Злото не съществува, сър!

Това, което наричаме студ, в действителност e отсъствие на топлина

Професор в университета задал на студентите си въпрос:

- Всичко, което съществува, е създадено от Бог, нали?

Един студент смело му отговорил:

- Да, създадено е от Бога.

- И Бог е създал всичко? - попитал професорът.

- Да, сър, - отвърнал студентът. Професорът попитал:

- Ако Бог е създал всичко, то Бог е създал и злото, щом то съществува. И съгласно принципа, според който действията ни определят нас самите, Бог се явява зло.

След като чул отговора, студентът притихнал. Професорът бил много доволен от себе си. Той още веднъж „блеснал” пред студентите, доказвайки, че вярата в Бог е мит.

Друг студент вдигнал ръка и казал:

- Професоре, мога ли да ви задам въпрос?

- Разбира се, - отвърнал професорът. Студентът станал и попитал:

- Професоре, студът съществува ли?

- Що за въпрос е това? Разбира се, че съществува. Никога ли не ти е било студено?

- В действителност, сър, студът не съществува. В съответствие с физичните закони това, което считаме за студ, в действителност е отсъствие на топлина.

Един човек или един предмет могат да се разглеждат според това, дали притежава енергия или не, дали я излъчват или не. А абсолютната нула (-273°С) се явява пълното отсъствие на топлина. При тази температура материята става инертна и неспособна да реагира. Следователно студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем това, което усещаме при отсъствието на топлина.

Студентът продължил:

- Професоре, тъмнината съществува ли?

Професорът отвърнал:

- Разбира се, че съществува.

Студентът казал:

- Отново не сте прав, сър. И тъмнината не съществува. В действителност тъмнината е отсъствие на светлина. Ние можем да изследваме светлината, но не и тъмнината. Използвайки призмата на Нютон, можем да разделим бялата светлина на множество цветове и да изследваме различните дължини на вълните на всеки цвят. Но вие не можете да измерите тъмнината.

Простият светлинен лъч се разпространява в света на тъмнината и я осветява. Как определяте доколко тъмно е дадено пространство? Измервате съдържащата се в него светлина, нали така? Следователно тъмнината е само понятие, което хората използват, за да опишат явлението, при което липсва светлина.

След това младият студент отново попитал професора:

- Сър, злото съществува ли?

Вече неуверен в себе си, професорът отвърнал:

- Разбира се, както вече казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта в отношенията между хората, престъпленията, насилието по света - всичко това не е нищо друго, освен проява на злото.

На това студентът отговорил:

- Злото не съществува, сър, или, в крайна сметка, не съществува само по себе си. Злото е просто отсъствието на Бога. Подобно на студа и тъмнината, тази дума е създадена от човека, за да опише отсъствието на Бога.

Бог не е създавал зло. Злото - това е липсата на вяра и липсата на любов, които - от своя страна - съществуват както светлината и топлината. Злото - това е резултат на отсъствието на Божествената любов в човешкото сърце. То е като студа, който настъпва, когато няма топлина, или като тъмнината, която настъпва, когато няма светлина.

Професорът седнал.

Името на младия студент било Алберт Айнщайн.


Източник:

Кабала Днес

Вселената – това е гигантска холограма

Теориите, които полагат началото и откриването на холографическия ефект са първоначално разработени през 1947 г. от Денис Габор (Dennis Gabor), който получава за откритието си Нобелова награда. Холограмата представлява явление, в което всяка една съставна частица съдържа цялото. Някои учени достигат до извода, че реалността, по своята същност, също представлява холограма. На холографически принцип се основава и работата на главния мозък. Мозъкът - това е холограма, отразяваща една холографическа Вселена.

Автори на тази необичайна идея се явяват двама изтъкнати мислители - физикът от Лондодонския университет Дейвид Бом (David Bohm), ученик на А.Айнщайн и един от светилата в областта на квантовата механика, както и неврофизиологът на Стендфордския университет Карл Прайбрам (Karl Pribram). Съвсем случайно те правят своите открития съвършено независимо един от друг, работейки в различни области на науката.

Бом достига до извода за холографическата природа на Вселената след няколко години на неуспешни опити да обясни всички процеси и явления на квантовата механика с помощта на традиционни теории.

Прайбрам, изследвайки работата на човешкия мозък, по същия начин се убеждава в неспособността на традиционните теории да разгадаят загадките на неговото устройство. И за двамата учени холографическият модел внезапно се изпълва с определен смисъл и послужва за отговор на много неразрешими преди въпроси.

И двамата автори публикуват откритията си в началото на 70-те години. Разработките им намират сериозен отклик в научните среди, но за съжаление, така и не получават широка известност. Някои изследователи се отнесли скептично към тези нови открития (коя научна теория е избегнала подобна участ?), но много други водещи учени попълват редиците на привържениците на холограмната теория.

Нобеловският лауреат по физика от 1973г., Брайън Джозефсон (Brian Josephson) определя теорията на Бом и Прайбрам като „пробив в разбирането на същинската природа на реалността”. С тази позиция се съгласява и д-р Дейвид Пит (David Peat), ученът-физик на Канадския кралски университет и автор на книгата „Мостът между мистерията и мозъка”. Пит твърди, че „нашите мислителни процеси са значително повече свързани с физическия свят, отколкото се предполага”.

През 1979 г. Робърт Дж. Джан (Robert G. Jahn), декан на Школата по технически и приложни науки към Принстънския университет, разработва програма за изучаването на „ролята на съзнанието при дефиниране на материалната реалност”. След провеждане на хиляди експерименти, Джан и сътрудниците му публикуват открития, които имат всички основания да се твърди, че: мозъкът може непосредствено да влияе на материалната действителност. През 1994 г. водещи учени и световни педагози се срещат в Принстънския университет, за да обсъдят как е възможно тази поразителна теория да бъде доразвита и да бъде приложена на практика в конкретни научни области. Това откритие е до такава степен необичайно, че опитите да бъде приложено на практика - неизбежно се затормозяват с множество съмнения и колебания.

Взаимодействието на съзнанието с материалния свят, днес не представлява нещо фантастическо: съзнанието - това е енергия в нейната най-финна и най-динамична форма. Теорията ни помага да разберем, защо нашите фантазии, мислени образи, желания и страхове - оказват влияние на реалните събития, и също така обяснява как се материализира създадения от мозъка образ.

Подобни открития, касаещи същността на реалността, може да се превърнат в движеща сила за нашето бъдещо развитие и усъвършенстване. Осъзнавайки себе си като част от откритата и динамична Вселена и като разбираме, че мозъкът има решаваща роля при създаването на реалността - човекът би могъл да развие един активен и творчески подход към живота. Това е още един аргумент да не „стоим в страни”, наблюдавайки за произтичащите събития - новите открития ни позволяват да разберем, че „странични позиции” няма и никога не е имало. Всичко се основава на взаимно влияние. Където и да отидем и каквото и да направим, нашите мисли творят обкръжаващата действителност.

Айнщайн е казал веднъж, че: „Откриването на новата теория е подобно на изкачването на планина, щом стигнеш върха се открива нова и по-широка панорама”.

Източник:
"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

ПОД ИГОТО НА ПРОСТОТИЯТА: „Модерният метод на комуникиране и нашите родни училища”, изповедта на един неосъществен даскал

Системата на образованието в България е нашето родно безхаберие по отношение на най-скъпото ни – бъдещето на България!?

Само за пример ще споделя, че аз се водя за един изключително „подготвен кадър” във езиково отношение. От гимназията излязох с пълно 6 по български език и литература, а от университета, където получих като втора специалност – „Българска филология” имам и „Грамота за високи...”.

В дипломата ми пише, че мога да преподавам на деца от 5ти до 12ти клас (български език и литература), даже имах малко практика в едно от бургаските училища като преподавател…

Но: АЗ НЕ СЪМ ЧЕЛ „ПОД ИГОТО”!

И поради едни или други причини, нямам и намерение да го чета! Как се чувствате сега, като знаете, че има реална опасност – Аз да уча децата ви да четат и пишат, Аз който не съм чел повечето от задължителните за обучение романи, Аз който допускам по няколко правописни грешки в едно изречение!

Тази връзка между родното образование и модерните методи на комуникиране – възникна в не дотам адекватното ми съзнание, щом прочетох едно интервю за „Труд” с шефа на дирекция „Книги” Игор Чипев (така определиха неговия пост във вестника), който впрочем е наследник на Тодор Чипев, човекът публикувал за първи път Вазовия роман „Под Игото”, книжарят и издател, притежателят на тогавашната най-голяма книжарница у нас.

И.Ч.: (книжарницата му се е намирала на мястото на днешното президентство, била най-голямата на Балканите, била на пет етажа…)

Да, бележит българин от миналото, но ДНЕС какво се случва с четенето – и защо?

Децата днес НЕ четат Вазов, те просто нищо не четат, ясно е защо, но как навремето този Чипев е направил така, че поне за няколко века да отложи безхаберието и неграмотността?

И.Ч.: Тодор Чипев е човекът, който е бил отговорен за измислянето на концепцията на „Под игото”, първата българска книга на нашия пазар, която излиза като илюстровано издание.

Защо се сетих именно за безхаберието по отношение образоването на децата? Защото, Тодор Чипев е абсолютно на обратния „полюс”! Защо направих връзката с модните маркетинг техники за комуникиране? Защото днес, на нас ни трябва един такъв Чипев, който наистина да „пооправи” батака, в който тъне културата ни! Именно невероятният усет на Чипев да „промотира” – повлиява на културата, образованието на българина до днес! До днес, когато страната ни изпитва болезнена нужда от такъв усет…

И.Ч.: Мисията по претворяването на „маркетинг концепцията” на романа, Чипев поверил тогава на имена като Обербауер, Мърквичка, Антон Митов. Още по-интересна е историята на техните илюстрации – под режисурата на Вазов. Артисти от театър „Сълза и смях” се обличали, за да бъдат снимани като герои от „Под игото”. После художниците рисували по фото-картинките. Образът на Бойчо Огнянов е създаден по снимка на брата на Вазов – Михаил. Актьорът Иван Попов пък послужил за „прототип” на Боримечката.

Уникално е отношението към книгата – върху нея пише „второ издание”. И не защото е имало преди това други, а защото части от романа излизат в сборника „Народни умотворения”. А може би защото английското издание на „Под игото” е изпреварило българското. В рамките на 18 месеца този роман вече е преведен на основните европейски езици. И Европа е чела „Под игото” много по-интензивно.

В България първото му издание е 3000 екземпляра. На Запад тиражността му в пъти по-висока.

Действията на Чипев са пример за безупречна маркетингова кампания на промотиране на НОВ продукт!

Какво ще се случи, ако днес някой възложи на водещи майстори на екранното изкуство (режисьори, сценаристи, оператори монтажисти, 3D аниматори и т.н.) да претворят същата концепция? Представете си че най-популярните ни актьори позират в ролите на Боримечката, Рада.., и т.н. (не се сещам за други герои, нали вече казах че не съм чел романа)…

Представете си, че кратки клипчета, пресъздаващи сцени от „Под игото” се пуснат в онлайн социалните мрежи за видеосподеляне, по телевизиите… Представете си провеждането на една модерна маркетингова кампания за - „Под игото”!

Малко сложно да си представим такова нещо, защото няма как да стане, ние до такава степен сме обеднели духовно, че може телевизиите да отделят огромни количества праймтайм че да показват как общественоизвестни личности разбиват с главите си дупки в стени от стиропор или „обикновени българи” чрез „познаване” на кутии „пичелят гулемити пачки”, но за култура – време йок!

Причини много, но една от главните ми я разкри режисьорът Симеон Димитров, който също за известно време е бил даскал по български език и литература. Спомням си на първата репетиция с него, щом чу как четем – ние потенциалните актьори в неговото „Театрално ателие”, Симеон Димитров възкликна: „Наша е вината днес вие да нямате отношение към словото, НЕ СЕ ЧЕТЕ ТАКА!”.

Даскалите не съумяват да създадат у децата отношение към словото, а именно тук се крие ключът към духовността…

Ето още нещо от „кухнята” на Чипев, за това как са се „правели” култовите за културата на българина книги. Той е създал един огромен „кръг от приятели” – писателски фенклуб! Или, по-скоро фенклуб на книгата. Много от заглавията завоювали читателски успех, са се раждали точно чрез комуникационните възможности на тази фен-мрежа, на чаша кафе или вино. Мрежа, в която е било възможно споделянето на идеи и реализирането им.

Днес, въпреки че модерните технологии предоставят изключителна възможност за бързо и лесно от технологична гледна точка създаване на такива „клубове”, в които да се постигне обединяване на хора с идеи и желание за действие – уви подобна „мрежа” за литература – В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА – няма, и скоро няма и да има…

Може би защото НЯМА хора с идеи и желание за действие?