Това, което наричаме студ, в действителност e отсъствие на топлина
Професор в университета задал на студентите си въпрос:
- Всичко, което съществува, е създадено от Бог, нали?
Един студент смело му отговорил:
- Да, създадено е от Бога.
- И Бог е създал всичко? - попитал професорът.
- Да, сър, - отвърнал студентът. Професорът попитал:
- Ако Бог е създал всичко, то Бог е създал и злото, щом то съществува. И съгласно принципа, според който действията ни определят нас самите, Бог се явява зло.
След като чул отговора, студентът притихнал. Професорът бил много доволен от себе си. Той още веднъж „блеснал” пред студентите, доказвайки, че вярата в Бог е мит.
Друг студент вдигнал ръка и казал:
- Професоре, мога ли да ви задам въпрос?
- Разбира се, - отвърнал професорът. Студентът станал и попитал:
- Професоре, студът съществува ли?
- Що за въпрос е това? Разбира се, че съществува. Никога ли не ти е било студено?
- В действителност, сър, студът не съществува. В съответствие с физичните закони това, което считаме за студ, в действителност е отсъствие на топлина.
Един човек или един предмет могат да се разглеждат според това, дали притежава енергия или не, дали я излъчват или не. А абсолютната нула (-273°С) се явява пълното отсъствие на топлина. При тази температура материята става инертна и неспособна да реагира. Следователно студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем това, което усещаме при отсъствието на топлина.
Студентът продължил:
- Професоре, тъмнината съществува ли?
Професорът отвърнал:
- Разбира се, че съществува.
Студентът казал:
- Отново не сте прав, сър. И тъмнината не съществува. В действителност тъмнината е отсъствие на светлина. Ние можем да изследваме светлината, но не и тъмнината. Използвайки призмата на Нютон, можем да разделим бялата светлина на множество цветове и да изследваме различните дължини на вълните на всеки цвят. Но вие не можете да измерите тъмнината.
Простият светлинен лъч се разпространява в света на тъмнината и я осветява. Как определяте доколко тъмно е дадено пространство? Измервате съдържащата се в него светлина, нали така? Следователно тъмнината е само понятие, което хората използват, за да опишат явлението, при което липсва светлина.
След това младият студент отново попитал професора:
- Сър, злото съществува ли?
Вече неуверен в себе си, професорът отвърнал:
- Разбира се, както вече казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта в отношенията между хората, престъпленията, насилието по света - всичко това не е нищо друго, освен проява на злото.
На това студентът отговорил:
- Злото не съществува, сър, или, в крайна сметка, не съществува само по себе си. Злото е просто отсъствието на Бога. Подобно на студа и тъмнината, тази дума е създадена от човека, за да опише отсъствието на Бога.
Бог не е създавал зло. Злото - това е липсата на вяра и липсата на любов, които - от своя страна - съществуват както светлината и топлината. Злото - това е резултат на отсъствието на Божествената любов в човешкото сърце. То е като студа, който настъпва, когато няма топлина, или като тъмнината, която настъпва, когато няма светлина.
Професорът седнал.
Името на младия студент било Алберт Айнщайн.
Източник:
Кабала Днес
14 коментара:
Не знам доколко е истинска тази история, но е много хубава и поучителна.
Благодаря!
Откъде е изкопана тази история? Прилича ми повече на градска легенда, отколкото на истинска случка.
Не мисля, че злото е отсъствие на добро. И нека не поставяме знак на равенство между добро и Бог или по-точно начина по който разбираме божественото. Не е едно и също нещо.
виждаш че това е слух - ГРАДСКА ЛЕГЕНДА както казваш, но затова пък интересна и изключително разпространена в интернет градска легенда ;)
ако се позаинтересуваш от разсъжденията на Айнщайн, ще видиш че той не е религиозен, но при всички положения.., нека преведа един цитат, автентичен цитат от книгата му "The Human Side": "Ако нещо в мен може да бъде определено като религиозност, то, това е моето безгранично възхищение от структурата на света, до толкова, доколкото учените ни са успели да я разкрият засега"
Няма значение далиеистина или легенда...историята, увлекателна, дава нов поглед на установени понятия,върху коитоне се замисляме...итака илииначе в света всяко нещо е отсъствие на неговото противоположно.:)поздрав
Извинявам се за вида на комената си, но имам проблеми с компютъра:)
Половин час ми отне първият коментар и сега още толкова докато успея да се добера до това бяло поле.
Не смея да шетам из блога ти,
че току виж,
така съм се нервирала,
че съм хвърлила кома си през прозореца :)))
така, че всичко което ще казвам ще е тук, за сега. :)
Тази история много добре илюстрира факта,
че доста често е трудно да стигнем до определение за себе си "Кой съм Аз?",
и единствения път минава през това:
"Аз съм това, което Ти не си."
Т.е оглеждане в Не Аза.
По отношение на поста за холограмата:
Две асоциации:
Правени са изследвания на плащеницата на Христос, с която е покрито и увито тялото му след смъртта му, защото тя се пази.
На нея има отпечатък на Христовия Образ /лице/.
Дълги години не е било ясно с какво може да се сравни този отпечатък, тъй като изображението било с изключително специфично излъчване за възприемане и са липсвали понятия, с които може да се сравни и обясни.
Едва на скоро се установи, че образа е холограмен.
Което втрещява като факт.
Втората асоциация е свързана с това,
че
на базата на процеси на интруекция и проекция,
се изгражда нашия психичен апарат.
Това може да се илюстрира единствено и само с понятията на холограмата.
Отдавна търсех подкрепа с подобна информация,
която ти подаваш.
Отново изказвам съжаление,
че не мога адекватно да контактувам с блога ти.
Надявам се скоро да се справя с тези неприятни за мен ограничения.
Поздрави!
Нещо в последно време религиозните фанатици разбират,че науката и образованието са дръпнали много и бързо напред и вече не могат да облъчват масите с разни библейски чудеса щото образования човек не е толкова лесно внушаем и веднага се пренастройват на някакъв псевдонаучен стил. Почват да говорят за холограми, за "изследвания" за "научно е доказано". Малко ми е жал за тези полуграмотни хорица, които не осъзнават, че са пионки в ръцете на онези които искат пълен контрол над главите на хората и естествено над всички земни блага. Във всяка съвременна религия е залегнало това, че човек е роден да се мъчи, но да работи обаче през целия си живот за чорбаджиите и духовенството, да им се подчинява безпрекословно и на ОНЯ свят ще му бъде въздадено. Затова който не е съгласен е обречен на вечни мъки не само на онзи, ами и на този свят (може и клечката да ти драснат набързо) Просто се учудвам с каква скорост най-консервативната институция се старае да се адаптира към новите условия. Галилео го оправдаха (верно след 300 години), а колко народ е избит, изклан и запален в името на всеблагия бог не ми се мисли. Сега сме хуманни. Много бързо кардинали, владици и ходжи се съюзиха срещу тая напаст науката. Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей! - това не съм го измисли аз а един достоен Българин - Стоян Михайловски. "Голи са без книги всички народи"
Градска легенда или реалност, историята е перфектно подравнена с теорията на относителността :-)
Поздравления!
Урааааааа, злото не съществува.
Аз бих добавил по същата логика - като антоними любовта е отсъствие на омраза, значи любовта не съществува!!! Какво ще кажете?
Свилен75,
засмя ме с възглас.
Интересна интерпретация.
Но ако следваме логита на Айнщайн,
изразена в поста на Славяйко,
би било вярно и коректно да се каже:
омразата не съществува,
защото омразата е отцъствие на любов.
Има си закони на логиката, които трябва да се следват:)
Иначе хрумката, извън контекста на поста е забавна :)
Да, знам. Исках да следвам логиката, но и нарочно да я обърна. Мисля, че няма смисъл да го казвам, всеки интелигентен човек ще го види, но все пак - исках да подчертая как всичко е относително и зависи от гледната точка. Затова и дадох пример с едни от най-използваните и важни (поне за мен) антоними - любовта и омразата. В един момент гледаме с очите на любовта, в друг - през призмата на омразата. Но каквато и да е гледната точка - истината (действителността) е една. Може да има много аспекти, но е една. И не е само черна или само бяла. Не е и сива. А бяла и черна в едно.
Много тъжно.
Противопоставянето Бог-зло/добро е напълно неуместно. "Липсата на вяра е зло" - моля!? Ако ти трябва религия, за да разбереш кое е право и кое криво по-добре не излизай от църквата. Прекалено много хора са убити през вековете и продължават да бъдат избивани, защото някой, разполагащ с военна сила е решил да изпълнява завета на светите писания - върховната истина, върховното добро.
Човек не е добър, защото вярва. Човек е добър, когато сам осъзнае значението на думата, когато започне да мисли за хорота около него, не за Бог.
With or without religion, you would have good people doing good things and evil people doing evil things. But for good people to do evil things, that takes religion. - Steven Weinberg
Съжалявам, но и младият Айнщайн, и професорът му само са си загубили времето. И от техния дълбокомислен разговор всъщност не следва нищо. Освен едно упражнение на сивите клетчици, разбира се.
Във вселената има само две неща, които СЪЩЕСТВУВАТ: материя и енергия. (А може би е и само едно - ако приемем тезата, че едното е форма на другото.)
Всички други понятия, с които боравим, са умозрителни оценки на определени проявления на материята и енергията. Оценки, които се появяват само и единствено там, докъдето разумът (нашият, човешкият) е стигнал.
Когато разумът на човек стигне до това той да забележи нещо (смятам, ясно е, че забелязването е умствен, а не сетивен процес), човек се опитва да го класифицира. Т.е. - да го вгради в представата си за света. Или най-малко да го съотнесе към нея по някакъв начин.
Естествено е, че за такова класифициране той търси опорна точка в същата тази представа: тя е единственото, с което той разполага.
Класифицирането се прави въз основа на приниципа на сравнението: установяване на подобие/различие, респ. приобщаване/противопоставяне към/на нещо вече категоризирано. И използване (като първо приближение) на неговата скала за оценка.
С течение на натрупването на познание се налага отвреме-навреме преразглеждане на оценъчните скали - както и създаването на нови категории, със собствени такива скали. Функцията им е да систематизират познанието. Такива са и "топло-студено", и "тъмно-светло", и "добро-зло".
Маймуночовекът не е можел да прецени кое е топло/студено, и кога е тъмно/светло. Възприятието му е било като на животните: комфорт-дискомфорт. По някое време обаче е забелязал, че комфортът/дискомфортът има различни проявления - и си е създал категории за тези проявления, със съответните оценъчни скали.
Първобитният човек не е можел да прецени кое е добро и кое - зло. Той е преценявал действията си по това кое е ефективно за оцеляването му и кое - не. На значително по-късен етап, когато се е образувал социумът, се е появила потребност от норми, които да регламентират взаимоотношенията между индивидите в него. Тогава се е появила скалата "добро-зло". Която има смисъл САМО ако човек съществува между себеподобни. Ако е отшелник вдън гори тилилейски, изваден от контекста на обществото, понятията за добро и зло ведно с цялата скала се обезсмислят.
Отживялите времето си категории и оценъчни скали изчезват. Само в историята на социалната структура на обществото има десетки примери за това.
Та: да се твърди, че единият екстремум на някаква оценъчна скала (каквато и да е тя) е просто липса на другия екстремум - който единствен, видите ли, СЪЩЕСТВУВА(!) - е празно дърдорене. Занимателно, дори може би полезно (защото стимулира преоценка на скалата) - но празно. Първо, такова твърдение може много лесно да се обърне наопъки - просто като се използва различен контекст. Второ, до какъвто и извод (евентуално) да се стигне, той няма абсолютно никакво реално значение. Всяка една оценъчна скала е условна и относителна.
А и всеки такъв дебат може с лекота да се вкара в парадокс. Примерно, ако приемем, че злото е отсъствие на добро, какво тогава значи да се бориш със злото?
Затуй, да ме извинят младият Айнщайн и професорът му. Занимателна историйка, съгласен съм - но да се виждат в нея някакви квинтесенции на мъдростта или фундаментални прозрения е наивно.
Що се отнася до доброто и злото, лично аз бих искал да живея по времето, когато и тази оценъчна скала ще отмре. И на нейно място ще остане единствено скалата "разумно-неразумно". За съжаление, обаче, съм се родил няколко века предварително...
Зелен Бетон
По повод на последния анонимен коментатор, кото се е постарал да изглежда умен философ не се стърпях да му отговоря.
"А и всеки такъв дебат може с лекота да се вкара в парадокс. Примерно, ако приемем, че злото е отсъствие на добро, какво тогава значи да се бориш със злото?"
Много просто е до ума "какво значи да се бориш със злото"
Означава същото като да запалиш фенерче в тъна стая.
Означава да изпълваш ума си с Божественото.
Означава да четеш библията и да приемеш Бог в сърцето си.
Означава да се новородиш и позволиш Бог да възтанови Божия образ в тебе. Означава толкова много неща че ако почна да пиша няма да ми стигнат 10 страници.
Ето ви линк за да се просвелите:
http://www.cyberspaceministry.org/Lessons/Truth/bul-truth.html
Публикуване на коментар