събота, 5 октомври 2013 г.

ОРГАНИЗИРАНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ БРИГАДИ / ЗЕМЕДЕЛСКИ КРЕДИТИ / И ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ


В тази бележка предстои да изясним някои основни проблеми, без чието решаване, дори и специализираните борси от нов тип, няма да помогнат, защото няма как да оперират ефективно. Нужни са решителни действия на държавата по адресирането на най-наболелите проблеми, чието решение, в комбинация с изграждането на тържища от НОВ ТИП, ще донесе на страната ни просперитет.

В бележката, озаглавена „ПРИМЕРЕН АЛГОРИТЪМ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОРСИ ОТ НОВ ТИП” изясних как държавата може да инициира създаването на тържища от НОВ ТИП, без да похарчи и стотинка. По този начин ще се постигне акумулация на експертни кадри (чиито заплати, поне в началото ще се плащат дефакто от вноса). Но уви, това не е достатъчно.

Освен организиране на висококвалифициран персонал (чрез борсите от нов тип), ще е необходимо организирането и на огромна маса от нискоквалифицирана работна ръка (чрез трудовите борси, училища, университети и т.н.). За целта ПРАВИТЕЛСТВОТО и законодателите, отново както и при борсите, ще е необходимо да изиграят активна роля, чрез иницииране на нови закони, а също и законови изменения във вече съществуващи такива.

И най-важното, за да стане всичко това реалност (плановете за растеж на сектора), родното земеделие ще се нуждае от масивен банков (кредитен) ресурс. По това отношение отново държавата, подкрепена вече от борсите от нов тип, ще е необходимо да лобират за уреждането на необходимата финансова подкрепа за производителите. И в този случай, както и при борсите, има начин държавата да се размине да не влага средства на данъкоплатеца, но със сигурност банките ще се нуждаят от държавни гаранции и от проактивна работа от страна на борсите.

Нека първо изясним някои от правилата на общата селскостопанска политика. Първият стълб в нея са така наречените субсидии, преки плащания които се дават на единица обработваема площ, без значение дали става дума за пшеница, домати или тикви. При условие че имаме опериращи борси от нов тип, те няма как да увеличат размера на това субсидиране за производителите на плодове или зеленчуци, но със сигурност ще способстват за улесняването на регистрираните в борсата производители да си усвоят полагаемите им субсидии, като личните консултанти поемат грижата за бумащината по въпроса, така че производителя, без много бягане насам-натам да получи средства и да не пропусне сроковете.

Второ, България при влизането си в Евросъюза има договорени квоти за производство за различни видове плодове и зеленчуци, например за домати е 156 хил. тона годишно. Производството на тази култура за миналта година е в размер 103 хил. тона, с една трета по-малко от договорената квота. Доста грубо казано това е около 30-40% от необходимото за задоволяване на вътрешния пазар на домати.

И при другите култури е така, има агро статистика и присъединителен договор. Поставени сме на колене, както по вина на нашите политици, така и от политиките на ЕС. Причина за това са, както липсата на адекватни тържища (от нов тип), но също така производството на плодове и зеленчуци изисква в определени моменти значителен по обем ръчен труд, труд който българското село заради демографските проблеми няма как да осигури.

Това не е от вчера за днес, ами съществува като проблем още от соца, но тогава безпроблемно се компенсираше с почти безплатното участие на ученици, студенти и войници в прибирането на реколтата.

Като нямаш кой да произвежда на полето, дори при наличие на експертни кадри в борсите от нов тип, те просто няма да имат кого и какво да администрират. Зеленчукопроизводството в България при все, че не може да запълни договорените квоти е по-малко от вътрешната консумация и тъй като заради природните условия е неконкурентноспособно, спрямо турското например, почващо около месец и половина преди нас, генерира моментно свръхпроизводство, тогава когато цените са в най-долната си точка.

Тържищата от НОВ ТИП определено ще помогнат чрез създаването на реални фермерски пазари в големите градове за производители, разположени в близост до градските центрове с цел преодоляване на посредниците и връзка с крайния клиент. За да стане това възможно, наличието на борси от нов тип е ключово, но не единствено условие.

На даден етап, при среден размер на зеленчуково стопанство 22 декара и 1850 регистрирани зеленчукопроизводители, мащабите с които разполагаме са крайно малки и неефективни. В България още по САПАРД се построиха няколко напълно модерни зеленчукови тържища, които си стоят празни. За сравнение 583 едри стопани (355 арендатори и 228 кооперации) обработват 12,000,000 дка земя, което е половината от обработваемата земя в България. Площите, заети със зеленчуци са 4 230 хектара. Според проф.д-р Светла Бъчварова 12 млн. дка обработваеми земи пустеят, което е още един ресурс от нови площи за експанзия, ясно че не всички земи са подходящи за обработване, но при такава огромна територия, все ще се намерят достатъчно терени за целта. Цената на земята в момента пада, въпреки края на мораториума върху продажбата на чужденци. Основен проблем за пустеенето на земята, освен липсата на адекватна експертна подкрепа, която ще дойде от борсите от нов тип, определено е работната ръка, която не достига (или по-скоро, при 456 хиляди безработни в страната, явно не е адекватно насочена, където трябва, и когато трябва).

Накратко, ресурс от към земя и от към работна ръка има, но явно че се нуждаем от съвсем нов тип организация (борси от нов тип и от адекватно правителство и законодатели) които да катализират процесите.

Нека направим опит приблизително да оценим от какъв обем нискоквалифицирана работна ръка ще се нуждаят българските фермери при евентуална експанзия на родното производство. Един берач бере около 300 килограма домати на ден, при среден добив от декар 6-7 тона (и 15-20 тона в оранжерийни условия с използването на нови технологии при производството) може да драснем с молива и да видим, какво количество работна ръка ще е нужна.

При 300 кг./ден, ще са нужни за начало поне 20 до 40 хиляди души работна ръка (организирани от училища и университети лятото + бригади, организирани, посредством съвместната дейност между борсите за производители от нов тип и трудовите борси) като е ясно, че не се произвеждат и берат само домати и освен бране има и други дейности.

Щом страната започне да изнася, ще са нужни повече работници. За да изнасяме, обаче, ще е нужно да подобрим нашата обща политика за търговия и износ. Необходимо е България да продължи да партнира успешно със западния пазар, в рамките на ЕС, но също така ще е необходимо да започнем (възстановим) добрите търговски отношения с Руския пазар. От 2007 сме част от западния пазар, за местния производител важат същите принципи за субсидиране като през 2016 г те ще се изравнят с тези в старите членки на ЕС. И тогава принципно, пречките за експанзия на запад ще бъдат премахнати (дано). По отношение на руския пазар обаче, нашите политици ще е нужно да се потрудят.

Трябва да признаем, че на даден етап не съществуват никакви условия за експанзия, при положение че вътрешното производство не може да задоволи потреблението (благодарение на борсите от нов тип и орагнизираните бригади това може да се промени). Хранителните навици на българина се промениха и той очаква да консумира пресни, а не консервирани зеленчуци през цялата година, нещо което българския производител не е способен да даде на този етап. Нужно е изграждането на парници. Още, при по-малко от 2000 човека, занимаващи се със зеленчукопроизводство няма как да бъдат усвоени пустеещите земи. Нужно е борсите от нов тип да СЪЗДАДАТ нови производители от нулата и както казах в предишни бележки, този процес трябва да се финансира от ВНОСА.

По отношение на качеството, вносителите няма как да бият родните производители. Вносната продукция има вкус на целофан, защо им е на българите да плащат за такава стока?! "Целофанови" са доматите не защото са вносни, а защото в тях липсва ликопен, а липсва за да се транспортират лесно на големи разстояния, и за да почервенеят еднакво, за да бъдат обрани и едновременно. Така че ако българина иска (а иска) да яде зеленчуци с вкус, ще купува (и до колкото се произвеждат купува) такива които са произведени локално.

Остава да си дадем сметка колко ще струва финансирането на подобно удоволствие (90% от зеленчуците и плодовете които искаме и можем да си купим да са български и зиме и лете).

Квадратен метър нова оранжерия струва 100 евро или 100 000 евро на декар, като дневния разход за отопление (в дни с минусови температури) при сегашната цена на природен газ е около 300 лева на ден. За да изградим необходимите съоръжения в страната, че да произвеждаме и зиме са нужни около половин милиард лева + още двеста милиона оборотни средства за тяхното опериране през зимните месеци (може и да са по-малко но давам цифри в запас). В случай че построяването на оранжериите се финансира чрез 20-годишни кредити, обслужването им ще възлиза общо на 110-150 милиона годишно. Така изчисляваме че оперирането на оранжериите (обслужването на кредитите за построяването им/ и разходите за отопление) ще са в рамките на 310-350 милиона годишно.

Годишната продукция от тези оранжерии, производителите могат да продадат за общо около 800 милиона лева. Тоест, финансовите разходи и разходите по отопление за оранжериите могат да са в рамките на 40% от потенциалния оборот. След малко ще стане дума и за работната ръка, която ще е в рамките на 10% от оборота, до тук 50% от оборота разходи (без разходи за семена; торове; транспортни разходи по време на производство; разходи за подслон на работниците и други разходи). В зависимост как ще менажират останалите разходи, производителите с оранжерии могат да изкарат през зимните месеци около 100-200 милиона печалба общо (в рамките на възможностите на вътрешния пазар). При 2000 регистрирани зеленчукопроизводители в страната, това са средно по 50-100 хиляди лева печалба за производител през зимните месеци. Със сигурност не са стотинки и си струва упражнението, не мислите ли!? Има различни модерни технологии, които биха оптимизирали разходите и увеличили нивото на печалбите. Със сигурност цялото упражнение да се изтласка вноса си струва.

Верно че това моето смятане на амблок е възможно най-неточния подход (смятам така защото е най-лесно и бързо и онагледява ситуацията с малко цифрова конкретика) но със сигурност, при условие че в съседна Гърция и Турция (през зимните месеци и те са с оранжерии) им излиза сметката че да внасят в България, значи и на нашите производители (ако бъдат стабилно подпомогнати от борсите от нов тип, кредити, обезпечени от държавата и лесен достъп до бригади) ще им излезе сметката.

При всички положения, обаче, за по-малко от две хиляди зеленчукопроизводители в България, да поддържаме 3000 служители, експертен персонал в борсите от нов тип, не звучи, нито е ефективно. Целта на тази концентрация от експертни кадри е съвсем друга. А именно – износ, пробив на нови пазари. Борсите ще способстват бройката на производителите да расте (вижте предишните бележки) личните консултанти ще са поощрявани да издирват микропроизводители и дори хора които тепърва желаят да опитат да се занимават със земеделие и да ги превръщат в успешни фермери, чрез оказване на експертна помощ, спомагане при търсенето на персонал, спомагане на всички административни процеси, и най-важното помощ при кандидатстване за кредити и субсидии.

За да стане всичко това реалност, държавата, подпомогната от борсите трябва да адресира 3 основни проблема, които могат да бъдат решени единствено и само по инициатива на държавата (така или иначе самите борси от нов тип могат да бъдат създадени единствено и само по инициатива на държавата, и щом дадено правителство се захване с тази работа, би трябвало да трансформира всички законови рамки, така че да спомогнат развитието на зеленчуко/и плодо производството в страната).

АДРЕСИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА С РАБОТНАТА РЪКА

Като казахме, още от самото начало фермерите ще се нуждаят от минимум 20 хиляди души неквалифицирана работна ръка, в последствие от 40 хиляди души и при стартиране на износа, ще са нужни около 80-100 хиляди души. Поради демографски причини българските села,  няма как да предоставят такива бройки на местата, където са нужни. През времената на соца, този недостатък безпроблемно се е компенсирал с почти безплатното участие на ученици, студенти и войници в прибирането на реколтата.

Сега това е невъзможно, поне не е възможно да стане „почти безплатно”. За ученици/студенти в Италия плащат 3 евро за 50 кг набрани. При български условия това би означвало около 12% от оборота на производителя. Считам все пак, че е възможно да се намерят работници (включително студенти и ученици) и за по-малко, и всички да са доволни. Нека средна цена за тон да е 1000 лева, и нека надник за берачи да е 30 лева/ден и нека средно 1 берач да постига средно 300 кг./ден, излиза че разходът за берачите е в рамките на 10% от оборота (ОРИЕНТИРОВЪЧНО) като оптимизиране на този показател е възможно.

По-важно е как толкова голяма маса народ ще бъде ефективно организирана и „доставена” до необходимия пункт? Ще е необходимо въвеждането на качествено ново равнище на „логистиката на работната ръка”. Това предлагам да се постигне чрез инициирането на специален закон за ОРГАНИЗИРАНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ БРИГАДИ (с отделни и точно формулирани пунктове за организиране на бригади от регистрирани в трудовите борси безработни; бригади от студенти (през летните месеци); бригади от ученици през летните месеци).

По закон тези бригади ще е необходимо да са на отчет при борсите от нов тип, защото именно те ще спомогнат за правилната логистика на трудовия ресурс. Естествено закона ще трябва да ореди такива подробности като безопасност (правилно вътрешно устройство на тези бригади и определен ред как да взаимодействат с органите на реда МВР и медицинските учреждения и т.н.).

При наличие на обезлюдени села, подслонът на работниците няма да бъде скъп, а инвестициите в каравани също не са чак толкова скъпо решение.

При условие, че борсите от нов тип ще разработват индивидуални бизнес планове за всеки отделен регистриран при тях производител и че част от задълженията им е да спомагат намирането на работна ръка за техните клиенти, ще има винаги точна информация къде/колко работна ръка се търси. При добра координация между борсите от нов тип, трудовите борси, местните училища и университети + закон за ОРГАНИЗИРАНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ БРИГАДИ, необходимата логистика на трудови ресурси ще е на необходимото равнище.

АДРЕСИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА С ФИНАНСИРАНЕТО

От до тук изтъкнатите ОРИЕНТИРОВЪЧНИ цифри и показатели, става ясно че общо производителите в страната ще се нуждаят от около 200 милиона лв. годишно оборотни средства, за да финансират наемането на Селскостопански бригади. И с експанзията обемите ще растат.

Ще са нужни всяка година ОРИЕНТИРОВЪЧНО 200 милиона лв. оборотни средства за да финансират оперирането на оранжериите, които трябва да построим, ако искаме да изтласкаме вноса. И с експанзията обемите ще растат.

Ще са нужни ОРИЕНТИРОВЪЧНО половин милиард лв. кредитни линии, за да финансират построяването на оранжериите. И с експанзията обемите ще растат.

На този етап (при липса на адекватни политики от страна на държавата и при липса на подобни борси от нов тип, за които говорим) банките няма как да се впуснат във финансирането на подобна авантюра.

От друга страна, щом борсите от нов тип станат факт, всеки крупен производител и микропроизводител ще е с постоянно обновяващ се бизнес план; пазарът на едро ще е систематизиран в обща база данни и напълно прозрачен; пазарът на едро ще е 100% централизиран и всеки малък детайл в него ще е видим за борсите.

Борсите ще имат пълната власт и съответните кадри да съставят качествени анализи на пазара, да предвидят динамиките в него и да поставят цели за развитие. Всичко това ще е от огромен + за пред банките (особено поради обстоятелството че всеки производтел се ползва от подкрепата на опитен консултант и елемента на „простотията и некомпетентността” е минимизиран). От друга страна, държавата вече ще е направила сериозни стъпки към подобряване на условията на пазара.

Остава да бъде направена поредната стъпка от държавата. Въпреки че банките определено ще се чувстват по-сигурни да финансират земеделците, които са подпомогнати от експертния борсов персонал, едва ли кредита който ще отпуснат ще е евтин и в необходимите количества, без да е обезпечен, някак си. Едва ли проекто-фермерите за които говорим ще разполагат с необходимото обезпечение.

За да бъдат убедени банките в страната да предоставят необходимия кредитен ресурс, ще е необходимо борсите и самата държава да лобират за това. Държавата ще трябва да се ангажира с определени гаранции и обезпечения. В случай че някои от кредитираните фермери фалират, държавата ще трябва да компенсира банките, отпуснали дадения кредит.

Крайно е вероятно примерно 10% от кредитираните фермери да не успеят в бизнес начинанията си. И е крайно вероятно неуспешните кредити да обхванат едно 10% от отпуснатите линии. При условие че държавата и борсите успеят да лобират за (примерно) милиард лева кредитни линии и благодарение на борсите от нов тип средствата се усвоят от фермерите, и ако в крайна сметка 10% от тези средства се окажат „лоши кредити”, то, става дума за 100 милиона лева (13,73 лева на глава от населението). Но при условие че останалите 90% от кредитите свършат своята задача > да изтласкат вноса, то страната ни ще прибави към БВП добавена стойност от около 1 милиард лева/годишно (137,28 лева на глава от населението). Дали си струва да загубим по 13,73 лева/на глава от населението еднократно но да придобием възможност за нови 137,28 лева/на глава от населението/годишно? Определено, си струва, мисля аз.

За разлика от създаването на борси от нов тип, при което държавният бюджет няма да бъде натоварен (или ще е натоварен незначително) тук при даването на гаранции срещу кредитни линии, бюджетът ще бъде натоварен, но поетият риск ще бъде покрит десетократно още през първите години и ще се създадат блага с перспективи за напред.

Преди да приключа обсъждането на този въпрос трябва да подчертая, че държавата не бива да гарантира безусловно всички проекти. Много важен елемент считам е применението на модерни и енергоспестяващи технологии и затваряне цикъла на производство. Държавата трябва да гарантира единствено проекти, където фермерите са предвидили да съчетаят производството си с животновъдство или друг вид производство източник на био маса; където се планира прилагането модерни, по-ефективни технологии като КОГЕНЕРАЦИЯ ОТ СЕЛСКОСТОПАНСКИ БИОГАЗ и др. подобни

АДРЕСИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА С ПРИДОБИВАНЕТО НА ЗЕМЯ

Последно по ред но не и по важност, е въпросът за земята. Проекто-фермерите и същестуващите такива ще се нуждаят да увеличат обработваемите площи в пъти. Към даден момент площите, заети със зеленчуци са 4 230 хектара и дават около 30% от необходимото производство за задоволяване на местния ни пазар. Ще са нужни още около 8500 хектара, за да постигнем някакви резултати в зеленчукопроизводството, поне като за начало. И поне още толкова площи за плодове. При средни цени 320 лева за декар, в парично измерение говорим за необходимост от 60-70 милиона лева. При условие че има сериозно раздвижване на пазара, цените на земите определено ще скочат, следователно, със запас можем да оценим необходимоста по това перо на 100 милиона лева. Това е що-годе реалистична оценка за необходимост от земя за първия етап, когато родното производство ще трябва да изтласка вноса. В случай че цените на земите се покачат повече от очакваното, то, същата финансова рамка може да послужи за дългосрочно арендиране на земи, вместо закупуване на такива.

По аналог с адресирането на предишния проблем с финансирането на оранжерии/ парници и оборотни средства, тук отново борсите и държавата ще трябва да лобират пред банките за отпускане на кредитни линии за целта. Но за разлика от кредитите за оборотни средства и инвестиции в оборудване, кредитите за закупуване на земя са малко или много обезпечени със самата земя която се закупува/ арендира дългосрочно.

Имам предвид че дори някой фермер да фалира, земята си стои и може да бъде продадена/ предоговорена за дългосрочна аренда на друг и по този начин да не се „загубят” пари, а просто активи да преминат от едни ръце в други. Тоест, ако държавата участва като поръчител за фермерите да купуват земи, при ситуация на фалит, в много от случаите може да се намерят съседни фермери, които да са с безупречен баланс/ в добро финансово състояние и да желаят да всъпят в дълга и да поемат стопанисването на фалиралата ферма. В случай че става дума за ферма с изградени парници / оранжерии и друг вид оборудване, то споменатите по-горе примери, в които на държавата да й се налага да обезщетява банки също ще намалеят.

Трябва да подчертая, че адресирането на този въпрос, всъщност решава и още един, доста наболял проблем. Знаете мораториумът за чужденци да купуват земеделска земя при равни условия с българите отпада от 2014та. При сегашните цени на земите това създава опасност чужденци да изкупят земята ни буквално за жълти стотинки.

При условие че държавата спомогне, посредством законови промени за създаването на борси от нов тип, лобира пред банките за отпускане на кредитни линии за експанзия на земеделието и лобира за кредитни линии за купуване на земеделска земя от регистрираните в борсите производители... българите, поне регистрираните фермери, отново ще са с едни гърди напред пред чужденците, нещо повече, цените на земите ще порастнат и това ще охлади всякакви чужди апетити (ако такива има).

По този начин ние можем хитро да заобиколим негативните последствия от общата директива на ЕС, която, въпреки смелите протести на шепа родолюбци, май, май няма как да избегнем да не спазим. Но при условие, че се намери прозорливо правителство и законодатели, които да приложат плана за борсите от нов тип, то, ние няма да бъдем засегнати негативно.

Естествено, за да бъде целият този процес ефективен към всяка борса трябва да съществува звено, което да поддържа база данни за налични оферти за земеделска земя. Това звено ще партнира със всички съществуващи агенции, занимаващи с продажба на земеделски земи, освен това ще поддържа и своя лична база. Целта е по възможно най-бързия начин, щом се появи търсене от страна на фермер, да се откликне с необходимата оферта.

Ще завърша с уточнението че тези борси от нов тип, въпреки че ще държат монопола над пазара (вносители/местни производители/фондове и т.н.) ще оказват реално най-ценните си експертни услуги, произтичащи от отдел а), г) и д) единствено на български граждани, фермери, регистрирани в борсите от нов тип. Горещо съветвам Министерството на земеделието и храните, както и законодателите, да преосмислят още веднъж стратегията си и цялостната си политика по отношение на овощарството и зеленчукопроизводството в България.

Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на тази идея. Изпратил съм този текст, както и останалите бележки по темата до НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ПРИЕМНА“ КЪМ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Едвали чиновниците ще си мръднат и пръста... Но не бива да забравяме, че и те са българи и имат същите проблеми като нас и по презумция техен дълг е да помогнат. Ти също можеш да помогнеш за популяризирането на плана. Създадена е фейсбук група за хората които споделяме тази идея, присъедини се към нас!  Линк към групата: 


четвъртък, 3 октомври 2013 г.

ПРИМЕРЕН АЛГОРИТЪМ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОРСИ ОТ НОВ ТИП


Въпреки доста просторните писания по темата за борсите от НОВ ТИП, остават някои въпроси, недоизяснени подробности, в следствие на което се прокрадва впечатление, че в плана има сериозни пропуски и неточности. Два са основните въпроси, които ще адресирам на този етап:

1) първо, някои хора, съвсем обосновано, възразиха че в страната отдавна има създадени модерни тържища за търговия на плодове и зеленчуци (уж, до сущ, като борсите които, предлагам, явно тези хора не разбират плана). Появява се въпросът: а какво ще се случи със съществуващите тържища? Нима, след като се създадат новите борси, досегашните инвеститори ще изгорят!?

2) Друг един основателен аргумент чух по отношение на предложеното от мен ограничение инвеститорите да могат да участват в капитала само в 1на борса. Получих приятелски съвет, че този аспект е слабост, тъй като инвеститорите биха желали да диверсифицират риска, инвестирайки на различни места. В случай че им бъде отказана такава възможност, ще загубят интерес да инвестират.

Тези 2 аргумента са напълно основателни, но според мен са по-скоро породени от факта че не съм описал с конкретика по какъв точно начин тези борси ще бъдат създадени. Какво ще е естеството на техния капитал? Кой носи риска? Всички тези въпроси ще получат отговор като опиша алгоритъма за регистрация, който ми се върти в главата.

Ще сдъвча в кратце процеса, и после ще го опиша нашироко, за да стане ясно какво всъщност имам в предвид. Първо съответните държавни ведомства регистрират юридически лица, капиталът на които предстои да се продаде на инвеститори, съгласно оценката на Изключителното право (монополното положение) да се извършва съответната дейност на съответната територия.

На този етап акциите на дружеството представляват куп от ценни книжа (не подплътени от пари, но даващи право за монопол), нещо като „билетчета с цена“ и като си ги купиш, получаваш определена част от монополното дружество > правото вечно да се возиш на влакчето на монопола. В някои области, където има наличие на подходящи за целта активи (земи, сгради и съоръжения) определена част от актива ще е под формата на апортни вноски. Следващият етап е държавата да продаде емитираните акции. След този момент капиталът на дружествата вече е подплътен с реални парични средства. Инвеститорите разполагат с проекто-монополно дружество и е събрана определена сума пари, които да вкарат в действие.

Реално правото на монопол влиза в сила след като съответните органи издадат разрешение за въвеждане в експолатация на борсата (не го бъркайте това с акт 16) имам на предвид когато всичко е построено (С АКТ 16), персоналът е нает и готов за работа (ако са необходими курсове по обучение, то, и това трябва да е факт), цялата борса е в пълна готовност, съгласно изискавнията. Реже се лентата и борсата стартира операции, същия ден. Борсите ще оперират съгласно строги изискавания по закон и всеки един елемент от функциите ще е строго регламентиран. Виж бележката озаглавена „СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП“

ЕТАП I – ПЪРВОНАЧАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ

Акциите на тези борси ще представляват своеобразен вид „екзотични ДЦК“ които дават (гарантирана от държавата) доходност. След момента на въвеждане в експлоатация на борсата акционерите могат да разпределят печалба в размер до 8% доходност на инвестицията. Нещо повече, инвестициите могат да нарастват с до една трета от неразпределената печалба (фонда за инновации и развитие). Т.е. 1/3 от неразпределената печалба борсите могат да инвестират в нови активи и пропорционално да увеличават размера на дивидентите.

Преди това, съответните държавни ведомства трябва да извършат следните неща:
1) Да оценят Изключителното право (монополното положение) на проекто-борсите.
2) Да направят оценка на необходимото ниво на инвестиции.
3) Да определят (съществуващи вече) активи, които да бъдат апортирани в капитала на борсата.
4) Да регистрират юридическо лице като собсвеността на капитала се поделя между държавното ведомство и собствениците на апортираните активи.
5) Да стартират процедура по продажба на държавния дял в борсите.

1) Оценка на Изключителното право (монополното положение) на проекто-борсите.
За да е ясно на каква цена да се пуснат акциите за продажба, съответното държавно ведомство трябва да направи оценка на пазара в дадената територия. Тъй като говорим за монопол, 100% от пазара на дадената територия. Тази оценка трябва да е до такава степен реалистична, че да убеди потенциалните инвеститори, че всички рискове са изчислени, но и в същото време да не се допусне ощетяване на държавата, вследствие на подценяване.

Инвеститорите така или иначе са гарантирани 8% възвръщаемост (не повече/ не по-малко). Целта е да се обяви реалистична цена, за която, в крайна сметка тези борси ще бъдат изградени и подготвени да оперират, както и достатъчен оборотен капитал, който да задвижи процесите до момента, в който ще постъпват достатъчно средтва от комисионни.

Както казах, акциите на тези борси за инвеститорите ще представляват своеобразни „екзотични ДЦК“ , като чрез монополно положение, инвеститорите имат сигурна доходност от 8%. Несигурният елемент е с какви темпове тези инвестиции ще нарастват. Веднъж продадени, инвеститорите запазват акциите си завинаги, за разлика от ДЦК, тук падеж няма. Инвестициите могат само да нарастват, посредтвом ре-инвестиции. Единственият начин да не допуснат инфлацията да им „изяде“ доходността, е да реализират високи печалби, т.е. ръст на пазара, и съответно стабилни нива на ре-инвестиции.

В този ред на мисли, оценката на пазара цели да установи какви печалби ще генерира борсата през първите години от създаването, и ще бъдат ли достатъчни тези печалби да покрият необходимата доходност за инвеститорите (в рамер на 8% от вложенията).

Така, през първите години държавата поема риска. Ако се допусне грешка цените на акциите да са твърде високи и след една година операции на борсата излезе, че печалбата не може да покрие 8% възвращаемост.., данъкоплатците ще бъдат ощетени, защото държавата ще трябва да намери липсващите средства.

От друга страна, с напредване на годините и препускащата инфлация, инвеститорите ще са заинтересовани борсата им да работи така, че пазарът да расте (а единственият начин това да се случи при монопол на територията на страната: е износ!).

Затова държавните ведомства трябва да внимават в началото всичко да е сметнато точно, че да не ощетят данъкоплатеца, но в последствие топката, все повече, ще е в ръцете на инвеститорите, които трябва да си подсигурят растеж.

Не е чак такава философия да се сметне колко харчи населението на дадената област за плодове и зеленчуци (колко точно се реализира по каналите за търговия на дребно, колко е вноса, колко произвеждаме). Ако нямат надеждна статистика, ще си я набавят. Не е и голяма философия да се сметнат какви ще са разходите на борсите по дейността. Все пак, става дума за офис разходи, транспорт на персонала и поддържането на търговски площи. Разпределението на добавената стойност ще е отрегулирано по закон и ще е ясна структурата, каква част от добавената стойност ще отива за капитала. Всичко изброено до тук, може сравнително точно да се изчисли и предвиди.

Остава да се направи справедлива оценка на Изключителното право (монополното положение). При условие че е ясен бизнес плана за първите няколко години, тази задача също не е голяма философия. Ако държавните органи нямат нужния капацитет, на разположение, има множество оценителски фирми, които със сигурност знам че имат кадрите за целта. Тази оценка ще послужи да се извърши удачното апортиране на съществуващи активи в капитала.

2) Оценка на необходимото ниво на инвестиции.
Както казахме, този параметър е важен за да не се допусне през първите години да бъде ощетен данъкоплатеца. Ако се завиши прекалено инвестираната сума, и печалбите не достигат да подсигурят 8% доходност, държавата ще трябва да доплати (от джоба на всички ни).

Ако пък се занижи оценката, тогава, може да не достигнат средства за пълноценното опериране на борсите и пак резултатът да е отрицателен.

При всички положения, трябва да се изхожда от точната оценка на пазара, колко оборот и печалба е реалистично да подсигури през първите години (и) от оценката, колко точно средства е необходимо да се вложат, че борсите да оперират като такива от НОВ ТИП, и да изпълнят амбициозните задачи пред тях.

3) Определяне на (съществуващи вече) активи, които да бъдат апортирани в капитала на борсата.
Споменахме, че в някои области вече функционират модерни тържища. На даден момент те не оперират ефективно и голяма част от тях седят празни. Въпреки това, ако се приложи плана и тези инвеститори бъдат напълно игнорирани, те ще фалират съвсем, а създадените бази ще са чиста загуба на средства.

По-добрият вариант е тези активи да се приемат на въоръжение, вече в условията на монопол. Така, от една страна значително ще се намалят необходимите разходи за изграждане на борси (защото вече има създадена материална база) на места, от друга страна, няма да има ощетени от законовите промени, напротив всички ще спечелят!

Разбира се, държавното ведомство ще трябва да направи оценка до каква степен съществуващите бази съответстват на НОВИТЕ изисквания. Възможно ли е евентуална реконструкция, допълнително застрояване и т.н.

По-важен тук е механизмът, чрез който тези активи ще се апортират. Ясно е, че не е справедливо инвеститори, които са инвестирали в условията и под презумцията на „свободен пазар“ (хаос) изведнъж да получат (безплатно) като подарък изключителните права да извършват търговия на едро в областта. Повечето такива „модерни” тържища сега са на ръба на фалит. Със сигурност тяхната инвестиция има своята справедлива пазарна стойност в условията на свободен пазар и за тази стойност ще се потърси експертно мнение от независими оценители. И със сигурност тази стойност ще е далеч по-ниска от стойността съгласно Оценката на Изключителното право (монополното положение) на проекто-борсата.

Препоръчително е членовете на експертните групи, които правят оценка на необходимото ниво на инвестиции и тези които оценят съществуващи активи, в началото да не са в контакт помежду си и да извършат тези оценки абсолютно независимо един от друг. Държавни комисии ще сравнят необходимите средства за изграждане на нови активи с оценката на аналогични съществуващи такива. Трябва да бъде ясно каква точно икономия се реализира. Считам че ще е препоръчително, дори, някои от службите за сигурност да наглеждат оценителските групи, да не би да решат да обменят мнения и опит, въпреки че не е разрешено.

Що се отнася до съществуващите активи, подходите за оценка са ясни: Разходен подход.
Разходният подход оценява стойността на базата на разхода за възпроизвеждане или подмяна на собствеността, намален с обезценяването, породено от физическо износване и функционално и икономическо остаряване, ако има такова и то може да се измери. Разходният подход се базира на твърдението, че един информиран купувач не би платил повече за собственост от разходите за произвеждане на заместваща собственост със същата полезност. Разходният подход обикновено осигурява най-надеждна индикация за стойността на подобренията върху земята, сградите със специално предназначение, специалните конструкции, инфраструктура и специалните машини и оборудване.

Пазарен подход
Пазарният подход установява стойността чрез анализ на скорошни продажби на сравнима собственост. При оценяването на недвижима собственост, подобна собственост, наскоро продадена или предложена за продажба на текущия пазар, се анализира и сравнява с оценяваната собственост, като се правят корекции за разлики за такива фактори, като време на продажбата, местоположение, вид, възраст и състояние на подобренията и възможна употреба. Този подход се използва също при оценката на машини и оборудване, за които има установен пазар.

Приходен подход
Приходният подход установява стойността на базата на капитализиране на нетните приходи, които може да бъдат генерирани, ако собствеността се отдаде под наем или продаде. Настоящата стойност на прогнозираните приходи, въз основа на стойността на парите във времето, може да се намери чрез прилагането на норма за доходност. Надеждността на получения резултат зависи имплицитно от достоверността на направените прогнози и очакваната норма на възвръщаемост. Съществуват няколко техники за прилагане на приходен подход като най-подходящия метод зависи от надеждността на наличните данни.

Естествено, оценките на съществуващите активи, които ще се апортират в капитала на борсите от нов тип, се оценят под презумция, че оперират при досегашните условия на свободен пазар, не какво биха стрували в рамките на новия формат.

Нека дам прост пример с някои произволни цифри. Моля не възприемайте тези цифри за чиста монета, давам ги само като пример, да онагледя. Не възприемайте логиката на оценка буквално, отново е само примерна. Да допуснем че е направена оценка на Изключителното право за Бургаска област. Да допуснем че експертите са оценили, че пазарът в областта възлиза на 180 милиона лева, от които борсите под формата на комисионни ще генерират 9 милиона/годишно и (например) експертите са изчисли че за тази борса е постижимо да стартира с около 3,6 милиона печалба. Направен е цялостен план + оценка на необходимиите инвестиции. Да допуснем че за Бургаска област са необходими 30 милиона инвестиции, (съгласно подробно разработените препоръки и изискавания за устройство на борсите от НОВ ТИП). Да допуснем, че на Акционерите ще им бъде гарантирано да разпределят по 2,4 милиона/ година. Освен това да допуснем че експертите оценят реалния ръст на печалбите в размер на 3% годишно. Казахме, норма на възвращаемост 8%, минус 3% реален ръст, т.е. капитализираме с 5%. Примерен резултат = 2,4/5% = 48 милиона.

По данни от медиите виждаме, че в съществуващото модерно тържище в Бургас са инвестирали 2 милиона лева. Това е стара информация, нека да преувеличим и си представим че са инвестирали в последствие още толкова. И все пак, къде са 48 милиона (оценка при условия на монопол) къде са 3-4 милиона (които сегашните инвеститори са се престрашили да вложат при днешни условия) ? В случай че закона се измени и монополното право се даде директно, безвъзмездно на съществуващата борса... те ще могат да избият 100% от вложените средства за две-три години! да се допусне подобно нещо определено не е справедливо.

Нека в останалите градове в областта също има някакви активи, които не са за пренебрегване... на обща стойност пак толкова (само давам набързо произволна цифра за пример)... и общо допускаме, че ще се апортират активи със справедлива пазарна стойност до 10 милиона. Сравнено с 48 милиона оценка при монополизиране на пазара, излиза че апортната вноска в капитала на Бургаската борса от НОВ ТИП би била в рамките на 20% от капитала. Иначе казано, за да не се пренебрегнат досегашните инвеститори, в замяна на техните активи, те получават (примерно 20%) справедлив дял от капитала в монополните борси от НОВ ТИП. Моля, ако го четат това колеги-оценители, да ме извинят за прекаленото опростяване и неточности, давам само популярен пример, за да ме разберат и хора които не са наясно с оценителските методи.

Интуитивно казано, според мен, не бива да се допуска апортирането на съществуващи активи да превишава 30% от новия капитал.

И позволете да направя поредно кратко лирично отстъпление: Подчертавам, че тук говоря за административното звено на борсите + модерните площи за търговия на дребно. Въпреки че законовите промени определено ще засегнат логистиката, тя ще си остане не-монополизирана. Затова, моля не правете грешката да бъркате логистична инфраструктура и съоръжения (складове, техника и т.н.) с обекта на този текст.

4) Регистрация на юридическо лице като собсвеността на капитала се поделя между държавното ведомство и собствениците на апортираните активи.
Описахме методиката как е възможно, без да се пренебрегнат съществуващите тържища, да се постави началото на борсите от НОВ ТИП (стига наистина да отговарят на критериите като материална база/ или поне да е възможно тяхното преустройване, допълнително построяване и т.н.). Ще повторя че за мен лично е справедливо да не се допуска собствениците на съществуващите активи да получат повече от 30% дял от новия формат, в който могат да участват, тъй като новите законови промени ще им подсигурят значително по-високи нива на печалби + абсолютна сигурност на инвестицията. Щом от юридическа гледна точка борсите са регистрирани може да се премине към продажбата на държавното участие. Иначе казано, напечатан е кочана с билетчета за влакчето на монопола, моля пътниците да заповядат.

5) Старт на процедура по продажба на държавния дял в борсите.
Както написах в предишната си бележка „СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП“, според мен, за да се постигне необходимия „СЪСТЕЗАТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ“ ще е от ключова важност да не се допуска инвеститорите да „хеджват“ риска, купувайки дялове в най-различни борси. Аргументът в подкрепа на обратната теза, е че забраната за участие в капитала на повече от 1на борса ще отблъсне инвеститорите.

Самата същност на този тип инвестиция, обаче е различна от обичайните случаи. Особено през първите години доходността за инвеститорите е гарантирана, за всеки 100 лева вложени, от момента на въвеждане на борсата в експлоатация, обезателно ще получиш 8 лева (не може повече/ не може по-малко). Общият размер на инвестицията за всяка една борса е индивидуален, и съобразен с оценката за необходими инвестиции. Но това по никакъв начин не влияе на доходността като процент. Един вид, купуваш си нещо като държавна ценна книга, даваща ти вечно право да получаваш 8% доходност. Елемента на риск в случая е до колко ще успее борсата да разраства мащаба на дейността си (по-бързо от инфлацията) така че винаги доходността да ти се струва приемлива. Затова, от една страна инвеститорите имат гаранции, но от друга страна, имат стимул в дългосрочен план борсата, в която са инвестирали, да увеличава мащаба на дейността си (и това може да се постигне като се пробие на чужди пазари).

Някои веднага могат да възразят че инфлацията може да бъде компенсирана с по-бързо вдигане на цените на плодовете и зеленчуците. Аз ще възразя обаче, че състезателният елемент, заложен в устройството на борсите от нов тип напълно (или до някъде) изключва този момент.

Това е моят аргумент, в подкрепа на идеята инвеститорите да не могат да инвестират в повече от 1на борса. На практика няма значение къде и в коя област влагаш, ти все получаваш една и съща доходност (8%). Остатъка от неразпределената печалба се дели на 3:
- 1/3 Реинвестиции за Инновации в земеделието
- 1/3 Реинвестиции за развитие на ИТ сектора
- 1/3 Дял за капиталови инвестиции

Именно последната 1/3 е онази част, която може да се капитализира и да увеличи базата на която се изчисляват обещаните и гарантирани осем процента. Тъй като акциите на тези борси, все пак са си акции (не са класически тип ДЦК), падеж няма и държавата не връща нищо на инвеститорите, инвеститорите пък не връщат собствеността обратно (от гледна точка на финансовата терминология, можем да определим този инструмент като вид „Consol”). Единственият начин, да се поддържат вечни устойчиви нива на възвращаемост е чрез ре-инвестиране,  увеличаване на базата, на която се изчисляват „дивидентите”.

Тук трябва да отбележа, че държавата е редно да калкулира в продажните цени на акциите, всички извършени разходи до момента на продажбата, за да е ясно, че освен гаранциите (от промяната на законовата рамка) данъкоплатецът (бюджета на държавата) не плаща нито стотинка за създаването на борсите от нов тип. Държавата си възстановява извършените разходи, а остатъкът формира бюджета за предстоящите инвестиции по реалното изграждане на борсите.

ЕТАП II – ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ

В момента в който емитираните акции са продадени и в баланса на борсата са отчетени необходимия брой парични средства, време е да се пристъпи към същинския инвестиционен процес.

В предишните си бележки описах подробно как си представям необходимите законови промени, наредби за устройството на тези борси от НОВ ТИП и дори, описах последващи трансформации в устройството им. Предполагам, че ще се изисква и въвеждането на специфични счетоводни стандарти за осчетоводяване на борсовите операции, които да предотвратят евентуални манипулации. Цялостната дейност на борсите ще е съгласно обновени законови рамки, и ще е щателно отрегулирана. Все пак говорим за крайно екзотична форма на собственост. От една страна, акционерите на тези борси ще притежават нещо което би могло да се нарече акции, но не съвсем, от друга страна те притежват нещо което би могло да се определи като ДЦК, но пак не съвсем. Тази нова природа на собственост, ще изисква и нов счетоводен стандарт.

Ще има подробни изисквания и алгоритъм, по който ще се извърши инвестиционния процес, така че да гарантира  изградените борси и техният кадрови ресурс/персонал са в състояние да изпълнят необходимите задачи. Всичко под строг държавен контрол. При кризисна ситуация на икономиката, дори най-десните икономисти (например Иван Костов) признават, че без преминаване на ръчно управление, просто няма как. А при липса на средства в държавата всяка грешка може да е фатална, затова и предвиждам максимално наличие на механизми за контрол.

Обема на инвестициите (рамката) ще е предварително зададена и съобразена с реалните възможности на пазара. Обемите на последващите ре-инвестиции ще зависят от постигнатите печалби.

Щом инвеститорите са вече собственици на капитала, те са в надпревара с времето, час по-скоро да изградят борсата, защото монопола/ и гарантираната доходност, произтичаща от него започват да действат след въвеждането в експлоатация на борсата.

Считам че с тази бележка обосновах идеята си за ограничение на инвеститорите да участват в капитала само на 1на борса, тъй като на практика през първите години няма да има значение къде точно си инвестирал. В последствие, ако успеят да пробият на чужди пазари, ще растат силно и ще спечелят много от инвестицията си, ако ли не, сами са си виновни, ще се надяват ръста да е достатъчен, че да компенсира инфлацията. Все пак, ВЕЧНА (докато съществува суверенната ни държава, в рамките на капиталистическия строй) доходност от 8% е доста добра инвестиция и дори да запазят тези равнища, пак е добре.

Освен това, описах по какъв начин съществуващите модерни тържища ще бъдат включени в плана, чрез справедливи обещетения на собствениците им и удачно приложение на съществуващите активи, в рамките на новия формат.


Така или иначе, повечето изградени модерни тържища (например това в гр. Сливен) при сегашната законова рамка пустеят и са обречени на фалит. Тези които, все пак, се справят някак си, определено ще оперират в пъти по-ефективно в рамките на новия формат. Планът за борсите от НОВ ТИП е своего рода спасителен пояс за тези инвеститори и възможност за страната ни, най-сетне да вървим по пътя на икономическия подем.

Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на тази идея. Изпратил съм този текст, както и останалите бележки по темата до НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ПРИЕМНА“ КЪМ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Едвали чиновниците ще си мръднат и пръста... Но не бива да забравяме, че и те са българи и имат същите проблеми като нас и по презумция техен дълг е да помогнат. Ти също можеш да помогнеш за популяризирането на плана. Създадена е фейсбук група за хората които споделяме тази идея, присъедини се към нас!  Линк към групата: 

петък, 6 септември 2013 г.

Ако искаме да живеем добре, можем да го направим ВЕДНАГА чрез СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП














Вече в три поредни бележки разказвам идеята си за създаването на БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП, дойде ред най-сетне да отговоря на въпроса ЗАЩО!? Защо изобщо са необходими, според някои хора скъпи и грандомански начинания. Нима не може с няколко кооператива и неправителствени организации да се сдружим и да заработим заедно за обща кауза. Нима не можем например.., чрез фейсбук да комуникираме и да направим чудеса... Защо трябва да се сравняваме с държави като Холандия, която също е с малка територия, НО някои българи ще кажат че тя „твърде високо седи, много висок национален оборот, интензивен обществен метаболизъм, докато при нас - едва-едва..., колкото да не изглеждаме мъртви” (цитирам коментар на гражданин по повод идеята за борсите ).

ЦЕЛТА Е И НИЕ ДА НАПРАВИМ ТАКА ЧЕ БЪЛГАРИЯ ДА Е „малка държава, но с много висок национален оборот, интензивен обществен метаболизъм”. Освен това въпросните борси може да звучат като грандомански идеи, с доста грандомански цели, но всъщност могат да бъдат съшити точно по мярка, така че да ни паснат от раз. И защо да не помечтаем, защо да не последваме и реализираме мечтите си?! Всяка страна в Европа има нещо с което е велика и се гордее и всички знаят и признават това. Защо и ние българите да нямаме нещо с което да превъзхождаме всички останали и да се гордеем?

Други сънародници ще поспорят на тема ЗАЩО именно земеделие, ние трябва да развиваме високите технологии, ИТ сектора, защото ние българите сме най-умните хора на света и всеки втори сред нас е гений и ако малко се напънем ще имаме български Бил Гейтс и също български Стив Джопс и страната ни ще се превърне в новата силиконова долина. (брат ми да речем, също е един такъв проекто-ИТ гений, самороден, необучен, но докато не намерим парички, че да го обучим... ще останем с мечти за бил гейтс в нашето семейство до ... следващия път)

Трети ще отвърнат че ПРОИЗВОДСТВО е нужно, имаме още от социализЪма обучени кадърни кадри-инженери, трябва да възродим родната индустрия и да бием Китай и Япония по всички параграфи. Пети ще кажат че формулата е туризъм, легализирани проститутки и евтин алкохол... Аз ще им отвърна, че ако успеем да развием земеделието, това ще спомогне и останалите отрасли, и ще ви докажа как. (нали трябва да се започне от някъде)

Към аргумента за ИТ специалистите ще допълня, че на този етап, те за цялата страна са около 50-60 хиляди души (в това число включваме телекомите, вътрешните отдели на банки, производствени компании и други, а не само чисто ИТ компании). Има остър глад за подобен тип специалисти, не защото сме толкова напредничава и развита нация, а просто защото НЯМАМЕ такива (едва 2% от работната сила в страната). Ето ви една статия да прочетете по въпроса: http://www.economy.bg/featured/view/6971/IT-industriyata-v-Bylgariya-dostiga-predel

За да имаме ИТ специалисти, трябва първо да дойдат от някъде парички, че да си ги обучим. Даже като за начало не е зле да обучим хора, които да почнат да обучават ИТ-та. Засега няма да се задълбавам в тази тема и да се отклонявам, единствената причина да я спомена е че съществуването на борсите, колкото и да ви е странно.., може да способства развитието на ИТ сектора в държавата, може да даде тласък на производствата в страната (посредством изградена логистична мрежа, защото няма как да си лидер в износа на полодове и зеленчуци, без солидна логистика). Нека ви разкажа как от плод и зеленчук можем да стигнем до високите технологии.

И така, ЗАЩО плод и зеленчук (и малко орехи/бадеми и лешници/билки../мед и т.н. био глезотии). Първо защото МОЖЕМ. Щом се окажа далеч от България, започвам да тъгувам за нашите родни зеленчуци, всички чужденци които познавам признават, че имаме най-вкусните плодове и зеленчуци на света... Има я плодородната земя и хубавото слънце, имаме и достатъчно вода, не сме в пустиня все пак. Имаме и някакви традиции в тази сфера. На квадратен метър от плодове и зеленчуци се изкарва много повече добавена стойност, отколкото от житни и други видове растения. От 1 кв.м. засята площ, я произведеш 1 кг пшеница, я не, хайде с много късмет да кажем че максимално от 1 кв.м. площи засяти с нещо житно постигаме 1 лев стойност/ а ако засадим този 1 кв.м. с домати, ще съберем поне 20 до 40 кг. Т.е. 20 до 40 пъти повече стойност ще извлечем от земята си, ако отглеждаме на нея зеленчуци и плодове, за да натъртя 2000%-4000% процента повече!

Според някои данни около 12 млн. дка обработваеми земи пустеят в България... На теория ако тези земи бъдат засяти с плодови и зеленчукови култури, ще се създаде продукция, достатъчна за половин милиард души! Естествено, НЕ можеш и няма как да изхраниш населението с плодове и зеленчуци, трябва и хляб, и месо, и риба и яйца, и т.н. трябват, но плода и зеленчука е една основна част от трапезата на всеки човек... и в България средно харчим по лев и нещо на човек/ден, за да си ги набавим/ в другите страни харчат, в пъти повече... Може ли да си предствавите, че ако намерим пазар (кленти за нашите плодове и зеленчуци) за половината от пустеещите земи, ще удвоим нашето БВП!

До тук добре, виждаме че имаме потенциал, но как да стане така че малка България, успяваща да произведе до 30% от собствените си нужди.., изведнъж.., се превръщаме в някаква велика сила в тази област? Та нали тези плодове и зеленчуци не летят.., развалят се бързо.., как ще ги закараме тези плодове и зеленчуци до желаните пазари, които са на 2000, 3000 че и 5000 километра от нас. Няма ли до де стигне тази стока толкова далеч, да се развали или да стигне по твърде скъп начин, че никой да не иска да я купува?

Трябва да кажа, че и сега плодове и зеленчуци пътуват на небивали разстояния от сорта Австралия – Англия /Аржентина – България.., и не се развалят, и са достатъчно евтини, че да ги купуват.., но хората явно знаят как. Има хладилни кораби, стандарти за транспортиране и много, много други работи, че да се постигне това нещо, а ние си нямаме. Бургазлии имахме едно ро-ро корабче, което пътуваше от Бургас до Поти и Новоросийск.., по едно време, но и то фалира че не можа да си намери достатъчно работа и го продадоха...

Оттук нататък предстои да докажа:
1. Че построяването на борсите не е чак толкова скъпо начинание и икономиката ни може да го понесе.
2. Борсите ще успеят да генерират достатъчно капитал че да инвестират в собствена търговса флота, която да ни позволи да навлезем на чужди и богати пазари.
3. Борсите ще способстват развитието на ИТ индустрията в страната.

КОЛКО ЩЕ НИ СТРУВА ДА ГИ ПОСТРОИМ ТЕЗИ БОРСИ?



За построяването на борси във всичките 28 области в страната ще са нужни около милиард лева, но конкретно за инвеститорите в монополното АДМИНИСТРАТИВНО звено + търговски площи за производители ще са необходими не повече от 550 милиона.

Как го изчислих? Започваме с факта че градското население в страната е 5,3 милиона души (тези които купуват зеленчуци от магазина, а не си ги берат от градината). Минимално всеки гражданин средно на ден харчи по 1,5 за плодове и зеленчуци. Ще рече че пазара в страната възлиза на 2,9 милиарда лева (поне!). Съгласно схемата на 5-те процента, описана в предишните бележки излиза че борсите могат да генерират около 145 милиона лева за година (административното им звено!). Смятал съм и разходи на подобен вид дейност, бях направил примерни сметки за Бургаска област и се видя ще повече от 10% от оборота няма как да изхарчат по дейността си. Борсите няма да се облагат поне в началото с данъци... Значи 131 милиона лева добавена стойност е реалистично.

При наредба да се заделя 55% от добавената стойноста за заплати на персонала, общо в станата ще бъдат раздавани около 72 милиона лева за служителите на борсите. При средна заплата + бонуси 2000 лева , получаваме индикация че борсите в страната ще се нуждаят от общо 3 хиляди души персонал. Нека да им бъде по-широчко и приемем че средно на експертно ниво служител се падат 40 кв.м. застроена площ (заедно с конферентни и експо зали).

Стигаме до извода че ще е необходимо построяването на 120 хиляди квадратни метра офисна площ. Умножаваме по единична цена на застрояване 1000 лева (включително мебели) и получаваме сметка от 120 милиона лева; още толкова за инфраструктура, още толкова и за търговски площи, предвиждаме и 86 милиона за оборотен капитал + още 45 милиона за неотчетени в сметките ми неща + 50 милиона за земите на които ще се построят борсите (може да са общински/ частни/ все тая, въпросът е да не надвишават 10% от стойността на инвестицията). И.. така всъщност стигнах до извода че ще трябват около половин милиард...

Още толкова средства ще трябва да се налеят и за логистична инфраструктура. Ключов елемент е монополното административно звено (+търговските площи за производителите), в чиято инвестиция държавата гарантира 8% възвръщаемост. Затова ще концентрирам фокуса на коментара именно към административното звено, за логистиката ще стане дума по-късно.

ОТ КЪДЕ ЩЕ СЕ НАМЕРЯТ ПАРИ ЗА БОРСИТЕ?

Пенсионните фондове на страната разполагат с над 1 милиард лева, които така или иначе трябва да се инвестират някъде. С една наредба се решава въпросът поне за половината от необходимите средства. Естествено, фондовете са 10 на брой и имат право на участие само в по една борса.

Ето от къде може да дойде и другата половина: Според данни, оповестени от БНБ, над 700 (точно 714) българи имат над 1 млн. лв. на влог в края на първото тримесечие на 2013 г. Към края на март тази година 33 653 домакинства в България имат спестявания на стойност над 100 хил. лв., а общата депозирана сума от милионерите достига 7,85 млрд. лв., което прави средно по 233 291 лв. на човек. Както и да го погледнеш, имаме си хора с пари в страната, не е като да нямаме... Само 5% от тези 7,85 милиарда да инвестират... и готово.

В случай че нещо не достига, винаги ще се намери чужд капитал да запълни празнините. Но от горните 2 абзаца се вижда че и със собствени сили можем да се справим.

Поради изискването акционерите на монополното административно звено да имат участие само в една борса, няма как тези акции да се търгуват свободно на фондовата борса, но това едва ли ще е необходимо условие да се привлекат инвеститори.., щом се чуе, че се прави монопол + това се издават и държавни гаранции + през първите 4 години бизнесът е 100% освободен от данъци.., като мухи на мед ще се налепят всички които разполагат с пари.., сякаш само това са чакали.

От цялата работа, отечествените строители просто ще са в транс от щастие, тъй като в рамките на няколко години ще имат поръчки за милиард лева! Над 1% финансови инжекции в БВП от раз! (моля да отчетете, че 1% от БВП е сериозна сума, ние от няколко години стагнираме и не можем да постигнем толкова ръст)

НЯМА ЛИ ДА ИЗГОРИМ ПРИ ТОЛКОВА МНОГО ИНВЕСТИЦИИ ЗА БОРСИ?

Оттук нататък ще помоля читателите, които не са прочели предишните три бележки по въпроса, да ги прочетат, защото няма да асимилират напълно каквото ще се говори.

Линк 1: http://slaveiko.blogspot.com/2013/08/blog-post_25.html
Линк 2: http://slaveiko.blogspot.com/2013/08/blog-post_28.html
Линк 3: http://slaveiko.blogspot.com/2013/09/blog-post.html

Уточнихме, че борсите получават монопол върху търговията на плодове и зеленчуци на едро, както по отношение на вноса, така и местните производители. 5% от страна на фермерите и 5% от страна на търговците на дребно (крупни и дребни ритейлъри, ресторантьори и т.н.). иначе казано пълен контрол над близо 3 милиардния пазар в страната (разпределен по области и с право на участие в капитала само на 1на борса), от които борсите ще генерират общо около 145 милиона лева годишно.

Предвиждам около 10% разходи за дейността, 55% от добавената стойност за заплати. Първите години без данъци, реалистично е още от самото начало да се постигат поне 59 милиона лева общо печалба за година. 8% от инвестираните 550 са 44 милиона, които могат да се разпределят като дивиденти. Т.е. прогнозата за печалби дава над 34% буфер над необходимото да се покрие изискваната доходност.

Така още от самото начало борсите ще генерират по около 15 милиона във фондовете си за инновации и развитие. Съгласно наредби, тези средства ще трябва да се разпределят в три направления:

- 1/3 Реинвестиции за Инновации в земеделието
- 1/3 Реинвестиции за развитие на ИТ сектора
- 1/3 Дял за капиталови инвестиции

По този начин с остатъка от неразпределената печалба се удрят 3 заека с един куршум. Първо, заделят се средства за развитието на самите борси, второ, борсите ще помагат на земеделците като закупуват ноу-хау и организират курсове по обучение, така че новите практики да се приложат на практика. И трето, борсите ще подпомагат ИТ сектора в страната. Една трета от фонда за Инновации и развитие трябва да се заделя за обучение на ИТ кадри (за материална база/ за заплати на преподаватели и/или за стипендии на определени кадри).

"КАДРЫ РЕШАЮТ ВСЕ, А НЕ КОБЫЛЫ И МАШИНЫ"

Още веднъж, защо ни е тази скъпа армия от 3000 специалисти в областта на земеделието/ икономиката и логистиката да се занимават със ... земеделие!? Освен това.., защо ни е да заделяме колосални средства за ИТ, че тези борси да оперират с най-модерните технологии... Мисля че ще се съгласите, че в началото тази армия ще бъде хранена от вносителите.., а първата й цел ще бъде да задуши вноса, облагайки го с 10% допълнителен данък , и насочвайки цялата си енергия към подпомогане на местните земеделци, които също ще плащат на борсите, но в замяна ще получават пълен спектър от подкрепа. Един вид, от основния клиент (вносителите) ще взимат комисионна по закон и няма да вършат нищо/ но за другите си клиенти (местните производители) ще правят всичко по силите им така че след няколко години те да се превърнат в основен клиент.

И щом родното производство достигне 90% от местното потребление (10%-тина процента трябва да се оставят за екзотични плодове и зеленчуци, които няма как да произведем на наша земя).., следващата задача на армията от 3000 борсаджии ще е да наложи продуктите ни на чуждите пазари.

Ключов фактор по пътя към завладяването на нови пазари ще окаже фонда за Инновации, в който се събира неразпределената печалба. Акционерите ще могат да разпределят до 8% от инвестираните средства (собствения капитал) затова имат и гаранции от държавата, монополно положение, 4 години без данъци за бизнеса и много други облаги. Но в същото време борсите подлежат на строг държавен контрол и повечето аспекти от устройството са предварително регулирани чрез наредби и закони.

Строгият контрол ще гарантира оптимално използване на фонда за иновации, така че борсите сами да изграждат кадри, включително ИТ кадри, за да не зависят от негативната среда в страната, да са оазис на изобилие. В капиталистическите страни, задачата за изграждането на необходимите кадри лежи на плещите на бизнеса. В страни като нашата, с криво-разбрана демокрация, бизнеса се оплаква че на трудовата борса няма необходимите кадри, без да се запита „а с какво бизнеса е допринесъл че да има подобни кадри!”

При 145 милиона оборот от комисионни за борсите, още от самото начало очаквам към фондовете за иновации да постъпват общо по 15 милиона лева (от които 5 са за реинвестиции в инфраструктура/ 5 за развитие на земеделието / и 5 за ИТ сектора). Очаквам тези нива да се задържат поне няколко години, тъй като в началото основната динамика ще е по отношение заместване на вноса с местно производство, до достигане на 90%. Тази структурна промяна, фактически не изменя оборота на борсите, тъй като комисионната, дали от местни търговци, или от вносители ще е еднаква. За да започне оборотът на борсите да расте, ще е необходимо износ за чужди пазари. Въпреки това, 5те милиона за ИТ технологии ще са напълно достатъчни да се обучат ИТ специалисти за нуждите на борсите. В България да се обучи ИТ специалист струва около 20 хиляди лева [общо курсове и университет], а да се обучи в реномиран университет извън страната е около 100 хиляди.., с въпросните 5 милиона всяка година ще се дава шанс на 100 нови ИТ специалисти, обучени в България и още други 30 обучени извън страната. Този темп ще е достатъчен за да реши кадровия глад за качествени ИТ-та, поне за борсите. В момента, в който борсите започнат да изнасят, годишните бюджети на фондовете за инновации ще нарастнат с пъти, така че да утолят „глада” за ИТ кадри в цялата страна!

КАК ДА ПРОБИЕМ НА ЧУЖДИ ПАЗАРИ?

Преди да пристъпим към износ, първо трябва да се приборим с вноса. В момента, през около 7 месеца в годината над 90% от стоката на пазарите е внос и само летните месеци правим жалък опит да компенсираме, достигайки до максимум 65% Българско производство на пазара.

По данни на НСИ, крайната продукция в селското стопанство за 2012 година [плодове и зеленчуци] възлиза общо на 487 милиона лева (234,5 милиона лева зеленчуци и 252,6 милиона лева плодове). Нека до крайния потребител цената на стоката да нараства двойно = на приблизително 974 милиона лева, следователно можем да си направим извод, че тази продукция се равнява на приблизително 34% от БГ-пазара (тъй като 100% от пазара го оценихме на около 3 милиарда).

80% от тази стока е произведена през летните месеци.., за постигане на 90% дял от пазара, ще е необходимо производството през зимните месеци да нарастне 8 пъти, а производството през летните месеци също трябва да нарастне, с поне 50%.

За да заместим вноса с износ, ще е необходимо да изградим инфраструктура от парници/оранжерии, така че да започнем да произвеждаме достатъчно и през зимните месеци. Основна роля ще играят Личните консултанти и Фондовете за инновации. Едните ще изготвят бизнес планове, ще кандидатстват по всички възможни програми, кредити и т.н.., за да намерят финансиране за клиентите от тяхното портфолио; средствата от фонда ще трябва да обезпечат обучението и подготовката на фермерите, за да се подготвят теоритично как да произвеждат ефективно в зимно време. [Позволете ми тук да вмъкна пояснение, че изграждането на парници е свързано с много други отрасли и създава предпоставки за развитие и симбиоза с неочаквани комбинации/ например с енергетиката, тъй като е необходима пара/топлина. Тези операции сами по себе си ще инициират условия за развитие на местната икономика].

Първите години борсите ще наблегнат на работата с фермерите, така че бизнеса им да се администрира и да влезе в релси, да се намери финансиране по разрастване на бизнеса и финансиране построяването на модерни парници, които да оперират в затворени кръгове и симбиоза с местното производство на ел.енергия и други отрасли.

Следователно ще трябва да се очаква рязък скок на българското производство някъде през четвъртата-петата година от функционирането на борсите, когато родното производство изведнъж ще измести вноса.

“The line between disorder and order lies in logistics…” - Sun Tzu

Единственият начин да пробием на чужди пазари, е да предложим добро качество, добри цени, предвидими количества, безупречно обслужване от страна на професионални брокери и най-важното - ефективна логистика. Разходите по транспорт и съхранение в рамките на областта/региона обикновено са в рамките на 15-20 процента от цената на производителя, но с увеличаване на разстоянията, разходите за транспорт могат да надминат 100% от първоначалната цена на стоката. За да се постигне оптимизиране на разходите за логистика е нужно планиране на принципа: пълен на отиване/ пълен на връщане. Така разходът за логистика ще оскъпява стоката с максимум до 50%, тъй като курсът обратно също се заплаща от друг клиент.

За да се случи така, че на всеки 2 седмици тирове да кръстосват граници и да доставят зеленчуци и плодове в едната посока и да носят стоки за България в обратна посока.., ще се наложи ниво на планиране, невиждано до сега.

Със сигурност, що се отнася до руския пазар, началните преговори следва да се водят на високо държавническо равнище (тъй като там нищо сериозно не може да стартира без заповед от „горе“). Ще е необходимо редовно да се поддържа поток от стоки, с приблизително еднаква тежест и кубатура в двете посоки. Със сигурност във всяка страна в която ще внасяме, имаме отдавна установени отношения и отдавна вече внасяме стоки от тези страни (или поне наши съседни държави внасят). Примерно за Русия можем да изнасяме плодове и зеленчуци, а обратно тировете да се връщат пълни с.., рибни продукти, зърнени продукти като гречка (елда), овесени ядки, пшеница (за по-оптимално пакетирано брашно/ дори заготовки за хляб) и др. Единственото, което трябва да се направи е този трафик да се канализира и калибрира така, че и в двете посоки да тече равномерно, с еднакъв темп.

За целта считам, че може да се организират срещи на ниво министър (и по-високо) и така да се постави началото на работни групи от експерти и представители на бизнеса, които да изработят конкретни планове за взаимноизгоден и постоянен стокообмен. Присъствието на опитните брокери от българските борси ще гарантира, че тези срещи няма да бъдат само чесане на езици, а реално сключени сделки. Малко по малко, борсовите агенти ще разработят пазара и ще сключат достатъчен брой сделки и в двете посоки (експорт/импорт).

Със сигурност ще е необходимо създаването на специализирани под-отдели към борсите, които да се заемат с планиране на логистиката по износ и вност. В този период борсите поемат особена отговорност, надхвърляща първоначалните им задачи и пълномощия. Целта ще бъде не само да се планира износа, но също и вноса, тъй като оптимизирането им зависи от постигане на пълен синхрон, така че да се ползва една и съща транспортна техника за двете направления. Със сигурност началото ще изисква неимоверни усилия от всички компетентни държавни органи като агенция митници и т.н. че да започнат операциите по износ/внос ефективно.

(Уточнихме че производството на българските фермери трябва да нарастне тройно, преди да се мисли за износ. За този ръст, логистичните фирми в страната разполагат с достатъчно транспортна техника и инфраструктура, тъй като на практика единствено заменяме внос с БГ продукция.)

Оттам нататъка, с помощта на борсите, ще трябва да пробием на многомилионни пазари, което ще рече, че българското призводство трябва да расте с невиждано бързи темпове. Пропорционално, обаче, ще трябва да увеличаваме транспортната техника, за да е възможно тази продукция да бъде изнасяна (от Български фирми).

ПО ВЪПРОСА ЗА ЛОГИСТИКАТА:

За пример ще кажа че всяко увеличаване на годишната продукция за износ с 1 милион тона (която да се транспортира поне 2 пъти месечно, с поне 24 курса на година, по средно 20 тона полезен товар) ще е необходимо логистичните фирми в страната да увеличат пропорционално транспортната флота с по около 2000 тира, хладилни камиони и хладилни ремаркета. Ще е необходимо и повече техника, но нека допуснем че част от нужната техника вече ще е в наличност.

Със сигурност, тези тирове ще изискват логистична схема с участие на морски транспорт, в която поне половината от тировете да са на път, ще трябват около 10 малки ро-ро и хладилни товарни корабчета с възможност да транспортират по 80-100 тира наведнъж, и поне 2 големи ро-ро транспортни кораба с капацитет да транспортират 300-400 тира. 


В парични измерения, на мен тази логистична техника ми звучи като инвестиции от около 200 милиона евро (по 40-50 хиляди евро средно за камиони и хладилни ремаркета/ по 5 милиона евро за малки ро-ро корабчета и по около 20-30 милиона за големи ро-ро кораби).

Да приемем, че 1 тон изнесена продукция е на цена на производител средно 500 лева по 1 милион тона, имаме продукция за общо половин милиард. Да приемем, че при обратните курсове имаме поне половината от тази стойност в обратна посока и/или поне половината от капацитета е запълнен ефективно. Още приемаме, че средно логистичните фирми оскъпяват стоките, транспортирани на дълги разстояния с до 50%.

При 500 милиона лева (по цени на производители) товари за износ; и при поне половината от капацитета обратно, говорим за стоки на стойност общо 700-800 милиона. Тогава, логистичните фирми е възможно да постигнат до 350-400 милиона лева оборот от логистика годишно. Нека 60% са оперативни разходи, още нека извадим 15% разходи за амортизации. Изводът е: че тези инвестирани 200 милиона евро могат да се избият в рамките на 5 години (20% възвръщаемост на капитала)! Наистина звучи добре, а?

Нека направим проверка по обратния ред. 1 км. транспорт чрез фирма- спедитор средно струва около 2 лева. Имаме 2000 тира + ремаркета, среден пробег на курс 3000 км = 6 милиона лева; умножено по 24 курса в годината прави 144 милиона лева. Тази флота от тирове е подпомагана от 10 ро-ро кораба на обща стойност около 220 мил. лева. За да постигнат 20% възвръщаемост на капитала, при условие че оперативните разходи са в порядъка на 60% от оборота, минус 10% амортизация годишно, излиза че операторите на корабите общо трябва да генерират по 165-170 милиона лева оборот. Общо за двата вида транспорт необходимия бюджет е в рамките на 300 милиона лева. По-горе изчислих че логистичните фирми могат да разчитат на 350 до 400 милиона (по-добре да представим картината със запасен резерв).

КОИ ПЪТИЩА ДА ХВАНЕМ?

Мисля уточнихме, че е реалистично, при наличие на разработен пазар ВНОС/ИЗНОС (в двете посоки), борсите лесно да привличат интереса на логистичните фирми, които от своя страна да инвестират в техника. При 5 милиона всяка година, заделени за капиталови инвестиции, след 4-5 години самите борси ще разполагат с достатъчно средства да закупят първите транспортни кораби и допълнителна техника за начало на операциите по износ и внос към/от Русия. Щом борсите подадат пример как се прави бизнес, останалите ще последват и скоро производството, износа и вноса ще започнат да нарастват ръка за ръка главоломно.

ИЗТОЧНИ ПАЗАРИ (РУМЪНИЯ, УКРАЙНА, РУСИЯ, БЕЛАРУС, ПРИБАЛТИСКИ СТРАНИ)

Оптималният вариант който си представям, гледайки картата на Европа е четири средно големи ро-ро корабчета да оперират в Черно море, като транспортират тирове от Бургас и Варна към руски и украински пристанища (Новоросийск, Севастопол, Одеса). Оттам тировете потеглят на север, някои се връщат пълни със стока за внос обратно, други ще достигнат Москва, после Санкт Петербург и от Санкт Петербург може да бъдат натоварени пълни със стока на други кораби, опериращи в Балтийско море. Друг маршрут може да е Варна - Одеса -Киев -Гомель -Бабруйск -Минск -Вилнюс -Каунас –до пристанището на Клайпеда, където отново, пълни със стока тирове да се натоварят на кораби опериращи в Балтийско море, обратно за към България и/ или съседните ни страни.

И така, да повторя и довърша, 4 средно големи ро-ро кораба в Черно море, които да поемат транспорта към/от пристанищата на Русия и Украйна. Оттам тировете се отправят на север.

ЗАПАДНИ ПАЗАРИ (А) ПРЕДИМНО МОРСКИ ТРАНСПОРТ

2 или 3 средно големи ро-ро кораба, опериращи на север в Балтийско море и един-два в Северно море. Тяхната задача ще бъде да посрещат част от тировете, потеглили от юг, Черно Море, стигнали до северните пристанища на Санкт Петербург, Клайпеда и други.

Два големи ро-ро кораба ще правят курсове от България до Килския канал, съединяващ Северно с Балтийско море. Задачата на големите ро-ро кораби е да събират пълните със стока тирове от север и да ги транспортират обратно в България и/или съседни страни. Т.е. средно големите кораби, опериращи в Балтийско море имат за задача да събират тировете от различните северни пристанища и да ги транспортират до общ сборен пункт, примерно Килски канал. Оттам един голям ро-ро кораб натоварва всичките тирове за дадения период и ги връща с един курс обратно (преди това, по път, оставя множество други тирове в различни европейски пристанища). Един вид средно големите кораби оперират в даден район, а големите кораби играят ролята на свръзка между Севера (крайните пунктове) и Юга (отправните точки).

Считам че ще е удачно големите кораби + поне един средно голям да покриват и транспорта към/от Обединеното кралство. Там, от личен опит знам че нямат свестни зеленчуци и плодове и стоката ни ще върви на ура, само да стигне в читав вид.

ЗАПАДНИ ПАЗАРИ (Б) ПРЕДИМНО СУЪХОПЪТЕН И РЕЧЕН ТРАНСПОРТ

Пет транспортни коридора преминават през България – IV, VII, VIII, IX и X коридори:

Европейски транспортен коридор IV – Дрезден – Прага – Братислава – Будапеща – Крайова – София – Пловдив – Истанбул /с разклонение София – Кулата – Солун/. Европейски транспортен коридор VII – “Рейн – Майн – Дунав”. Участъкът от този транспортен коридор на територията на България е по р. Дунав. Неговата дължина е около 470 км...

Най-общо казано, имаме достатъчно добро местоположение за осъществяване на ефективен сухопътен и речен транспорт към/от западна и северна Европа.

ЗА ДА ПОЛУЧИШ, ТРЯБВА ДА ДАДЕШ

Уточнихме, че ако искаме да изнасяме ефективно, ще трябва да синхронизираме износа с вноса, тъй като някой трябва да плати курса на връщане... Ние така или иначе отдавна внасяме от повечето страни където възнамеряваме да изнасяме, вярно е че може би ще трябва да увеличим досегашните количества.

Но във всичко това има няколко изключително позитивни за икономиката ни елемента. Примерно изнасяме стоки за 1 лев., от което нашите логистични фирми правят оборот от 50 стотинки, внасяме обратно стоки примерно пак за 1 лев от което нашите фирми пак правят оборот от 50 стотинки. От къде тръгнахме и къде стигнахме сега? Благодарение на износа на българска зеленчукова и плодова продукция, и на солидната логистика, страните в които внасяме ще предпочетат да използват нашите транспортни схеми за внос в България, тъй като плащат единствено курса към страната (двойно по-евтино и по-бързо, отколкото ако ползват друга схема). Така вноса в страната ни ще дойде на цени до 25% по-евтино от преди. От друга страна реализираме огромен износ, който внася добавена стойност в страната. Нека не забравяме старото правило за международната търговия, че за да внасяш, преди това трябва да изнасяш.

Казано иначе, с 1 лев изнесен, ние покриваме друг внесен 1 лев. Страната ни се нуждае и извършва огромен внос за малките си рамери. Изнасяме около 52 милиарда, а внасяме около 55 милиарда. В случай че успеем да канализираме част от съществуващия внос, през логистичните канали, ние ще покрием образувания търговски дефицит с износ.

Нека да се върнем към примера по-горе: продукцията ни за износ е нарастнала с 1 милион тона годишно и е общо на стойност половин милард лева. Автоматически, търговският ни дефицит се намаля с половин милиард – спрямо сегашното ни БВП, това е 0,64% ръст.

Освен това логистичните фирми реализират оборот от около половин милиард.., нека приемем че добавената стойност от дейността им е в рамките на 50% от оборота, тогава ефектът върху нашето БВП от обединени логистика и износ на плодове и зеленчуци е в рамките на +1% за всяко увеличение на продукцията ни с милион тона.

Да не забравяме и радоста на населението на страната като цяло, които ще ползват вносна стока на 25% по-ниски цени от досега и колкото по-мащабни логистични операции развиваме, толкова по-голям дял от вносната продукция ще я доставяме до България чрез наши логистични компании, на по-ниски цени.

КОЛКО СТОКА МОЖЕМ ДА ИЗНЕСЕМ?

В момента, по справка в сайта на НСИ виждаме че приносът за 2012 г. на целия икономически сектор „Селско, горско и рибно стопанство” възлиза на 4,2 милиарда лева (или 5% от БВП на страната). За да удвоим този показател, изцяло чрез увеличаване на производстото на плодове и зеленчуци, ще трябва да произвеждаме с около 6 милиона тона повече продукция. Увеличение от три милиона тона, така или иначе ще е необходимо, за да изтласкаме вноса на плодове и зеленчуци от местните пазари.., в последствие ще можем да реализираме износ от 3 милиона тона годишно, които съгласно сегашните рамки за стокооборот, звучат съвсем постижими.

На практика северните страни предлагат неограничени възможности за износ. Имат огромно население, добре организирана градска инфраструктура... нямат слънце и земя за производство на вкусни плодове и зеленчуци. Бил съм на север, вкусът на зеленчуци и плодове там наподобява пластмаса. Ще купят всичко което можем да им доставим ефективно.

Единственото ограничение представляваме самите ние. Казахме че за да изнасяме на добри цени, някой трябва да плати транспорта обратно. За целта трябва да връщаме камионите пълни със стока внос. Имаме необходимост от около 55 милиарда да внасяме, но болшинството от този внос са ресурси и изобщо стоки, които няма как да бъдат транспортирани посредством търговска флота, предназначена да превозва плодове и зеленчуци (Товарен автомобилен транспорт (ТАТ)). По данни на НСИ, МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ НА ТОВАРНИЯ АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ ПО СТРАНА НА НАТОВАРВАНЕ (стоки за България) са в рамките на 1,5 милиона тона. Тоест като начало ще е реалистично да организираме ефективен износ на 1,5 милиона тона продукция; след което логистичните фирми и брокери ще трябва да целят „улавяне” на поръчки за транспорт към съседни на нас държави, за да не спира увеличаването на износа и курсовете в двете посоки да са оптимизирани.

От казаното до тук, правя извод, че увеличение с още 1,5 и в последствие с 3 милиона тона товарооборот в двете посоки, е реалистично (тогава добаената стойност за целия икономически сектор „Селско, горско и рибно стопанство” ще нарастне ДВОЙНО, 100%!). Стига да следваме предложения алгоритъм:

А) Започваме с съсздаване на Специализираните борси, увеличаваме продукцията си с 200-300% и изтласкваме вноса,

Б) Увеличаваме продукцията си с още 1,5 милиона тона, закупуваме оборудване за около 200 милиона евро и започваме мащабен износ / внос, под контрол на български логистични фирми, и разбира се, борсите.

В) Оттам нататък, нуждите за стокооборот в страната ни ще започнат да нарастват, нека отчетем че при овладяване спедицията на вносните стоки, те ще идват поне 25% по-евтини до България и ще можем да си позволим да внасяме повече (с над 25% повече).

Г) Заедно с увеличение на вноса, ще можем да изнасяме повече. Също така логистичните фирми могат да „ловят” поръчки за транспорт до съседни на нас държави и така да ползваме допълнителен „съседен” трафик на товари.

Д) Част от износа (култури с по-дълга трайност) може да се осъществява и по железопътен и морски транспорт, което значително ще увеличи реализираните количества.

Е) В даден момент ще се появи необходимост и възможност за спедиция по въздушен транспорт на стока с високи нива на добавена стойност.

КАКВИ ЩЕ БЪДАТ ЕФЕКТИТЕ ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ПЛАНА?

1. Първият и безспорен ефект е че от построяването на борсите шоково ще се инжектират около 1 милиард лева в икономиката (усвоени от строителните компании).

2. Вносът на плодове и зеленчуци ще бъде изтласкан, т.е. около 1,5 милиарда увеличение на добавената стойност в страната като принос в икономиката.

3. Ще стартира мащабен износ и мащабни логистични операции в размери, невиждани до сега. Значително ще се намали търговския дефицит, логистиката ни ще бъде изведена на международно равнище. Добавената стойност в целия стопански сектор „Земеделие” ще се удвои, с ясни перспективи за още растеж.

4. Фондовете за Инновации и развитие ще порастнат в пъти. Щом продукцията за износ надхвърли 1,5 милиона тона, борсите ще генерират над 50 милиона лева годишно (стартират от 15 милиона)
a. Това означва над 16 милиона годишно за развитие на земеделието, въвеждане на ново ноу-хау и т.н.
b. Над 16 милиона за развитие на ИТ сектора (с които да се обучават над 80 нови ИТ специалисти в чужбина + над 400 в България всяка година).
c. Над 16 милиона за нови капиталови инвестиции на борсите.

5. След започване на операции по износ, ще се подобри качествено икономическата жизненост на страната (около 25% по-ниски цени за внесената чрез наши транспортни схеми стока). Ще се създадат условия за нови равнища на износ/внос.

6. Силната логистика ще способства развитието и на други сектори като хранителна, преработвателна промишленост, лека и тежка индустрия и др. Например във всички вериги магазини на запад, по рафтовете можем да намерим гръцки стоки (кисело мляко, сирене фета и какви ли не деликатеси). Чрез силна логистика ще направим така, че във всички западни вериги магазини да има и български щандове със стоки.

7. Налагането на българското производство като известна марка с общ флаг, ще способства за имиджа на страната и качествено ще подобри туристопотока / инвестициите в имоти/вили/ частни елитни ферми.

Единствено фантазията може да ви ограничи какво ще се случи и постигнем оттам нататък ;)

Борсите могат да бъдат необходимия катализатор за цялостната ни икономика и да наложат по-качествено равнище, с качествено нов темп.

Аз лично вярвам, че правителства, способни да реализират идеята за борсите, представена в тази и предишните 3 бележки.., ще са достатъчно далновидни че: да разрешат проблемите с енергетиката в страната (скъпия ток); да разрешат проблемите с БДЖ товарни превози/ пристанищата (една потенциална златна мина се ликвидира); да поставят началото [най-сетне] на адекватна политика в областта на туризма; да преосмислят политиката към природните изкопаеми (на второ място сме по залежи на медна руда в Европа, а там където има мед, има и злато)... Да разрешат проблема с безработицата, посредством програми за „по-кратко работно време“ виж: http://slaveiko.blogspot.com/2013/08/blog-post_2498.html

Да стабилизират политическата обстановка и да бъдат по-отговорни граждани, не грабители на народа.

Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на тази идея. Моля за твоята подкрепа, като се включиш към създадената за целта Фейсбук група. Линк:  https://www.facebook.com/groups/borsinovtip/