Какъв ни е кяра от ЕС? (Продължение)

В предишната бележка направих някои изводи относно усвояването на еврофондовете. Тези бележки се отнасяха за седемте оперативни програми. Пропуснах обаче да коментирам Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Според отчета към края на януари 2011 са били усвоени около 1,2 милиарда лева или средно на месец по 26 милиона. До април темпът на усвояване е около 21 милиона лева на месец. Като прибавим и средно 17 млн. евро/месец от седемте оперативни програми.., то.., простата бакалска сметка (на пръв поглед) изглежда така: 29 млн./месец усвояваме от ЕС, а средно по толкова и внасяме натам.

Моето мнение е че земеделските субсидии следва да се разглеждат отделно от останалите програми. Дали страната ни е нетен донор на ЕС или е леко „отгоре” ... това не носи кой– знае–колко информация (освен че ефектът от цялото ни членство е нулев).

В предишната бележка опростих нещата, като съпоставих колко приблизително км магистрала сме изградили с евро-пари и колко средства за такава сме внесли в общия ЕС бюджет (вярно е също, че тези средства сме си ги върнали обратно по земеделските програми). Но от цялото това въртене на средства се губи главният извод...

Кажете ми каква е ползата производителите ни да получат по 100 лева субсидии, когато в останалите страни на ЕС производителите получават по 1000 лева субсидия? Нашенецът може би ще успее да произведе стоката с тази помощ, но като отиде на общия пазар, където онези, които са взели по 1000 лв. му подбиват цените... ефектът е ...

Много по-ясни нещата стават, когато земеделските евро-субсидии съпоставим с това колко всъщност субсидии получават останалите ЕС-членки на фона на България.

Иначе казано: критерият за ефективност на седемте оперативни програми следва да бъде дали усвоената от ЕС сума надвишава вноската ни в общия ЕС бюджет; критерият за ефективност при земеделските субсидии е дали тяхното количество (на глава от населението) надвишава средното ниво при останалите страни-бенефициенти.

Тези критерии аз съм си ги измислил и не претендирам за точност, но съгласете се че дават, ако щете и „визуална” представа за простичката сметка на иначе доста „сложни” транзакции :)

Това че до момента отношенията ни с ЕС могат да се охарактеризират с фразата „Танто за кукуригу” е повече от ясно. Но нека погледнем на нещата от друг ъгъл: Какво би било, ако усвоявахме средствата от ЕС на макс? Какви са ни пропуснатите ползи до този момент?

От миналата бележка стана ясно че е възможно само от седемте оперативни програми да извличаме полза в размер на 2% от БВП.

1. Ако средно за месец икономиката ни генерира по 3 милиарда евро БВП (по 36 милиарда евро за цялата минала година). 1.1. Ако за периода 2007-2013 рамката на евро-програмите е 8 милиарда евра, от които 6,67 с ЕС финансиране, т.е. за 84 месеца по 80 милиона евра на месец. И вноската ни е към 30 милиона евра, остават ни 50 милиона да инжектираме в БГ-икономиката. 1.2. Това се равнява на почти 2% от БВП-то ни.

2. Отново, като съпоставим с 3те милиарда евра на месец БВП... 2.1. Като вземем в предвид обстоятелството, че по земеделски програми усвояваме по средно 11 милиона евро на месец... 2.2. Можем да прибавим „инжекция” в размер на 0,4% съотносително нашия БВП.

3. Общият ефект от седемте оперативни програми и различните мерки по ПРСР следва да се равнява на около 2,4% съотнесено към БВП. Вместо тези 2,4% (които повярвайте ми съвсем не са малко, особено в предвид това, че от правителството се скъсаха да се хвалят с едва сколасалия 2% ръст за второто тримесечие) НИЕ ОТ ЕС ИНЖЕКТИРАМЕ 0%, даже бих казал -0%!!!

В предишната бележка изказах мнение, че това се дължи предимно на некадърните ни управници и администрация. Що се отнася до седемте оперативни програми това е така. Но по отношение на субсидирането на земеделието... вината е както на наша, така и на общоевропейската администрация.

Не е тайна, че в развитите страни на ЕС нито едно правителство не може да спечели избори без поддръжката на земеделците в съответната страна, а тяхното „благоволение” се печели само с едно – субсидии... Факта че в Европа от край време харчат средствата на данъкоплатците за да субсидират не до там ефективно земеделие е пагубен за страни като нашата, която не може да бъде конкурентноспособна и губи възможност за достъп до ЕС-пазарите (защото техните земеделци са оставени да продават стока на безумни цени, нали така и така си лапат субсидии..).

Откакто страната ни е членка на ЕС, положението не се е изменило много. Направих си труда да погледна докладите на Европейската комисия по земеделие и развитие на селските райони. За да изчистя данните от излишества, просто ви представям получените помощи делено на глава от населението.

Директни субсидии за производители изплатени за 2009 г.:
Белгия - 56 евро/год./на глава от населението
България - 28 евро/год./на глава от населението
Чехия - 44 евро/год./на глава от населението
Дания - 182 евро/год./на глава от населението
Германия - 67 евро/год./на глава от населението
Естония - 36 евро/год./на глава от населението
Гърция - 215 евро/год./на глава от населението
Испания - 110 евро/год./на глава от населението
Франция - 128 евро/год./на глава от населението
Ирландия - 302 евро/год./на глава от населението
Италия - 69 евро/год./на глава от населението
Кипър - 31 евро/год./на глава от населението
Латвия - 32 евро/год./на глава от населението
Литва - 54 евро/год./на глава от населението
Люксембург – 67 евро/год./на глава от населението
Унгария - 68 евро/год./на глава от населението
Малта - 7 евро/год./на глава от населението
Холандия - 49 евро/год./на глава от населението
Австрия - 87 евро/год./на глава от населението
Полша - 41 евро/год./на глава от населението
Португалия - 57 евро/год./на глава от населението
Румъния - 24 евро/год./на глава от населението
Словения - 34 евро/год./на глава от населението
Словакия - 37 евро/год./на глава от населението
Финландия - 103 евро/год./на глава от населението
Швеция - 79 евро/год./на глава от населението
Великобритания - 55 евро/год./на глава от населението
Средно ниво - 76 евро/год./на глава от населението

Тази информация можете и сами да си я набавите от http://ec.europa.eu/agriculture/funding/directaid/distribution_en.htm
(без сметката „на глава от населението, но със всички изходни данни за целта)

Тези данни от година на година са относително, бих казал „учудващо” стабилни и растат „учудващо” стабилно. Направо може да си направим извод, че цялата селскостопанска промишленост на ЕС се крепи на/ (получава стабилност от) субсидиите.

Една кратичка статистическа справка показва, че страната ни усвоява почти 3 пъти по малко на глава от населението субсидии спрямо същите показатели за останалите бенефициенти. Вярно, че като % от БВП размера на усвоените субсидии е висок. Средно за ЕС този показател е 0,45% съотнесено към БВП. Но отделни страни като: Гърция (с усвоени субсидии за земеделците в размер на 1,55% от съответния БВП); Испания с 2,18% от БВП; Франция с 0,77% от БВП, Литва с 0,74% от БВП; Унгария с 0,73% от БВП; Полша с 0,50% от БВП... доказват това, че страната ни е [сравнително] ощетена.

Изводът е, че усвояваме 3 пъти по-бавно от очакваното по оперативните програми и 3 пъти по-малко по ПРСР спрямо останалите ЕС-членки.

От една страна, сме крайно некадърни да дръпнем парите по оперативните програми, но, от друга страна, на българския земеделец не се дава достатъчно (сравнено със средните темпове в ЕС) поради нашата си административна некадърност и поради нежелание от ЕС да ни увеличат лимитите. Например по мярка 112 „създаване на стопанства на млади фермери” предвидените средства са отдавна усвоени, налага се да се прехвърлят средства от други мерки, за да може 112 отново да бъде отворена. Губим време за административни игрички. В крайна сметка няма да бъдем в състояние да усвоим достатъчно средства до 2013та.

Свидетели сме на откровена и брутална дискриминация и некадърност. Играта в икономиката е за време, който закъснял, той неуспял!

Освен кадърно правителство на нас ни трябват и лидери със самочувствие и отговорност, които да отстояват интересите ни, така че да не сме на първо място по „прецаканост” в този ЕС.

Какъв ни е кяра от ЕС?!?

отг.: за периода януари – юли на 2011 година = 26,4 млн. евро; или 0,064% принос като % от БВП.

Преди няколко дни гледах по новините как Бойко е събрал групичка пенсионери, реже някаква лента и разправя как строим ли строим пътища и магистрали с евро-пари…

Дали един или друг разход е платен с „наши” или с усвоени евро-пари > реално има значение, след като се отчете колко всъщност сме платили като ЕС-вноски.

Равносметката за периода януари – юли е следната: Частта от вноската на Република България за общия бюджет на ЕС, изплатена към края на месец юли 2011 г. от централния бюджет на Р.Б. възлиза на 422,2 млн. лв. (216 млн. евра), а реално усвоени по еврофондове за същия период са (242,3 млн. евра).

Сметката колко парички са „влезли” в страната по линия на еврофондове / „излезли” от националния ни бюджет е проста: 26,4 млн.евро. Това се равнява на 0,037% от миналогодишния ни БВП. Ако този темп се запази до края на годината (средно по 3,7 млн. евро чист принос в икономиката на месец…) то приносът на ЕС-парите, в проценти от БВП ще е нещо от сорта на 0,064%.

Вярно че до скоро вместо този 0,064% положителен принос - средно сме „дарявали” за общия бюджет на ЕС по над 10 млн. евро/месец … или -0,3% „отрицателен принос”.. Не ме разбирайте погрешно, не казвам че видите ли, европейците са прокопсали от наши вноски. Просто резултатът от това „въртене” на финанси се изразява в голямо количество „затворени пари”, от които /на прост БГ-език/ „няма кяр”! Нещо повече – пропуснали сме възможността да „инжектираме“ в икономиката ни пари, „произведени“ от европейския данъкоплатец (изключая нашия).

Под предлог че има злоупотреби с усвояването на евро-пари, през 2008ма европейците ни отказват достъп до парите на техните данъкоплатци, а нашите пари – парите на българския данъкоплатец остават „замразени“. Моята лична теория е че западняците на прецакват нарочно като виждат какъв ръст отчитаме тогава. Явно са си казали че с такъв ръст ще се справим и без парите на техния данъкоплатец... Ама обявения тогава ръст е в следствие на процеси които секват след настъпването на глобалната финансова криза. След като на власт идват Бойко и компания, нещата с евро-парите не са кой-знае колко по-добре... ще сме късметлии ако в националната ни икономика се върнат собствените, „произведените“ от нашите данъкоплатци средства.

Да, при средно 2,5 млн. евра за км. магистрала може и да кажем вижте: за седемте месеца на 2011г. успяхме да усвоим ЧИСТО ЕС-пари за 10 км. магистрала! Ама засега от 2007ма насам сме били "донори" за ЕС-бюджета с пари за поне 150 км. магистрала!!!

Да се бием в гърдите че строим магистрали с европари като преди това същите тези пари сме си ги внесли като вноски в ЕС… е нелепо, (както повечето приказки на правителството!)

От ЕС е зададена рамка за периода 2007-2013 да изхарчим над 8 милиарда евра /6,67 от които с ЕС финансиране, останалите самоучастие/ иначе казано да харчим по 80 милиона евра на месец и да внасяме по 30-тина млн. евра на месец („нетно“ по 50 млн. евро-пари за нас т.е. възможност да “инжектираме” в националната икономика средства в размер до 2% от БВП). Вместо възможни 2% ние едва сколасваме до 0,064%...

Дотук можем да виним единствено и само некадърните ни правителства и нас, които сме си ги избирали. Но оттук нататък дори и нас си няма да можем да виним. Нещата ще станат по-зле…

След като в предишна бележка написах една приказка за един мелничар и евро-дългове.. с надежда, че правителствата на Германия и Франция ще проявят солидарност и ще се справят с дълговата криза по начин, изгоден за всички... Ама явно няма да стане така..

По всичко личи че с борчовете на Гърция, а и на други ЕС-членки ще се справяме „солидарно”… И тези средства по-всяка вероятност ще дойдат от общия бюджет на ЕС (от там където отиват ЕС вноските!!!). Това може да означава само едно – следващите рамки на евро-фондовете за страната ни (както и за всички които разчитат на евро-парите) ще са по-скромни… Ще стане още по-трудно да усвояваме ЕС-средства и т.н.

Трябва ни кадърно правителство което да успее да постига над 90% усвояване на фондовете или ... нищо хубаво не на чака…

Цената на щастието

Влизаме в магазина и виждаме, че стока А струва 100 лева, стока Б струва 80 лева, а стока В струва 50 лева.

Независимо коя ще си изберем, в случай че съдържанието в портфейла (или наличността по сметката към дебитната/кредитната карта) показва равнище, според което имаме възможност да изберем някоя от трите – то – в конкретната ситуация ние допускаме че сме щастливи, защото можеше положението да бъде такова, че дори и стока В да не можем да си позволим.

Има хора, чието финансово състояние предполага да си вземат стока „Г” за 1000 лева, просто защото – така им приляга... 5 минути след като са направили покупката вече са забравили. В случая допускаме, че подобна покупка (сама по себе си) не може да им донесе щастие. Тяхното щастие е в други видове стока...

В такъв свят живеем, че винаги ще има хора, които работят здраво, че да си купят А или Б или поне В; и хора, които са толкова богати, че дори от Г няма да се впечатлят. Също ще има и хора, които не могат да си позволят даже В.

Естествено, ще има и хора, които ще крадат – в крайна сметка ще си имат А и Б, та дори Г. Ще има и такива които ще си дадат и последните спестявания само и само да придобият едно Г, което да им донесе глътка радост в мрачното им съществуване. Ще има и такива, които ще лъжат, ще правят измами, схеми, ще вземат и ще дават подкупи... само и само да натрупат достатъчно, че да влязат в клуба на Г-купувачите.

Ще има и такива, които увлечени да печелят пари ще забравят истинските радости, които с пари не се купуват. Ще има и такива, които рязко ще обеднеят ... семейството им ще бъде разбито и ще загубят приятелите си. Ще има и такива, които успяват някак си да изкарат достатъчно и са щастливи, защото най-важното („онова, което с пари не се купува”) го имат.

Но това, което искам да кажа касае онези, които са основните купувачи на А, Б и В. Тъй като дори и Г-купувачите зависят от тях. В такъв свят живеем, че ако купувачите на А и Б станат малко, то ще се увеличи броя на онези които крадат и рано или късно – броят на купувачите на Г ще намалее или по-страшно – крадците няма да имат какво да откраднат... ще настъпи хаос и онези които до скоро са купували Г ще бъдат изцяло сменени.

Това, което искам да кажа не касае нещата, които „с пари не се купуват”, тъй като купувачите на Г не могат да контролират това. Но от купувачите на Г се очаква – те да контролират финансите и съответно какъв ще е броят на онези, които ще могат да си купуват А, Б и В.

Да повторим, колкото по-голям е броят на купувачите на А, Б и В, толкова по-добре са се справили купувачите на Г. Щом по една или друга причина броят на купувачите на А, Б и В намалява... а в същото време се увеличава броя на крадците, значи нещата не вървят на добре.

Трябва да се отбележи, че на Г-купувачите никак не им е лесно. От една страна, за да увеличат броя на А, Б и В-купувачите трябва изкуствено (крадейки потенциал от бъдещето) да се натикат повече парички в ръцете на повече хора. От друга страна, рано или късно изкуственото увеличаване на кредита в системата води до инфлация, дупки в бюджетите на държавните органи...

В крайна сметка от опитите на Г-купувачите да „стимулират” потреблението резултатът може да се обобщи така: ако преди една година купувачите на А, Б и В са пазарили любимата стока на цени 100, 80 и 50, то днес цените са скокнали до нива от 150, 120 и 75. Данъците също междувременно са скочили. Сама по себе си инфлацията не е проблем, ако доходите на А, Б и В купувачите растяха съразмерно... Но вече няма как да увеличат заплатите, тъй като всяко увеличение ще предизвика още по-високо покачване на цените и ще се наложи ново покачване на данъците.

Не бива с лека ръка да упрекваме методите на Г-купувачите. Самите А, Б и В купувачи са гласували за такава политика. Ако не бе стимулирането, то в света щеше да цари статукво, вместо ръст.

Излиза, че за да може УТРЕ да си позволим повече щастие отколкото ДНЕС, то другиден ще се наложи да затегнем КАИША. За да е възможно утре Г-купувачите да направят така че да увеличат броя на А, Б и В купувачите, то те трябва да поемат риска другиден това увеличение да им коства скъпо.

Днес ние плащаме последствията от поетия риск през годините между 2000 – 2007ма. И то тук не говоря за малкото „Г-клубче” на нашата държавица, а глобално. Утре е крайно вероятно да се наложи да затегнем каишите още по-здраво.

Днес на Г-купувачите не им е никак лесно. Единственият вид щастие, което уж можеха да контролират – относителния финансов комфорт на А, Б и В купувачите – вече е извън контрол. Явно света, в който живеем е толкова оскъден на щастие, че финансовата му цена скача с двуцифрени темпове.

До подобни мисли човечеството е достигало неведнъж... Към края на 19ти век когато икономистите надават вой, че човечеството е обречено на глад ако продължи да нараства с тези темпове, индустриалната революция и по-конкретно революцията в селското стопанство (торове/ трактори/ комбайни..) дават почва за нов ръст.., Така икономическият бум се е задвижвал от технологични открития, достигайки до своя пик... и след загуба на инерция човечеството е навлизало в кризисни ситуации, ... до настъпването на новия технологичен пробив.

Задават се промени и единственото сигурно е, че „цената” на финансовия комфорт ще става все по-висока, а „А, Б и В-купувачите” все по-малко... до следващия бум.

Каквато и да е цената на нашето „финансово щастие”, ясно е, че то идва само за кратко, от „бум” до „бум”.