вторник, 13 септември 2011 г.

В борба за добавена стойност



Един от абсурдите, които чух напоследък е твърдението, че преките чуждестранни инвестиции са вредни, защото като резултат източвали и последните стотинки от джоба ни. В случая се има в предвид, например как едни или други западни „ритейлъри” са си купили земя в България, инвестирали са някой лев в построяването на търговски площи, а оттам оставят стотинки за местните работници, източвайки добавената стойност извън държавата.

Да се твърди обаче, че инвеститорите ограбват страната ни е абсурдно (още повече че има инвестиции, които създават и полезни странични ефекти). Истината е, че ние сами-себе-си ограбваме, и по-точно, некадърните ни правителства го правят.

Много ясно, щом имаме за правителства рушветчии, тях няма да ги е еня кой, как инвестира, при какви условия и т.н. И след като е взет вече рушвета, отгоре си траят. Най-много да дойде следващото правителство от други рушветчии, които не са си топнали от меда и почват да създават допълнителни проблеми, от които резултатът е ново бърникане в нашите джобчета.

Но не е проблема само в рушветите. Законите ни са абсурдни. Абсурдни са не като ги сравним със западните, а именно, защото в ситуации които не са аналогични на западните, ние се мъчим да прилагаме западни принципи и мерила. Чиста проба идиотизъм, защото нашата ситуация е различна и на нас ни трябва съвсем друг подход.

Вчера по новините даваха как в Ирак производителите се оплакват, че държавата не ги пазила от вносната продукция. Те нямат достъп до финансиране и съществуват куп бюрократични пречки, а в същото време трябва да се конкурират с внос от „Запада”... При нас не е ли същото?! Добавената стойност „изтича” навън - именно защото местните създатели на добавена стойност са притиснати в ъгъла, а чуждите мега-търговски вериги са оставени да си развяват байрака (щом си платят „входното билетче”).

Най-голямото престъпление е че единственото ни природно благо (плодородната ни земя) е неоползотворена, а в магазина купуваме ли купуваме вносни продукти. Такова е положението във всички сектори на икономиката (особено там където „бди” комисията по защита на конкуренцията).

Но някак си, най-боли като виждаш един стратегически за икономиката ни отрасъл – съсипан (хайде не е съсипан съвсем, но вместо да имаме земеделие което да повдигне икономиката ни до истински-европейско-ниво, ние сме най-бедните в Европа /с най-малко доходи и добавена стойност на глава от населението/).

И защо купуваме гръцки/турски и т.н. зеленчуци? Отговорът е защото си нямаме достатъчно свои. Толкова малко произвеждаме, че дори и нашите (скромни) нужди не можем да задоволим. Защо произвеждаме малко? Защото земеделците нямат добри (финансови/ законови/ логистични) условия да произвеждат. Какво означава „добри условия” за производство? Добри условия са всичко, което прави така, че добавената стойност, в колкото се може по-голяма степен, да остава при производителя, а прекупвачите и търговците да оптимизират и да са ефективни, а не кожи да дерат.

При условие че от най-близкия земеделец (в радиус от 100 км.) можеш да си купиш стока поне 3 пъти по-евтина от магазина, значи нещо доста се е объркало! Разбирам за логистика и дистрибуция нещата да се се оскъпили със максимум 80-90%, но с 200%, това вече не се трае!

Мислите ли си, че бай Иван, ако и той имаше възможност да продава стоката си двойно по-скъпо нямаше да произвежда? Ще произвежда и още как! А вие, ако имате възможност да си купите стоката от бай-Иван 30 - 40% по-евтино вместо същата стока от лъскавия супермаркет, ще си купите ли от бай Иван или предпочитате да ходите до мола?

Изводът: вместо молове, трябва да строим борси за производители. На пръв поглед този извод звучи като някакво неефективно и необмислено решение, но не е така.

Някои ще кажат че „вече има борси за производители”, че „бай Иван просто не може да се конкурира с турските и гръцките производители” и т.н.

Аз ще кажа първо, че съществуващите борси за производители са недостатъчно, трябват още. Второ, видът, локацията и услугите на тези съществуващи борси не позволяват на крайния потребител да си купи стока оттам, т.е. необходими са (ако ще и законови) мерки така, щото всеки да може да си купи (удобно и лесно) стока на дребно от такава борса.

Така на бай Иван ще му се разрешат законовите, административните и логистичните пречки пред това да продава стоката си на изгодни за него цени. Така „ритейлърите” няма да имат възможност да си играят с цените, тъй като ще бъдат притиснати, от една страна, от производителя (вече с пряк достъп до крайния потребител), от друга страна от купувача.

А онези, които си мислят че Бай Иван, който е на максимум 100 км. от вас е по-малко конкурентноспособен от бай Хасан или бай Петрос дето са на 700-800, че и над 1000-2000 км. от вас (при сегашните цени на горивата), ще им кажа просто, че нямат акъл, и това е.

По въпроса за това дали подобни действия (създаването на специални борси за производители) е ефективен стимул за производителите, могат да се направят следните коментари:

А) Ако тази политика се облече в разумни законодателни практики (безвъзмезно/преференциално предоставяне на общинска/държавна земя за целите на борсите); (законови рамки които дават предвидимост на приходите/разходите на подобни борси); (данъчни преференции/ стимулиране); (адекватни административни процедури и комуникация)... то подобни начинания бързо ще намерят желаещи инвестиори и финанси.

Б) Ако подобни борси се създадат, така че да са удобни както за производителите (оборудвани с адекватни складови съоръжения, лесно достъпни транспортно, ефективно и ясно оформяне на всякаккъв вид документация, обезпечен достъп до необходимите административни органи, активна информационна политика и т.н.), така и да дават лесна възможност за продажба на краен потребител, на цени от производителя (т.е. по-ниски от магазина), то производителите лесно ще намират ИЗГОДНО финансиране на начинанията си, тъй като рискът в бранша ще е минимизиран. То - крайният потребител ще може да се радва на повече блага за същите пари или да спести средства.

(Вторник, 26 юли, 2011, гр. София)