Кой не знае "Бургас на Таралежков" ?

Има един такъв култов режисьор със също така култовото име Таралежков. Едва ли много хора са чували за него, но пък е широко известен сред онази група хора, които отделят време от пиянското си ежедневие да се интересуват от късометражно кино…

Шедьовърът, известен като "Бургас на Таралежков" – гледайте го! От него може да се добие перфектно представа за какво иде реч:)
Тук авторът показва различно усещане за заобикалящия ни свят, различно изразяване, дори наричане на нещата - това е мястото, където на "принцесите с кайма казваме странджанки, на вълнените чорапи - шушони и ахкаме с въх".
Това е Бургас на Таралежков. Филмът печели наградата за най-добър документален филм на втория международен студентски фестивал за филмово изкуство за "неговата искреност, свежест, странност, ирония, хумор, актуалност и свобода в отразяването на днешните български нагласи".

Димитър Таралежков е роден в Бургас. Завършил е кинорежисура и има няколко престижни награди в актива си. Заедно с други кинаджии работи с лейбъла Бидонфилм. С присъединяването на Митко Таралежков към Бидон Филм, групата се опитва да стъпи на сцената на студентското кино със сборна серия късометражни филми под общо заглавие Петифури на годишния фестивал на кино департамента на Нов български университет. Опитът е неуспешен, понеже се оказва, че в НБУ не се изисква от студентите първи курс да правят филми. Бургас на Таралежков е филм, който заедно с операторката Ана Стоянова монтират за 24 часа, притиснати от сроковете, но окрилени от твърдата увереност за наградата от 6000 евро. Увереност неслучайна, тъй като авторите са обвързани със взаимни симпатии с четирима от петчленното международно жури – Радивое Андрич, Далибор Матанич, Петер Зеленка и Ани Вълчанова. Опитът е неуспешен, тъй като филмът отпада на предварителна селекция.

През есента на същата година поради липса на предварителна селекция Бидон филм попадат на фестивала за късометражно кино и Митко Таралежков получава награда за най-добър документален филм. Месец по-късно Митко Таралежков печели награда за дебют на фестивала за поети с китара "ПоКи" - Харманли. През 2005 Бидон филм се представя със самостоятелно заснетата, режисирана и композирана от Митко Таралежков пълнометражна неореалистична комедия Лешпер комерс inc. Филмът стига само до една прожекция в Дома на киното, в рамките на представяне на студентските филми от трите университета в България с кино специалности. Следва разпад и резигнация в групата. Операторката Ана Стоянова се специализира в заснемането на сватбени тържества. Олег Константинов започва работа като безкритичен монтажист. Никола Бошнаков се връща към търговията с вестници (която всъщност никога не е напускал), а Митко Таралежков се прибира в Бургас.

След дълго лутане в края на 2005, Никола Бошнаков се хваща с неблагодарната за киноизкуството екологична тема. Заедно с новоприсъединилата се операторка - Жужа Петракиева, заснемат документалната сатира Алтънджиите идат!, за възможността Източните Родопи да бъдат превърнати в серия отровени с цианиди златоносни дупки. По същото време притиснат от невъзможността да се издържа като звезда в родния си провинциален град, с един-единствен хонорар, получен за заснемането на поръчков клип (група "G.R.A.S.), Митко Таралежков се завръща в София. Участва с филми в серия кинопредизвикателства, а в търсене на нови кинопространства пуска серия от създадените през годините филми в torrent-тите на DATA-та, рискувайки да бъде съден за пиратство, разпространявайки собствените си работи.

Оттук нататък Бидон Филм започва поредното преосмисляне на ценностите и следните общи проекти: Който оцелее ще закусва (сценарист и сърежисьор Светлана Комогорова-Комата) – документален филм за бунта и конформизма на протестната песен през годините, Някъде в картофите (сценарист и режисьор Светлана Комогорова-Комата) игрален филм за търсенето и намирането между човеците, пиратски мюзикъл, романтичната комедия Любов да го еба! и музикална комедия върху PR-любовта. Нито един от тях не е осъществен, но в края на 2006 Алтънджиите идат! преодолява предварителната селекция на три фестивала и получава три награди – за късометражни филми "В двореца" Балчик 2006 – награда на публиката за най-добър български филм, Vaasa Wildlife Film Festival – второ място в категорията "Low Budget – Big Impact" и на Десетия кинофестивал на НБУ – награда на публиката за най-добър документален филм. Нов живот заживява и документалният епос Lifestайл – селектиран е за участие на фестивалите за документално кино "Диалектуш" в Будапеща и "Астра филм" в Сибиу, Румъния (всъщност след като минава селекция за "Астра филм", Lifestайл е дисквалифициран, заради годината си на производство).

Последният бидонски филм засега е туристическата копродукция София Видео Гайд, осъществявана съвместно с чешкото сдружение "Паралакс".