петък, 18 юли 2008 г.

Балканската версия на хаус парти или как балканджиите разбират клубната култура

клубна култура на балканите: DJ Shantel

клубно питие: ракия

След като стана пионера в концепцията на Балканската клубна култура с легендарните Bucovina Club партита и едноименния албум, след като омагьоса света (довеждайки тълпите до замайване в екстаз), след като наложи невиждани досега от европейски очи денс-стандарти на циганската, гръцка, българска, сръбска, албанска, турска, македонска – БАЛКАНСКА музика и диско-денс-гюбек.., с ремиксите си на култовите парчета на Mahala Rai Banda, Taraf de Haidouks & други…

Shantel премина на следващата степен по скалата на екстаза с Disko Partizani!

Албум полагащ основите на нов бранд ПОП музика.

Това е саундът на НОВА Европа, на основата на музикалните традиции в нейния център и изток.

Bucovina Club rules!

Shantel докара Балканите в земята на клубовете. The Bucovina Club отприщи нова вълна в музиката, като тук не става дума за някое поредно клише, на каквито сме се наслушали. Новият саунд е тук, за да остане и завладее сърцата ни. Shantel успява да избегне досегашната практика на откровено ограбване на балканския ритъм и изопачаването му. Той показва истинско уважение към корените на музиката която използва. Неговата цел е да я развие и приложе в градски контекст.

Тук е мястото, където клубната музика среща традиционната – общото между тях: и двете никога не са статични, а постоянно се променят и адаптират към духа на времето.

Със своя саунд Shantel покори сцените от Nouveau Casino и Favela Chic (Париж) до Futuro Flamenco/Nottinghill Arts Club (Лондон), P.P.C. (Грац), от MTV Фестивала в Будапеща към легендарните Transmusicales, от Тел-Авив до Балканския Fever-Festival (Виена), Хамбург, Щутгарт, Берлин, Цюрих, Нуремберг, Франкфурт, Флоренция…





Shantel DISKO PARTIZANI the official interview


http://www.bucovina.de/site.html

понеделник, 14 юли 2008 г.

Бални Звуци в Морската



Сънувах ли вчера, в морската градина как долових аромата на валсова музика, и ми напомниха балните тонове, някак смътно онзи разговор от „Майсторът и Маргарита”:

Кой е диригентът? — попитах се аз, отлитайки в посока към сцената.

Йохан Щраус! — извика ми котаракът Бегемот — И нека ме обесят на някоя лиана в тропическата гора, ако някога на някой бал е свирил такъв оркестър!

Да, сигурно сънувах, защото аз седях в морската на Охлюва, прикован от лееща се музика на Брамс, Щраус, Гершуин….. и гледах как гларусите летят високо в такта на джаз и валс и …

Млади, стари, познати, непознати съграждани се бяха сбрали да слушат отдавна преди мен. Минувачи се спираха и им беше, странно и някак приятно. Надойдоха големи немскоговорящи розови раци и само се споглеждаха доволно на музикалния фон на Щраус-син, а щом чуха как оркестъра засвири Радецкия марш на бащата, тогава съвсем за-Я-Я-Я-коха в оживление.

Хубаво беше, ама кратко беше… Рекох си аз, за пореден път натъквайки се на житейската неволя че хубавите неща никога не стигат и все още неуверен сън ли бе това или наяве – споделям с вас онова, което няма как да чуете, но – търсете! Може и на вас да ви се случи някой път да слушате как свири Бургаският духов оркестър.

Възхитен съм!

четвъртък, 10 юли 2008 г.

ЖИВОТ СЛЕД ХОРАТА



About the Show

Какво ще се случи на планетата Земя, ако човешката раса изведнъж изчезне завинаги? Може би, екосистемите ще процъфтяват? Какво от останките на нашия индустриализиран свят ще оцелее? Какво ще се разруши най-бързо? От развалините на древните цивилизации останали до днес, от градове, смазани от природни бедствия, от историята, даваща ни улики, за да си отговорим на тези въпроси, се появява визуално зашеметяващият и провокиращият ни мисловно ЖИВОТ СЛЕД ХОРАТА.



Изоставените небостъргачи, може би, след стотици години ще се превърнат във "вертикални екосистеми" пълни с птици, гризачи и дори растителен живот. Едно малко животинче би могло да бъде отговорно за разрушаването на водноелектрическата централа на язовира Хувър. Прелели реки, разпаднати мостове и сгради, мечки гризли бродят в Калифорния и стада бизони се завръщат във Великите западни равнини: в свят без хора, това ще е визуалният отпечатък. Нашите коли ще се сбръчкат и ще се превърнат в купища прах, нашите домашни любимци ще се завърнат към цъфтящия див живот, всички записи на нашата човешка история - книги, снимки, архиви - бързо ще изчезнат, оставяйки малко доказателства, че някога сме съществували.



Използвайки похватите на игралния филм, качествени визуални ефекти, по описание на водещи специалисти в областта на инженерните науки, ботаниката, екологията, биологията, геологията, климатологията и археологията, ЖИВОТ СЛЕД ХОРАТА представя изумително визуално пътуване през крайно хипотетичното.

През 1986 АЕЦ аварията в Чернобил и последиците ни снабдяват с емоционален и стъписващ поглед на това, което може да се случи, след като хората са премахнати от лицето на земята. ЖИВОТ СЛЕД ХОРАТА пътува към отдалечените острови по крайбрежието на Мейн в търсене на следи от изоставени градове, по улиците на Ню Йорк, за да види как метро-тунелите се трансформират във водни канали, през дивата пустош на Монтана, където в хармония живеят мечки и вълци.

Човекът няма да бъде на Земята завинаги, и сега ние можем да видим в детайли, онова, което ще настъпи в ЖИВОТА СЛЕД ХОРАТА.

You're All Alone... Now What?

На сайта на ЖИВОТ СЛЕД ХОРАТА (LIFE AFTER PEOPLE):

http://www.history.com/minisites/life_after_people

може да се прочете кратко упътване и съвети какво да правим, в случай че се окажем в позицията на Уил Смит в “I Am Legend”

Не е ли това абсурдно!!!

Идеята за Апокалипсис, Армагедон, Второ пришествие, Антихрист, днес обновена с визията за атомни електроцентрали, метеорити, глобални затопляния, изригващо земно ядро, войнствени извънземни, и какво ли още не!

За жалост, колкото и да е абсурдно, сценарий с подобен резултат е повече от възможен.

В документалния си филм LIFE AFTER PEOPLE, the History Channel си задават въпроса Какво? и Как?, как ще изглежда, какво евентуално ще стане и т.н.

И целта на този, на пръв поглед, посредствен въпрос, е ние да си зададем сами останалите, по-съществените въпроси