Защо след 15 години централно-плановата икономика ще се завърне?

Като дете, винаги щом пробръмчавахме с колата покрай, сякаш безкрайните редути от панелни кутийки на ж.к.-тата из България, ме обхващаше срам от това колко са грозни, еднакви и мрачни. Това бяха времената на 90те, американските филми представяха гламурната картинка на богатия запад, а в България тъкмо се появяваха новобогаташите със скъпите коли, новите къщи и .. „всички екстри”. Искаше ни се да живеем красиво, така, както ни показваха от американските филми...

Днес съм по-практичен, приемам панелните блокчета – нормално. От доста време все в такива съм на квартира, доста приятели живеят в тях. Но май, никой не се замисля, че времето безмилостно отброява настъпването на края на техния физически живот. Според едни експерти срокът им на годност е 50-60 г., според други – може и 70 години да изкарат, но...

След 10 години, вече ще стане късно да се мисли по този въпрос, ала на даден етап не виждам на някой да му дреме, особено на „отговорните кадри” – други са проблемите на днешното време.


Според статистиката над 2 млн. българи живеят в панелни жилища. Тези сгради са строени кампанийно през 60те, следващите вълни на застрояване са през 70те и 80те. Което ще рече, че в един момент (някъде през 2020/плюс) изведнъж стотици хиляди граждани ще станат обитатели на напълно амортизирани сгради, готови да се разпаднат във всеки един момент.

Някои ще възкликнат радостно и ще започнат да си представят планините и реките от пари, които ще потекат към строителните фирми. Но истината е, че колкото и да е голям апетитът на строителните предприемачи, тази лъжица от стотици хиляди граждани (повечето от които са перманентно финансово затруднени) не е за тяхната уста.

Със сигурност след 2025та ще трябва да се осигурят временни жилища, поне за половин милион души из цялата страна, а след 2030та за още милион поне. В същото време панелните останки на ж.к.-тата ще трябва да се съборят и да се построят жилища за над 1,5 милиона души (в зависимост от демографията по това време).

Кой ще плати за построяването/ наемането на временните жилища? А кой ще плати за разрушаването и застрояването на жилищните комплекси? И после за демонтирането на временните постройки? По сегашни цени на строителство говорим за близо 20 милиарда лева разходи (25-30 хиляди лева на човек), още при първата вълна – блоковете от 60те и част от 70те.

Малцина българи са/(ще бъдат) способни, било то на изплащане, да поемат подобна тежест, дори цената да е двойно по-малка! И държавата, било то частично, не е в състояние да финансира такъв проект. Подобни разходи биха били несъразмерни с приходите на републиката. Като отчетем, че поносимите разходи на държавата са в рамките на десетина милиарда годишно (а тези пари едва стигат за текущите разходи), не виждам до колко и държавата би могла да помогне по въпроса. Простете за кръчмарските сметки, но само обрисувам ситуацията в щрих.

Заеми/ програми от ЕС? Ако беше само България.., евентуално би могло да се измисли нещо, но цялата Източна Европа е осеяна в панелки, които към 2025та ще трябва да се разрушават. Помощта от ЕС, най-вероятно, няма да стигне за никъде, напротив, ще доведе до излишна бюрокрация.

А проблемите не са само в парите за строежите. Ако следващите две правителства закъснеят с конкретните мерки, просто не ми се мисли...

Помислете как ще се релокират стотици хиляди граждани във временни лагери/ или ще се намерят временни жилища за тях, без да се достигне до ситуация на хаос. Помислете как изведнъж търсенето на всякакви допълнителни стоки и услуги ще скочи неимоверно и ще създаде условия за търговците да надуят цените.

Смятам, ще се съгласите, че мащабите на този проблем изискват невиждано ниво на централизирана координация, което сегашният строй няма как да предложи?

Дали ще се наложи планирано увеличение на заплатите на населението и контрол над евентуалната инфлация чрез не-пазарни (централно-планирани) средства; дали разходите за построяването ще се оптимизират чрез национализиране на определен бизнес, въвеждане на регулации и временно национализиране на земя за нуждите на временните лагери; и др. мерки, които не спадат към графа „свободна пазарна икономика”?

Едно е ясно – другарите от социализма/ и господата-демократи са ни оставили такова наследство, което не ни дава друг избор – освен да се върнем към централно-планова икономика.