В тази бележка предстои да изясним
някои основни проблеми, без чието решаване, дори и специализираните борси от
нов тип, няма да помогнат, защото няма как да оперират ефективно. Нужни са
решителни действия на държавата по адресирането на най-наболелите проблеми,
чието решение, в комбинация с изграждането на тържища от НОВ ТИП, ще донесе на
страната ни просперитет.
В бележката, озаглавена „ПРИМЕРЕН
АЛГОРИТЪМ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОРСИ ОТ НОВ ТИП” изясних как
държавата може да инициира създаването на тържища от НОВ ТИП, без да похарчи и
стотинка. По този начин ще
се постигне акумулация на експертни кадри (чиито заплати, поне в началото ще се
плащат дефакто от вноса). Но уви, това не е достатъчно.
Освен организиране на
висококвалифициран персонал (чрез борсите от нов тип), ще е необходимо
организирането и на огромна маса от нискоквалифицирана работна ръка (чрез
трудовите борси, училища, университети и т.н.). За целта ПРАВИТЕЛСТВОТО и
законодателите, отново както и при борсите, ще е необходимо да изиграят активна
роля, чрез иницииране на нови закони, а също и законови изменения във вече
съществуващи такива.
И най-важното, за да стане всичко това
реалност (плановете за растеж на сектора), родното земеделие ще се нуждае от
масивен банков (кредитен) ресурс. По това отношение отново държавата,
подкрепена вече от борсите от нов тип, ще е необходимо да лобират за уреждането
на необходимата финансова подкрепа за производителите. И в този случай, както и
при борсите, има начин държавата да се размине да не влага средства на
данъкоплатеца, но със сигурност банките ще се нуждаят от държавни гаранции и от
проактивна работа от страна на борсите.
Нека първо изясним някои от правилата
на общата селскостопанска политика. Първият стълб в нея са така наречените
субсидии, преки плащания които се дават на единица обработваема площ, без
значение дали става дума за пшеница, домати или тикви. При условие че имаме
опериращи борси от нов тип, те няма как да увеличат размера на това субсидиране
за производителите на плодове или зеленчуци, но със сигурност ще способстват за
улесняването на регистрираните в борсата производители да си усвоят полагаемите
им субсидии, като личните консултанти поемат грижата за бумащината по въпроса,
така че производителя, без много бягане насам-натам да получи средства и да не
пропусне сроковете.
Второ, България при влизането си в Евросъюза
има договорени квоти за производство за различни видове плодове и зеленчуци,
например за домати е 156 хил. тона годишно. Производството на тази култура за
миналта година е в размер 103 хил. тона, с една трета по-малко от договорената
квота. Доста грубо казано това е около 30-40% от необходимото за задоволяване
на вътрешния пазар на домати.
И при другите култури е така, има агро
статистика и присъединителен договор. Поставени сме на колене, както по вина на
нашите политици, така и от политиките на ЕС. Причина за това са, както липсата
на адекватни тържища (от нов тип), но също така производството на плодове и
зеленчуци изисква в определени моменти значителен по обем ръчен труд, труд
който българското село заради демографските проблеми няма как да осигури.
Това не е от вчера за днес, ами
съществува като проблем още от соца, но тогава безпроблемно се компенсираше с
почти безплатното участие на ученици, студенти и войници в прибирането на
реколтата.
Като нямаш кой да произвежда на
полето, дори при наличие на експертни кадри в борсите от нов тип, те просто
няма да имат кого и какво да администрират. Зеленчукопроизводството в България
при все, че не може да запълни договорените квоти е по-малко от вътрешната
консумация и тъй като заради природните условия е неконкурентноспособно, спрямо
турското например, почващо около месец и половина преди нас, генерира моментно
свръхпроизводство, тогава когато цените са в най-долната си точка.
Тържищата от НОВ ТИП определено ще помогнат
чрез създаването на реални фермерски пазари в големите градове за производители,
разположени в близост до градските центрове с цел преодоляване на посредниците
и връзка с крайния клиент. За да стане това възможно, наличието на борси от нов
тип е ключово, но не единствено условие.
На даден етап, при среден размер на
зеленчуково стопанство 22 декара и 1850 регистрирани зеленчукопроизводители, мащабите
с които разполагаме са крайно малки и неефективни. В България още по САПАРД се
построиха няколко напълно модерни зеленчукови тържища, които си стоят празни. За
сравнение 583 едри стопани (355 арендатори и 228 кооперации) обработват
12,000,000 дка земя, което е половината от обработваемата земя в България.
Площите, заети със зеленчуци са 4 230 хектара. Според проф.д-р Светла Бъчварова
12 млн. дка обработваеми земи пустеят, което е още един ресурс от нови площи за
експанзия, ясно че не всички земи са подходящи за обработване, но при такава
огромна територия, все ще се намерят достатъчно терени за целта. Цената на
земята в момента пада, въпреки края на мораториума върху продажбата на
чужденци. Основен проблем за пустеенето на земята, освен липсата на адекватна
експертна подкрепа, която ще дойде от борсите от нов тип, определено е работната
ръка, която не достига (или по-скоро, при 456 хиляди безработни в страната,
явно не е адекватно насочена, където трябва, и когато трябва).
Накратко, ресурс от към земя и от към
работна ръка има, но явно че се нуждаем от съвсем нов тип организация (борси от
нов тип и от адекватно правителство и законодатели) които да катализират
процесите.
Нека направим опит приблизително да
оценим от какъв обем нискоквалифицирана работна ръка ще се нуждаят българските
фермери при евентуална експанзия на родното производство. Един берач бере около
300 килограма домати на ден, при среден добив от декар 6-7 тона (и 15-20 тона в оранжерийни условия с използването на нови технологии при производството) може
да драснем с молива и да видим, какво количество работна ръка ще е нужна.
При 300 кг./ден, ще са нужни за начало
поне 20 до 40 хиляди души работна ръка (организирани от училища и университети
лятото + бригади, организирани, посредством съвместната дейност между борсите
за производители от нов тип и трудовите борси) като е ясно, че не се
произвеждат и берат само домати и освен бране има и други дейности.
Щом страната започне да изнася, ще са
нужни повече работници. За да изнасяме, обаче, ще е нужно да подобрим
нашата обща политика за търговия и износ. Необходимо е България да продължи да
партнира успешно със западния пазар, в рамките на ЕС, но също така ще е
необходимо да започнем (възстановим) добрите търговски отношения с Руския
пазар. От 2007 сме част от западния пазар, за местния производител важат същите
принципи за субсидиране като през 2016 г те ще се изравнят с тези в старите
членки на ЕС. И тогава принципно, пречките за експанзия на запад ще бъдат
премахнати (дано). По отношение на руския пазар обаче, нашите политици ще е
нужно да се потрудят.
Трябва да признаем, че на даден етап не
съществуват никакви условия за експанзия, при положение че вътрешното
производство не може да задоволи потреблението (благодарение на борсите от нов
тип и орагнизираните бригади това може да се промени). Хранителните навици на
българина се промениха и той очаква да консумира пресни, а не консервирани
зеленчуци през цялата година, нещо което българския производител не е способен
да даде на този етап. Нужно е изграждането на парници. Още, при по-малко от
2000 човека, занимаващи се със зеленчукопроизводство няма как да бъдат усвоени
пустеещите земи. Нужно е борсите от нов тип да СЪЗДАДАТ нови производители от
нулата и както казах в предишни бележки, този процес трябва да се финансира от
ВНОСА.
По отношение на качеството,
вносителите няма как да бият родните производители. Вносната продукция има вкус
на целофан, защо им е на българите да плащат за такава стока?! "Целофанови"
са доматите не защото са вносни, а защото в тях липсва ликопен, а липсва за да
се транспортират лесно на големи разстояния, и за да почервенеят еднакво, за да
бъдат обрани и едновременно. Така че ако българина иска (а иска) да яде зеленчуци
с вкус, ще купува (и до колкото се произвеждат купува) такива които са
произведени локално.
Остава да си дадем сметка колко ще
струва финансирането на подобно удоволствие (90% от зеленчуците и плодовете
които искаме и можем да си купим да са български и зиме и лете).
Квадратен метър нова оранжерия струва
100 евро или 100 000 евро на декар, като дневния разход за отопление (в дни с минусови температури) при
сегашната цена на природен газ е около 300 лева на ден. За да изградим
необходимите съоръжения в страната, че да произвеждаме и зиме са нужни около половин
милиард лева + още двеста милиона оборотни средства за тяхното опериране през
зимните месеци (може и да са по-малко но давам цифри в запас). В случай че
построяването на оранжериите се финансира чрез 20-годишни кредити, обслужването
им ще възлиза общо на 110-150 милиона годишно. Така изчисляваме че оперирането
на оранжериите (обслужването на кредитите за построяването им/ и разходите за
отопление) ще са в рамките на 310-350 милиона годишно.
Годишната продукция от тези оранжерии,
производителите могат да продадат за общо около 800 милиона лева. Тоест, финансовите разходи и
разходите по отопление за оранжериите могат да са в рамките на 40% от
потенциалния оборот. След малко ще стане дума и за работната ръка, която ще е в
рамките на 10% от оборота, до тук 50% от оборота разходи (без разходи за семена;
торове; транспортни разходи по време на производство; разходи за подслон на
работниците и други разходи). В зависимост как ще менажират останалите разходи,
производителите с оранжерии могат да изкарат през зимните месеци около 100-200 милиона печалба общо (в рамките на
възможностите на вътрешния пазар). При 2000 регистрирани зеленчукопроизводители
в страната, това са средно по 50-100
хиляди лева печалба за производител през зимните месеци. Със сигурност не са
стотинки и си струва упражнението, не мислите ли!? Има различни модерни
технологии, които биха оптимизирали разходите и увеличили нивото на печалбите.
Със сигурност цялото упражнение да се изтласка вноса си струва.
Верно че това моето смятане на амблок
е възможно най-неточния подход (смятам
така защото е най-лесно и бързо и онагледява ситуацията с малко цифрова конкретика)
но със сигурност, при условие че в съседна Гърция и Турция (през зимните месеци
и те са с оранжерии) им излиза сметката че да внасят в България, значи и на
нашите производители (ако бъдат стабилно подпомогнати от борсите от нов тип, кредити,
обезпечени от държавата и лесен достъп до бригади) ще им излезе сметката.
При всички положения, обаче, за по-малко
от две хиляди зеленчукопроизводители в България, да поддържаме 3000 служители,
експертен персонал в борсите от нов тип, не звучи, нито е ефективно. Целта на
тази концентрация от експертни кадри е съвсем друга. А именно – износ, пробив
на нови пазари. Борсите ще способстват бройката на производителите да расте
(вижте предишните бележки) личните консултанти ще са поощрявани да издирват микропроизводители
и дори хора които тепърва желаят да опитат да се занимават със земеделие и да
ги превръщат в успешни фермери, чрез оказване на експертна помощ, спомагане при
търсенето на персонал, спомагане на всички административни процеси, и най-важното
помощ при кандидатстване за кредити и субсидии.
За да стане всичко това реалност,
държавата, подпомогната от борсите трябва да адресира 3 основни проблема, които
могат да бъдат решени единствено и само по инициатива на държавата (така или
иначе самите борси от нов тип могат да бъдат създадени единствено и само по
инициатива на държавата, и щом дадено правителство се захване с тази работа, би
трябвало да трансформира всички законови рамки, така че да спомогнат развитието
на зеленчуко/и плодо производството в страната).
АДРЕСИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА С РАБОТНАТА
РЪКА
Като казахме, още от самото начало
фермерите ще се нуждаят от минимум 20 хиляди души неквалифицирана работна ръка,
в последствие от 40 хиляди души и при стартиране на износа, ще са нужни около
80-100 хиляди души. Поради демографски причини българските села, няма как да предоставят такива бройки на
местата, където са нужни. През времената на соца, този недостатък безпроблемно
се е компенсирал с почти безплатното участие на ученици, студенти и войници в
прибирането на реколтата.
Сега това е невъзможно, поне не е
възможно да стане „почти безплатно”. За ученици/студенти в Италия плащат 3 евро
за 50 кг набрани. При български условия това би означвало около 12% от оборота
на производителя. Считам все пак, че е възможно да се намерят работници
(включително студенти и ученици) и за по-малко, и всички да са доволни. Нека
средна цена за тон да е 1000 лева, и нека надник за берачи да е 30 лева/ден и
нека средно 1 берач да постига средно 300 кг./ден, излиза че разходът за
берачите е в рамките на 10% от оборота (ОРИЕНТИРОВЪЧНО) като оптимизиране на
този показател е възможно.
По-важно е как толкова голяма маса
народ ще бъде ефективно организирана и „доставена” до необходимия пункт? Ще е
необходимо въвеждането на качествено ново равнище на „логистиката на работната
ръка”. Това предлагам да се постигне чрез инициирането на специален закон за
ОРГАНИЗИРАНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ БРИГАДИ (с отделни и точно формулирани пунктове за
организиране на бригади от регистрирани в трудовите борси безработни; бригади
от студенти (през летните месеци); бригади от ученици през летните месеци).
По закон тези бригади ще е необходимо
да са на отчет при борсите от нов тип, защото именно те ще спомогнат за
правилната логистика на трудовия ресурс. Естествено закона ще трябва да ореди
такива подробности като безопасност (правилно вътрешно устройство на тези
бригади и определен ред как да взаимодействат с органите на реда МВР и
медицинските учреждения и т.н.).
При наличие на обезлюдени села,
подслонът на работниците няма да бъде скъп, а инвестициите в каравани също не
са чак толкова скъпо решение.
При условие, че борсите от нов тип ще
разработват индивидуални бизнес планове за всеки отделен регистриран при тях
производител и че част от задълженията им е да спомагат намирането на работна
ръка за техните клиенти, ще има винаги точна информация къде/колко работна ръка
се търси. При добра координация между борсите от нов тип, трудовите борси,
местните училища и университети + закон за ОРГАНИЗИРАНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ
БРИГАДИ, необходимата логистика на трудови ресурси ще е на необходимото
равнище.
АДРЕСИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА С ФИНАНСИРАНЕТО
От до тук изтъкнатите ОРИЕНТИРОВЪЧНИ цифри
и показатели, става ясно че общо производителите в страната ще се нуждаят от
около 200 милиона лв. годишно оборотни средства, за да финансират наемането на
Селскостопански бригади. И с експанзията обемите ще растат.
Ще са нужни всяка година ОРИЕНТИРОВЪЧНО
200 милиона лв. оборотни средства за да финансират оперирането на оранжериите,
които трябва да построим, ако искаме да изтласкаме вноса. И с експанзията
обемите ще растат.
Ще са нужни ОРИЕНТИРОВЪЧНО половин
милиард лв. кредитни линии, за да финансират построяването на оранжериите. И с
експанзията обемите ще растат.
На този етап (при липса на адекватни
политики от страна на държавата и при липса на подобни борси от нов тип, за
които говорим) банките няма как да се впуснат във финансирането на подобна
авантюра.
От друга страна, щом борсите от нов
тип станат факт, всеки крупен производител и микропроизводител ще е с постоянно
обновяващ се бизнес план; пазарът на едро ще е систематизиран в обща база данни
и напълно прозрачен; пазарът на едро ще е 100% централизиран и всеки малък
детайл в него ще е видим за борсите.
Борсите ще имат пълната власт и
съответните кадри да съставят качествени анализи на пазара, да предвидят
динамиките в него и да поставят цели за развитие. Всичко това ще е от огромен +
за пред банките (особено поради обстоятелството че всеки производтел се ползва
от подкрепата на опитен консултант и елемента на „простотията и
некомпетентността” е минимизиран). От друга страна, държавата вече ще е
направила сериозни стъпки към подобряване на условията на пазара.
Остава да бъде направена поредната
стъпка от държавата. Въпреки че банките определено ще се чувстват по-сигурни да
финансират земеделците, които са подпомогнати от експертния борсов персонал,
едва ли кредита който ще отпуснат ще е евтин и в необходимите количества, без
да е обезпечен, някак си. Едва ли проекто-фермерите за които говорим ще разполагат
с необходимото обезпечение.
За да бъдат убедени банките в страната
да предоставят необходимия кредитен ресурс, ще е необходимо борсите и самата
държава да лобират за това. Държавата ще трябва да се ангажира с определени
гаранции и обезпечения. В случай че някои от кредитираните фермери фалират,
държавата ще трябва да компенсира банките, отпуснали дадения кредит.
Крайно е вероятно примерно 10% от
кредитираните фермери да не успеят в бизнес начинанията си. И е крайно вероятно
неуспешните кредити да обхванат едно 10% от отпуснатите линии. При условие че
държавата и борсите успеят да лобират за (примерно) милиард лева кредитни линии
и благодарение на борсите от нов тип средствата се усвоят от фермерите, и ако в
крайна сметка 10% от тези средства се окажат „лоши кредити”, то, става дума за
100 милиона лева (13,73 лева на глава от населението). Но при условие че останалите
90% от кредитите свършат своята задача > да изтласкат вноса, то страната ни
ще прибави към БВП добавена стойност от около 1 милиард лева/годишно (137,28
лева на глава от населението). Дали си струва да загубим по 13,73 лева/на глава
от населението еднократно но да
придобием възможност за нови 137,28 лева/на глава от населението/годишно? Определено, си струва, мисля
аз.
За разлика от създаването на борси от
нов тип, при което държавният бюджет няма да бъде натоварен (или ще е натоварен
незначително) тук при даването на гаранции срещу кредитни линии, бюджетът ще
бъде натоварен, но поетият риск ще бъде покрит десетократно още през първите
години и ще се създадат блага с перспективи за напред.
АДРЕСИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА С ПРИДОБИВАНЕТО
НА ЗЕМЯ
Последно по ред но не и по важност, е
въпросът за земята. Проекто-фермерите и същестуващите такива ще се нуждаят да
увеличат обработваемите площи в пъти. Към даден момент площите, заети със
зеленчуци са 4 230 хектара и дават около 30% от необходимото производство за задоволяване
на местния ни пазар. Ще са нужни още около 8500 хектара, за да постигнем
някакви резултати в зеленчукопроизводството, поне като за начало. И поне още
толкова площи за плодове. При средни цени 320 лева за декар, в парично
измерение говорим за необходимост от 60-70 милиона лева. При условие че има
сериозно раздвижване на пазара, цените на земите определено ще скочат,
следователно, със запас можем да оценим необходимоста по това перо на 100
милиона лева. Това е що-годе реалистична оценка за необходимост от земя за
първия етап, когато родното производство ще трябва да изтласка вноса. В случай
че цените на земите се покачат повече от очакваното, то, същата финансова рамка
може да послужи за дългосрочно арендиране на земи, вместо закупуване на такива.
По аналог с адресирането на предишния
проблем с финансирането на оранжерии/ парници и оборотни средства, тук отново борсите
и държавата ще трябва да лобират пред банките за отпускане на кредитни линии за
целта. Но за разлика от кредитите за оборотни средства и инвестиции в
оборудване, кредитите за закупуване на земя са малко или много обезпечени със
самата земя която се закупува/ арендира дългосрочно.
Имам предвид че дори някой фермер да
фалира, земята си стои и може да бъде продадена/ предоговорена за дългосрочна
аренда на друг и по този начин да не се „загубят” пари, а просто активи да
преминат от едни ръце в други. Тоест, ако държавата участва като поръчител за
фермерите да купуват земи, при ситуация на фалит, в много от случаите може да
се намерят съседни фермери, които да са с безупречен баланс/ в добро финансово
състояние и да желаят да всъпят в дълга и да поемат стопанисването на
фалиралата ферма. В случай че става дума за ферма с изградени парници /
оранжерии и друг вид оборудване, то споменатите по-горе примери, в които на
държавата да й се налага да обезщетява банки също ще намалеят.
Трябва да подчертая, че адресирането
на този въпрос, всъщност решава и още един, доста наболял проблем. Знаете
мораториумът за чужденци да купуват земеделска земя при равни условия с
българите отпада от 2014та. При сегашните цени на земите това създава опасност
чужденци да изкупят земята ни буквално за жълти стотинки.
При условие че държавата спомогне,
посредством законови промени за създаването на борси от нов тип, лобира пред
банките за отпускане на кредитни линии за експанзия на земеделието и лобира за
кредитни линии за купуване на земеделска земя от
регистрираните в борсите производители... българите, поне регистрираните
фермери, отново ще са с едни гърди напред пред чужденците, нещо повече, цените
на земите ще порастнат и това ще охлади всякакви чужди апетити (ако такива
има).
По този начин ние можем хитро да
заобиколим негативните последствия от общата директива на ЕС, която, въпреки
смелите протести на шепа родолюбци, май, май няма как да избегнем да не спазим.
Но при условие, че се намери прозорливо правителство и законодатели, които да
приложат плана за борсите от нов тип, то, ние няма да бъдем засегнати
негативно.
Естествено, за да бъде целият този
процес ефективен към всяка борса трябва да съществува звено, което да поддържа
база данни за налични оферти за земеделска земя. Това звено ще партнира със
всички съществуващи агенции, занимаващи с продажба на земеделски земи, освен
това ще поддържа и своя лична база. Целта е по възможно най-бързия начин, щом
се появи търсене от страна на фермер, да се откликне с необходимата оферта.
Ще завърша с уточнението че тези борси
от нов тип, въпреки че ще държат монопола над пазара (вносители/местни
производители/фондове и т.н.) ще оказват реално най-ценните си експертни
услуги, произтичащи от отдел а), г) и д) единствено
на български граждани, фермери, регистрирани в борсите от нов тип. Горещо
съветвам Министерството на земеделието и храните, както и законодателите, да
преосмислят още веднъж стратегията си и цялостната си политика по отношение на овощарството
и зеленчукопроизводството в България.
Послепис: Драги читателю, благодаря ти за
вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на
тази идея. Изпратил съм този текст, както и останалите бележки по темата до
НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ПРИЕМНА“ КЪМ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Едвали
чиновниците ще си мръднат и пръста... Но не бива да забравяме, че и те са
българи и имат същите проблеми като нас и по презумция техен дълг е да
помогнат. Ти също можеш да помогнеш за популяризирането на плана. Създадена е
фейсбук група за хората които споделяме тази идея, присъедини се към нас!
Линк към групата:
Няма коментари:
Публикуване на коментар