да се намаля, т.е. 5000; 1250; 500 е устойчив и фиксиран елемент от заплатата, останалата половина трябва да си я спечелят във вид на бонус със здрава работа. По този начин ще е крайно възможно реалните възнаграждения да бъдат доста шарени, но отразяващи постиженията на всеки служител.

Начинът по който ще се разпределят бонусите може да бъде на следния принцип: в началото всички през първата година започват на равни начала, с еднакво заплащане според зависимост от вида служител (А,Б, В). Ръководството разработва списък от показатели и точкови системи с които да се оценя ефективността на служителите.

Оттук нататък ще дам примери какви трябва да са показателите за различните отдели:
а) отдел за работа с производители и индивидуално планиране
в този отдел са личните консултанти и счетоводството. Личните консултанти ще бъдат служители от категория Б) Експерти и ще получават средна заплата + бонуси около 2500 лева месечно; докато счетоводителите (поне повечето ще са от категория В). Личните консултанти ще поддържат определено портфолио от кленти-производители, за които ще разработват индивидуални бизнес планове, ще поддържат контакт с брокери и експерти от останалите отдели, така че да се оказва всякаква помощ на клиента. 

Изобщо личният консултант е координатор и автор на цялостния процес при работата с клиента. От друга страна счетоводството ще се занимава с „бумажнината“ и бягането по инстанции, така че целият бизнес в рамките на портфолиото на личния консултант да е в изрядно състояние от законова гледна точка. Според големината на портфолиото, личният консултант ще разполага с определен брой служители от счетоводния отдел, които да помагат за цялостния процес.

Основните параметри, по които ще се оценя работата на консултантите са:
(взимат се средни показатели за портфолиото от клиенти)

-наличие на разминаване м/у планирано количество и реализирано. При значително [спрямо нормалните нива] подценяване/ надценяване се отнемат точки от общата оценка на консултанта.
-постигната чиста печалба за клиента. Колкото е по-висока чистата печалба за производителите, толкова е по-висока оценката за консултанта.
-постигнат среден ръст в добива. Изчислява се колко е средният ръст в произведената продукция спрямо предишната година. (колкото е по-висок, толкова по-висока оценка)
-средна оценка от проведено допитване до самите клиенти на служителя (дали са доволни от своя личен консултант)
-брой нови кленти през годината. Целта е да се насърчават консултантите да привличат нови и нови клиенти в своето портфолио. Колкото е по-активен служителя, толкова по-висока оценка

Вижадаме че при подобен подход на заплащане и оценяне на труда, се налага дух на ефективна и ползотворна вътрешна конкуренция. Можем да си представим, че всеки Консултант е своеобразна отделна фирма, която се бори за по-голям дял от пазара, и посредством конкуренция постига високи резултати.

Политиката при плащане заплатите на персонала от счетоводния отдел е да се насърчава точността. При допускане на грешки се налат глоби, при значителен период без грешки, отнетите средства се възстановяват.

б) отдел продажби и индивидуален анализ
В този отдел главна роля играят брокерите. Тук идеята на бонуса е повече от ясна: % от продажбите. Този процент следва да се изчисли внимателно, така че раздадените бонуси да не надхвърлят общия бюджет за отдела. В началото, когато вносителите доминират на пазара, брокерите ще получават по-нисък процент при продажба на вносна продукция и по-висок при продажба на местна/ с увеличването дела на местното производства, тази разлика в бонусите ще намалява.

в) отдел за общо планиране и анализ, маркетинг
Останалите отдели в борсата не считам за необходимо да имат някакви екзотични системи за оценка на ефективността, но при всички положения ще се налагат глоби за допускане на грешки и „отнетите“ средства ще се връщат при по-значителни периоди без допускане на грешки.
Да припомня че този отдел отговаря за събирането и обработката на данните в единна база данни и поддръжка на детайлен сайт.

д) отдел за развитие и инновации
Този отдел ще получава средства под формата на реинвестиции от печалбата. Колкото по-голяма печалба реализира борсата, толкова повече средства за развитие и инновации. Съвместно с г) отдел за контол над качеството и стандартизация, това звено ще организира курсове и обучение за производителите, ще подобрява качеството/ ще внедрява нови по-ефективни практики и методи за производство. Колкото по-високи са нивата на реинвестиции в отдела, толкова по-високи ще са и допълнителните бонуси над твърдите заплати.

5.СИГУРНОСТ ЗА ИНВЕСТИТОРИТЕ

До тук изтъкнахме многократно облагите от монополното положение/ но и строгия контрол на който ще подлежат борсите. Все пак считам, че бързо ще се намерят инвеститори при инициирането на необходимите законови промени. Ще си позволя да добавя още няколко щриха, които ще направят инвестицията в борсите неустоима.

5.1.Споменахме че добавената стойност се разпределя по закон в определено съотношение 55% отиват за заплати и бонуси за служителите/ 45% са печалбата. Като първи стимул за инвеститорите ще представлява пълното освобождаване на борсата от данъци през първите 4 години.

5.2.Втори стимул е гарантиране на 8% ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ на инвестицията годишно, т.е. дал си 100 лева за построяването и началния оборотен капитал на борсите, гарантирано получаваш 8 лева за година под формата на дивиденти. Разбира се, благодарение на реинвестициите този капитал ще расте и заедно с него и печалбите. Реинвестирал си още 100 лева, ще получаваш 16 лева!

Оттук идва и отговора на въпроса какво количество средства ще се отделят от чистата печалба за реинвестици. Отговорът е прост, изчислява се колко е необходимо за да се покрие изискването от 8% доходност на инвеститорите/ останалото отива във фонд за инновации, под контрола на отдел „д“ и „г“.

Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на тази идея. Моля за твоята подкрепа, като се включиш към създадената за целта Фейсбук група. Линк:  https://www.facebook.com/groups/borsinovtip/


неделя, 25 август 2013 г.

ПАЗАРЪТ НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ В БЪЛГАРИЯ - ПЕРСПЕКТИВИ

















Все повече българи се убеждаваме че икономиката ни не може да функционира добре без наличие на силен селскостопански отрасъл.

Стигнали сме до ситуация в която, през определени периоди в годината, до 90% от плодовата и зеленчуковата продукция на родния пазар е внос от Гърция, Турция, Сърбия, Македония, Италия, Испания, Израел.., и от къде ли не...

До този момент, сме свидетели на престъпно бездействие от цялата върволица правителства.

Вместо да насочат ресурси към далеч по-перспективни отрасли, до сега Правителствата са отделяли повишено внимание на т.н. „зърнено лоби” (местните зърнопроизводители). Така се наливат средства от данъкоплатеца в субсидиран хляб, който иначе можем евтино да закупим другаде... може и да не е от родна пшеница, но евтин и качествен.

БЪЛГАРСКИЯТ ПАЗАР

Традиционно, България нито е силен експортер, нито пък крупен вносител на зърнена продукция; традиционно нашите фермери произвеждат колкото е необходимо за вътрешния пазар и ..до там.. Това не е зле, но със сигурност не оправдава наливането на субсидии в зърненото лоби.

Субсидирането е оправдано, единствено когато е насочено към отрасъл, който има перспективи за сериозно развитие. Който може да произвежда зърно ефективно (без субсидии) ОК, но не за сметка на данъкоплатеца.

Очевидно е, че в зърнопроизводството нямаме особени перспективи за развитие в рамките на крупната международна търговия, тъй като зърнопроизводството изисква огромни земеделски площи. В тази сфера няма как да бъдем конкурентноспособни на страни като Русия, Украйна, Казахстан, САЩ, Канада, Франция, Австралия, Аржентина, Индия, дори Сърбия, все страни с наличие на огромна територия и традиции в тази област. Може би можем да произведем евтино за задоволяване на нашия и близко-съседни пазари, но нищо повече.

От друга страна, в зеленчуко и плодо-производството има огромен потенциал за България, както и дългогодишни традиции. Нека си припомним, че в соц. времената България е била експортер „номер 1” за СССР. Не знам дали знаете, че пипер (чушка) на руски е „Болгарский перец”, причината е че наши градинари още във времената на Османското владичество са разпространявали и учили на занаят (как се отглеждат зеленчуци) различни народи от Кавказ, Унгария, Сърбия, Румъния и други.

Да.., на даден етап този пазар е изгубен и без решителни мерки просто няма как да си го върнем.

Какво се случи, че пропиляхме нашите добри позиции в износа на плодове и зеленчуци? Първо настъпиха промените след 89та, СТРОЯТ бе изменен.., и земите бяха реституирани. Опиянени от вятъра на промяната (а и възможността за далавери) политиците извършиха реституцията по възможно най-глупавия начин (глупав не за тях, които си върнаха земи и имоти в ценрални части на градовете/ а грабителски спрямо всеобщата ни икономика), нещо което дори върли противници на социализма каквито са Полша, Чехия, Унгария и Западна Германия не направиха.

Какво сторихме ние: просто върнахме имотите на наследниците, разтурвайки всякакво съществуващо производство и бизнес от соц.времената... Собствеността попадна (с редки и.., уви недостатъчни изключения) в неподготвени и неквалифицирани за целта ръце.

Подобно нещо не направиха нито Полша, нито Чехия, нито Унгария, нито дори Източна Германия. Те не разтуриха унаследените от социализма производства и селски стопанства, те „върнаха” на гражданите собствеността под формата на дялови участия (акции), запазвайки по този начин нормалната стопанска активност на предприятията и постепенно преминаха към модернизиране.

Няма как да очакваш добри резултати, когато тотално унищожаваш старото и се опитваш от бъркотия и хаос да изградиш нещо добро. Резултатът бе моментален спад в продукцията/ загубени позиции на всички пазари в бившия СССР, и невъзможност да се пробие на западните пазари, поради липса на каквато и да е конкурентноспособност. Да.., малко по малко новоизлюпените фермери започват да оправят кашата и да правят бизнеса си конкурентноспособен. Но с това темпо резултатите няма да са достатъчни. Нужен е бърз и огромен скок!

Грубо казано, приносът на добавената стойност в селското стопанство е около 5 процента във вътрешния ни брутен продукт. Подобна структура за земеделска страна като нашата е меко казано смешна. Не че другите отрасли не са важни.., просто постигнатото е очевидно недостатъчно. Ще повторя, че през повечето време в годината 90% от местното потребление на зеленчуци и плодове се задоволява посредством вносна продукция. Дори голяма част от продукцията лятото – също е внос.

Как очаквате да имаме силен туризъм, например, когато в чиниите на туристите им се поднася турски и гръцки зеленчук? Може би ресторантьорите не им пука, но в крайна сметка, от пристигащата маса туристи в страната, печелят не родните производители, а чуждите. Ние създаваме работа не за нас, а за съседа (при условие че тази работа ни е нужна). Същото нещо важи и за преработващата продукция, замислете се, дали лютеницата която ядем зимата е наистина българска?

Така, излиза че толкова малко произвеждаме, че не можем дори родното търсене да задоволим, камо ли да изнасяме...

А какво междувременно се случва с околните пазари?

ЗАПАДНИЯТ ПАЗАР

Западният пазар за нас е недостъпен, тъй като западният производител разчита на щедри субсидии и пуска стоката си на безумни цени, които ние няма как да бием. Това в обозримо бъдеще няма как да се промени, тъй като просто няма западна държава, където, която-и-да-е-партия да може да спечели властта, без да си подсигури подкрепата на земеделците.., просто няма как, това е публична тайна, и е така, от как е създаден европейския съюз.

В предишни бележки изчислих че нашите фермери получават на глава от населението (или като процент от БВП) в пъти по-малко ЕС-субсидии, отколкото по-развитите страни-членки на ЕС. По отношение на субсидиите сме прецакани, няма как...

РУСКИЯТ ПАЗАР

На другия пазарен полюс е Русия... Там вакуумът, който България оставя като експортер на плодове и зеленчуци е запълнен (и тотално окупиран) от азърбайджанската мафия. Групировки от Азърбайджан държат този пазар и не биха допуснали лесно други. Така или иначе, да се навлезе на руския пазар не е лесно, поради ред причини, основно корупцията на границите и другаде. Азърбайджанците отдавна вече са прокарали добри канали за експедитивно преминаване на граничните пунктове; освен това са изградили внушителни и напълно съвременни логистични бази за съхранение на стоката.., подготвили са нещата така.., че други не може току-тъй да се намърдат на пазара.

От друга страна, при условие, че желаем да станем сила в износа на плодове и зеленчуци, нашите фермери ще трябва да преборят именно тези фактори.

РЕШЕНИЕТО НА ПРОБЛЕМА

Първо, производството трябва да бъде достатъчно ефективно, че да задоволи местния пазар. Като постигането на тази цел е трудно само по себе си.., но ще даде необходимата основа за експанзия. Само тази първа стъпка ще изисква тотална реорганизация и дейно въвличане на всички държавни институции в процеса.

Започнахме този анализ с факта, че до този момент правителствата дават приоритет на зърнопроизводителите, което не носи особена полза...

Първата стъпка, естествено би била в посока на изменение на приоритетите: кои сектори от селското стопанство да бъдат приоритетни при субсидиране?

Очевидно е, че ще трябва да се даде превес на производства, които не изискват големи площи земя, а създават по-висока добавена стойност от единица площ (плодове/ зеленчуци / орехи / бадеми / лешници / билки и т.н.)

Това което не е очевидно е, че държавата ще трябва, освен да налива средства под формата на субсидии (ЕС-субсидии), да създаде по-удобни условия за производителите.

В кратце, това което мисля, че би подобрило условията за производство вече съм ги изяснил отдавна в бележка, озаглавена „В борба за добавена стойност”.


Нещото което липсва [считам] е възможности за ефективна реализация на продукцията, както и намаляване на бюрократичните спънки за фермерите + допълнителни възможности за оказване на логистична помощ.

В бележката си „В борба за добавена стойност” излагам тезата, че всичко това (помощ при реализацията/ по-малко бюрокращина/ логистична подкрепа/ елиминиране на излишни посредници) може да бъде постигнато чрез създаване на >

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП.

За да обясня какво имам на предвид, обаче, ще трябва доста просторно да разкажа как си представям една такава борса.

Подобна борса „от нов тип”, следва да има: 1.Модерна логистична база за ефективно съхранение на стоката; 2.Модерна транспортна техника за собствено обезпечаване на част от транспортните нужди; 3.Модерни търговски площи за директна реализация на продукцията на дребно (с директен достъп на производителите до крайния потребител); 4.Модерна офис сграда, която да обезпечи административната дейност; 5) Преработвателни мощности за реализиране на „брака”.

Може би ще кажете, че и сегашните борси, в малка, или по-значителна степен покриват тези критерии, и че досега борсите не са направили чудеса, но особеното в случая е ИМЕННО какво трябва да се случва в „4” офис сградата; и в „3” търговските площи за търговия на дребно.

АДМИНИСТРАТИВЕН ОТДЕЛ

Административният отдел от „нов тип” ще е необходимо да поеме разширен кръг от дейности, които значително да улеснят реализацията и самото създаване на продукцията.

Най-общо, необходимите звена в отдела са: а) отдел за работа с производители и индивидуално планиране; б) отдел продажби и индивидуален анализ; в) отдел за общо планиране и анализ, маркетинг; г) отдел за контол над качеството и стандартизация; д) отдел за развитие и инновации.

а) отдел за работа с производители и индивидуално планиране
Функциите на това звено, ще включват индивидуално обслужване на производители. Всеки производител ще има достъп до квалифициран персонал, който да поеме задачите по бизнес планиране, финансови консултации и пълна администрация на бизнеса за клиента.

Представете си, че вие сте производител на домати. Влизате в административната сграда, отивате до отдел „а)” и вас ви посреща квалифициран консултант. Разказвате с какво разполагате и какво мислите да правите. Оттам чрез личния си консултант, борсата поема грижата, вие да получите индивидуално разработен бизнес план; борсата поема грижата за счетоводството; борсата поема грижата за необходимото бягане по инстанции и всякаква бюрократщина, така че бизнесът да е изрядно регистриран и 100% съобразен с наличните законови разпоредби; борсата също така помага да кандидатствате за субсидии; кандидатстване за изгодни кредити; необходми застраховки и т.н. Освен това борсата следи за качеството на продукцията и спазването на стандартите.

От вас само се очаква да се върнете на село и да произведете каквото е необходимо, съгласно индивидуалния бизнес план. Оттам борсата консултира за необходимия и най-изгоден начин за транспорт и съхранение на продукцията.

б) отдел продажби и индивидуален анализ
отдел б) автоматически поема грижата да продаде продукцията ви (дали чрез фючърсна сделка / или друг вид сделка); Този отдел се състои от опитни и обучени брокери на земеделска продукция, чиято основна цел е да продават наличната (и прогнозираната) стока в борсата.

в) отдел за общо планиране и анализ, маркетинг
Този отдел събира данните от индивидуалните бизнес планове и реализираните индивидуални продажби >>> и ги превръща в редовно обновяваща се база данни. Тези данни се разпространяват, както в различните отдели на самата борса/ също се разпращат общи анализи и обявления до обществото/ поддържа се детайлен уеб-сайт на борсата. Поддържа се връзка с други подобни борси, включително и чрез обща база данни за страната.

Представете си сега, че болшинството производители в региона работят с борсата. Посредством изготвените планове се знае [с относителна точност] каква продукция, какъв сорт и (предполагаемо качество) ще се появява за месеци напред, общи прогнозни количества, прогнозни цени и т.н.

г) отдел за контол над качеството и стандартизация
Борсата ще разполага със собствен отдел, който да се грижи за налагане на високи стандарти за качество. Чрез отдела за маркетинг „в)” борсата ще има за цел да популяризира и създаде безупречен имидж на нови български марки за плодове/ заленчуци/ ядки и всичко с което търгува, така че производителите да се обединят под общия флаг „ПРОИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ”

д) отдел за развитие и инновации
Този отдел, заедно с отдел „г)” ще има за задача да поддържа контакт с висшите аграрни учебни заведения и институти с цел навременно въвеждане на нови методи за производство и сортове. Както и предоставяне на възможности за обучение на кадри / и обмен на знания и нови практики.

Тези отдели ще имат (освен всичко останало) за задача да оперират на над-борсово равнище като установяват и поддържат връзки с останалите подобни борси, в единна система.

НАПЪЛНО ПРОЗРАЧЕН И ПРЕДСКАЗУЕМ ПАЗАР!

Ще бъде създадена добра база за налагане на практика от фючърсни сделки, т.е. производителите да могат да продават продукцията, още преди да са я произвели! И чрез функционирането на „борси от нов тип” това наистина ще е реално постижимо!

МОДЕРНИ ТЪРГОВСКИ ПЛОЩИ ЗА ДИРЕКТНА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОДУКЦИЯТА

Със сигурност, определена част от продукцията няма да може да намери реализация чрез „отдел продажби” (по каквито и да е причини): вероятно стоката е била на по-високи от търсеното цени и т.н. Тогава производителите ще имат опцията да пристигнат на борсата и лично да продадат стоката си на дребно, ползвайки на изгодни условия, търговските площи (пазара) на борсата. Отдел маркетинг, от своя страна, ще е в състояние ефективно да разпространи информация (чрез сайта и др. Средства за комуникация) така че да насърчи местните граждани да дойдат и да си закупят свежа продукция директно от производителя. Предполагам, че с елиминация на посредниците стоката, все пак, ще е на конкурентни цени и качество, че да убеди гражданите да отидат до борсата и сами да си купят необходимото.

Какво ще се случи с такива търговски вериги като Метро, Била, Кауфланд и т.н. при наличие на крупен конкурент, който ще подбива цените чрез елиминиране на посредниците ? За тях.., ще е от изключителна важност да следят фючърсния пазар на борсата и да купуват евтина и качествена стока удачно/ че все пак да са в играта...

ПРЕРАБОТВАТЕЛНИ МОЩНОСТИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА „БРАКА”

Това което не е реализирано, нито от брокерите, нито чрез пазара на дребно, вместо да се развали и похаби.., директно може да бъде изпратено в сектор „преработване”, за да бъде консервирано, преработено на компоти, мармалади, конфитюри, лютеница, кетчуп, и други сосове и консерви, които да бъдат реализирани на добри цени зимата.

Чрез мрежа от подобни, „супер-модерни” борси може качествено да бъде подобрена конюнктурата на отечествения пазар. Чрез мрежа от подобни борси ще се създадат предпоставки за експанзия на родното производство на чужди пазари.

ЕКСПАНЗИЯ НА РОДНОТО ПРОИЗВОДСТВО

В крайна сметка, заветната цел е българска продукция с висока добавена стойност да бъде експортирана на чужди пазари. Първата стъпка за което ще изисква създаването на мрежа от модерни борси, които да обединят производителите; да им помогнат да станат конкурентноспособни и да наложат високи стандарти и качество.

Щом количеството на продукцията успее да надхвърли местното търсене, то ще настъпи време и за поглед навън.

Няма как на принципа „всеки се спасява поединично” да очакваме да се приборим за място в световната търговия. Но обединени, може и да успеем. Именно посредством подобни борси ще е възможно да се въведат строго контролирани стандарти за качество; да се постигнат мащаби; и прогнозируемост на количествата.

При условие, че всеки отделен производител има индивидуално изработен/ и постоянно актуализиран бизнес план, както и адекватна подкрепа от мощна организация каквато може да е местната борса; и при условие, че индивидуалните планове са анализирани в едно общо звено и обединени в обща база данни. Още, при условие че продукцията е с гарантирано качество и стандарт...

Тогава, брокерите на земеделска продукция ще разполагат с лесен за реализация продукт. За този продукт предварително ще се знае с месеци напред какво качество, количество и цени ще се появява. Брокерите един вид [вече] ще имат очи да установят ползотворни връзки с чуждестранни клиенти и малко по малко да разработват чужди пазари за износ, налагайки българските марки и стандарти за качество. Смея да твърдя че поне в началото основни агенти за разработването на чуждите пазари, би трябвало да бъдат дори държавните глави на страната.

ОБЩ ФЛАГ

Под единен общ флаг мрежата от модерни борси ще разработи съвместни стратегии и планове за трайно проникване на чужди пазари, което да изведе страната ни на качествено ново равнище и най-сетне достоен стандарт на живот.

ДАЛИ СИ СТРУВА?

Остава един последен въпрос... Дали наистина си струва и може ли пазарът да понесе разноските по един такъв сложен и амбициозен проект?

Относно складовата база: считам.., не е нужно да задълбаваме. На даден етап съществуват зеленчукови борси, те си имат складови бази и необходимостта от тях е доказана.
Транспортна техника: също няма как без нея.
Търговски площи: също са необходими.
Преработвателни мощности: и за тях мисля няма спор, че ще си избият вложените средства многократно.

Остава да помислим наистина ли има нужда от разширен административен състав, който да поеме отговорността по планиране, счетоводство, бизнес администрация, анализи, продажби, маркетинг, качествен контрол, иновации и т.н.?

В случай че сте убедени, че именно от подобна структура се нуждае пазарът, за да повдигне родното производство на желаното равнище, тогава със сигурност си заслужава цената. И все пак нека помислим колко е голяма тази цена.

Считам че можем с няколко прости и очевидни сметки да докажем че пазарът реално може да поддържа подобна структура. Да вземем за пример Бургаска област. Имаме около 300 хиляди души градско население (приемаме че живеещите на село сами си произвеждат плодовете и зеленчуците и не ползват услугите на борсата/ освен ако не са крупни производители).

Съгласно данни от НСИ на месец домакинство отделя по около 80-100 лева за плодове/ зеленчуци зимнина и т.н. или грубо казано средно по лев и педесет стотинки на човек на ден.

300 хиляди души по лев и петдесет, по 365 дни в годината дава индикация, че пазарът на плодовете и зеленчуците в Бургаска област надхвърля обороти от 160 милиона лева годишно, като тук изобщо не отчитаме колко още търсене се добавя през лятото, в следствие на прииждащите туристи.

От над един милион туристи за сезона, над седем милиона нощувки, нека да допринасят с по 3 лева на ден това са още около 20 милиона лева оборот за сектора.

Като цяло можем да допуснем че пазарът в областта е над 180 милиона лева за година.

Нека си представим че борсата функционира; нека още допуснем, че благодарение на тази борса 90% от търсенето се задоволява от местното производство, а не обратното (останалите 10% пак преминават през борсата което също е приход).

Нека допуснем, че на всеки 100 лева продадена продукция на даден производител, производителят дължи на борсата 5 лева, т.е прибира си 95 лева и оставя 5 за борсата. Освен това при всеки 100 лева закупени от борсата купувачите (търговците на дребно) дължат и те 5 лева, т.е плащат 100 и доплащат още 5 на борсата за оказаното съдействие.

Тези нива са обсолютно поносими за който и да било нормално функциониращ бизнес, нещо повече, така или иначе производителите често плащат далеч по-високи комисионни на прекупвачите, да не кажем грабителски.

Освен това, щом търговците на дребо закупят стоката, те като правило я пускат на 100% надценка, иначе казано, ако си купил стока за 100 лева ще я пуснеш в магазина си за 200 лева. В случая се получва че от борсата търговецът е купил стока за 105 лева, но едва ли ще повиши цените заради тези 5 % оскъпяване, затова най-вероятно пак ще продава закупените 100 лева за 200. Така общия комисион, събран от производителя и продавачите на дребно би възлизал средно на 5% от пазара.

До тук допуснахме че пазарът за Бургаска област възлиза на над 180 милиона лева и че е разумно борсата да получи дял от 5% за това че осигурява перфектните условия за функционирането му.

5% от 180 милиона = 9 милиона. Дали ще стигнат за да поддържат функционирането на подобна борса?
Със сигурност 9 милиона са достатъчни да платят заплатите на около 100 души със средно месечно възнаграждение 1000лв. + около 50 души със средно месечно възнаграждение 2500лв. + 15 души със средно месечно възнаграждение 10 хиляди лева. Освен това тези около 165 души просто няма как, колкото и усърдно да работят, да изхабят повече ток/ вода/ телефон/ интернет / хартия / други офис консумативи / и т.н. офис разходи за повече от 100 хиляди лева за година. Транспортните им разходи не би трябвало да са повече от 300 хиляди лева на година. А на инспекторите по качеството и изобщо по-интензивно-пътуващите служители също не би трябвало да надвишават 300 хиляди лева пътни за година.

Всичко на всичко, с доста преувеличения. виждам необходимост от не повече от 5,2 милиона лева разход за административното звено на подобна борса, а доказахме че пазарът може да подсигури 9 милиона. Т.е. акционерите в борсата имат стабилна основан за генериране на печалби (или при значително държавно участие: значителни средства, които да се заделят за иновации и следващи инвестиции).

И това са сметки само при отчитане на местния пазар. В случай че борсата пробие на чужди пазари и увеличи оборотите, тогава печалбите могат да са значителни!


Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на тази идея. Моля за твоята подкрепа, като се включиш към създадената за целта Фейсбук група. Линк:  https://www.facebook.com/groups/borsinovtip/