Сънувах ли вчера, в морската градина как долових аромата на валсова музика, и ми напомниха балните тонове, някак смътно онзи разговор от „Майсторът и Маргарита”:
Кой е диригентът? — попитах се аз, отлитайки в посока към сцената.
Йохан Щраус! — извика ми котаракът Бегемот — И нека ме обесят на някоя лиана в тропическата гора, ако някога на някой бал е свирил такъв оркестър!
Да, сигурно сънувах, защото аз седях в морската на Охлюва, прикован от лееща се музика на Брамс, Щраус, Гершуин….. и гледах как гларусите летят високо в такта на джаз и валс и …
Млади, стари, познати, непознати съграждани се бяха сбрали да слушат отдавна преди мен. Минувачи се спираха и им беше, странно и някак приятно. Надойдоха големи немскоговорящи розови раци и само се споглеждаха доволно на музикалния фон на Щраус-син, а щом чуха как оркестъра засвири Радецкия марш на бащата, тогава съвсем за-Я-Я-Я-коха в оживление.
Хубаво беше, ама кратко беше… Рекох си аз, за пореден път натъквайки се на житейската неволя че хубавите неща никога не стигат и все още неуверен сън ли бе това или наяве – споделям с вас онова, което няма как да чуете, но – търсете! Може и на вас да ви се случи някой път да слушате как свири Бургаският духов оркестър.
Има цяла плеяда сайтове от типа „How To Do Just About Everything”. Поради очебийната световна загуба на фантазия у индивидите. Ние все повече опираме до подобни сайтове, за да потърсим идеи / модели на поведение при различните видове ситуации, които се разиграват в социалното ни ежедневие. „Как да изкъпем кучето или котката си?”, „Как да организираме коктейл-парти?”, „Как да увеличим трафика на своя сайт?”, „Как да си купим евтини билети за самолет?”, „Как да станем състезател в „Моят татко е по-добър от твоя татко”?”, Как, Как, Как… (това едно на ръка)
Допитваме се до ИНТЕРНЕТ за абсолютно всичко, достатъчно е да напишеш в гууугъл (гугъли-то) „Как да..” и ето – все ще се появи нещичко ;) Ако нищо не изскочи от многонулното число, то, или сте ненормален, или по-лошо – имате фантазия…
Има един град, наречен Бургас. Поради ясни и неясни причини, градчето, откак съществува, винаги е било изключително консервативно и дори заспало. Въпреки че Бургас се води за родно градче на много от културтрегерите и дейците на изкуството в страната, някак нещата все не се получават, откъм да се случи най-после нещо „ново”.
Появи се един ден (на 11 декември 2006) явлението наречено PR Academy, след което се появиха и няколко интересни и нестандартни инициативи. Инициативи, които изиграха ролята на малкото пръстче, посочващо на Пи-Ар практиците в градчето „Как да се правят PR събития”.
Уви студентската учебна PR агенция съвсем не е достатъчно явление – че да се „обучат” бургаските Пи-Ари как да си вършат работата :(
Затова , засега , в Бургас , сме на ниво www.ehow.com
И ето че май-май, като че ли, от някъде, по всичко личи, че в БУРГАС ще има КАРНАВАЛ! Ето – това е, по мое мнение, точно в целта! Ами ДА! На градчето ни точно (като събитие говоря) му трябва КаРнАвАл!!!
Морето + слънцето + романтиката + врява + атракции + музика + въртене на огън в нощта + екзотика + танци до припадък + каквото ви дойде на ума и душата…
Дали добре организиран (като дата и всичко) или не, дали добре разгласен или не, дали са подбрани подходящи изпълнители или не, дали нещото е претупано или не, дали Бургас най-сетне се събуди и всички за карнавала говорят, или не – вече не е важно! Кой каквото и да казва – имаме си КАРНАВАААААААААЛ!
Ето ги и коментарите в ИНТЕРНЕТ пространството по случай карнавала, и те могат да бъдат определени като положителни относно събитието (ама само тези 13 на брой, успя да ми намери Google, затова след малко и аз ще добавя един че да станат 14):
http://izkustvoto.com/content/view/1207/192/ Автор: Joro Grebenarov , June 12, 2008 Карнавалът постави добро начало на лятото и на една нова традиция в артистичния Бургас.Нямаме база за сравнение,защото това е първият подобен фестивал,но аз мисля,че беше на ниво.Имаше много усмихнати хора,които истински се веселяха.Имаше много талантливи изпълнители ,което е най-стойностното.Впечатлен съм от концерта на Стела Атанасова и нейната група,които направиха 40минутен концерт по музика на Secret Garden,както и от концерта на музикалния идол Стоян Петров,който доказа на практика,че ранното му отстраняване от "Music Idol"е било грешка.....
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=260073&comments=1 fuy - 09 06 2008 г. 09:12:43 ами като за парва година не може да се иска кой знае колко важното е да се преварне в традиция и след години да се знае от тази до тази дата си има карнавал и хората да идват както е в венеция рио или други градове трябва по впечатляващи спектакли и по масови паради по центара и морската и задалжително саит на мероприятието който да зарибява чужди туристи
freestyler May 28 2008, 07:09 PM Коментар #2 Ей това е супер! ... още една причина да те посетя Само да намеря някой за компания ... Fori Jun 8 2008, 11:16 PM мааму д**ба ..пропуснахме :(
n0expire каза: радвам се че ви харесва зарята ...докато ги качим горе тия фойерверки ... :)
rosito0o0o каза: Ei BurGaS E nAi QkiQ gRaD
mishelincho каза: трябва да вземем участие догодина!
real_g1rl каза: Malee mn Qko bEshE na KarnaVala AdsKatA maNIa
lpkburgas каза: BURGAS sme nai velikite veeeeeeeeee
fire_poi_87 каза: tva be6e basi qkata zarq.....ako nqkoi ima klip4eta ili snimki ot Ognenoto predstavlenie na Ohiluva ot 7-mi ve4erta da mi pi6e pls
В морето от безкултурие и безхаберие плува един остров на душевност - Театралното ателие на Бургаския свободен университет! Малцина от студентите на БСУ, които считат себе си за „реалисти” и са посветили живота си на гоненето на „далаверата” (с други думи оцеляването) биха могли да осъзнаят огромната практическа полза от това да участваш в този остров на душевност.
На първата репетиция на ателието, щом чу как четат новите кадрови попълнения, неизменният култов режисьор Симеон Димитров възкликна: „Наша е вината днес вие да нямате отношение към словото, НЕ СЕ ЧЕТЕ ТАКА!”. Естествено, умението да говориш пред хора се учи, и то години наред. Пътят от идеята до нейното изложение е труден, изискващ подготовка и практика, но Театралното ателие направи този велик скок за първите театрал-доброволци по начин плавен и много забавен.
Тази година студентите от Театралното ателие на Бургаския свободен университет откриха втория си творчески сезон с поетичния спектакъл “Яворова болка“. Постановка, по случай 130 години от рождението на Пейо Яворов. Преди година беше сценичният дебют на студентите с постановката “Лампа и цветя“ или “Светлината на японския дух“. Сценичната елегия по стихове на съвременни японски поети включваше и изпълнение на част от чайна церемония с чай, донесен специално за случая от Япония.
“Ще ни се смеят, ако рецитираме японска поезия.” – така си спомни Симеон Димитров притесненията на своите възпитаници от първия сезон на Театралното ателие. Но “Лампа и цветя” – нежната японска поезия – развълнува дълбоко и докосна сърцата на гостите. А двете постановки на “Мечка” по Чехов се оказаха първата и последна сценична изява на Дамян в БСУ, защото талантливият ни колега вече е в НАТФИЗ. След големия успех в представянето на японска поезия, талантите от Театралното ателие оправдаха високите очаквания на колегите си с новата си сценична реализация – този път на пиесата „Мечка” по А. П.Чехов. С неоспоримите си актьорски умения и безпогрешните педагогически напътствия на Симеон Димитров, те успяха да се справят с натоварената отговорност при изграждането на образите и направиха наистина запомнящ се спектакъл.
Само месец след поетичния спектакъл „Яворова болка”, студентите-театрали представиха пиесата „Плешивата певица” по Йожен Йонеско – френският драматург и писател от румънски произход. Той е един от най-известните представители на т.н. „театър на абсурда” заедно със Самюъл Бекет. „Плешивата певица” е неговата първа театрална творба, написана през 1948 година.
И както обича да повтаря Симеон Димитров:„Великият Вайда има един филм, под името „Всичко за продан!” – така е при актьора!”
Има един такъв култов режисьор със също така култовото име Таралежков. Едва ли много хора са чували за него, но пък е широко известен сред онази група хора, които отделят време от пиянското си ежедневие да се интересуват от късометражно кино…
Шедьовърът, известен като "Бургас на Таралежков" – гледайте го! От него може да се добие перфектно представа за какво иде реч:) Тук авторът показва различно усещане за заобикалящия ни свят, различно изразяване, дори наричане на нещата - това е мястото, където на "принцесите с кайма казваме странджанки, на вълнените чорапи - шушони и ахкаме с въх". Това е Бургас на Таралежков. Филмът печели наградата за най-добър документален филм на втория международен студентски фестивал за филмово изкуство за "неговата искреност, свежест, странност, ирония, хумор, актуалност и свобода в отразяването на днешните български нагласи".
Димитър Таралежков е роден в Бургас. Завършил е кинорежисура и има няколко престижни награди в актива си. Заедно с други кинаджии работи с лейбъла Бидонфилм. С присъединяването на Митко Таралежков към Бидон Филм, групата се опитва да стъпи на сцената на студентското кино със сборна серия късометражни филми под общо заглавие Петифури на годишния фестивал на кино департамента на Нов български университет. Опитът е неуспешен, понеже се оказва, че в НБУ не се изисква от студентите първи курс да правят филми. Бургас на Таралежков е филм, който заедно с операторката Ана Стоянова монтират за 24 часа, притиснати от сроковете, но окрилени от твърдата увереност за наградата от 6000 евро. Увереност неслучайна, тъй като авторите са обвързани със взаимни симпатии с четирима от петчленното международно жури – Радивое Андрич, Далибор Матанич, Петер Зеленка и Ани Вълчанова. Опитът е неуспешен, тъй като филмът отпада на предварителна селекция.
През есента на същата година поради липса на предварителна селекция Бидон филм попадат на фестивала за късометражно кино и Митко Таралежков получава награда за най-добър документален филм. Месец по-късно Митко Таралежков печели награда за дебют на фестивала за поети с китара "ПоКи" - Харманли. През 2005 Бидон филм се представя със самостоятелно заснетата, режисирана и композирана от Митко Таралежков пълнометражна неореалистична комедия Лешпер комерс inc. Филмът стига само до една прожекция в Дома на киното, в рамките на представяне на студентските филми от трите университета в България с кино специалности. Следва разпад и резигнация в групата. Операторката Ана Стоянова се специализира в заснемането на сватбени тържества. Олег Константинов започва работа като безкритичен монтажист. Никола Бошнаков се връща към търговията с вестници (която всъщност никога не е напускал), а Митко Таралежков се прибира в Бургас.
След дълго лутане в края на 2005, Никола Бошнаков се хваща с неблагодарната за киноизкуството екологична тема. Заедно с новоприсъединилата се операторка - Жужа Петракиева, заснемат документалната сатира Алтънджиите идат!, за възможността Източните Родопи да бъдат превърнати в серия отровени с цианиди златоносни дупки. По същото време притиснат от невъзможността да се издържа като звезда в родния си провинциален град, с един-единствен хонорар, получен за заснемането на поръчков клип (група "G.R.A.S.), Митко Таралежков се завръща в София. Участва с филми в серия кинопредизвикателства, а в търсене на нови кинопространства пуска серия от създадените през годините филми в torrent-тите на DATA-та, рискувайки да бъде съден за пиратство, разпространявайки собствените си работи.
Оттук нататък Бидон Филм започва поредното преосмисляне на ценностите и следните общи проекти: Който оцелее ще закусва (сценарист и сърежисьор Светлана Комогорова-Комата) – документален филм за бунта и конформизма на протестната песен през годините, Някъде в картофите (сценарист и режисьор Светлана Комогорова-Комата) игрален филм за търсенето и намирането между човеците, пиратски мюзикъл, романтичната комедия Любов да го еба! и музикална комедия върху PR-любовта. Нито един от тях не е осъществен, но в края на 2006 Алтънджиите идат! преодолява предварителната селекция на три фестивала и получава три награди – за късометражни филми "В двореца" Балчик 2006 – награда на публиката за най-добър български филм, Vaasa Wildlife Film Festival – второ място в категорията "Low Budget – Big Impact" и на Десетия кинофестивал на НБУ – награда на публиката за най-добър документален филм. Нов живот заживява и документалният епос Lifestайл – селектиран е за участие на фестивалите за документално кино "Диалектуш" в Будапеща и "Астра филм" в Сибиу, Румъния (всъщност след като минава селекция за "Астра филм", Lifestайл е дисквалифициран, заради годината си на производство).
Последният бидонски филм засега е туристическата копродукция София Видео Гайд, осъществявана съвместно с чешкото сдружение "Паралакс".
Близо 400 фенове на Бургас, “обитатели” на най-бързо развиващата се социална мрежа в света - Facebook.com, се записаха само за няколко дни на новата страница на града и качиха над 200 снимки.Страницата е достъпна на адрес: http://artist.to/burgas/
Mоже да бъде намерена чрез обикновен “Search” за Burgas след като вече сте влезли с потребителското си име във Facebook.com
